mihail belchev

Издателство • Дамян Яков • София, 2011 г.

Ти ме повика, Живот

Михаил Белчев

Признание

Много отдавна беше.Виното бе преляло.Себе си сам прегръщах,времето беше спряло.

Исках на теб да кажакак те обичам сляпо.Бях те сънувал вече,времето беше спряло.

Срещнах те, слава Богу,иначе щях да скитамсам в този свят огромен,тъжен и необичан.

4


Много отдавна беше.Времето пак е спряло.Аз те обичам още,ти си до мойто рамо.

Срещнах те, слава Богу,иначе щях да скитамсам в този свят огромен,тъжен и необичан.

5

Пиратски кораб

Стара оръфана карта,кожен изтъркан калъф,счупен бинокъл и чанта,дневник, белязан със кръст.

В прашен сандък на таванадетството някой е скрил.Сякаш далечен прадядоморски разбойник е бил.

Пред нас пиратски кораб носи се в моретои черен флаг далечен спомен пак развя.Разливат ром пиратите и се люлеят.И този път се връщат живи у дома.





6






Само компасът го няма.Господи, кой го е взел?Сигурно призрачен корабдетството ни е отнел.

Сега стоим прегърнати сами на кея.Брегът е пуст и само гларуси пищят.Дали ще мине онзи кораб да ни вземе,поне за малко да си върнем младостта.

7

***

Ако някога стана поет,ще напиша стих прост, че и лесен.На колене ще бъдеш пред мен,аз ще пея наум като есен.

Много сили ще струва това,но си зная как всичко ще стане.То ще бъде с последния влак,който скитал е в мойто съзнание.

А ти знаеш, че нямам каквода си взема за пътя си вечен.Само малко добро, но и зло,и изпятата с моя син песен.

8


***

Ако някога стана поет,ще напиша стих прост, че и лесен.На колене ще бъдеш пред мен,аз ще пея наум като есен.

Много сили ще струва това,но си зная как всичко ще стане.То ще бъде с последния влак,който скитал е в мойто съзнание.

А ти знаеш, че нямам каквода си взема за пътя си вечен.Само малко добро, но и зло,и изпятата с моя син песен.

Остани, без да махаш с ръка,щом потъне в земята вагонът.„Царя няма го“ – само кажии сложи на детето корона.

9

Под дървото

Под дървото на стария спомени мъждукаща кротко тъгаоколо масата за раздоритози живот ни събра.

Мълчаливо насядахме всички,кой ни беше поканил, не знам.По ръцете накацаха птици,но с човешки лица.

Появи се отнякъде вятър,зазвъняха внезапно листа,облак някакъв мина отнесени се разплака светът.

10


Никой нищо не чу да се каже,върху масата времето спря.Знаех само, че ражда се песенза живота, но и за смъртта.

11

Сляпа неделя

Търся досегаулица без име.Помня, че с перацяла бе покрита.

Не разбрах до днескакво ни разделя.Може би – сляпа неделя.

Имаше таванс гълъби и хора.Непознат хлапаксвиркаше на двора.


12


Сляпа неделя

Търся досегаулица без име.Помня, че с перацяла бе покрита.


Имаше таванс гълъби и хора.Непознат хлапаксвиркаше на двора.


Казват, че в градаулица с пераНямало е, няма и сега.

Добър ден, тъга,дай поне ръка.Сляпата неделя е дошла.

Нямаше ни с тебв никакви регистри.Бяхме на светаот сълза по-чисти.


13

Някой хвърли тамкамък на тавана.Хвръкнаха пера,много страшно стана.


14


Някой хвърли тамкамък на тавана.Хвръкнаха пера,много страшно стана.


Няма да е лесно

Няма да е лесно да те вземас колелото след последен час,с ножче да издялкам на дървото:„Теб обичам аз на този свят!“

Няма да е лесно да се върнапак по пътя, който извървях.Топката да ритна ще е труднокъм прозореца, на който те видях.

Но ще седна пак на тротоараи забравил, че е вече нощ,ще прегърна старата китарада разкажа кой добър е, кой е лош.

15

И не се страхувам, че ще викнат:„Тоя си остана вечно луд!“Зная, че в живота всички вярватв думи, пяти от дете и шут!

Няма да е лесно да се върнапак по пътя, който извървях,но ще седна пак на тротоара,за да бъда този, който бях.

16


И не се страхувам, че ще викнат:„Тоя си остана вечно луд!“Зная, че в живота всички вярватв думи, пяти от дете и шут!

Няма да е лесно да се върнапак по пътя, който извървях,но ще седна пак на тротоара,за да бъда този, който бях.

Очакване

В един прозорец възкръсваш нощем ти,преварил изгрев с клечка от кибрит.Отляво ли, отдясно линякой ще се появи?

Улици се впиват в твоята врата.Изтръпват от чакане ъглите сега.Отляво ли, отдясно линякой ще се появи?

А срещу теб тръгват влакове, свирки...Запалвай всички лампи и излез.Може би твоят дом ще е последна спирказа нечия болка или вест.

17

Тихо стъпвай, градът отдавна спи.Последен шум и трясък на врати.Отляво ли, отдясно ли...Никой не се появи.Никой не се появи.

18


Жалба за младост

Нямаше още никакви хораоколо кафенето „Кристал“. Късите рокли бяха на мода.Емил Димитров едва беше запял.

Синьо елече Ирина облечев дългата, дългата тягостна нощ.Кордов намери вълшебното цветеи светът стана по-малко лош.

С него тогава горяхме от обич.Лили пееше „Малка съм аз... “,а на Витоша облаци новисе прегръщаха сякаш над нас.

19

Коста Цонев тогава пред всичкиобяви: „Микрофонът е ваш!“.И излезе Богдана самичкаи запя: „Нон се риен... “

Зеленооко момиче откри за Боянколко много неща са красиви,а пък Гуджунов така и до днес не разбра,че и розите май са бодливи.

А по Йорданка делфини тъгуват.Гошо потъна сам в тишина.Бисер все още е юноша бледенв събота срещу неделя едва.

20


Коста Цонев тогава пред всичкиобяви: „Микрофонът е ваш!“.И излезе Богдана самичкаи запя: „Нон се риен... “

Зеленооко момиче откри за Боянколко много неща са красиви,а пък Гуджунов така и до днес не разбра,че и розите май са бодливи.

А по Йорданка делфини тъгуват.Гошо потъна сам в тишина.Бисер все още е юноша бледенв събота срещу неделя едва.

Още очаква Мишо Марияна булеварда под кестен висок.Вятърът свири, сякаш с фуния,песен от филма „Козият рог“.

Мими възпя свойта майчица свята.Петьо мъката своя прокуди,а от малкия светъл прозорецза „Щурците“ светът беше чуден.

Нямаше група „Сигнал“ и каскади,импресария и „може би“.Маргарита успя да запазисвоя устрем за по-късни дни.

21

Нямаше диско, нямаше реге,нямаше още „Диана-експрес“.Нито на Васко кой, кой да му каже?Тодор Колев го нямаше даже.

„Отвори ми, нося тишина...“

22


Нямаше диско, нямаше реге,нямаше още „Диана-експрес“.Нито на Васко кой, кой да му каже?Тодор Колев го нямаше даже.

„Отвори ми, нося тишина...“

По първи петли

От шума на много хора,от досада и уморакъм съня си тръгвам и мълча.От пера на късни птици,от заплетените жицине намирам своята врата.Откога не съм се връщалв този град и в тази къща,откога ключът ръждясва в мен?Под прозорец на мечтател,от тъга по стар приятелще осъмна с цвете във ръка.По първи петлизакъснели следипреминават през мени потъват в очите мисутрин.

23

Прах от звездии подкови звънятна протрития праги възкръсва денят мисутрин.От вика на някой буденот смеха на някой влюбенще усетя, че съм жив и нужен.Сред пера на ранни птици,сред безброй висящи жицище намеря своята врата.Откога не съм се връщалв този град и в тази къща,откога ключът ръждясва в мен?

24


Прах от звездии подкови звънятна протрития праги възкръсва денят мисутрин.От вика на някой буденот смеха на някой влюбенще усетя, че съм жив и нужен.Сред пера на ранни птици,сред безброй висящи жицище намеря своята врата.Откога не съм се връщалв този град и в тази къща,откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,от тъга по стар приятелще осъмна с цвете във ръка.По трети петлиуморени мъглисе разкъсват от страхи се впиват в прозорецасутрин.Старият ключсе огъва от студи го няма домът,и я няма врататасутрин.

25

Спомен за козия рог

Златни пендари на гръднедокосната,рокля, по-бяла от свят.

Смърт по-красиваот всякаква, някаква –няма и спомен за грях.

Бягат коне, по-небесниотвсякога,ритат с копитата те.

26


Спомен за козия рог

Златни пендари на гръднедокосната,рокля, по-бяла от свят.

Смърт по-красиваот всякаква, някаква –няма и спомен за грях.

Бягат коне, по-небесниотвсякога,ритат с копитата те.

Лумват пожарив душите на скитащи.Питат къде сте, къде?

Грейнало слънце и песеннемръкнала,песен за обич и Бог.

Нощем в небетолуната притихналаспомня си козия рог.

27

Искам да ти кажа

Спъват ме листата, по които вървя,голи клони зъзнат над мен и чакат.Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,пак ли птици някъде ще заплачат? Нищо че е тъмно и студено сега,искам тази нощ нещо да ти кажа.Нищо че ме пари по лицето сълза,искам тази нощ нещо да ти кажа. Мойта съдба ми дава сили да те забравя,без да ми тежи,и в самотата имам песни на самодива,те осъмват в мен.


28



Спъват ме листата, по които вървя,голи клони зъзнат над мен и чакат.Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,пак ли птици някъде ще заплачат? Нищо че е тъмно и студено сега,искам тази нощ нещо да ти кажа.Нищо че ме пари по лицето сълза,искам тази нощ нещо да ти кажа. Мойта съдба ми дава сили да те забравя,без да ми тежи,и в самотата имам песни на самодива,те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,твоето лице тъй далеч остава.Кой ще ме прегръща отсега и къде?Никога това няма да узнаеш!

29

Безсъница

По стълбите тичатзадъхани струни.В празната къща се буди от сънпрашна китара. От ъглите тръгватзабравени думи.В прозореца някой подсвиркваи сяда отново до мен. Лица и огньовепод мен се прегръщат.Земята се свива от мъкапо чужда планета.

30


Пулсира небетои някой се връща,захвърлил монета зад себе синякога в стария двор. Лица и огньовепод мен се прегръщат.Земята се вдига на пръсти и нежноцелува небето. Кога ще се върнеш?Кога ще се върнеш?От тъмното песен възкръсваи сяда отново до мен.

31

Изсъхна лозатакъм тебе извита.От дългото чакане времето спряв мойто огнище. Кога ще се върнеш?Кога ще се върнеш?От тъмното песен възкръсваи сяда отново до мен.

32


Изсъхна лозатакъм тебе извита.От дългото чакане времето спряв мойто огнище. Кога ще се върнеш?Кога ще се върнеш?От тъмното песен възкръсваи сяда отново до мен.

Към една жена

Колко трудно ти е вечес мен да бъдеш всяка вечер.От умора ме прегръщаш,всяка дума в гняв превръщаш.И пак сто хиляди причини има,за да не бъдем с теб и тази зимаи да не можем да си кажем всичко, всичко.Теб имам, с теб дишам,в теб вярвам и вървя над суетатасъс светулка във ръката и мълча.Всеки миг, щом си до мене, аз горя.Светлината от очите ми вземи,но ми дай ръка и бавно ме води.

33

Искам всички тук да виждатколко много те обичам.Знай, че всяка лоша думанас със теб не ни вълнува.Но пак сто хиляди причини има,за да не бъдем с теб и тази зимаи да не можем да си кажем всичко, всичко.

34


Моя любов

Заради очите ти си струвада отмина всяка лоша думас мълчание, моя любов.Заради косите ти си струвада заспивам сам и да сънувамузряла ръж, моя любов.

С теб до днес преживяхи вина, и дни на радост,но чак сега казвам аз: Заради ръцете ти си струвада прегърна огън и да чувамвика ти в мен, моя любов.Заради един човек си струваи едно море да се преплував безлунна нощ, моя любов.

Искам всички тук да виждатколко много те обичам.Знай, че всяка лоша думанас със теб не ни вълнува.Но пак сто хиляди причини има,за да не бъдем с теб и тази зимаи да не можем да си кажем всичко, всичко.

35

С теб до днес надживяхи вина, и съдба,но чак сега казвам аз: Заради един живот си струвада живееш, без да се преструваш,че не грешиш, моя любов.Заради една сълза си струвада простя и пак да те целувамдо сетен дъх, моя любов.

36


С теб до днес надживяхи вина, и съдба,но чак сега казвам аз: Заради един живот си струвада живееш, без да се преструваш,че не грешиш, моя любов.Заради една сълза си струвада простя и пак да те целувамдо сетен дъх, моя любов.

Зачатие

Хаос, отчаяние, страхи надежда.Вяра, безсловесност и плахоусещане.Допир и намиранев къща без покрив.Време за събиране –има го още.Вечери към сутринидращят със нокти. Скърцат стъпалатаот спомени снощни.Вятърът се удряи пада на прага.Крив ли му е някой,че ключа забравя.

37

Тропот от вратии прозорци мигащи.Клюки на комшии,всеядни и виждащи.Кой ще разбере,че се любим в хаосаи едно детеочаква земята си?

38


Лодка в дъжда

Дъждът вали, вали като преди...Пълзи и дълго дращи по стъклата,а аз и този път оставам праввъв тъмнината.

Като светулка плахо примижаедна цигара някъде далечеи аз дочувам шепот на женакоято тръгва, тръгва вече.

Дали пътува и сегаонази малка книжна лодка,която сгънах на шеганад някаква дъждовна локва.

39

А после пратих я към тебс молба при мен да се завърнеш,дори в това море от много дъждти да побързаш, да побързаш. Сега вали, вали дъждът по прозореца.От вестник стар изрязвам стихс много, много болкаи препрочитам на глас как търси брягв море от хора и дъждкнижна лодка. Дъждът и този път вали, вали...Пълзи и дълго дращи по стъклата,а аз запалвам клечка от кибритвъв тъмнината.

А после пратих я към тебс молба при мен да се завърнеш,дори в това море от много дъждти да побързаш, да побързаш.

Сега вали, вали дъждът по прозореца.От вестник стар изрязвам стихс много, много болкаи препрочитам на глас как търси бряг

40


А после пратих я към тебс молба при мен да се завърнеш,дори в това море от много дъждти да побързаш, да побързаш. Сега вали, вали дъждът по прозореца.От вестник стар изрязвам стихс много, много болкаи препрочитам на глас как търси брягв море от хора и дъждкнижна лодка. Дъждът и този път вали, вали...Пълзи и дълго дращи по стъклата,а аз запалвам клечка от кибритвъв тъмнината.

И само тази малка светлина,изгаряща до болка във ръката,дано покаже пътя към домана лодката и на жената.

41

mihail belchev

Documents