“Основи на PKI – Public Key Infrastructure”

Калина Живкова Димитрова, 2013 Стр. 1 от 1

Основни понятия и термини

• Криптология – наука, обхващаща криптографията и криптоанализа.

• Криптоанализ - наука за методите на получаване на изходното значение на зашифрована информация, без да е на разположение ключът, необходим за това.

• Криптография – наука, която се занимава с теорията и практиката на скриване на информация.

• Ключ - променлива стойност, която се прилага в алгоритмите за получаването на кодиран текст от некодиран или от блокове от некодиран.

• Частен ключ - частен ключ или секретен ключ е кодиращ/декодиращ ключ, известен само на едната страна от тези, които разменят кодирани съобщения.

• Публичен ключ - стойност, която комбинирана по подходящ начин с частен ключ може да се използва ефективно за декриптиране на кодирано съобщение и електронен подпис.

• Криптиране - преобразуването на информация във формат, който не може да бъде разбран лесно от неоторизирани хора.

• Кодиране/декодиране - представяне на сведенията в един или друг стандартен вид, имащо за основна цел бързо и надеждно предаване на информацията.

• SSL card (Server Accelerator Card) e PCI компонент, който се използва за генериране на кодиращи ключове за сигурността при транзакциите в Web сайтовете за електронна търговия.

• PKI (Public Key Infrastructure) - технология за проверка на автентичността на електронен документ с помощта на публичен ключ. PKI е съвкупността от хардуер, софтуер, хора, политики и процедури, необходими за издаването, управлението, разпределението, използването, съхранението и отнемането на цифрови сертификати. В криптографията PKI е споразумението, което свързва определен публичен ключ с идентичността на неговия собственик (титуляр) с помощта на сертифициращ орган (Certificate Authority или CA).