manupropria - part one

252

Upload: andon-georgiev

Post on 08-Apr-2016

273 views

Category:

Documents


18 download

DESCRIPTION

Project for combining visual and epistolary art, collected in online book.

TRANSCRIPT

Page 1: ManuPropria - part one
Page 2: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

2 3

КамелияВелкова

СиянаГеоргиева

Лабиринт от вероятности, невидими знаци и малки чудеса, приказки разказа-ни с четка, сънища, спомени и съкровени мечти, тих глас, тиха мисъл и всичко оно-ва, което те докосва, но отвъд видимото, отвъд всичко. Това съм Аз, моят Свят и моето Изку-ство. Здравейте всички! Аз съм Художник и Мечтател или на-кратко - просто Камелия. Преди повече от 20 години имах смелостта да си пожелая един ден да стана художник и моето твор-чество истински да вълнува и докосва през годините аз не спрях да следвам тази своя мечта, докато не я осъществя.

И така, ето ме сега – все така смела, свободна и мечтаеща, с няколко първи на-гради и отличия, десетки участия и изяви по конкурси, колективни и самостоятелни изложби, успешно реализирани проекти, илюстрирана книга, стотици картини, огро-мна част от които са притежание на хора навсякъде по света, но най-вече незави-сим и утвърден творец, спечелил призна-нието и доверието на много хора. Извоювах си така желаната свобода и вътрешен мир, но не беше никак леко.Няма и да бъде, защото моето пътуване едва започва. А Изкуството за мен е пъту-ването в търсене на истинското ми Аз.

Има хора, които копнеят да бъдат забе-лязани. Влизайки в помещение, да говорят с познати и непознати, да показват новите си тоалети, прическа, грим, тяло. Всъщност, всичко това няма значение. Истинските и важни неща са невидими с просто око. Можеш да видиш съблазни-телния вид на една жена, но не можеш да прозреш истинската й красота. Можеш да забележиш широката усмивка на някой, но не и да откриеш добрината му в нея.

Дори физическите закони започват от дребните неща – от частиците, молекулите, атомите, от тези, които трябва да погле-днеш през микроскоп и въпреки невидими, те са от изключителна важност за същест-вуването ни. В действителност, ето колко много неща губят значението си, а аз? Аз предпочитам да съм незабелязана за повечето и забеля-зана за онези, които истински желаят при-съствието ми в живота си.

Page 3: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ4 5Камелия Велкова Сияна Георгиева

Силната жена

Силната жена не чака комплименти,

не търси одобрение във мъжките очи, умее да живее в настоящите моменти и да бъде себе си, със своите черти.

Тя е истинска, чаровна, вечно младаи има дарбата да ражда

светове.Силната жена не мрази, а

прощава,дори да няма сили да върви

напред.

Щедра е и нежна, обича безусловно,а ласките са като проливен дъжд,

но ранена ли е, обичта е отровнаи може да погуби всеки властен мъж.

Силната жена изпъква със надежда,дарява всекиго със радост и мечти,на омразата отвръща с… нежност

и се раздава цяла, без да се щади.

Page 4: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ6 7

Миг

Той влезе във живота ми внезапно,

по-скоро ми пресече рязко пътя,в насрещното, когато не очаквах –нахално хубав, сигурен, надъхан …

Но бе реален, о, Господи! И послеотнесе ми главата за секунди …

Допуснах го в самотните си нощи(а по принцип се улисвам трудно).

И беше мой! За малко, ала беше…(Достатъчни ми бяха два квадрата.)

Дори луната във очите му болеше –безлюдно кротка, тиха, непозната.

Той влезе във живота ми внезапно,

целуна ме, а после ме отмина,

защото хубавите мигове са кратки,

но затова пък се запомнят със години.

Камелия Велкова Сияна Георгиева

Page 5: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

8 9

Дамян Бумбалов

„Таралежът туй е птица упорита, не го ли сриташ – не излита” – това е мотото на арт-клуб „Таралеж”. Създадохме го пре-ди три години заедно с Ива и Лили (и все още продължава да работи) със идеята да представяме, както утвърдени автори на съвременно изкуство , така и млади и току –що прохождащи артисти. Казвам се Дамян Бумбалов – Bumbal, както ме наричат колегите. Рисувам откак-то се помня и смятам, че човек е длъжен да се занимава единствено с това, което го прави щастлив. След известно време щас-тието му започва да доставя и доходи. Имам няколко самостоятелни излож-

би и малко повече участия във пленери и други арт сбирки (не ми харесват творче-ските автобиографии). Напоследък освен в ателието си, се старая да рисувам и на-вън – това „street art” му казват критиците, но до си го оставим за тях. Целта ми е да изкарам навън, на улицата или в квартала идеите си – така те ще достигнат до повече пациенти. Обичам да стоя зимата до печката на дърва, с която отопляваме „Таралеж”, така който реши да се види с мен, да обменим идеи или начин за осъществяване на таки-ва, ме намира лесно.

Николай Фенерски е роден в Русия. Детството му е минало в Бяла Слатина. Завършил е Славянска филология във Велико Търново през 2000 г. В момента е докторант по словашки език в същия уни-верситет. Обича диалектите и негово дело е сайтът, посветен на северозападния ди-алект severozapad.org. Изкарва хляба си като преводач.

Живее в Бургас, докато вятърът не го отвее на друго място. Публикува проза от 2000 година. Има публикации във вестни-ците “Арт форум”, “Сега”, “Монитор” и в списанията “Съвременник”, “Света Гора”, “Море”, “Фрийстайл”. Първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично” е издадена през есента на 2009.

Николай Фенерски

Page 6: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ10 11Дамян Бумбалов

Камъкът

си тежи на мястото. Ако го поместиш от мястото му, ще олекне. Ще го отнесе вятърът, ще го изгризе водата и ще се разпадне. На пясък. Всеки камък си има свое място. Поради това не препоръчвам на никого да хвърля камъни. Ако случайно ти се случи да хвърлиш камък просто така без причина, да знаеш, че това е по негова воля, повикал те е, за да си го върнеш на мястото му. Камъните могат да викат. Не ги ли чуваш? Е, не си виновен ти. Просто диапазонът на техния вик е под нивото на твоята чуваемост. Сега всички навсякъде викат, крещят, вдигат шум и си пускат алармата, а когато си почиват, си държат телевизора включен, после защо не чували виковете на камъните... Камъкът побеждава ножицата, чупи я. Но за сметка на това тя е по-силна от неговите врагове. Така се получава често в живота. Но за характера на ножицата вижте по-нататък. Сега говоря за камъка, а той е тук в гърдите ми. Прави се, че тупти, че чувства, че се свива от болка, но си остава просто камък и тия дейности са единствено за заблуда и предизвикване на твоето съжаление, защото имам нужда от него. От камъните ще построим каменни стени. И ще се скрием. От наближаващото с все по-голяма сила всеки ден зло.

Николай Фенерски

Page 7: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ12 13Дамян Бумбалов

Ножицата

си има ногици, крачка, с които да се разхожда по света. Опасни са краката на ножицата, мръсница е тя, събере ли ги, край с тебе, ако си на неподходящото място. Можеш да й устоиш само ако си камък. Ножицата е хитра хубавица, на която й харесва да прави храс-храс, но освен всики тези характеристики, тя може да бъде хикс в уравнението, неизвестното в съзнанието ти, за което нямаш дума. Любим инструмент е на шивачите, с нея те придават форма на плата, който покрива тялото ти, за да му бъде топло, удобно, скрито, да не му е студено, неуютно и голо. Затова ножицата е цивилизована. С нея си подрязваш и лозите, за да родят грозде, от което да си направиш вино, с което да се напиеш и да забравиш, че със същата ножица чака да пререже нишката на живота ти и оная третата от мойрите. Защото тая мисъл си виси постоянно някъде отзад в съзнанието ти, дори несъзнавана постоянно, но застрашителна и постоянна, разтворена на Х над тебе или дори на кръст, който да ти напомня какво те очаква. Рано или късно.

Николай Фенерски

Page 8: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ14 15Дамян Бумбалов

Хартията

попива. И мастило, и вино, и сълзи. Жадна е. Обича течностите. Но най-много от тях обича мастилото. Защото е синьо на цвят, а сините неща са красиви. Безбрежни като море и небе. Обратното са на червените, които са прекалено съдбоносни. Хартията може и кръв да попие, но не е същото. Хартията е една пияница. И пиявица. Писателите знаят как хартията им изпива силиците. И ако писателите са камъни, хартията ги побеждава, обвива ги като амбалаж. И писателите не могат повече да бъдат нормални хора. Вървят си по улиците, говорят си уж като всички останали, но са обвити в хартия, полепнала е по тях, сраснала се е с тях, станала им е втора кожа, чрез хартията те усещат допира на света и без нея остава безчувствени. Напоследък всички издатели обичат осемдесетграмовата обемна леко жълтеникава хартия. Разбрали са, че тя е най-писателската. От амбалажната трудно се чете, а бялата е прекалено чиста. Писателите не са свикнали с тази чистота. Защото животът не е чист, по-скоро е такъв, леко жълтеникав, като че ли опечен от слънцето или попил потта и изсъхнал.

Николай Фенерски

Page 9: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

16 17

Пламен Костов

Вълнуват ме различни неща, затова и картините ми са толкова разнообразни. Главното водещо в тях е положителната емоция и свежестта. Харесвам различните похвати и изразни средства, това дава богатство на мисълта, и въплъщението върху празното платно.

Следвам собствената си потребност от засищане на “артистичен глад”. Радостта от дребните неща в живота, ми дават двигателната искра подклаждаща този процес. Гледайки на себе си с две думи бих ка-зал Пламен Костов.

Петър Петров

Петър Петровжурналист, поет

Преди трийсет и шест години поех въз-дух за първи път. Преди трийсет и шест години душата ми дебютира в непредска-зуемото настояще. Сред безброй тексто-ве, гласове, събития и образи, засищащи историята на човечеството. Трийсет и шест години по-късно надниквам в себе си, но и отвъд себе си. И споделям споделимото - в ролята на журналист, но и на поет. Живеем в чупливи времена. Чупли-ви думи си разменяме. Чупливи мисли си отглеждаме. С чупливи чувства се похи-щаваме. С чупливи тела пребиваваме. С чупливи души обитаваме пространството. Обречени на краткосрочните се планове и краткосрочните си мечти. Обсебени и обсебващи. Изпълнени до краен предел с триумфираща празнота. О с к в е р -

нени от политиканствания и интимни апо-калипсиси. Призвани да словоблудстваме и да се замеряме с мимолетни сентенции. Живеем в чупливи времена. Корупцион-но пропускливи. Продажни и разпродава-щи. В неустоима саморазправа с всеки попаднал в полезрението ни. Твърде са-моуверени, но и твърде чупливи. Зачена-ли и зачеващи болестотворни парадокси. Влезли в ролята на лъжесвидетели, но не и на истиносвидетели (а и такава дума не съществува, за съжаление). Твърде малко прозрение. Твърде малко свобода. Твърде малко искреност. Твърде малко експлозии на мисълта. Твърде мал-ко поезия помежду ни. Твърде малко пое-зия в поезията. Твърде малко аплаузи за души, твърде много култ към плътта. Живеем чупливо. Чупливи до последна-та клетка. И чупливо ще посрещнем Края.

Page 10: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ18 19Пламен Костов

ТВЪРДЕИ си каза -

твърде чуплив съм за този свят на бетоновози и бетонобъркачки,

твърде невидим съм за този свят,гъмжащ от образи и събития без корени,

твърде непродуктивен съм за този свят на безпощадно продуктово-позициониране,

твърде простосмъртен за общество на сложносмъртните,

твърде непредубеден и неубедителен за общество на безупречните,

твърде непримирим в смирението си, твърде утаен в себе си.

Петър Петров

На дънотое хлъзгаво и мътно,глухо и безшумно.

На дънотоочите ще ти избодат

изхвърлените опаковкина добре овкусени някога

лъскави биографии, образи,събития, обещания и факти.

На дъното е неподправено -няма и следа от използвани подправки.

На дъното се мътятпредчувствия за друго време,

други хора, други нрави,други вдъхновения дори.

Проглежда се от дъното,проглежда.

От дъното се виждапяната на нашите погубени мечти,

пяната на нашите обезценени спомени,

пяната на нашето мекушаво коравосърдечие.

А светът ти се привиждакато мятащо се наранено

и плуващо към себе сисамотно многоточие.

Page 11: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

20 21

Християна Спасова

Аз Християна Спасова съм една двойн-ствена личност и това не ме отделя от дру-гите, вярвам, че всички сме бушуващи и всепроменливи, просто някои от нас малко по-статични, идилични и непроявени. Стремя се да пресъздам обновително чувство за дестабилизация в картините си, да отприщя да отразя, природната неубоз-даност на стихиите в съкровенната ни същ-ност, нестихваща емоция, незавършеност, въздух, осезаем стремеж към допълване и раздипляне в нови и нови хоризонти, аз съм необятна и широкоспектърна, разтво-рена в цялото, съзерцавам всеобщото, бих се радвала, ако всеки така се чувства, като осезава картините ми, идеята ми е да пре-дам от тази енергия, вихреност и откро-венна преливаща цялост. Вярвам в красотата на преходността

и раздавам малки крехки чупливи мисли, изящни, красиви и ценни като самите нас, крехки, чупливи, отмиращи и преходни, точно затова толкова ценни, поради непов-торимите своебразни следи, които оставя всеки от нас. Такова е моето послание, интимно, крехко, лично и съприкосновенно не ис-кам да крещя, не искам да внушавам, не искам да мономентализирам, не искам да променям, не искам да предотвратявам, не скандализирам. В свят огромен, всепоглъщащ, трескав до полуда, искам да дам една съзнателна и незабравима глътка въздух, частица то-плина, лъч от малък процеп, искам да пре-лея от малките незабележими светлинки, озаряващи душита ни, от крехките чупливи детайли.

Казвам се Даниела Викторова. Много отдавна, не помня точно кога, някой, не помня точно кой започна да ме нарича Дънда. И така тръгна. Към днешна дата всички ме знаят така. Та... приятно ми е – Дънда! Актриса съм. Имам щастието петнайсет сезона да съм част от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна. Ние, актьорите, сме ексхибиционисти. В по-голям или по-малък процент, в бук-валният и в преносният смисъл на думата.

Преди време сценичният прожектор вече ми беше недостатъчен. Усилих на 100 личния си следач и го насочих навътре, към себе си. Така започнах да пиша поезия. Да се изразявам със собствени думи за мен се превърна в необходимост, в жаж-да, която се надявам никога да не утоля до край. Обичам семейството си, приятелите си, колегите си, обичам родния си град – Ва-рна, обичам морето, театъра, поезията и старите рок банди.

Даниела Викторова

Page 12: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ22 23Християна Спасова

МЕЖДУ СТРЕЛКИТЕ

Дори да закъснея,пак ще бъде рано.Очите ми са кей.а кеят – мокър гарван.Дори да се препънав илюзия за време,в следите ще покълнепредчувствие за тебе.Ще искам да заплача,но няма да успея.Стрелките са палач.С едно крило е кеят.Дъждът се е разхайтил.Палачът е препил.Сънят ми срича хайку,а кеят е безкрил.Дори и да избързам,знам – ще закъснеянавреме да превържаостатъка от кея.

Даниела Викторова

ХАОТИЧНА СЮИТА

Не ме спъват камъни,спъват ме само мисли:Татко е вече пламък,мама – възел от истини.Хоризонтът – утопия,мираж в смъртна умора.Земята е филантроп – жадно прегръща хората.От вчера не нося черно,разбирам тъгата в жълто.В петък не съм суеверна.Страшният ден е четвъртък.Животът се сбира в прошка.Смъртта е красива за Фос.Да бъда себе си – просто е.Коя съм? – е друг въпрос.Толкова чаках ноември.И дойде. Безочливо алчен.Нощта е аритмична поемаза спомена, който нагарча.Утринта – хаотична сюитаза вятър и хор от врани.Изгаря ме болка. Ще я превъзпитам.Нали се родея с пламък.

Page 13: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

24 25

ИванКашлаков

Едно от основните неща, които всеки човек търси в живота си е своята същност. Не знам дали е случайност или съдба, както някои хора обичат да казват, но се-беизразяването стана моя начин на живот. Завършил съм НХГ „Димитър Добро-вич“ в гр.Сливен специалност „Рекламна графика“ и в момента съм трети курс спе-циалност "Плакат и визуална комуникация" в Националната художествена академия. Времето минава изключително бързо и сякаш се надпреварвам с него запечатвай-ки моето усещане за пространството. Когато вляза в така нареченото свое „джазово състояние“ на романтична нос-

талгия към миналото търсейки свободата, се занимавам с живопис. Миналата година бях вкаран в ката-лог за съвременни художници в Англия – Hidden Treasure Art Magazine 2014 Vol.1. Участвам в конкурси и изложби с плакати и живопис. И двете посоки ме провокират по различен начин и станаха неотменна част от моето ежедневие. Бих ги нарекъл и мои-те две противоречиви същности. С живописта търся хармонията, а с пла-ката – провокацията и нестандартното. За мен няма ограничения в начина на изразя-ване, затова непрекъснато търся някъде там в реката на въображението…

Елица пише в работните почивки, пее след работа и живее в промеждутъците. Автор е на литературния блог when

nobody watches, участва в проектите писа-телибезкниги и пеат некогаш.

Елица Добрева Кирилова

Page 14: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ26 27Иван Кашлаков

змия и птица

mon dessin ne représentait pas un chapeau.antoine de saint-exupéry

почти съм ти простила вечепрошепна птицата в корема на змиятасърцето ти тупти за менсъбира силиза да ме стопии знамще се превърна в тебе скороще те изпълня с трепети, с мечтище полетиш в съня сизнам, защото аз летяще се събуждаш в страхще се поглеждаш с недовериесама ще допълзишдо края на скалатаи ще политнешще политнемще политнатогава чак ще ти простядокрай

Елица Кирилова

Page 15: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ28 29Иван Кашлаков Елица Кирилова

списъци

- едно кисело мляко- три ореха в шепа- шепата ти- краставица за лято- пет ледунки- няколко облакаот дъха тисутринслед кафето- обич за теб- обич за мен- храна за мишо- домакинска хартияза разлятия тараторкойто ще бутнешкогато ме прегръщашдокато други се чудяткакво искатот магазинав събота

Page 16: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

30 31

Атанас Мацурев

Аз често докосвам обектите, които ри-сувам. За да усетя тяхната повърхност, цвят, температура, енергия... Да стигна чак до същината. Те са различни, имам усещането, че ми се доверяват. Върховете на пръстите помнят.

Понякога съзерцавам дълго, преди да рисувам. Постепенно започва да ми се струва по-знато. След това не помня. Това е само едно чувство. Много е трудно да нарисуваш чувство.

Здравейте! Аз съм Стефка Георгиева - Sio и не обичам скучните представяния, макар че съм скучен човек. Родена съм през март, годината е без значение, мястото също. Опитвам се да творя дните си. Обичам да заривам краката си в пясъ-ка, да ми ухае на люляк и да съм около те-чаща вода. Иронична и саркастична съм. И

двете по много. Пиша когато ми се пише. Правя го за удоволствие, страст.. за себе си. Обичам многоточията и често ми личи. Написано-то за мен е по-силно от казаното. Пиша на хартия. Слушам повече, говоря по-малко. Мечтая да не спирам да мечтая и чаят да не свършва.

Стефка Георгиева - Sio

Page 17: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ32 33Атанас Мацурев

Онемял грамофон

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“

„... и думите с дъха споява...“

Развали се грамофонът на гласа ми

и плочата спря да се върти.

Музиката бавничко замлъкна

и тишина стаята ми огласи.

Изпълвам с въздух дробовете,

сърцето спира да тупти

и потъвам сякаш във небето,

а то изтича между две реки.

И сякаш всичко ми е наобратно,

от облаците ми вали море.

Обръщам земята и търся,

а къде е гласът ми? Къде?

Dreaming III 55.5 x 76cm

2015

Стефка Георгиева - Sio

Page 18: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ34 35Атанас Мацурев

Кукувица

той не е от онези мъже

по които ще припаднеш

веднага щом ги видиш

него трябва да го чуеш

да го прочетеш

но случи ли се

Бог да ти е на помощ…

ще се загнезди в теб

като кукувица в чуждо гнездо

ще си снесе яйцата

ще те превзема бавно

като крепостен град

и когато е постигнал

всичко което иска

ще отлети от гнездото

няма да го откриеш повече

ще запазиш само тръпчивия вкус

на едно отминало лято

на прииждаща есен

и бутилка бяло вино

птиците не остават следи

във въздуха

от полета си

Under the Roof58.7 x 72.3 cm2013

Стефка Георгиева - Sio

Page 19: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

36 37

Росен Марковски

Росен Марковски е роден през 1964 го-дина в Троян. През 1983 г. завършва Сред-но специално художествено училище за приложни изкуства -Троян. През 1994 завършва "Национална худо-жествена академия". От малък рисува и свири. До голяма степен свиренето и рисува-нето му си приличат. „Аз не съм виртуозен китарист и нямам желание да бъда. Не съм нежен и изтънчен. Точно каквито са ми ри-сунките, такова ми е и свиренето”. Остана-лото го оставям на въображението ви. До момента има над 40 самостоятел-ни изложби в България, както и изложби в Германия, Норвегия, Франция, Чехия и Унгария. Картините му са в редица частни колекции в Европа и САЩ. През последна-та година Марковски прави пет самоктоя-

телни изложби в София, Пловдив и Прага. В експозициите си показва рисунки от Париж, цикъл „Фотографии с масло” от Прага, колекция от живописни платна с еротична тематика. Ежегодно учавства в Нощта на музеите и галериите в Пловдив с масло, акрил и рисунки върху дърво и хартия. Автор е на 3D ACT- проект, включващ изработване на триизмерни рисунки от трима художници. Организатор е на „Рисуване на откри-то”, провеждащо се през август в София. Автор е на поредица от документални ви-део филми. Освен с голямата си любов живописта Росен Марковски се занимава успешно с пластика, дизайн на мебели и интериор, фотография, музика и декори за кинопродукции.

Веселина Ангелова. Надеждата е пейза-жът да се промени, думите да го променят, но той обикновено не се променя, защото сивият цвят поглъща всички останали лъчи и излъчва единствено сиво. Така е редно. Така нещата имат ясни очертания, зрял контур, като дълъг имунитет срещу тъгата. Какво облекчение може да даде множе-ството, тревожният ум на обсипано с бръч-ки лице, което не би било същото, ако не бе прорязано от интелект, тънките нишки на страданието или страх, че се взираш в

собствената си слепота. Усещам, че съм като листо на повърх-ността на водовъртежа. Въртя се в кръг, но не мога да потъна. Всеки път си казвам - само още едно завъртане, само още едно...после може би небрежна, преднамерена и непредвидена малка вълна’, ще ме изхвър-ли на брега и ще ми е тихо и ще мога отда-леч да съзерцавам другите водовъртежи. Засега мога само да съзерцавам своите минали желания и ме боли дъното на очите.

Веселина Ангелова

Page 20: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ38 39Росен Марковски Веселина Ангелова

осемстотин ешафода са пораснали наблизона телта виси още една балерина поличката й се ветрее а тикъде си мое мъничко детеживя със мен във тази стаябеше тук а аз сегаживея в тази стая навярно имам двепътувам ги една до другапробождам ги оттук до тукразмествам им местата а ешафодите са табла не се сърди човече или шахи спомняш ли си трета стая имам но не е сигурна изобщокартини трябват мое мъничко дете картиниможе би квадратниможе би зелени покриви и коридирипречупени огради от бръшлянии пяна от глухарчетано всичко празно е кубичнои въздухът е син и кубестушите му се спъват в прагананасят кървави снежинки и изпражнения от коткитекъде си мъничко детекъде избяга смелостта тище ненанивжда ли ъглитена три и бягаме.

Page 21: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ40 41Росен Марковски

В СЯНКАТА НА ВЯТЪРА

косата й току що запали огъногънят върви по улицата това е пътят на цигарата до устнитене гаси само още десет минутишест минути все по малко минутисе разхождай по треватаминута и половина до зелен светофар се разхождайдо облак до чувство до морков на снежен човекпубличен огън публичен сънкъдрици на макплощад по полето понесъл весели раници до хижата танцлумнал огън дето вари бобпече чушки за зиматакокали на безкрайни туристи се топлят за десет минути и продължават шест минути минута и половина до светофара на другата хижадо другия мак Макдоналдс и чистокръвен поминъккосата й току що запали улицата о вий блудни копелетаосмелихте се да гасите и осмелихте се да разпитватене изтърпявате жегатаи само локва и морков колегиално ще бдят на пазара

Веселина Ангелова

Page 22: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

42 43

Яна Стоева

Аз съм мечтател, не спиращ да иска, търси, обича и създава. Имам много хоби-та и понякога ми се иска да се клонирам, за да мога да върша всичко едновременно. С огромно удоволствие се заминавам с различните сфери и възможности на гра-фичният дизайн, илюстрация, web дизайн, живопис, шиене, крафтинг, а от скоро и с дизайн на детски мебели. Като цяло оби-чам да творя с ръцете и ума си:) Старая се нещата, които създавам, ед-новремено да ми носят наслада и да са поле за развитие и надграждане. Завърших специалност "Плакат и визу-

ална комуникация" бакалавърска и магис-търска степен в НХА. Там открих красотата на разнообрази-ето на художествените жанрове, както и удоволствието от експериментиране, чрез смесването им. Участвала съм в множе-ство изложби в България и в чужбина. Имам грамоти и награди, а при завърш-ването си в НХА спечелих и почетната на-града Cite International des Arts Paris. Ра-ботих, като web дизайнер, а сега съм се отдала на развитието на най-предизвика-телното си творение - моето малко мом-ченце - Мил:)))

Най-големият инат на тема позитивно мислене. Толкова държи на това, че поня-кога изглежда, все едно си вярва.. и започ-ваш да вярваш и ти. Напомня на хората в Ню Йорк и Чикаго

– забързани, но готови за креативност. Тя се интересува как работи живота ,как той се отразява на хората. Рали търси човека в хората. И живота в човека...

Ралица Генчева

Page 23: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ44 45Яна Стоева

никога не си искал принцеси

а момиче с дълга

красива коса

сутрин щастливо

разрошена

и да мирише

на море

или на парфюма ти.

с гуменки и рокля,

чуплива душа

и любов като вълните.

да ти допълва

изреченията

и възглавницата ти

да й отива.

да не пита къде си

защото свободни

сме най-красиви.

не ти трябват принцеси.

позлатените пеперуди

не могат да летят.

Ралица Генчева

Page 24: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ46 47Яна Стоева

Светът не е малък!

Светът е огромен,

защото смехът ти

е на хиляди километри

от моя.

Светът е голям

и не се смалява с думи!

Светът става малък,

само когато можем

да се прегърнем.

А тогава вече

светът няма значение.

Ралица Генчева

Page 25: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

48 49

ВероникаНиколаева

"Във всички видове изкуства е необ-ходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите". Стен-дал. Обичам да експериментирам с цвета,

формата, композицията и да се пренасям във вълшебни и необикновени светове. Според мен художника не трябва да го-вори много за творбите си с думи, а те да говорят за него.

Палми Стоянов Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Юношески на-ционален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Завършва ВИФ в родния си град, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 го-дини вече е заслужил треньор. Става треньор в „Олимпийски надежди“ и националните отбори за мъже и юноши. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди операция „Пустинна буря“. Над 40 негови възпитаници са медалис-

ти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Пе-тър Стоименов, който взема бронзов ме-дал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за про-фесионалисти Емил Тонев. Бил е също собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сцена-рист, телевизионен водещ и безработен. Пише поезия, разкази и романи. Член на Сдружението на български пи-сатели.

Палми Ранчев

Page 26: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ50 51Вероника Николаева

Бряг

Наоколо има толкова подробности.Отблясъкът на слънцето. Залива – мачти,кораби, въжета. В краката буболечкас рогца – бърза между песъчинките.

Тук изглежда всички са за кратко.Готови за пътуване – ще си отидат скоро.Сега им е достатъчно желанието за тръгване.Нехайно с погледи посочват накъде.

Палми Ранчев

Page 27: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ52 53Вероника Николаева

По кратък път

Не отивам никъде – само се разхождам.Гледам, мисля – не ми е достатъчно.Тогава ще тръгна по другия тротоар.Отдавна подозирам, че води към небето.И свързва вечно синьото с движениетона хората, което също ми изглежда вечно.Усетих капка, и още една – ръми, ръми…Или ме подсещат, че има по-кратък път.

Палми Ранчев

Page 28: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

54 55

Николай Ангелов - Гари

Казвам се Николай Ангелов-Гари. Завършил съм „Скулптура“ във Вели-ко Търново. Работя във всички сфери на изобразителното изкуство, което ми пома-га да виждам винаги от различен ъгъл и по нов начин нещата, които правя. Животът ми винаги е бил и вярвам, че ще бъде рисуване. Всеки миг, в който тво-ря, ме изпълва с щастие, носи ми радост и

ме кара да вярвам, че това е моето приз-вание; нещото , което трябва да правя. Вълнувам се от човека, неговите състо-яния. Опитвам се да погледна в душата му. Изобразявам хората не така, както из-глеждат, а такива, каквито биха били в един идеален и красив свят – светът, в който живеят мечтите ни.

Казвам се Георги Петков, занимавам се с графичен дизайн като професия, но като образование съм завършил философия (PhD, хоноруван асистент по Академично писане в СУ). Развличам се като хоби с писане на ли-тератури. Основно на проза, понякога на поезия: сатирична, сантиментално-сериоз-

на или сатирично-еротическа (софт-поети-ка). Изкушен съм от писането на кино ана-лизи и театрална критика в стилистиката на субективния реализъм и от различни „други“ на съвременността жанрове. Скоро предстои да излезе първият ми роман „Ръката на Мария“.

Георги Петков

Page 29: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ56 57Николай Ангелов - Гари

„Когато мен“

Когато мен ме има ти не си,

когато ти си тук съм другаде -

ще ме харесваш вчера като минало

ще те желая утре като тръгнеш.

Следи по ненаписан лист

хартия, от невидяно в огледалото

очакване, по устните след среща

на прибиране, от страх за нещо често

изсънувано.

Настъпваме едни и същи пътища,

в различно време,

но без да – или знаем го, но тайно -

самите ние сме си обстоятелства.

Георги Петков

Page 30: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ58 59Николай Ангелов - Гари

Очите ти са синьо езеро – очите ми са водно огледало, свързани сме от пресъхнал поток. Отразяваме утрото – тайните звуци на събуждането, плясъкът, размърването на водата, кацането върху малко листо. По телата ни прехвърчат, пропяват в тревите ни, пробягват ни като Исусов гущер мечтите на някого, който се ражда с изгрева. Мъглата ни докосва и гали. Ние дишаме с мъгла. Ние сме неми.

Стоплени от слънцето превръщаме се в блата. Върху нас пеят и скачат жабите. Плуват ни змиите. Порастват ни и ни дишат водораслите. Открива се натрупаното ни със застояла тиня дъно и плитчината ни. Ние заспиваме.

Очите ни са спящи сини спомени за гласове в следобедните сенки на малините, които вечерта угасват

Георги Петков

в червените пътеки на залеза. С меките крака на закъсняла лисица.

В черните ни очи грее луна. Над сънищата ни плуват облаци от насекоми със светещи крилца. Телата им падат в очите ни, падат в пясъка, потъват във водата.

Page 31: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ60 61Николай Ангелов - Гари

„Думи срещат думите – ръцете ги докосват“

Какво повече и къде по-далеч

от където заминахме - върнахме се.

По-бедни, богати, нецялостни.

Каквото има - има да тече.

Ще повярваш ли?

На бисери от лъчи светлина в сенките,

На най-преходното от преходните?

Така ли е в човека?

Реки ли сме?

Риби ли сме?

Извори ли сме?

Посоки ли имаме?

Сърце ли имаме?

Храна ли нямаме.

Тяло. - Душа ли?

Извори - Начала.

Краища, брегове и отвъд-тях.

Дишам толкова много кислород,

с камъните си

а е така малко пространството.

Няма те тук.

Там някъде.

Аз и ти се обичаме.

Георги Петков

Page 32: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

62 63

Виктор Мъжлеков

КАЗВАМ СЕ ВИКТОР МЪЖЛЕКОВ И СЪМ ХУДОЖНИК, А СТИЛЪТ МИ Е АСТРА-ЛЕН ПОСТРЕАЛИЗЪМ. Вярвам, че съм творец откакто съм се родил, дори преди това. За мое щастие родителите ми са ми “подхвърлили” моливите още от ранна дет-ска възраст. От тогава не съм спирал да създавам, това е моята страст, моят живот.

Любимите ми творчески сфери са жи-вописта, анимираното кино и гейм дизай-на. Обичам да експериментирам независи-мо с какво съм се захванал. Имам и седем самостоятелни изложби. Понякога се забавлявам с изработване-то на пластики и архитектурни проекти. Продължавам да създавам…

Привет, името ми е Петя. Вълнувам се от детска литература, по-езия и, логичното следствие, от поезия за деца:) Вярвам, че децата и стихотворенията са си близки - има в тях музика, неприну-дена плавност, живителна енергия. Заедно с книгите си - „Лулу“ и „Малки същества“,

илюстрирани от италианката Ромина Бе-невенти - обикалям из България и се сре-щам с деца - измисляме, смеем се, четем, питаме се... През останалото време, работя като ко-пирайтър и пътешествам по света, главно в посока Север, защото там се чувствам в свои води.

Петя Кокудева

Page 33: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ64 65Виктор Мъжлеков

НА КОГО СЕ СЪРДЯ, КОГАТО СЕ СЪРДЯ

Когато ми е криво,че нещо ми отказват,че нещо пак не бива.Събарям тайно ваза,

замерям баба с ядки,ръмжа на котаракаи шаркам по тетрадки,и най-нарочно тракам.

Сърдит съм, но най-многона мен си съм ядосан.Хем искам, хем не могада се отсърдя просто.

Петя Кокудева

Page 34: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ66 67Виктор Мъжлеков Петя Кокудева

КОЕ Е ВАЖНО?

Мама ми е казалада й се обаждам,само щом е станалонещо много важно.

Кой ли дава справкиважното кое е?Ето, гледам мравката - сламката за нея

е така значима,че на гръб я влачи.Колко смисъл имада й кажа, значи:

- Мравке, тая сламканикак не е важна.Зарежи я там -вънка на паважа.

Няма да ме слушаи ще бъде права.Сламката ще гушнедва пъти по-здраво.

Page 35: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

68 69

Силвия Павлова

Завършва Националната гимназия за приложни изкуства "Св. Лука"- София специалност” текстил и технология на об-леклото”, а в последствие Нов Български Университет- специалност “ Театрално из-кувство” с професионална квалификация- сценограф Печели няколко награди: През 2005 г.- Голямата награда на Вто-ри Национален конкурс за млади стилисти и дизайнери « Изгряваща мода» организи-ран от Национална Камара за Мода- Бъл-гария- част от Европейски Моден Съвет и Първа награда в раздел “Висша и аван-гардна мода”. През 2007 г.- печели втора награда в раздел ЖИВОПИС на националната ини-циатива “България- част от пъзела на Ев-ропа”. През 2010г.-Става Победител в меж-дународния конкурс "Light as Inspiration" организиран от Sunflowers International Association for Art & Cultural Exchange.- Гер-мания

Има 10 Самостоятелни изложби в Со-фия в галерии „Триадис“, „Викинг“, К.Е.В.А, зала „България“, Пловдив – галерия “ Въз-раждане“, Велико Търново – Арт клуб „Та-ралеж“ и галерия „Джамията“ в Дупница. Участва в множество колективни из-ложби в страната и чужбина, сред които: Колективна изложба в Дни на Българската култура- Рим/ Италия, галерия "TOSHINA"- Лайпциг/ Германия, “Седмица на изкуства-та” в Москва/ Русия. Награда- представяне на колективна изложба- Бергамо/ Италия- 2009, изложба към художествения конкурс на фондация "Св.Св. Кирил и Методий" – Шипка 6, представя България на Между-народна Арт- Туризъм Изложба в Нади/ Островите Фиджи, организирана от арт агенция TOKANI, изложби в галерии Вива Врт и АВАТАР- Виена/ Австрия, изложба на тримата победители в международния арт конкурс "Light as Inspiration" организи-ран от Sunflowers International Association for Art & Cultural Exchange в галерия Gallery of Rathaus Schöneberg Berlin.

Силвия Павлова

От 3?:)г. Силвия Павлова е артконсул-тант в Арт Рентал. Тя подбира авторите, които учатват в артпроекта "СЪБУДЕТЕ СТЕНИТЕ СИ“ и самата излага свои карти-ни в колективните изложби в България мол и TOWERS Gallery. Доц. Радослав Радев разглежда нейно-то творчество в том втори на "ЕНЦИКЛО-ПЕДИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕРОТИКА", а из-куствоведът и дългогодишен галерист Красимира Алексиева пише: Сред младите софийски автори Силвия Павлова стои като скъпо екзотично цвете. Още с първите си изяви тя впечатля-ващо наложи своя строго характерен фи-гуратив. Една дълбинна еротика и поети-ка неуловимо, но сигурно плете невидима мрежа около зрителя и е невъзможно да останеш индиферентен пред феминисткия огнен копнеж на тези картини. В пищната джунгла на цветовете човек губи контрол над сдържаността и златната среда - и вакханалията на възможно най-силните и контрастни тонове създава мощно елек-

трическо поле, активиращо неочаквани, бурни емоции у зрителя. В същото време природният усет и вкус на авторката под-чинява и съчетава изключително умело и удачно експанзията на цветовете, за да възпроизведе естествената им хармония, възможна единствено в живата природа. Умелото вплитане на апликации в струк-турата на картините създава обтекаема обемност на фигуратива. Творчеството на младата авторка е под-чинено на ярко емоционалната еклектика на няколко свята - Балканите, Ориента, Афро-Америка и въображението и фанта-зията й сноват като неуморни пчели из тези територии, за да напълнят питите на карти-ните с възможно най-уханния и прекрасен мед. Удивителен е този млад, изобразителен свят и дано Силвия Павлова остане вярна на таланта си, вярна на страстта и интуици-ята, които я правят нещо ново в изкуството на времето ни.

Page 36: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ70 71Силвия Павлова Силвия Павлова

Косите ми се заплитат в краката тикато корениПропълзяват нагореИмат нужда от почваИмат нужда от тялото тиза да живеят за да разцъфнат онези цветякоито ще ти докажат, че има смисъл

Page 37: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ72 73Силвия Павлова

Бяхме тамПреди да се докоснат бреговетесе докоснахме ниеа птиците обсъждахапроменитев новия закон за околната среда и водите

Силвия Павлова

Page 38: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ74 75Силвия Павлова Силвия Павлова

Дъхът ми – камъктвоят – очакванеНе издържам короната си от клониКраката ми са дълбоко в земятане мога да направя крачкитеЗърната ми са настръхнали от ветроветеВ главата миРъцете ми са притки за доматив градината на дядо тив стомаха ми пъплят гъсеници

Ще ме поливаш?Ще ме обереш?Ще ме разяждаш?

Слънцето загуби двубояОтново

Page 39: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ76 77Силвия Павлова

За теб ли пиша или за себе сиБели стиховеЧерни стиховеСиви стиховеРозови стиховеИ стихове за далтонисти

Силвия Павлова

Page 40: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

78 79

Иван Костов

Иван Костов Димитров е роден на 09.04.1962 г. в гр. Видин. През 1981 година завършва ССХУ в град Казанлък. От 1983 г. живее и твори в град Стара Загора. Участвал в 3 национални изложби, квадрианале Ст.Загора. Има участие в общи изложби в Ст. Заго-ра, Казанлък, Видин, Хамбург и др. Седем самостоятелни изложби в Пле-

вен, Ст.Загора - Марица Изток, Слънчев бряг. Твори и излага картини в „ГАЛЕРИЯ 8” – Ст. Загора. Негови творби са собственост на ко-лекционери от България, Италия, Франция, Германия, Турция, Гърция, Испания, Холан-дия, Япония, Канада, САЩ, Русия и много други.

Здравейте! Казвам се Ивайло Иванов и съм роден във вече далечната 1972 г. в планинския и по своему уютен и закътан град Троян. В него живея и понастоящем. Подобно Еми-ли Дикинсън от Амхърст и Биньо Иванов от Кюстендил, не смятам, че е необходимо осезаемо, физически да се преместваш някъде, за да те знаят хората – достатъчно е и задочното доверие, което чрез публи-кации си даряваме. Българска фолология завърших през 1996-а във Велико Търново, а след това работих в софийския „Литературен форум” и, пак, в търновското издателство „ПАН – В. Т.” /вече несъществуващо/. Понастоящем съм разпространител на печатни произведения в родния си град. Пиша поезия от малък, някъде от око-ло чевърти клас, при все че дълго време давах дан и на така наречената радиоелек-троника, а първите си по-сериозни и про-

фесионално издържани стихове написах в първи курс на ВТУ, издадени по-късно под обобщаващото ги заглавие „Очи на дете”. Успял съм също да издам: „Хензел и Гретел” (поема), 1995, „Искри от воденич-ните ми камъни” (сатири), 1997, „Филоло-гически поеми”, 2005, „Пастирът на мухи”, 2007 и стихосбирките, излезлите в по-ново време „Песен за бащите на прехода”, 2010, „Брачни песни”, 2013 и „Светогорски пъте-писи”, 2013. Смятам, че голямата, истински трайна-та писателска борба е за доверието на чи-тателите, не за славата, при все че и относ-но славата не бих имал нищо против, ала България понастоящем е организирана така, че тези, които по естетика и вътреш-на дълбочина биха могли да имат правото на нея, не я получават. Това обаче не е сериозен проблем. Лич-но Бог ни нашепва, че е маргинален.

Ивайло Иванов

Page 41: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ80 81Иван Костов Ивайло Иванов

ВИСОКИТЕ ВОДИ НА МОИТЕ СПОМЕНИ

Монети медни в жалката ми шепа, да бяхте вие вече в автомата, ако звъна ви в миг не бе ми спомнил звъна щастлив на слънчевите, нежни отблясъци във ручея на село! И те така звънят, красноречиви, и гонят се в проблясващи витражи, подобно люспи на сребристи риби, заплували сред бързеи планински, за да надмогнат прага – и да хвърлят хайвера си във вирове високи!... Води високи, рукнали в съня ми, поете ме със струите горчиви, носете ми вестта от небесата във купела на капките си обли!... Като пъстърва лутам се сред този горчив, планински бързей на живота и само любовта ме призовава високо, там хайвера си да хвърля!... Но смешна тук е всяка патетичност! Сега със вас във вестника аз трябва да звънна за рекламите, които отблясъци по-други ще разпръскват. И ако в миг слушалката свободна „Ти-ти!” – в ухото мое записука, ще питам в мене юношата: „Ти, не замени ли слънчевите блясъци за шепа тенекиени монети?”…

Page 42: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ82 83Иван Костов Ивайло Иванов

ДУШАТА МИ СЕ ВРЪЩА ВЪВ ИТАКА Душата ми не е ни стон, ни зов!... Душата ми - едно момче, което поради страшна липса на любов, не си говори даже и с морето!... Но щом ухо до устните ти тя допре, във раковината им слуша как с тайнствени вълни шуми скръбта, събрала тишина от толкоз суши!... А покрай нея, само дрезгав крясък от гларуси, отлитащи на Юг, и сол върху ресниците, и блясък по пясъка, попиващ всеки звук. Душа, кога ще бъдеш примирена, да чуеш как под южни ветрове смъртта, като загадъчна сирена, със песни те опива и зове!.... Как, с Одисей, на кораба ти плават моряците, със влага във гласа. И всичките Симплигади задминават, със бдящата Горгона на носа. И как, най-сетне, влезли във Итака, те вдигат лък след дългия си път. И виждат Пенелопа как ги чака на любовта сред девствения кът!...

Page 43: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

84 85

Евгени Христов

Евгени Христов – художник. Живописта беше първата ми цел в из-ящното изкуство. В последствие намерих други увлечения - анимация, илюстрация, дигитален арт.

В момента се опитвам да комбинирам всичко научено в триизмерния дигитален свят, без да забравям и свободното изра-зяване в личния арт.

„Звуков Пътешественик“ е фантастич-на книга в етап на развитие от Евгени Хри-стов. Действието се развива на Полифония, един от световете живеещи в постояна про-мяна, създаден от боговете на Вечната му-зика. Еволюцията на този свят се ръководи от честотните вибрации на неговото ядро, кристалното сърце на планетата. Резонаци-ята на вълновия пулс предизвиква мутации във всички форми на живот. Разумните съ-щества са създали цивилизация базирана

на естествената звукова хармония. Музика-та е двигателната сила във всяко направле-ние. Но както всяка история, реалноста се утвърждава в сблъсъка на хармоничен и дисхармоничен импулс. Великите магове, съхранили светлата науката в продължение на хилядолетия, ще намерят най силния си противник в лицето на един от своите. Обърнала познанието си в посока раз-рушение, зловещата но изкусна Полифобия ще всели сянка в сърцата на Хармония.

Евгени Христов

Page 44: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ86 87Евгени Христов

......Пулсиращи вълни от звуци, завихряни и разпиля-

вани от въздушни течения. Недоловимо трептене на

милиони тревни стръкчета, антени на мравки, криле

на бръмбари, птичи пера и листа носени от вятъра.

Всяка местност има своя симфония, неразпознава-

ема за неподготвения слушател. Ловците на мелодии

използват специални апарати, сглобени от фунии,

тръби, мембрани и филтри, способни да разделят

звуковите честоти по избор на оператора. Допълни-

телни филтриращи механизми, приемат рафинирания

звук и го оформят в чисти тонове. От тяхната естест-

вена повтаряемост, музиканта създава мелодии, от

които изгражда полифонични композиции, подготвя-

щи следващия му концерт като превод на местната

хармоничност...

Из „Звуков Пътешественик“, проект в развитие от Ев-

гени Христов.

Евгени Христов

Page 45: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ88 89

...Пограничен патрул, пилот на бръмбър пре-

лита с тихо жужене над суха земя, осеяна с

каменисти острови, скални гъби, дефилета и

клисури внезапно пропадащи в бездънни ка-

ньони. Пазителите патрулират в полупустин-

ната местност, очертаваща границата меж-

ду полисите на Хармония и Скалните масиви

дали обиталище на Полифобия. Там, в студе-

ния полумрак на северните пещерни лаби-

ринти, нейната лаборатория създава рояци

от кошмарни същества, постоянна заплаха за

светлия хармоничен свят...

Из „Звуков Пътешественик“, проект в разви-

тие от Евгени Христов.

Евгени Христов Евгени Христов

Page 46: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

90 91

Цветан Раденков

Цветан Драганов Раденков Роден на 08.03.1972 в град Пловдив. От 2000 г. живее в гр. Виена - Австрия. През 2008 година започва официално своето представяне като творец в редица

групови и самостоятелни изложби, и меро-приятия от артистичен характер в чужбина. Има редица изложби в Австрия, Испа-ния, Холандия и САЩ. Използва разнообразен подбор от мо-

Цветан Раденков

дерно и постмодерно художествено визу-ално изразяване. Няколко думи за мен: Като човек не мога да се опиша сам, за-щото не съм Рене Декарт. Егото ми е вече разпаднато във вид на

един голям Космос, в който Господ е Хаоса и защо го определям като мой господ ще обясня: Всичко което съществува само за себе си, и не се подчинява на някакъв писан (или неписан) закон съществува истински.

Page 47: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ92 93Цветан Раденков

"Миротворец "

В розов плик получих писмо,"Странно!" беше запечатано с восъчно клеймо.Отворих го с треперещи ръце, гледам излезе шут на колелцеи не какво да е, а триколка!Не, номерът познат ми е до болка!Май сънувам? Събуди се!О не, ощипах се, боли ме!На триколката му вързана с верига сфера,Необикновена летяща като химера!Не, не може да е истина!Изпъчено ме гледа,"Колегата" с велосипеда.И от летящото кълбоИзлизат пеперуди като"из ведро"Летят организирано Създават различни форми синтезираноХа, каквото си помисля пеперудите го сътворяват!Аз конче и те конче !Аз самолет и те самолет !

Май ударих на късмет !?

Цветан Раденков

Page 48: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ94 95Цветан Раденков

"Бедмен или Дневен герой "

Точно в 3 следобед изпратих моя зов и послание към "този"Изникнал в много позив крилатите ми мисли очаквах, бях готов ....Вратата се отвори,но никой не говори.Изпълнен с вълнение "ще отговори ли на моя Зов ?"И хоп през зейналата вратаМай така ми се видя.Влиза с пълна сила новият ми "дневен герой"С волна стъпка и грация,достойна за овация .Щраус?! И на гърбът му кой?Дневният ми Герой.Идолът на моето поколение,Машината за масово унищожение О Бетмен какво унижение.В разочарованието ми добро постижение.А казваха "всичко свършва добре"И в кулминационния моментМога да направя комплимент:Смее ми се, не е зле !

Цветан Раденков

Page 49: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

96 97

Митко Железаров

„Красотата е онова необикновено и удивително нещо, което художникът в тежки душевни терзания изтръгва и досъ-творява от хаоса на света. И когато я съз-даде, не е дадено на всички да я познаят. За да я усетиш, трябва да изминеш пътя на художника. Тя е като мелодия, която той ти пее, но за да я чуе сърцето ти, са нужни знания, чувствителност и фантазия“. William Somerset Maugham Митко Железаров, роден 1966 в Плов-див, България. Учи в НХГ, живопис 1998. Специализира в Fine Art-The Hague, Netherlands. Работи в областите живопис, илюстра-ция, рисунки, колажи, дърво, дигитална графика, както за телевизионни предава-ния, кино, видео клипове и игрални филми. Има над 50 изложби в чужбина и Бълга-

рия. Множество награди от три континента. Участва и в десетки сборни и благотво-рителни изложби. Един от първите участни-ци в основаването на международния сим-позиум" Арт Колаж-Пловдив" 2000г. Последните години работи акрил /плат-но и класическите техники в рисунката. "Не искам да измъчвам зрителя. Eдист-вената съзнателна мисъл когато работя е да бъда минималистично директен в пос-ланията си. Не приемам обяснения от рода "всеки да си открие, там някъде, ама то е абстрактно". Работата на художника за мен е да внуши за една минута всичко кое-то е искал да каже на гледащият творбите му, независимо колко месеца или години са му били необходими..." М. Железаров

Магическият реализъм е любимият жанр на автора, а който е чел вече романи-те му „Водата пише” и „Букинистите”, знае че героите на Симеон обикновено са бъл-гари. Всъщност Симеон Христов е един от малкото съвременни автори, който не бяга от родните сюжети и дори съзнателно ги търси. Арена на действие в тях са горите, пла-нините, малките селца, големите градове, Слънчевата система, подземни шахти на изоставени заводи, тавански стаи в коопе-рации… Места, в които магията на духа намира своето лице в името на доброто. Интере-сен похват на автора е, че освен логичност и достоверност – магията се случва непри-нудено и съвсем истински – винаги дава външен поглед към действията на героите. Накрая сякаш наистина вярваме. Бъл-гария е древна страна и чудесата в нея са нещо нормално. А може би лудите, които вярват в тях сме малко повече?....

А може би не всеки е роден да види и разбере чудото, което се случва всеки ден с нас. Негови произведения са: „Последният от последните” разказ пуб-ликуван в сп. „Обекти” през 2014 г. „Писма от рая", което е вид заигравка с „Пощальонът” на Дейвид Брин. Това е разказът, който, както признава самият ав-тор, най-много обича. „Децата на Директора” е номиниран сред 40-те най-добри разказа на „Златен Кан” преди няколко години. „Куково лято” е класиран на второ мяс-то (раздел Проза) в Четвъртия междуна-роден конкурс „По стъпките на лятото” – 2013, организиран от Фондация „Буквите” и БНР. „Самотна” е публикуван първо в сп. „Осем” през ноември 2013г. Последните му десет разказа писани в периода от 2009 година досега са публику-вани в книгата „Страхотни разкази”.

Симеон Христов

Page 50: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ98 99Митко Железаров

ТРЕТОТО ОКО

Ще погаля лицето ти както никой -

така че ще прогледнеш с три очи:

на никого не казвай... и отричай -

след малко няма нищо да личи!

Видението ще е днешния ти дар;

докосване на заглушена струна,

любима страничка от календар,

която вместо тебе ще целуна!

Ще виждаш всички с двете си очи,

а третото ще е единствено за мен:

след малко нищо няма да личи,

но въпреки това е хубав ден!

Симеон Христов

Page 51: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ100 101Митко Железаров

КОЛКОТО ПЪТИ...

С толкова страх опази лозето си,

дано виното ти е вкусно:

така ли пазиш от мен и сърцето си -

както и своите устни?...

Толкова камъни тежат на местата си -

злото да спяло под тях:

нека да паднат днес от сърцата ни –

нека се пукнат от страх!...

Колкото пъти си свеждаш главата -

криейки свойте очи:

толкова пъти жали съдбата -

плаче за мойте мечти!

Симеон Христов

Page 52: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

102 103

Александър Скачков Писания

Казвам се Александър Скачков. Още като хладилен техник открих любо-вта към изкуството. Вдъхновявам се от всякакви работи, но не ги рисувам тях ами рисувам някакви дру-ги неща. Впечатлявам се от чистотата на чо-вешката душа както и от същността на чо-вешката природа ама не ги рисувам тях ами рису вам нещо различно, което ми е кеф.

Обичам да пътувам ама не го правя. В творбите си изобразявам земеделска-та работа така както я е възпял още Ниц-ше, обаче понеже не ми достигат изразните средства и затова рисувам някакви джу-джета, феерични гори и пр., защото така искам.

Здравейте както за всеки разказвач, така и за мен не е важно името или какво работя, а по-скоро какво ще се случи по-нататък с моя герой. За краткост можете да ме наричате Писания, хахаха така се казва страната, в която се ражда главният ми герой г-н Перо.

За дългост нямам идея как да ме нари-чате. С две думи обичам да пиша приказки, да разказвам приказки и пазказвам риказ-ки ииии бахур. Това е и не спирайте да мечатете.

Page 53: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ104 105Александър Скачков Писания

Преди много, много години в страна наречена Писания, се родил господин Перо. Още от малко перце той уещал, че е по-различен от съседските деца. Докато те играели на скрабъл или гатанки, той се усамотявал в някой дънер и редил една под друга думи, докато те не оживявали и не започвали да си играят с него. Затова господин Перо никога не скучаел и бил заобиколен от много приятели, които пеели и му говорели в четиристишия. Обичал всяка сутрин, след като се събуди да напи-ше на прозореца си думичка, която мигновенно скачала и се затичвала към гората, където го чакала с кален нос и одрани колена за поредната игра. Вечер се приби-рал уморен от игрите с тях, а те изчезвали бавничко, така както са били написани.

Никой не подозирала за способността му да съживява думите.

Веднъж, докато си играел в килера, с думата МРАК незабелязано се приближи-ла майка му и като го видяла какво прави, много се разсърдила. Тя се развикала и му забранила да използва по какъвто и да е начин способността си. Заплашила го, че ако го види още веднъж да го прави го очаква строго наказание. Вечерта на същия ден малко преди да заспи Господин Перо тайничко се промъкнал до голяма-та стая с камина, където майка му и баща му си почивали след работа и дочул как двамата си говорят за него:

-Той е още малък и не осъзнава силата си,- хлипала майка му. -Ако не я развие, ще закърни, а на него някой ден ще му дотрябва – твърдял баща му, строго сбърчил чело. -Хайде да го изпратим в училището за писари, там ще забрави за дивотиите си и ще стане по-сериозен. -Както каза орисницата, той винаги ще може да съживява думите и някой ден, когато...

Тук господин Перо залитнал и с гръм и трясък, паднал в средата на стаята. Така и не успял да чуе края на историята, и за негово голямо съжаление още на другия ден бил изпратен да учи в училището за писари, в далечният град на страната.

Напразно уверявал майка си, че може ги приспива отново, след като ги съживи, но тя не го слушала.

Обиден и самотен той поел към новият си дом. Бил толкова ядосан на всички, че преди да замине съживил няколко думички, за да си отмъсти.

Това били думите: ОБИЧАМ, ЛИПСВАШ, РАДВАМ и ИЗВИНЯВАЙ.

”Из приключенията на г-н Перо”

Page 54: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ106 107Александър Скачков

В малката гъбка, насред гората живееше г-н Перо, който се бе скрил от света. Всички го обвиняваха, че е откраднал и последните думички. Надвечер, когато всички малки духчета се превръщаха в светлинки и лекичко трептяха из въздуха, когато бухалът започваше да изпълнява своята монотонна песен, той получи вест. Писмо, в което пишеше: „Зан аз икой ти. Ти бела направил, думички отправил в дън горите ти на север нивгаж ти да не се сетиш. Ти комат на мен дал, аз ти дам магия...."

”Из приключенията на г-н Перо”

Писания

Page 55: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ108 109Александър Скачков

Вървял г-н Перо дни, нощи, седмици, месеци, но нито веднъж не се отчаял, нито веднъж не заплакал и не

се уплашил. Спирал в крайпътни ханчета, за да похапне и да поспи, събирал горски полодове, а

малки палави горски духчета му помагали пътят му да е светъл и равен. Малки катерички му

носели лешници, а бели зайчета моркови. Малко по малко наближавал севера. Гората ставала все по-влажна и мочурлива, все по-студена и тъмна. Непрекъснато усещал тайно присъствие до себе си. Тъкмо си мислел, че никога няма да стигне до целта си, когато нещо припълзяло, покрай него, нещо с дълга, люспеста и червена опашка. В този момент пред него изкочили 6 джуджета готови да се сражават. Нещото беше изплашило и тях.... “Из приключенията на г-н Перо”

Писания

Page 56: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

110 111

Мая Бочева

Здравейте! Аз съм Мая, но понякога се подвизавам и като Уики. Ако видите малко момиченце прелитащо на метла да знаете, че това... не съм аз, но е много вероятно да е моята героиня Уики от комикса, който бях започ-нала преди около 1000 години, когато бях студентка :)

И понеже явно обичам вещиците и мал-ките момиченца имам и друг подобен за-мисъл - това е приказният свят „Туй-онуй“, който някак се появи чрез мен, само защо-то много обичам да рисувам, да пиша, да анимирам и въобще да режисирам, а ако в цялата каша има и игри - това е моето място.

Т.е. като един истински егоист си напра-вих местенце където мога да използвам всичките си тези мои умения и желания и се получи първата приказка от поредица-та, която се казва „Кой светна луната?“. (За по-любопитните могат да разберат отгово-ра, ако прочетат книгата.Или ако изиграят игрите към нея.

Или ако просто гледат филмчето към нея.) Но тъй като това стана помежду другото - другото бяха куп книги, които илюстро-вах, анимационни клипчета, които напра-вих и още много други забавни неща. Фриленсър съм - и за това съм Фриии наистина :)

Мая Бочева

Page 57: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ112 113Мая Бочева Мая Бочева

Page 58: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ114 115Мая Бочева Мая Бочева

Page 59: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

116 117

Мариана Калъчева

Здравейте, аз съм Мариана Калъчева – накратко – Алиса. Обичам цветовете, цветните интерпре-тации и светлината във всичко, което ме заобикаля. Както при всеки художник, те ме зареждат и мотивират да рисувам. Рад-ват ме малките неща. Харесвам финия ху-мор, позитивния поглед, интелигентното присъствие, такта, детайлите и ангелите. Оттук e и афинитета ми към моите ге-рои, често рисувани в сюжети от сънища, приказки, загадъчни истории, мистерии, фолклор и обичаи или просто поривист

проблясък от вдъхновяваща идея. Живея от известно време във Франция, но няма такъв заряд и въздух като българ-ския! Завърших графика, занимавам се с живопис, участвам в международни из-ложения, правя изложби, пътувам в близ-ки и по-далечни дестинации, срещам се с приятели, преподавам рисуване на малка група ученици, снимам интересни обекти и се радвам на живота. Вярвам в любовта и оптимизма.

Албина Опанасенко - родена на 07.09.1965 г. в гр.Москва. Учила в 133 ЕСПУ“А.С.Пушкин“, завършила Колеж по библиотечно дело и Великотърновски уни-верситет „Св.св. Кирил и Методий“. Има публикации в периодичния печат през периода 1997-2000 г. Оттогава първа-

та ми публикация е в електронните издания Litclub.bg – септември 2014, Public-republic, Кръстопът. Автор e на две книги - "Дванадесетата луна" 1998 г., издадена с конкурс на На-ционалния център на книгата и "Нежни по-сегателства"1999 г.

Албина Опанасенко

Page 60: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ118 119Мариана Калъчева

Отдаденост

Целувките нище изсмучати деветте животана черната коткапрекосилапътя ни.

Албина Опанасенко

Page 61: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ120 121Мариана Калъчева

Приказка

Всичко започва от облака с ангелски криле, нареченДетство. Ще повали – за кратко, но достатъчно,за да изтръскваш последо края на живота сипо някое перо.

Албина Опанасенко

Page 62: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

122 123

Борис Стоилов

Според Wikipedia „Илюстрация е изображение, което придружава и обяснява даден текст. Илюстрацията може и да допълва те-кста. Изображенията могат да бъдат ри-сунки, фотографии, заснети картини, графки и т.н. Също така илюстрацията е и езиково средство на илюстративно, образ-но обясняване на нещо. Думата идва от латинското lustrum, „блясък“, „сияние“, което на свой ред идва

от lux, „светлина“ - тоест елемент, който хвърля светлина върху останалите, обяс-нява ги.“ Вече 25 години съм привлечен от тази светлина. Следвам я в съвместната си ра-бота с издателства от България, Румъния, Канада и Франция - в повече от две хиляди заглавия. Понякога успявам, понякога -не. Проверете, ако желаете в моя сайт www.boris-bg.com

Януш

Казвам се Януш. Израснал съм сред шляхтишки легенди, стремежи към пости-гането на Краля Дух, генеалогията на света и мистерията на андрогинното начало. Лу-тал съм се сред проблемите на Ана Каре-нина. Търсил съм зърното на душата, което ту голо остава, ту никога не се посява, а пося-тото – изгнива. Мислел съм върху мухата, която се блъска в стъклото, върху забра-вените и епопеята издигнала ги в култ. Терзаел съм се как именно като Зола

при десекция ще променям статута на своите герои. Кладенци и лабиринти са ме преследвали. ”Пепелища” са ме засипвали, докато не разбрах, че спиралата всъщност е водовъртеж. Затова сега, когато не съм на силни транквиланти и все още умея да сънувам, редовно си водя записки и пиша: ”Из при-ключенията на един сънен пътешестве-ник.” Сборник, в който описвам всичко нере-ално, но красиво и стойностно.

Page 63: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ124 125Борис Стоилов Януш

Усещането ми, че отново не съм

там където трябва и по начина, по

който не трябва, се засили, след

като почувствах, че не мога да

движа крайниците си. Гърбът ме

болеше, но не това бе най- лошо-

то. Някой ме скубеше неистово, а

друг се опитваше да откъсне фа-

лангите на пръстите ми. Сън, каз-

вах си, че това е само сън, докато

не видях хилядите щъкащи около

мен, малки, тук бих казал, подобни

на мен човечета, които ме напада-

ха. Аз само веднъж да стана, само

веднъж да се надигна.... В този мо-

мент часовникът извъня. Отново

сънувах, че съм Гъливер в страна-

та на лилипутите. А в съновника,

нищо не пишеше за това...

”Из приключенията на един съ-

нен пътешественик.”

Page 64: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ126 127Борис Стоилов

Пак чувам оновa отчетливо и от-

ривисто: ”Там ли сме вече, там ли

сме вече, там ли сме вече...” Гос-

поди няма ли кой да затвори уста-

та на това.... Оооооо магаре?

Било е магаре, говорещо магаре

с шапка, шапка с цветя. Това го

преглъщам, поне този път, но ми

идва в повече един котарак в чи-

зми, който скача насреща ми и по-

добна на клечка за зъби сабичка,

започва да ме ръчка в колената и

да крещи. „Спри, моля те спри”

– умолявам аз котарака, тъй като

съзирам, че този път съм попад-

нал не в една, а в поне няколко

приказки и всички те се разхож-

дат пред мен, зад мен, върху мен.

А аз искам само да поспя, а на

стуринта да разкажа за дъждове-

те от карамел, планините от захар

и облаците от захарен памук, но на

сутринта.... ”Из приключенията на

един сънен пътешественик.”

Януш

Page 65: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

128 129

Елена Къдрева

Елена Къдрева е дизайнер в рекламна агенция. Учудващо, това не й е попречило да из-пробва предела на уменията си в свобод-ното си време.

Фокусът й е върху типографските постери, но умее да прави калиграфия, летъринг, триизмерни графики, а от тази година и ‘модерно изкуство’, каквото и да е това.

Ружа Матеева

Казвам се Ружа Матеева. Родена съм и съм отраснала в гр. София, на 33 г. Пиша от малка. Поезията ме лекува. Надявам се да успява да помогне и на

други хора, които вибрират на същите чес-тоти. Това е всичко, което има значение за мен - да се лекуваме един друг.

Page 66: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ130 131Елена Къдрева

ПрогнозаОцелява над къщата синия цвят на небето.Всяко лято искри. Всяко лято, в което ме няма.Още тракат по сивите улици сиви карети.Този звук е гравиран в стените и после забравен.

Аз не виждах, че стигат до нас запрашени каручки.Бях принцеса, която мечтае да стане голяма.И какво като станах? Летата на двора се случват,а принцесата там ще си спомни веднага коя е.

Ружа Матеева

Този свят не е мой. Този облак е само прогноза.Вярвам, бабо, че имам магична игла, да го пукна.Отключи ми сега. Аз съм тук, но дъждът е затворенкато старо пано с приковани ята пеперуди.

Не е мой този свят с полудял и мухлясал приемник.Пуска криви вълни и лицата отвътре са грозни.Влизам тихо на пръсти при своята вечна антена.После сядам до дядо и с него небето настройвам.

Page 67: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ132 133Елена Къдрева

Свещички в тихотоКолко много научих от простия миг – да съм тиха.Блъска някой със грубо мълчание. Негово право.Друг ме тегли с най-тежките, земни, човешки магнити.Аз обаче съм антистатична. И тук си оставам.

Как така се променя пространството, как се смалява?Как от точка отново се връща до истински космос...Щом обичаме другите само със голи представи,ще живеем в една поизлъскана, тинеста локва.

Ружа Матеева

Там се скача на воля. И там се гради стръмна кулас остри бойници горе и сто бързооки шпионки.Да, обаче отдавна не съм дългокоса Рапунцел.Имам здрави инстинкти и рокля с особена кройка.

Не участвам във никакви театри и роли не искам.Опустяха антрактите. Мръкна среднощната сцена.Аз съм скрита във себе си. Вътре е винаги тихо.Паля свои свещички. И слушам как стават големи.

Page 68: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

134 135

НеноБелчев

Нено Белчев е роден през 1971 във Варна. Живее и работи във Варна. Завършва НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТ-ВЕНА АКАДЕМИЯ в София, специалност сте-нопис. Работи в областта на видео-арта, инстала-циата, скулптурата, пърформанса и новите ме-дии, както и като независим куратор Той е мултидисциплинарен художник, който през последните 10 години работи предимно в областта на видео арта. В творбите си, той се занимава с противо-речиви, но визуално силни елементи, които на едно ниво изглежда, като че ли са в конфликт помежду си, и идейно, и визуално, но появата на тези противоречиви елементи променя ви-деото дълбоко в корените му и го прави мно-гопластово. В резултат на това, Нено постига дълбоко многопластово послание със силно ирацио-нално въздействие, което не трябва да се ос-мисля чрез употребата на формално логическо мислене. В работата си, Нено много често из-ползва хумор, въпреки че той гледа на своето изкуство много сериозно. Белчев казва: „Вярвам, че бидейки художник най-важното нещо е човек да има свобода на мисленето. Аз не съм роб на тенденциите. В моите творби, аз работя в своя собствена осока. Моята задача като артист е да погледна през повърхността на нещата в истинската им същност. Да провокирам хората да видят как пред

собствените им очи техният свят се променя. За мен изкуството е форма на комуникация с другите хора и художниците имат в ръцете си изкуството като средство, в което е скрита въз-можността да провокира и променя мисленето на другите. В същото време, аз вярвам: че има изкуство - чисто изкуство, което художниците правят за собственото си духовно развитие и за да открият божествената същност в себе си. Това разбиране за изкуството е начин на живот и начин на мислене без търговска стой-ност. Изкуството е моят начин да бъда свобо-ден.” http://www.nenobel.net/ Участвал е в множество самостоятелни и групови, национални и международни излож-би. Печелил е стипендии (грант) за творчески престой в САЩ, Русия, Китай, Япония, Фран-ция и Португалия, както и награди от междуна-родни видео и филм фестивали в САЩ, Русия, Холандия и Австрия. Негови творби са притежание на Не Xiangning Art Museum (Шенжен, КИТАЙ); САМ-СИ (Софийски Арсенал Музей за Съвременно Изкуство, София, БЪЛГАРИЯ); Градска худо-жествена галерия - Варна, частни колекции в ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, ЯПОНИЯ, КАНА-ДА, ИСПАНИЯ, УКРАЙНА и др. Нено е един от основателите на Международ-ния видео арт фестивал Видеохолика, Варна.

НеноБелчев

Награди: ЦEЦ АРТСЛИНК ГРАНТ в КАЛА АРТ ИН-СТИТУТ (Бъркли, САЩ / Октомври – Ноември 2014 г.); ПЪРВА НАГРАДА на ДУПИНИ LIKE: меж-дународна изложба видеоарт, (проект на арт група Дупини), Старата поща (Велико Търново, БЪЛГАРИЯ / Декември 2013); Победител в Acid Rain (киселинен дъжд) за месец юли 2013: Епизод # 59; Acid Rain: онлайн платформа за видео изкуство (Ню Йорк, САЩ / Юли 2013); ГРАНТ-ПРИ И ПЪРВА НАГРАДА (за видео-арт) на НЕТ, международен видео-арт фести-вал, (католог) (Уфа / Челябинск, РУСИЯ / Ноем-ври 2011) Самостоятелни изложби: ДЪГАТА НЕ ПРИНАДЛЕЖИ НА НИКОГО: видео-инсталации в галерия “Съвременно пространство” (Варна, БЪЛГАРИЯ / Юни 2013) МАХАЛО: видео-инсталации в Национал-ния център за съвременно изкуство на Русия, Санкт-Петербургски филиал (Санкт-Петербург, РУСИЯ / Септември 2011); СИЛИКОНОВА ИДЕНТИЧНОСТ: изложба с обекти и рисунки, галерия „8” (Варна, БЪЛГА-РИЯ / Април 2010) КАКВО ИСКАШ ЗА СВОЕТО ТЯЛО? отво-рено ателие в OCAT (OCT Терминал за съвре-менно изкуство към He Xiangning Art Museum) (Шенжен, КИТАЙ / Ноември 2009); ВИЖ КАК БЪЛГАРИН ПРАВИ ИЗКУСТВО

1: видео-инсталации, арт музей Хидамари, Моеренума коен (Сапоро, ЯПОНИЯ / Февруари 2007) Международни изложби: IN-SONORA VIII: Международен фестивал за звуково и интерактивно изкуство в Нацио-нален център за съвременно изкуство музей РЕЙНА СОФИЯ (Maдрид, ИСПАНИЯ / Март 2014); ИЗТОК + ЕВРОПА: съвременно изкуство о Източна Европа международна изложба в рамките на 3-тия Международен културен фес-тивал 2013: ТРАЙНИ ЗАВЕЩАНИЯ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРО-ПА (世界文化 艺术 节 2013 - 东欧 芳华) Град-ска Галерия на Хонг Конг (ХОНГ КОНГ, КИТАЙ / Октомври 2013) КАНАЛИ: Австралийското видео арт биена-ле (Мелбърн, АВСТРАЛИЯ / Септември 2013) ПРИЗМА 14: Международна изложба в му-зея за съвременно изкуство МИЛЕНИУМ (Ше-филд, Обединеното кралство / Юли 2013) PIXXELPOINT 2011 – Фестивал за нови ме-дийни изкуства (каталог), куратори БРИДА (Нова Горица, СЛОВЕНИЯ / Гориция ИТАЛИЯ / Декември 2011) “COMMERCIAL” ART VIDEO: международна видео изложба, apexart (Ню Йорк, САЩ / Но-ември 2010) SANCTIONED ARRAY – международна ви-део изложба, галерия White Box (Ню Йорк, САЩ / Ноември 2010); и много други.

Page 69: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ136 137Нено Белчев Нено Белчев

Page 70: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ138 139Нено Белчев Нено Белчев

Page 71: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ140 141Нено Белчев Нено Белчев

Page 72: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

142 143

Радостин Седевчев

Казвам се Радостин Седевчев роден съм в Перник през 1988г. През 2012г. завърших бакалавър, а

през 2014г. магистър специалност Стено-пис в НХА, Като художник се изразявам по разноо-

Радостин Седевчев

бразни начини, като не се спирам пред оп-ределен тип медия, който да нарека свои. Търсенията ми винаги са съпроводени

от текст най-често под формата на цитати или поговорки.

Page 73: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ144 145Радостин Седевчев Радостин Седевчев

„Паметта е подвеждаща защото е оцветена от днешните събития” Алберт Айнщайн

Представих си как биха изглеждали античните глави ако бъдат оцветени още веднъж, но този път повредите нанесени от времето се превърнат в отворени рани. Едно ярко изображение на насилието причинено от времето, и идеята, че няма нищо неуязвимо.

Page 74: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

146 147

Теодор Лозанов

Теодор Лозанов / илюстратор НЕ СЪМ КАРИКАТУРИСТ!!!!! На 28 съм . Живял съм във Велико Търново, Стара Загора и Варна. София е междинна спирка (май). Рисувам от малък. В училище рисувах за удоволствие (ос-новно комикси и герои от видео игри), по-сериозно започнах да се занимавам в уни-верситета . Завършил съм мода във Варна (2010г., по-сле и ‘графичен’) – там се запалих покрай часовете по Модна Илюстрация. Не мога да кажа, че съм ‘’школован’’ художник, по-скоро самоук (без да звучи лековато). И техника и вдъхновения откривам сам. Казват ми, че имам ‘’специфичен’’, раз-познаваем стил - аз не го виждам, не е нещо ‘’нарочно’’-така си излиза от ръката.

Усещам, че през определен период (около година) този ‘стил’ се променя, но почер-ка ми се запазва (което май е най-важно). Рисувам свободно - не си поставям рамки, срокове и ограничения. С мода и графичен дизайн не се занимавам (пряко), но успя-вам да използвам това, което са ми дали. Някои проекти върху които съм рабо-тил: Мода -Принтове за последните колек-ции на Knapp (S/S14) Списания 100-те най-богати българи, 100-те най-влиятелни жени, 100 мениджъри (издания на несъществуващите вече Пари) /ЕВА/ Капитал LIGHT. Афиши за пиеси (Франция) Опаковки за био-шоколадите на ZOYA, Супер Шоколад и Dark Vegan.

Казвам се Константин Трендафилов - накратко Кокича. Писател. Не, това звучи помпозно. Писач, да кажем. Рекламен писач (ня-колко години бях копирайтър в рекламна агенция, вече - “творчески лидер”) и не-ре-кламен (от години пиша в личния ми лите-ратурен проект / блог - Мърлявият блог на един спретнат човек).

За мен качествената литература не е тази, която търси красотата, а тази, която открива истината. Не е ли това писането, в крайна сметка? Вечното търсене, безсмисленият, но съ-блазнителен опит да хванеш неуловимата същност на нещата в думи (докато остна-лите, нормални хора, просто си ги живеят и не се занимават с глупости).

Константин Трендафилов

Page 75: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ148 149Теодор Лозанов

За гащите, с които тренирах днескръгла дупчицав моите боксеркишпионирам те

Константин Трендафилов

За мен и тебКакво засяхме,преди да поникнатмъртвите цветя?

Page 76: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ150 151Теодор Лозанов

За целувкатаднес жабатане желае да има целувката ти

Константин Трендафилов

Хайку, о леле майко

За лятотоюлското слънцезаслепява очитеза да прогледнеш

За госта Страхуваме се от госта, който не си сваля якето

Page 77: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

152 153

Здравка Будинова

„Едно дребно, колоритно, усмихна-то момиче, пътешественик със забавни, шантави илюстрации, луди преживявания, огромни мечти и последователни успехи“ -така ще ви отговорят близки и познати. В действителност съм Здравка Будино-ва скрита зад псевдонима ~ Zdravolinna~ .

По образование художник-плакатист, по професия графичен дизайнер и илюс-тратор. Изминалата година беше изпълнена със сбъднати желания, изложби, изяви, награ-ди, а през настоящата подготвям още куп изненади ;)

Весела Валентинова Кучева – родена на 15 май 1990 г. в град Плевен, завършила бакалавърска степен в НХА специалност „сценография“, в момента учи за магис-търска степен отново в НХА в катедра Кни-га и Печатна Графика специалност „илюс-трация“. Освен с илюстрация, Весела се зани-мава също така с керамика, съвременен танц и пърформанс и творческо писане,

като последните й публикации в печат-ни издания са в британското списание Performance Research (в броя, озаглавен On Scenography), където е публикувана статията й Scenography At Home, както и в списанието за съвременна поезия „Но Поезия“, където са публикувани нейни сти-хотворения (в броевете първи, втори и тре-ти).

Весела Кучева

Page 78: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ154 155Здравка Будинова

Докато шия, често спирам,

обръщам се нагоре, гледам облаците

оприличавам ги

веднъж – на зайче

друг път – на мече

в указанията пише:

„ушийте дрехата с чук“

приложено е също и платнено етикетче за вече готовата дреха:

„направено за вас специално от вашата магазинерка-майка“

откъсвам последните думи,

бретон от конци се полюшва в задушното

написвам вместо това:

„за вас специално от мащехата на вашето куче“,

звучи ми някак по-правдоподобно

с игла не бих могла да закова пирон

обръщам се нагоре, гледам

едно след друго меките бели животни

когато е мече

съм безкрайно щастлива.

Весела Кучева

Page 79: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ156 157Здравка Будинова

Точно както

краката обикновено са отдолу

(но не винаги),

това е птица,

а аз си помислих, че е луна.

Обикновено познавам,

когато гледам нещо,

в повечето случаи мога да кажа какво е,

затова сега се чудя

какво не е наред с деня.

Тогава

поглеждам в календара

и виждам, че е събота,

поглеждам в огледалото

и виждам, че не съм човек,

а мечка.

Песен за новата идентичност:

Аз съм мечка,

аз съм мечка-паяк,

аз съм паяк-хамелеон,

паяк-лястовица,

паяк-златорог елен,

аз съм мечка-паяк-лястовица,

мечка-паяк-златна рибка,

паяк-мечка-бръмбар рогач.

(честно, ако бях мечка,

мисля, че щях да бъда мечок)

Весела Кучева

Page 80: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ158 159Здравка Будинова

Излишно е да търсим ключове –

всяка вратичка се отваря случайно,

завесата пред входа на Дома на киното

сама открехва себе си за нас

случайно

преминаваме текстилното й тяло,

тънко,

почти двуизмерно,

толкова

по-лесно е да го отмахнеш с ръка,

излишно е да търсим ключове.

В салона можем

известно време да продължаваме да вървим в тъмното,

да се успокоим, за да намерим ритъм в крачките си

и между редовете да си мислим разни работи

или

да седнем на съседни две места –

аз обещавам да говоря по време на филма,

да се намесвам

и да правя

различни забележки,

излишно ще е хората отпред или отзад

да се обръщат и с погледи да ме предупреждават да престана,

ако го правят, ще им кажа:

не съм от тук,

не влязох в киното нарочно,

попаднах вътре без билет,

всяка вратичка пред мен

се отваря случайно.

Весела Кучева

Page 81: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

160 161

Диян Иванов-КОТ

Здравейте на всички ! Казвам се Диян Иванов – КОТ Накратко, с няколко изречения бих се представил като 31 годишен човек, зад който повече от 20 години стоят върху дъска за скейтборд, с голяма усмивка на лице! Като човек раснал, “в голям процент не

пораснал” в подобна културна среда, съм силно повлиян от творчеството, с което тя е засегната! Леко като извъртя глава назад във вре-мето, се прокрадва отново онази голяма усмивка на лицето и за пореден път ме залива мисълта, че съм успял да сбъдна своите детски мечти и желания !

Да постигна нещо същественно, в не-щото което обичам, с хората които ценя и обичам! С диплом от техникум по Моден Дизайн аз бързо пренасочих своето желание към рекламата и графичния дизайн. Това отво-ри в мен нови полета за изява, свързана с скейтборд културата в моя силно обичан

роден град Варна и незаменима родина България ! Стилът на работа, с който се изразявам е леко забавен, за някой е вулгарен, но като цяло лесно смилаем. Няма да разтягам повече локуми. Благодаря Ви!

Диян Иванов-КОТ

Page 82: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ162 163Диян Иванов – КОТ Диян Иванов – КОТ

Page 83: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

164 165

МихаелаКараджова

Значение на думата „STALKER“ изваде-но от речника: Съществително: STALKER (преследвач) Човек, който тайно ловува или преслед-ва животни или хора. Значение на думата „STALKER“ втори пътЖенски род 21 години Човек, който НЕтайно преследва вдъх-новение, защото вдъхновението само не идва. Аз съм Stalker, но не от лошите. Истори-ята на Stalker е доооста дълга и все още се пише, но ще започна с това.

Принципно не обичам да давам описа-ние за себе си, но точно с това изречение май го започнах. Аз съм Михаела Караджова студент в НХА, гр.София, 3-ти курс - Плакат и визу-ална комуникация, но ми отне една година учене там, за да разбера, че илюстрацията е моето BFF (best friends forever). В момента съм в Италия, изучавайки именно това и видимо доволна. Въпреки оскъдния ми речник на ита-лиански език ( тук не говорят английски- ФАКТ!), пак успявам да науча много за илюстрацията.

Не че дизайна не ми е на сърце, но зна-еш, може да имаш само един най-добър приятел. Илюстрацията, обаче не върви и без музиката. Просто не мога да започна да правя каквото и да било, ако не слушам музика. Повечето ми работи са повлияни от нея, от текстовете или просто мелодията. Силно повлияна съм и от модата, от скейт културата. Нямам и една илюстра-ция, в която да не присъства поне един скейт или остатък от такъв. Както и черния цвят е там винаги, и си-

ньо, розово и жълто, но млечни. Не знам точно кога започна това пре-дследване на мода, музика, скейт, ърбън култура и всичко останало, но все повече и повече го правя. Знаеш, като те вдъхнови нещо, не мо-жеш да си позволиш спокойствие, а и не искаш. Както сега например, отново тръгвам да преследвам следващото вдъхновение за нова илюстрация , а дотогава може да ме преследваш и ти: http://iconosquare.com/mimozee

МихаелаКараджова

Page 84: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ166 167Михаела Караджова Михаела Караджова

Page 85: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ168 169Михаела Караджова Михаела Караджова

Page 86: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

170 171

БориславаBorislavaaaawillmadeit

Борислава не обича да говори за себе си, но обича мопсове.

От няколко месеца свободното ми вре-ме е изцяло посветено на буквара ми.

Ради Йовчев е роден през 1992-та годи-на в София. Израства в Димитровград и завършва средното си образование в местната при-родо-математическа гимназия „Иван Ва-зов“. В момента живее в Пловдив и учи „Ис-

тория“ (IV курс) в ПУ „Паисий Хилендарски“, но има амбиция и желание да се занимава с писане, било то като журналист или поет. В тази връзка, не изключва възмож-ността в близкото бъдеще да отиде там, откъдето е започнал житейския му път, а именно – столицата.

Ради Йовчев

Page 87: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ172 173Borislavaaaawillmadeit

Сантименталност

Гледам леглото си

Разхвърляно е

Но не искам

Да го оправям

Искам още малко

Да е в този вид

За да усетя отново

Топлината ти

Аромата ти

И обичта ти

С която ме дари

В онзи ден

Когато ми поиска

Гребен, с който

Да си срешеш

Разрошената коса

А в същото време

Синята ми риза

Ти стоеше

Толкова добре

На голо.

Ради Йовчев

Page 88: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ174 175Borislavaaaawillmadeit

Любовта е Опиат

Теб те няма

Сам-самичък съм

И това ме кара

Да се чувствам зле

Опитвам се да те заменя

Но нищо не помага

Нито цигарите

Нито пурите

Нито тревата

Нито екстазито

Нито ЛСД-то

Нито бирата

Нито джина

Нито рома

Нито уискито

Нито водката

Нищо

Всичко това

Може да ме опияни

Но само временно

Когато сутринта настъпи

Ефекта вече ще е отминал

И аз отново ще съм нещастен

Съжалявам, не съм Буковски

Колкото и да го харесвам

По-слаб съм от него

Моята синя птичка

Просто си иска своето

А аз не мога да я спра

И затова, ще я пусна навън

А тя ще полети високо нагоре

Докато дъжда, вътре в мен

Се изсипе до последната капка.

Ради Йовчев

Page 89: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ176 177Borislavaaaawillmadeit Borislavaaaawillmadeit

Page 90: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

178 179

Владимир Паскалев

Създаването на стил не е цел за мен. Стилизацията на дадена серия от работи винаги е била основана на различна кон-цепция. За мен истински стил е естестве-ното наличие на живот - движение заедно с, а не против. Начинът, по който правя изкуство е вид търсене на разбиране и познаване красо-

тата и силата на живота. Моят стремеж е да уловя тези енергийни явления в различ-ните им проявления. Изкуството и живота, красиви сами по себе си стават магични и непреходни, ко-гато душата и съзнанието се преплетят в процеса на създаване.

Владимир Паскалев

Уважение към непознатото, природа-та и хората. Роден в Пловдив, 11.03.1977. Завършил Художествена гимназия “Цанко Лавренов” Дипломира магистратура живо-пис в НХА. Има участия в редица изложби с художествено движение 26-5, Пловдив. 2007 - самостоятелна изложба RetroPink

- Пловдив, галерия Жорж Папазов 2009 - самостоятелна изложба Cartoons/Komnkcn - София, галерия Агрион 2009 - самосто-ятелна еднодневна експозиция - Пловдив, Afrobrasil парти, киносалон Гео Милев 2010 - самостоятелна изложба PASSAGE/Пасаж - Пловдив, BASQUIAT wine&art клуб.

Page 91: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ180 181Владимир Паскалев

Lazy day / Мързелив ден 1999, 76x66 cm tempera on cardboard / темп. бои, картон Warm, slow hours turning into days.... Топли, бавни часове превръщащи се в дни...

Летен сън

Въздуха наистина беше свеж, напомнящ на утро в ки-

парисова гора - събуждаш се след дълбока чувствена дрям-

ка, а навсякъде около теб слънчеви лъчи пронизват с фанфа-

рен звук пространството между дърветата, палейки пожари

по безброй клони и листа. Вдишах с пълни гърди тази из-

пълнена с живот и видения радост. Морето пред погледа ми

невидимо, но страстно обладаваше и само бе обладавано от

небето в безкраен и отчаян опит да се слеят. Всичко наоко-

ло бе светлина и цвят. Самият въздух искреше с оранжево-

червени отблясъци. Еуфоричната пяна по върха на малките

вълни, които се разливаха по пясъка, беше с меки кремави

оттенъци на бялото. Гледах камъчетата и мидите във водата

току до брега. Вълните непрекъснато ги подмятаха ту напред,

ту назад, въртяха ги във всевъзможни посоки, блъскайки се

непрекъснато.

Лежах на плажа в ранното утро, подпрян на лакът и

се омайвах от всичко - от звука, от цветовете, от мириса на

море, от топлината, която едва бе започнала да прониква в

пясъка, от бявно но сигурно пълзящото слънце, от полетите

на чайките, от крясъците им, от играта на вълните, от лежа-

щата до мен жена.

Песъчинките по тялото проблясваха при всяко дви-

жение предизвикано от лекото дишане. Кожата на места бе

побеляла от солените дири на одрасквания и допири. В този

момент върхът на едната и гръд пламна в заревото на Слън-

цето. Почти веднага светлината избухна и върху другата. Бав-

но отделни места от тялото експлоадираха в цветни букети.

Кожата жадно поглъщаше тази изгаряща ласка. Тънък лъч, с

цвят на разтопено злато, докосна влагата в леко отворените

очи, създавайки безброй малки звезди в космоса между кле-

пачите. Наведох се по-близо до нея. Исках да наблюдавам

как всеки един слънчев лъч я докосва, гори, люби и целува.

Гледах устните тъмно сочни, извити по толкова недвусмислен

начин, викащи за наслада и нежност. Беше захапала няколко

косъма насън. В една малка хлътнатина по врата пулсираше

вена.

Владимир Паскалев

Page 92: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ182 183Владимир Паскалев

Погледнах гърдите...

Погледнах корема млечно ро-

зов, настойчиво привличащ към себе

си всичко у мен...

……………………

Димът лениво пълзеше навън

от устата ми. Задържаше се за кратко

около мен и несигурно изчезваше във

въздуха. Очите ми сълзяха. Изтръсках

пепелта от цигарата. Седяхме на ве-

рандата в знойната тишина на късния

летен следобед. Питието в чашата ти

хвърляше причудливи отблясъци по

повърхността на масата.

Исках да уловя погледа ти заре-

ян сред раждащите се звезди, да слея

своя поглед с него, да потъна във вио-

летовия безкрай на съзнанието ти, да

стана сълзите на твоите чувства...

Седеше в плетения тръстиков

стол опряла ръце на облегалките, с

кръстосани голи крака изпънати на-

пред. Синьото на тънката ти тениска

светеше в полумрака на местата къде-

то се допираше до кожата.

Вдиша. Тъмнината в очите ти

просветля за момент. Гледах тези две

мъждеещи, сред шум от вълни светул-

ки и полетях с тях зад аленото намета-

ло на душата ти.

Миг преди пеперудата на любо-

вта да ме захвърли сред бляновете и

страховете ти, сред пъстрата радост

и кошмарите ти, сред всяка твоя кап-

ка кръв, сред солените сълзи на орга-

змите ти, сред грешната плът гасяща

въглена на моята разбрах, че полудя-

вам...

Владимир Паскалев

1999

Stormy coast / Kрайбрежна буря 2009, 71x52 см oil on canvas / масл. бои, платно

One summer day, one of those days, like winter days, with white and barely cold sun... Един ден от лятото, от тези дни, които приличат на зимни, с бяло почти студено слънце.

Владимир Паскалев

Page 93: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

184 185

ДенисАнгелов

Привет! Казвам се Денис и се занимавам с илюстрация и комикси. Най-често намирам вдъхновение в мно-го и разнообразни напълно ежедневни неща.

Меломан съм и постоянно откривам нова музика. Обичам пица, анимационни сериали, миризмите на дъжд и барут, комикси и съ-временна литература, както и спонтанни пътувания."

Валентин Славеев Спасов роден май 1994г. в град Враца. 2013/17 бакалавър в специалност “Фи-лософия” на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. 2013 Природо-математическа гимназия „Академик Иван Ценов“ През 2014г създава блог под загла-вие "Поетични илюзии", който е дебютен и включва над 40 произведения. Той пред-ставя състоянието на съвременника през призмата на "чистото поетизиране с лек сантимент". Участие в конкурси:2014 Национален поетичен конкурс „Весе-лин Ханчев“ Стара Загора2014 Конкурс за философско есе към Фи-лософски Факултет 2014г.2014 Поетичен конкурс към фестивал

„Alter/Native“ Пловдив 2014г.2012 Национална олимпиада по филосо-фия 2012г. Награди:2014 5-то място – Конкурс за философско есе към Философски Факултет 2014г.2014 номинация в Национален поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ Стара Загора 2014г.2014 4-то място – Поетичен конкурс към фестивал „Alter/Native“ Пловдив 2014г.2012 14-то място Национална олимпиада по философия 2012г. Библиография:2014 списание „Страница“ (бр.4/2014 стр.28-31)2015 Университетско издание “Сборник философски есета”

Валентин Славеев

Page 94: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ186 187Денис Ангелов

Разрушен в Шизофрения

За себе си разказ,

разказва на себе си.

Истории

за да не се помни,

разказва сам

на маса за двама

с поръчка за две питиета

спокойно - съкрушен

невротично - бесен.

Истории за минало,

в които е цял,

за да не се помни -

е двама.

И винаги си говорят за миналото

-

пред хора - спокоен,

пред слънцето - бесен.

Валентин Славеев

Сенки

Силуети верни гледам

с изобразени грешно хора

под ужасна перспектива

нос, скули и устни в крива.

Лудостта ми - стриктна

сетивата - болни

суетата - скрита

спомени - долни.

Обзема страх от снимка

страх ме да си спомня

да я гледам все не спирам

как непознати се припомнят?

Неясен образ като фона

нищо видимо не виждам

из кристално ясни хора.

Page 95: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

188 189

ДиянаНанева

Из интернет пространството още по-зната като Functional Neighbour. От Варна. Винаги наблизо, винаги функциониращ образ. С насочено внимание и постоянство в илюстрацията и комиксите, но според раз-личните случаи изразните средства са про-менливи. Чисто и просто обичам да рисувам, по-стоянно и навсякъде, често вдъхновена от детайли от ежедневието.

Понякога истории на хора, понякога мои, а понякога могат и да прелитат във формата на градски птици. Случва се чес-то да правя колаборации по различни по-води с писатели. Пиша...понякога. Не се престрашавам лесно да показвам свои неща в тази об-ласт, но някои от тях успях да съчетая с комикс илюстрации в първата ми издадена книга "Сезон за бягство".

Александър Алексиев е начинаещ скри-бофил, който понякога обсъжда себе си в трето лице. Роден в град Нови Поз“о“р преди дваде-сет-и-нещо години. Понастоящем обитава

Варна препитавайки се като копирайтър. За съжаление (или пък щастие?) – както в живота, така и в писането – оставя много неща недовъ...

Александър Алексиев

Page 96: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ190 191Дияна Нанева

Родих се от нечистотиите случайно,

Изпълзях на повърхността едва,

Сега потеглям към царството ваше,

Така болестотворно и продажно,

Ето, ходя към царството ваше,

В книгите ви пишело за този ден,

Марширувам към царството ваше,

И целият ад е подир мен.

Александър Алексиев

Нося се по полето като ковчег

Крещя без глас живота ти

Насред нищото си само

Една мисъл в зелено

Едно спускащо се острие

Съдбата някак те понася

Умът по-скоро не

Page 97: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

192 193

ДеницаПенева

“Вдъхновяват ме хората и взаимодейст-вията по между им. Вдъхновяват ме живот-ните. Простичко наричаните в техния свят “инстинкти”. Борбата за оцеляване и борбата за про-дължаване на рода, която хората назова-ват с различни наименования. Единението, което настъпва, когато взаимодействат хората, животните, живот-ните и хората. Както и животните у хора-та и хората у животните. Вдъхновява ме и движението. Боят, танцът, любовната игра...животът – безкрайното движение нагоре/надолу, на-ляво/надясно, напред/назад - който, както.Нещата ми са пасивни и агресивни, ярки и тъмни, топли и студени, весели и тъжни.

Има любов, има война, има секс, има борба... Има графика, има и живопис. Изобщо, различни и като техника, и като формат, и като настроение, и като похват, благодаре-ние на модния дизайн в гимназията, графи-ката в академията и научната илюстрация в университета. Повлияни са от действителни и недей-ствителни лица, събития, усещания и ми-сли. От ревюта, песни, филми, книги, ди-секции. Разглеждайки обектите и съставните им части отвън и отвътре, пряко и преносно, в търсене на индивидуалността и/или едине-нието.”

Коя съм аз? Искра от божествения океан както вся-ко друго същество във Вселената, мост между духа и материята, извиращ от сър-цето на Твореца, разгърнала се в проявле-ние като жена в прегръдката на Гея, про-водник на творчески импулси, добавящи новост в тъканта на битието, споделящ спусък от светлина, събиращ опитност в света на материята и формите,съпруга, майка, писател, поет, добавяща върху без-крайното възприятие за себе си нови баг-ри, проявени чрез импулсите на душата ми в процеса на себепознание, израстване и разгръщане на сцената на собствената ми еволюция във време, отразяващо качест-вото на глобална промяна на съзнанието на човечеството и преход от едно измере-ние в друго. Удивявам се от красотата на творение-то, прекланям се пред мъдростта на Бога,

извираща от всяка проявена форма, рад-вам се на успехите на другите и осъзнавам, че всички сме уникални и неповторими. Знам, че останалите са огледало за свет-лината и сянката в мен, както и че те се оглеждат в душата ми по същия начин. Милка Кьосева е родена през 1976 г. Живее в Пловдив. Завършила е Национал-на търговска гимназия в Пловдив и Иконо-мически Университет – Варна. Има десе-тгодишен професионален опит в областта на финансите и управлението. Лектор на форуми и семинари за личностно развитие и здравословен начин на живот. Автор е на поетичната книга „Синя Пе-перуда“, на книгата за себепознание и ево-люция „Уравнението на живота ни” /изда-дена септември 2014 г./, както и на статии и есета, свързани с принципите на успеха, богатството и изобилието.

МилкаКьосева

Page 98: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ194 195Деница Пенева Милка Кьосева

Писмо до Бога

Желаех много пъти да ти пиша,

но някак странно думите ми бягаха…

А днес дълбоко искам да те вдишам,

в прегръдка да те срещна аз на прага си…

И да ти кажа колко се страхувах

без теб във тези черно-бели сънища

и колко нощи в тишина бленувах,

да бъдеш в плът и кръв и да те срещна.

А тук понякога е тъй самотно…

Приятелства, предателства, илюзии…

Признавам вече слизам неохотно

тук на Земята в мрачните колизии.

Знам ще ми кажеш, че това нормално е,

че идването ми в света е подвиг,

Page 99: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ196 197Деница Пенева

но сякаш в мрака спъвам се фатално…

Безмълвен на крилете си ме носиш ти.

И във игра на бягство и на случване

копнежа ти долавях във съня си,

целувката ти нежна сякаш вкусвах я

и после дълго пазех я в дъха си.

В дантелите на светещата обич,

аз тихо ти говорех и те виках.

пред златокосо есенно огнище

за тебе приказки в нощта измислях…

И ти дойде в съня ми, звездно-вечен,

като ефирно слънчево видение…

Хвани ръката ми! Ще те последвам

във нови непознати измерения.

И ме дари с най-приказната вечер,

танцувай със крила на пеперуда

и в този танц е тленното съблечено,

Дух и душа в едно… И няма друго.

Милка Кьосева

Page 100: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

198 199

НелиДрумева

Здравейте, аз съм NELY и рисувам върху всякакви повърхности...хора, стени. Винаги съм заета с нещо, че и с няколко неща, затова и никога не ми е скучно. : )

NELY

Page 101: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ200 201Нели Друмева Нели Друмева

Page 102: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ202 203Нели Друмева Нели Друмева

Page 103: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

204 205

Георги Димитров - ERASE

Казвам се Георги Димитров на 29 години съм и по голямата част от живота ми е при-минала в развитието ми като графити ар-

тист, където съм по известен с псевдонима си ERASE. В комбинация с графитите в последните

Георги Димитров

няколко години работя върху развитието си като дизайнер и илюстратор. Щаствлив човек съм, защото успях да превърна хобито си в професия и благо-

дарение на това обикалям света и срещам много нови и свежи хора. Бъдете смели и преследвайте мечтите си!

Page 104: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ206 207Георги Димитров - ERASE Георги Димитров

Page 105: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ208 209Георги Димитров - ERASE Георги Димитров

Page 106: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

210 211

Виктория Георгиева MOUSE

Виктория Георгиева MOUSE /Ис-перих,1989/ странства, учи и твори във Велико Търново и Варна...по света и у нас. Хвърля си пъпа в испания.¡

VIVA SUNSHINERS! рисува мечтае сънува

Соня Момчилова има над 20 години опит в публичните комуникации. Била е директор на пресцентъра на Министер-ство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и на Министерство на транспорта и комуникациите. Специализи-рала е в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. Соня Момчилова е и автор в редица списания, ежедневници, пише детски при-казки. През 90-те години е сред първите сценаристи и текстописци на студентското предаване КУ-КУ. Момчилова е била и първия продуцент

на предаването „Тази сутрин” на bTV. Ра-ботила е и като редактор в БНТ, редактор и водещ в радио "Експрес и радио "99”, а през последната година – и като главен редактор на предаването на bTV „Духът на здравето”. В биографията и фигурира позиция-та Мениджър корпоративни комуникации на bTV, както и управител на агенцията за пиар и реклама PLAN C. Автор е на книгата за деца „Летните приказки на Мария” съавтор е в няколко сборника с българска проза и поезия.

Соня Момчилова

Page 107: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ212 213Виктория Георгиева MOUSE Виктория Георгиева MOUSE Соня Момчилова Соня Момчилова

ДервишкоАко си с много, но без мене все едно да си самичък.Ако си само с мен без другите-тогава все едно си бил със всички!

Page 108: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ214 215Виктория Георгиева MOUSE

Звън от счупеноМъже, не Ви познавам, сори /ще прощавате/!Отказвам се да правя вече опити.Не ми се разговаря, , спори или утешаваНапускам ви, смирено и безропотно.

Мъже, омръзна ми да ви разочаровам.Да съм виновна за чутовните провали .Знам всичко, чувала съм,че съм напаст, дрога и отрованапускам ви, бастуни, имбецили и кавали!

Ще се уединя и ще очаквам Него -вечерялият с бог , посоченият с пръста на Фатима.Приискала ви се е нежност – брего!Светът е пълен с дами, дето не е нужно да им помниш името.

А аз съм Соня- значи звън от счупено.Стихотворение на непознат език.Не можете да си ме позволите, вече съм откупенаот най големия безсребреник, учител съм му нощем , денем ученик.

Соня Момчилова

Page 109: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ216 217Виктория Георгиева MOUSE Соня Момчилова

Пауза

За тишината в партитурите – наздраве!За паузите между вдишвам и издишам.За тихият поклон преди да се изправиш.За нуждата която прави те излишен.

Наздраве за граничната минута,онази във която няма време.За котката заспала в скута мии за душите миг преди да ни ги вземат.

Защото тя е е най великото говоренеи в нея е износен смисъла.Вратата миг преди да се отвористихът узрял , но още не написан.

За тишината помежду ни, святатав която ангелите пеят“ нашата“Ще пия, но сега е рано, лято еела до мен и да оставим чашите.

Page 110: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ218 219Виктория Георгиева MOUSE Виктория Георгиева MOUSE

Page 111: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

220 221

Никкалай

Николай Божинов познат още като Ни-ккалай започва художествена дейност в сферата на графити изкуството. По време на следването си разширява

тези практики, но запазва публичното прос-транство, като главна област за работа. В периода от 2011 до 2014 година реализи-ра съвместно с Виктория Георгиева редица

Николай Божинов

творби в градска среда за street art проекта SUNSHINERS. В самостоятелната си дейност работи в характера на концептуалното изкуство

изследвайки народопсихологията посред-ством многокомпонентни произведения с вариращи размери, местоположение и ма-териалност.

Page 112: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ222 223Никкалай Николай Божинов

Page 113: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ224 225Никкалай Николай Божинов

Page 114: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

226 227

Коко а.к.а Кокичанчо

Здравейте. Казвам се Коко а.к.а Кокичанчо и се за-нимавам с разни готини неща. Рисувам най-различни неща в сферата

на дизайна, илюстрацията, графитите, ти-пографията и т.н Обичам да създавам и претворявам света през моите очи и мисли.

Представям си, че се представям в представите на представителствата. Аз не съм пристрастен към писането - то се е пристрастило към мен и не иска да си тръгне. Даже бих казал, че ме използва като глава-скафандър да си съчинява собствен свят, а аз като приемно същество сякаш съм длъжен да го разпространявам.

Сам съм, когато не съм сам, не съм сам, когато съм сам. Не пия нищо розово и не ям нищо с цвят горчица, освен, ако не е горчица. По нрав съм по-скоро хибрид, отколко-то кръстата отвертка, но и за това има лек. По-добре цветен, отколкото черно-бял. Сивото не става за окръжност.....

Сериен номер 22

Page 115: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ228 229Коко а.к.а Кокичанчо Сериен номер 22

Менестравно бондеро

Мезоратни каламозни прази едваритно спеломотат фрази базилицни страхантюли флацни бертохулстват първохвацно Ежде, морубално имо Парудя на етно стиво гехвам етните прандурси стабитурям на конвулси До кортумба бали стево Менестравното бондеро

Page 116: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ230 231Коко а.к.а Кокичанчо Сериен номер 22

Гъбуцинно еждрувение

Гъбуциннах морфолотна спела Еждно парамуднах стронните й пели Пазтурнах поздромнното фрутело Странхнтурнаха се периодни стри Перестронни втруннаха се шпруди Пеперуцнаха се кремощтните хри Струмни второтрачиха се жлите Езпирунно похрунтяха еритри Струховатния перебел ждроснат епичокваше кощрукналите зги Малощипнал гарантруцвах И пострунно етвах еждите курми Кегерунтавата спрула Ежехотно евдна спурхавия хлюц Гъбуцинно еждрувение Кой ми натарлюцна твоя буц

Page 117: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ232 233Коко а.к.а Кокичанчо Сериен номер 22

Недовършителна ексхлизия

Ждракндрели гносологи прикадилват кармакоми и изем-мват семилонно трънни шпрунки реконстробни Епилат-но чикантурят сперодрънните им хла Дробосъветсно и марахулно езутрипват вронните щрула Перимащерни щрамвули ерецотват кощерни шкурпи Куроморбилните грули Харантутват фрунделите зли Пероралното мофту-но Ахна ечковият клек Наететно сгарамули Хидромас-тия еклек Хилямутно строгновение Перехластна мутоста Щравахлитно бровяление Армутна хармуста Фпли се клицното жоморо Е се дитрувия стряс Калигрусно етно-вение Ме отряцна във несвяст

Page 118: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ234 235Коко а.к.а Кокичанчо Сериен номер 22

Менихлюзни Пармарутки

Мелихлюзна парамарутка бровна Цицохрът-леста и гъзозла Смукарателно попурцваше овдете Баровитите брухча Аробрасните и струсни ждроси Вличват цвукналите лайна-ра Мерцедално парцоцваше комброси Епис-тратно хлицва еждните брила Триполакто звукналото бърдо Епиклира със споляшен крен Босподи бърдокновено Перездрухвай спокния кретен

Page 119: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ236 237Коко а.к.а Кокичанчо Сериен номер 22

Спасителят в ръжта

Бесарибно коломездие бероличкваше перудният ни хвост Арамокравото сухолезие сперодрашно епундира-ше кальос Спирамудно обалконие харатуткаше пупунка-вите гли Там потруцкваше полу-вторменно ежебрежното Хурпи Берекльовкаше си то памуди, гльоцкаше си харо-няк Но внезапно се размуди, една хлюпоцопващ стряс Бликотарнаха се в миг ондрите, плюцна ездовия плюз Хурпи се пароновтруди, здрабанукна сополивковия хляц Хруцна щромквите строполепни жмуди, страхотротно апна перомостия му фац Пльосна се строколафажно перед мощавите енчести струхни Но помруцналото му трендало спеловидно се клокочна на ютни Ежебрежно Хурпито пофтръцна, потрепозна клицкав слюн Перорал-но се заглюцка, пльопна хрунтавия бльоцкав клюн Завте-часка чу го Елемокъл, затрантури сплицкавата си грала Преповлачи хромни зелемуни, феродланно познатрокна ждрепола Целемокна го по клюна блюцкав, Трусна клиц-кавия слюн Ежебрежно Хурпито поглицка ,ахна и обрут-на вън! Спелотражна хуболепсия бе се фтрукнала във моцкавото гри Елемокъл се ухлясна, ветрефляса нашето Хурпи Двамата се братовлясаха фенално, брадинесаха сестрално калумпи И пак се труполеснаха в сухлезие, там - при пупункавите гли.

Page 120: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

238 239

Дора МанковаВасилева

"Тя къса цветята от подредените гра-дини и ги слага в очите на хората. Хвърля мидички, докато върви и повечето хора биха си помислили, че е малка и чувстви-телна, но биха сбъркали. Твърди, че не шие скъсани чорапи, защото новите струват само левче. Има звезди в косите, но никога никой не ги е

виждал, защото слънцето не я изпуска от поглед. Обича пъзели и слънчогледи, оби-ча и гъби с мед. После играе на въже с розовите слонове и цели с камъни гълъ-бите. Тя умее и други магии, но не ги споде-ля с никого, защото просто не обича да споделя." Epitaphvonweird

Аз съм епитафия бездумна и очевидното за мен е че съм оксиморон. Роден съм по бреговете на Бургас, вър-ху гърба на огромна, червеноглава косте-нурка, но като зарежем глупостите, писане-

то ми е суперсила, а мързелът и депресията са музите, които срещам ежедневно. Мечтая за пари и слава, но ми стига и голяма пенсия един ден. That's all folks!

Епитафия Бездумна

Page 121: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ240 241Дора Манкова Василева

RAT MILK

Фейсът ми - разтопен на земята. Събрах го и тръгнах. Трябваше да изляза навън, иначе

нещо в мен щеше да избухне всеки момент. За първи път от няколко дни птичките не пееха.

Летяха насам-натам, но пък нямаха меса. Само кухите им кости хвърчаха от дърво на дърво,

после на телефонната жица, а оттам на уличната лампа и накрая отначало. Подяволите, как ми

се ще да съм специален като тях. Но няма нищо специално, нито в погледа ми, нито в обувките

ми. Изведнъж всички улични котки отдолу бяха надебеляли неимоверно. Наблюдаваха полета

и следяха кога ще падне следващото месце. Не познавам котка, която да си остави храна за

после или да каже „тежко ми е“.

Няма такава. Главите им се движеха сякаш наблюдават муха мятаща се над тях. Не знам

какво ги беше прихванало всички. Нямаше избухнали атомни електроцентрали, нито някой

беше използвал химично или биологично оръжие. Явно когато на някой или нещо му хрумне

някаква идея нищо не е в състояние да му я изкара от главата. Не можеш! Дори лисиците

спяха по дърветата, а висящите им опашки се клатеха, като махало на часовник и отброяваха

часовете до голямото отричане на всичко случващо се. Забравих всичко. После се зачудих от

какво ли бягам, щом в подобна атмосфера се чувствам нормален и спокоен. По-добре да не

задавам въпроси чийто отговори не искам да знам, по-добре да затворя очи и колкото и да ме

натискат с палец по главата да не се поддавам. Чувствам се като гумичка на молив, която някой

чопка с нокът. Ще сваля шапката си и ще изпусна малко пара. Дано струята не изплаши птиците

– успокояват ме.

Изведнъж от нищото се появи глутница кучета. Обикаляха около котките и ближеха

асфалта, като някакви странни почистващи машини. Котките изсъскаха, но скоро се успокоиха,

кучетата не бяха заплаха. Всичко полудя. Липсваха цигани с гадулки, а мечки играеха хоро и

подскачаха върху надуваеми топки, после няколко свраки се опитаха да ми свият очите, явно

беше останал още блясък в тях. Не ми се иска да знам какво щеше да стане ако котките бяха

оставили за момент птиците и бяха забелязали цялото месо по мен. Връхната точка настъпи,

когато се появи елегантен господин с брада и татуировки. Носеше бизнес куфарче, което постави

пред мен, щракна закопчалките и го отвори. Вътре имаше шише с бяла течност. Господинът

каза, че това е най-новото на пазара – мляко от плъх. Пиеш две глътки и отлиташ. Нямало

подобни халюцинации. Казах му, че не успотребявам. Той се изсмя и затвори куфарчето.

Щракна закопчалките и изчезна. Аз седнах, следих полета на птиците и когато върнах

погледа си на земята пред мен стоеше шишето с мляко. Попитах го какво прави тук. Какъв съм

идиот - шишетата не говорят. Писна ми от тишина, отворих шишето и го надигнах. Не остана

и капка. После музиката започна, мечките се върнаха в гората, птиците отново изглеждаха

нормално, а котките се бяха разгонили. Явно всичко е в главата ми, явно гъделичкането от

котешките мустаци по петите ми е дошло в повече и съм отворил прозореца, за да подишам

чист въздух. Чист въздух няма в София. Всеки се е сгушил в сивотата си, прегърнал е топлото

си палто и гази през снега, за да стигне до работа или магазина. Аз съм всеки.

А по ризата ми можеше да има цветя, на шала ми усмивка. Можеше да имам корона

вместо шапка или устата ми да бъде човка.

Епитафия Бездумна

Page 122: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ242 243Дора Манкова Василева

ДОРА

Да, тя можеше да вземе отношение във всяка тема. Можеше и да замълчи, но когато ставаше дума за

котки, те бяха вълшебни. Или поне в повечето случаи. Защото имаше такива породи, от които й се повдигаше, а и

като всеки човек и тя си имаше своите предпочитания. Прекалено космати или такива без косми, всичко в тях й

напомняше на пластична хирургия и експерименти с непознати химични субстанции. Може би всичко се криеше в

характера на животното. Не знам, не претендирам да я познавам, аз просто пиша истории.

И така, представям ви едно странно момиче, което е странно само на пръв поглед, но иначе си е доста

обикновено. Тя обичаше да се усамотява и заради това избра за свой дом гората на края на света. Живееше до

пресъхнало езеро, от което беше останало само голямо мочурище. А в езерото някога черни работници са вадили

тонове нефт. Сега навсякъде имаше мазутени петна и мокри листа. Мазутът е нефтен остатък, който се получава

след дестилиране на бензиновите, керосиновите и газоловите фракции.

На края на света й беше добре, защото там никой не се налагаше да я вижда. Не се налагаше да общува

с хора, защото честно казано хората й бяха непонятни. Момичето имаше синя коса и жълт дъждобран, който не

сваляше, защото в гората често валеше. Но нещото, което я отличаваше най-много бяха рогата на главата й.

Тя не си спомняше откъде се е сдобила с тях, защото винаги нещо й е стърчало от главата. За нея, дори

този факт изглеждаше нормално и не я безспокоеше. Беше се отделила от хората на твърде крехка възраст. Тогава

рогата й не бяха пораснали толкова и се криеха под качулката на дъждобрана. Момичето гледаше останалите и

си мислеше, че се е развила преждевременно, а един ден, онези деца, също ще имат рога. Възрастните пък, тя

изобщо не им обръщаше внимание. Мислеше си, че след всичките грижи, които полагат за косите си, за ноктите

и кожата, те са решили, че едни рога ще стоят грозно, затова са ги махнали. Да, така се заблуждаваше тя и дори

не предполагаше, че е специална. Но пък си мислеше, че има специален петел. Специален беше според нея,

защото викаше слънцето и дори не подозираше, че всеки петел го прави, или ако не всеки, то повечето. Момичето

имаше съвсем обикновено ежедневие, ставаше сутрин, веднага след като петелът изкукурига. Запряташе ръкави и

изчистваше бъркотията от предния ден. След това сядаше да закуси. За закуска животните от гората й осигуряваха

плодове, в замяна тя се грижеше за болните и ранените. Те пък я мислеха за една от тях, главно заради рогата и

дори не предполагаха, че произлиза от човешкия род. След закуска момичето се хващаше да рисува, тя рисуваше

цял предиобед и цял следобед. След това чакаше да да се появи господин Котка.

Господин Котка беше най-обикновен черен котарак, който носеше скъп кафяв костюм с вратовръзка, а от

джоба му стърчеше бяла кърпичка. Той винаги държеше в дясната си ръка черно бизнес куфарче, чието щракване

нашето момиче обожаваше да чува. Господин котка беше търговец на бои и навестяваше момичето всеки ден, за

да й донесе най-новата боя или просто нещо от което имаше нужда. Тя пък обичаше да се надвесва над куфарчето

и да поема глътка от миризмите на боите в ноздрите си . Доста наркоманско ако питате мен, но в една детска

приказка това по-скоро изглежда сладко. Господин Котка играеше роля на нещо като агент. В смисъл, че взимаше

картините на момичето и ги продаваше в близката гора, след това й даваше печалбата, а за него оставаше процент

за дилърските услуги.

И така момичето чакаше, но господин Котка не се появяваше. Тя си помисли, че е болен и продължи да

рисува. Въпреки това в нея се надигна лека тревога, защото досега не се беше случвало агентът й да закъснява

или да не се появи изобщо. И после момичето чу шум. Отиде до прозореца на къщичката си и забеляза огромна

змия да се търкаля около мочурището й. Момичето не обичаше змии, бяха й по-неприятни дори и от чувството да

си мокър. Тя отвори вратата и извика на змията да се разкара. Влечугото се обърна и отвори уста, а на единият й

зъб момичето ясно разпозна бялата кърпичка на господин Котка. В нея се надигна гняв, който не беше изпитвала

никога. Тя се засили и наръга змията право в сърцето. Вдигна я с рогата си във въздуха и започна да я размята

напред-назад. Удряше я в земята, вдигаше я във въздуха и обратно, докато накрая влечугото издъхна. Момичето

хвърли змията в мочурището, и докато тялото й потъваше, на повърхността излизаха черни мазутени балончета. В

този момент се появи господин Котка, който си подсвиркваше. Той се извини за закъснението, после се оправда

със някакви свраки, които се опитали да го ограбят. Момичето го зяпаше и не можеше да повярва на очите си.

Обърна се към мочурището, после към котката, после пак към мочурището и реши да си купи нови боички.

Епитафия Бездумна

Page 123: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

244 245

Адриана Иванова

Казвам се Адриана и стоя зад една тум-ба творчески предизвикателства-рисува-не, фотография, планинарство (да, и там се изисква не малко творчески нюх), клуб за културни инициативи „Таралеж”, препо-даване.

По образование съм живописец, по лю-бов съм илюстратор. В интернет пространството се подви-завам зад съкращението ADR, а в реалния живот се подвизавам навсякъде, където властва Природата.

Стоян Терзиев

Стоян Терзиев не крие, че е роден през 1968 г., една паметна за човечеството го-дина, в която музиката се превърна в ре-лигия, а гълъбите кацаха върху танковете. Гордее се, че е пловдивчанин, макар че в сърцето му място има и Варна. 10 години се опитва да пише стихотворение за Плов-див. Постига го едва през 2008 г. и съжа-лява, че не може да го прати на Николас Гилен. Пише малко, опитва се да чете повече –

както повелява неговото кредо. За поезия-та твърди, че е езикът, на който си общува със себеподобните. Обича да „бракониерства” и в други из-куства. Малко хора знаят, че свири и ком-позира, участва в изложби, но истинското му удоволствие е да ги открива. Последно-то му галерийно слово се нарича „Минота-върът в своя капан”. А, да... Обича да се лута в лабиринти...

Page 124: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ246 247Адриана Иванова Стоян Терзиев

Преди закуска

Утрото е с цвят на пържена филийка.По устните ти – сладко от малини.

Page 125: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ248 249Адриана Иванова Стоян Терзиев

Из Прераждане от света на мака ...той кихна девет пъти и половина,защото последния път само пое дъх,после с него въздъхна наполовинаи тръгна по склона със макове,изтривайки със киткадевет капки пот челото си.Половинка капчица се стичаше по брадичката му.

Page 126: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

250 251

АнелияПашова

Като бях малка исках да стана космо-навт, a за хоби винаги си рисувах по не-щичко. Сега рисувам по професия, а за хоби гледам към звездите. Важното е да се чувстваш щастлив, каквото и да правиш. Така си мисля. Родната ми планета е Пазарджик, но в орбитата ми влязаха Пловдив и София. Пребивавах няколко години в Пловдив, за да завърша СХУ за ИИ или иначе казано Художествената гимназия. После се изтрелях в София. Намерих подходящите условия за живот в НХА и приключих мисията си там през 2012-ба-калавър. Уютно ми беше да рисувам и да творя книжки. Сега съм на нова мисия-магистър и се очаква тази година да я завърша. Но много комети минават покрай мен и се чувствам леко, но приятно разсеяна. Мога да споделя с вас някой по-важни събития от моя живот. Печелила съм вто-

ро място в национален конкурс за учебна рисунка (2008), имам публикация в National Geographic (2012), трето място в конкурс за нова опаковка на DUREX (2012), из-ложба на рисунки в Природонаучния му-зей (2013), първо място за дизайн на те-ниска Open Days Sofia (2014), включиха ме в страничките на безплатното списание "Виж Бургас" за месец септември 2014 и също така миналата година се издаде моя детска книжка, със заглавие "Времето на Лори". Работя по три дни в седмицата в едно невероятно магазинче за ръчно изработе-ни подаръци. Там могат да се намерят раз-ни нещица с моите илюстрации и копия на тях. Последните месеци съм на вълна куче-та и те са плъзнали навсякъде. Освен с магазина се захващам с доста поръчки и проекти. В момента сме близо до завършването на един много интересен проект, но за него бих споделила, когато го видя готов.

Ваня Клечерова Филолог по образование. експеримен-татор по дух.обича и практикува импровизации в лите-ратурата и фотографията.харесва тишината.специализира прилагането на отвъдни, ле-жерни походки.основното й занимание е работата над себе си.

родена е на 25. 05. 1978 г. в град Благоев-град.живее и работи най-вече в себе си.

Визитна картичка

тя винаги играе боса,не са й нужни уроци.когато дните й нагарчат -киха.

Ваня Клечерова

Page 127: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ252 253Анелия Пашова

този стих

се увива около шията ти,отмерва пулса ти,

оформя фин(лежерен) възел

и започва да се пише –

слепоочията ти бумтят.

Ваня Клечерова

тихо и празнокато в овощна градина

през октомври(адам обича ева

ева обича ябълки)

Page 128: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

254 255

СветлаЙорданова-Шве

Аз съм Шве. Правя шнимки и разни

ШВЕШКИ ИСТОРИИ.

Рисувам съЩо. Музата ми се казва Фиофия. Обичам сини неЩа с мирис на море. Обичам да ходя по павета. Туй то ... всичко друго разказвам в шнимки :)))

Родена през 1963 г. в град Елин Пелин. Завършила Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“ със специализация по радио-журналистика. Издателство Сиела публикува социал-ния роман, написан в съавторство с Дими-тър Стоянов, „Ярост“ през 2011 г. Две глави от романа са преведени на руски в между-народния литературно-публицистичен вест-ник „Интелигент“ – Москва през същата го-дина. В две френски списания има поместени стихове: BACCHANALES № 48 и AN AMZER № 51.

Разказът „Сто майки и сто бащи“, появил се в сайта „Факел“ беше преведен и на ма-кедонски и английски език в литературното международно списание Блесок – 2012. Определена за най-добър автор на крат-ка проза за 2012 г. от медийната група на международните литературно-публицистич-ни вестници „Интелигент“ за публикациите й в четирите им издания „Провинциальный интеллигент“, „Интеллигент Москва“, „Ин-теллигент Санкт-Петербург“, „Интеллигент Нью-Йорк“. През 2014 г. излиза романът „Ничия“ в Жанет 45.

Христина Панджаридис

Page 129: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ256 257Светла Йорданова-Шве

разлято млякодо него бисквитакотешко езиче

Христина Панджаридис

Чакам лятотовсяка нощ доливам

вода в морето

Page 130: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ258 259Светла Йорданова-Шве

По дърветата –наместо ябълки

птичи сънища зреят

Следи от лятото –по крилете на птиците

жълта мъгла

Голи дървета –На върха сиви врани

Рисуват пейзажа

Януари е бяла къщас дантели от сняг –

красота със студени скули

Христина Панджаридис

Page 131: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

260 261

Петя Константинова

Казвам се Петя Константинова - пъте-шественик, любител на кулинарните експе-рименти и заклет мечтател! Нямам художествено образование, но рисуването е начинът, чрез който най-пъл-но изразявам себе си…

По образование съм филолог и PR спе-циалист. До скоро се реализирах един-ствено в сферата на рекламата... до мо-мента, в който реших да се посветя изцяло на рисуването и да изляза от матрицата на офисния живот.

Петя Константинова

От тогава не съм преставала да рису-вам, а светът около мен доби съвсем нови цветове, форми и звуци... В момента живея по малко в Пловдив и повече в София и навсякъде ме следват котки :)

Творенията ми са достъпни за все-ки в страничката ми във фейсбук – Petya Кonstantinova Art, или в kotkaminava.blogspot.com

Page 132: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ262 263Петя Константинова

Под полата на нощтаUnder the skirt of the night

Петя Константинова

зимна неделя ...winter Sunday ...

Page 133: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

264 265

Теодора Дончева - Теч

Теч (или по документи Теодора Донче-ва) е родена в Пловдив на 08.03.1981 го-дина. През 1999 година завършва графика в художествената гимназия там. През 2008 успешно защитава магистърската си ди-пломна работа в катедра „Сценография” на Националната Художествена Академия. До момента има четири изложби: през 1999 – „Няколко Течни мисли” в Къщата на Мексиканската Графика в Пловдив; през 2003 – „21 портрета на „Аз” в галерия XXL в София; през 2009 съвместната "Деян, Ис-крен, Теч(ен)" заедно с Деян Янев и Искрен

Семков в галерия 1908 в София и през 2012 - „Бъбриви портрети“ в Dada Bar в София. Като волнонаемен художник прави илюстрации, сторибордове, консепт арт за компютърни игри, графичен дизайн и пр., а в свободното си време работи по свои творчески проекти и понякога публикува в блога си Liquid Drawings. Теч силно се вълнува от музика, фил-ми и комикси, обича да рисува това, което вижда от вътрешната страна на очите си и да бичи айляк с приятели.

Радослав Гизгинджиев е на 28 години. Завършил “Кинорежисура” в класа на режисьора Дочо Боджаков, завършва филология във Великотърновския уни-верситет. Заснема поредица провокатив-ни експериментални филми сред, които са „Светлосиньо“, „Бродят“, „Минутите“ и „Позеленяла есен“. Игралният му дебют е филмиран разказ на Елин Пелин – „Изпус-нати думи“, чиято главна роля е на Койна Русева. Дебютния му роман „Рай“ се превръща в една от най-коментираните и продавани книги за последните години и се преиздава повече от няколко пъти. Втората му книга „Страници от Рая.

Дневниците“ преобръща представите на книгоиздателите и гнева на българските критици като се разпродава за отрицател-но време. Поредната провокация, която писателят и режисьорът задава на себе си и публика-та е проект „Любов“ – 4 моноспектакъла, придружени с 4 книги, които се появиха в края на 2014 г. „Тук ли си?“ „Любовта не може прос-то да отмине“ „Въпреки всичко“ и „Моето име“.През пролетта на 2015 г. се подготвя пре-миерата на продължението на романа „РАЙ“ – „Вратите – РАЙ II част“ и „Пеперу-дите – РАЙ III част“.

Радослав Гизгинджиев

Page 134: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ266 267Теодора Дончева - Теч

Животът... Когато се държим за ръце, притаили дъх, почувствали магията. Магията, която ни обединява. Любовта... В която се давим от красота, когато само един единствен поглед ни стопля в този огромен и неразбираем свят. Отмъщението, което смъква човешките ни лица; отмъщението, заради, което сме готови да преобърнем всичко, за да усетим, че може би има някаква справедливост в този объркан свят. Труповете на мъртвите ни родители, които остават зад гърба ни, замръзнали и вкочанени в любовна прегръдка тела. Вълни от любов, които ни заливат от Отвъдния свят. Вълни от сълзи. Косите на бъдещите ни деца, които решем със старите гребени на бабите ни. Плачът им, който утешаваме със старите мистични песни. Душите... Които чуваме зад затворените врати на този безкраен коридор. Гласовете на всичките ни прераждания. Бесовете – на всичките ни войни. Греховете, които са извършени чукат на вратите около нас. С кокалести и тънки пръсти стържат неритмично, нечовешки и освирепели от жажда. Остарелите очи на младите, които разпознаваме по улиците. Остарелите очи на онези, които разпознаваме от поредица отминали животи... Преждевременната старост, която виждаме в огледалата, в които се оглеждаме. Тръпките, които бягат по гърба ни, когато чуем за смъртта. Когато чуем, че нечия врата се е отворила и зад нея има просто кал. Разбитите улици по които вървим и си спомняме как сме бягали и сме се смеели като деца... И мъртвите ни съседи, които гледат усмихнати зад прашните дантелени пердета. Ветровете на детството и ветровете на живота, които се завихрят около крехките ни и пораснали тела. Ветровете на другите светове, в които усещаме, че животът ни ще се завихри с тях. Ветровете зад вратите. Невидимите нишки, с които сме свързани един с друг в този безкраен коридор. Сякаш сме се хванали за ръце, затворили сме очи и пазим дъха си, защото ще изречем молитва. Молитвата, която да ни направи чисти. И да заплачем със сълзите на всички онези, които не успяха да заплачат. И с тези сълзи да измием кръвта им, която е опръскала лицата ни. Защото само така ще се познаем.Из романът „Вратите“

Радослав Гизгинджиев

Page 135: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ268 269Теодора Дончева - Теч

Сядаме на трапезите си. Усмихваме се. Прегръщаме децата си. Галим ги. Докосваме се един друг. Забравяме, че светът се върти, за да запазим миг, в който да усетим собствения си живот. Защото сме хора и искаме да бъдем щастливи. Не искаме да чуваме за човешката бесовщина, защото тя ни плаши. Да... Има защо. Искаме да запазим малкия си светъл свят и в него да не допускаме злото. Пазим малкия си дом, защото мислим, че нищо не можем да променим, а и все пак животът е кратък.И така продължаваме по малките си отъпкани и чисти пътечки — без да извърнем глава. Без да чуем виковете на отсрещната война. Без да видим черните оръжия на човешкото освирепяване, положени в ръцете на някакви деца. Деца като нашите.Без да видим опожарените домове. Опръсканите с кръв лица и разпилените необлечени бебешки дрехи сред руините на нашия сън. Кървавият лен. Дъбът, чиито корени са се впили в човешки тела.Страхуваме се. И се заблуждаваме, че войната е спряла. Отминала, далечна от нашия свят. Тя не е истинска, тя е в телевизора, който стои включен, докато меся тесто за децата си ...А и какво мога да направя аз? Това е далеч... Това е много далеч... В непознати, далечни страни...Всъщност къде е войната?Питаме се; съмнително се опитваме се да си спомним, решейки косите на децата си. Всъщност къде е войната?Питаме се един друг, докато пръскат лицата ни с кръв.Къде е войната?Изгладнели нареждаме хляба, палим свещта на заблудата и осветяваме очите на децата си.И ако се вгледаме внимателно в зениците им, ще открием, че войната никак не е далеч. Защото се води в очите им.Из романът „Пеперудите“

Радослав Гизгинджиев

Page 136: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

270 271

ВениГълъбова

Обичам да обичам, това ме прави силна и способна да виждам красотата,

без значение дали ще я рисувам, шия или снимам.

Лилия Кашукеева

Лилия Кашукеева е 31-годишна поетеса от Благоевград. Пише предимно лирика, класически стих. Има 2 издадени книги – „Дворец на мечтите“ – издателство „Бон“, 2009 г. и „Сърдечни оттенъци“ - издател-ство „Литературен форум“, 2013 г. Втората й книга става факт, като първа награда в националния поетичен конкурс „Димитър Бояджиев“ – гр. Пазарджик. През 2014 г. Стана факт и първата кни-га, издадена под нейна редакция . „Изгна-ници на този свят“, избрани стихове на Ми-гел де

Унамуно. Има публикации в редица спе-циализирани печатни издания, както и в интернет.Част е от литературен кръг „Ог-нище“, гр. Благоевград, участва често и в „Поетично кафене“, гр. София. Дипломиран и правоспособен магистър по Право е, но като средно образование е завършила Природоматематическа гимна-зия – профил биология с интензивно изу-чаване на английски език. Обича разнообразието във всичките му причудливи форми и проявления.

Page 137: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ272 273Вени Гълъбова

КАБАРЕ

Сънят ми стана скитница –раздърпана, обрулена.

Към тъмното привикналав задънените улици.

Нощта бе шумно кабаре –флирт, танци и обичане.

Студът се дръпна, победен,но някак не приличаше

Лилия Кашукеева

на истинско, на влюбено –хриптеше, трудно дишаше.Бе просто цвят от люляци,наместо стрък кокичета.

А после свърши, посивяи спомени затичаха.

Чистникът – време ги отвя,като ранени птичета.

Page 138: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ274 275Вени Гълъбова

ПРЕДГАРОВО

С букет от мисли, чакам и седя.Денят пред мен отлита като птица.

Потрепват избледнелите цветя.Ръката ми прашинките записа.

И рекох си, че ще ги слея в стих.Зареях поглед, вперен там, където,

отвъд перона, слънцето туптии жълтият му обръч ярко свети.

Лилия Кашукеева

Пореден залп – пастта на звяр изплюрояк от пъстри пътници-врабчета.Напъплиха пред прилива ми сухи пътя към морето ми превзеха.

Накрая закуцука, премалял,заспало-дрезгав глас по мегафона.

Потеглихме – потоци и поля,със басов тембър, влакът ми подгони.

Page 139: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

276 277

Сабин Бойкинов

Здавейте, Казвам се Сабин Бойкинов и не съм спирал да рисувам от времето, когато съм хванал молив в ръка. Оттогава насам всичко останало са само много безсънни нощи, а моливът пак е същия. Роден съм в Русе, малък град на брега на река Дунав. От най-ранна възраст бях привлечен от идеята да пресъздавам на листа идеи, които внезапно изникват в съзнанието ми,

преди да изчезнат завинаги. В момента работя като concept artist в студио Haemimont Games, София. Да започна да рисувам за игри беше една голяма промяна, която ми донесе много вдъхновение и нови насоки в рабо-тата. Вярвам, че да търсиш и намираш вдъх-новение в това, което те заобикаля, е най хубавото усещане, което ти дава рису-ването. Пожелавам на всеки да открие своето!

Знаете ли как започва автобиографията си Маяковски: „Аз съм поет и с това съм интересен, за другото - само ако то касе

словото...“ цитирам по памет та и аз така, няма какво да кажа за себе си, освен, че правя врати - заварчик съм.

Димитър Никифоров

Page 140: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ278 279Сабин Бойкинов Димитър Никифоров

КАЗАНО ПО МЪЖКИ

Не хулете след третата чаша,аз от първата още разбрах,че вината изцяло е нашаи не можем минута без тях.

Стига с тези страхливи закани,от разбридано его и чест!Любовта е причина да станешна разсъмване утре във шест.

И додето зората се спуска,над града като розов воал,да направиш кафе и закуска,за онази, с която си спал.

И вселенската нежност събрало,да ти бъде сърцето компас -че жената не е само тяло,да си кажеш самичък на глас.

Нека в кръчмата другите пъшкат,от измислени в чаша вини -да обичаш е повече мъжкоот хиляда и триста псувни!

Page 141: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ280 281Сабин Бойкинов

ПАМЕТ

Те с ангелски криле сега летят,но аз ги нося в своите зеници:сече дърва на двора моя брат,а майка ми замесва за мекици.

Белеят некролози. Гроб до гроб.И мъката в сърцето зъб е впила,но баба пак вари в гърнето боб,а дядо впряга черната кобила.

Дали си в дрипи или в скъп костюм -живота си не можеш да пресрочиш.По снимките от прашния албумс баща ми се познаваме задочно.

Смъртта не различава млад и стар...Без дим осъмват селските комини,че не един ли скъп за мен другар,прибързано от този свят замина.

Но щом черешата ще върже плоди сок на гроздето лозата влива,то всяка светла памет е животи мъртвите от мен не си отиват

Димитър Никифоров

Page 142: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

282 283

Галина Василева

Казвам се Галя или Галина Василева ако е важно, самонарекла съм се ma4u4a, дос-та неумело, може би трябва да го сменя. Нямам самостоятелни изложби, нито несамостоятелни такива с които да ви за-нимая. Изобщо нямам „творческо минало“ така да се каже. Просто си рисувам. От време на време. Но пък имам куче. Няколко молива. Два-три скицника и дузина книги. Ще е тежичко ако започна да се местя пак... Както и да е, друга тема.

Понякога имам и хрумки, идеи може би. Често ги забравям, записвам от време на време, но губя вкуса им. Когато ги рису-вам се видоизменят, понякога се изненад-вам от резултата, понякога не чак толкова. Понякога е обземащо и приятно, поня-кога изпълнено с ядове и лутане. И все пак рисуването ме взема от някъде и ме за-вежда другаде. Кой би отказал такова пътешествие? Не и аз.

Не мога да кажа много за себе си освен че съм и че обичам да събирам красиви де-тайли от всичко възможно- природа, сгра-ди, хора... През последните няколко месеца името ми придобиваше множество вариации, бук-вите му пулсираха и се променяха като то-нове на мелодия изкривена през погледа на различните изпълнители, но ако правилно

си спомням, името ми е Костадин Карава-силев (за по-кратко Коце :) ). Ако се чувст-вате възрастни-ето ви малко статистически вярна информация- уча психология първа година, на 19 години съм, висок съм 182 см (тук може малко да послъгвам, но се надя-вам да ми простите). Ааа, и обичам да мечтая (това май не спада към статистиката, нали...? ^^).

Костадин Каравасилев

Page 143: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ284 285Галина Василева

Храст

Храстът говори на свеж, на зелен език,който някак сме позабравили.Той танцува с неведомото и пее за днешното.Шепти леко,смирено,потайно-като нощ без звезди,но с голяма луна.

Костадин Каравасилев

От прозореца

Жълто и червено-между тях затиснати са гарвани.

Листа и шум от дишането на вселената.

Зеленото и синьото-неясна граицата помежду им.

А сивото ренде ситничовека на огледални песъчинки.

Водата ще измие всичко.

Page 144: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

286 287

РафаилаРайкова

Татко казва, че като съм била хлапе, единствените неща, които са могли да озаптят дивата ми приключенска натура, били блокчето за рисуване - А4 формат и два - три пастела. Може би за това мама редовно ми тикаше скицници в ръцете, до-като си гледаше сериала... XD Сигурно за родителите ми винаги ще бъда онова хлапе, обаче докато се усетим, завърших НУИИ "Илия Петров", а сега съм на път да завърша и Националната Худо-жествена Академия, специалност - ''книга и печатна графика". Спечелих дванайсети-на конкурса през последните години и вля-зох на първо място в академията. Успоред-но с илюстративните задачи се впуснах и в

няколко кино приключения! Направих сториборд за късометражния филм ''Каин'' на режисьора Любомир Йон-чев, и станах дизайнер на типажи в анима-ционния сериал ''Златната ябълка'' на Ди-митър Петров. В момента работя по собствен голям проект за авторски комикс - 70 страници, благодарение на Сибила Коритарева, но другото покрай комикса ще запазя в тайна за сега. Та така с мен и моето рисуване , ако не му бях толкова вярна, щях да съм хорео-граф по хип хоп танци, или журналист, или пък най- вероятно египетска принцеса... : )

Здравейте! Казвам се Елена Биларева, на 32 г. съм и съм статистик по образование. „Как се съвместяват статистиката и поези-ята?” – ме питат хората, повдигайки скеп-тично вежди. Аз си имам подготвен в запас един дълбокомислен цитат на Айнщайн, а именно: „Математиката е поезията на логи-ката”. Кой разбрал – разбрал. Веднага щом се научих да ходя и да говоря, започнах да посещавам съседите и да ги тормозя с ре-цитали на стихотворения. Тежко и горко на тези от тях, които не ми ръкопляскаха! С четенето се запознах, когато бях на 5, благодарение на баба ми. Горе-долу тогава си направих и читателска карта за библи-отеката в родния ми Гоце Делчев. В първи клас написах едно стихче, в което римите са тотален убиец. Нещо от сорта на:„Сняг вали, вали, вали,всичко е отрупали зелените елицели е затрупал.” Особено ме вдъхновяваше книжката „Пет приказки” на Валери Петров. От 7 до 26 -г одишна възраст ме беше налегнала творческата пауза. На 26 години

си счупих крака и тъй като нямаше мърдане (буквално), започнах да излизам от паузата, опитвайки се да пиша стихотворения. На английски, забележете. После осъзнах, че с английския не сме чак толкова близки и се „преквалифицирах” да пиша на български. Та така и до днес. Така упорито обстрел-вам народа със стихотворения, че даже и няколко награди ми дадоха. Например: Трето място в 8-ми национален поетичен конкурс "Златен Пегас" - 2014 Второ място в 4-ти международен кон-курс "По стъпките на лятото", организиран от издателство "Буквите" и БНР -2013 Публикации в списание "Културна пали-тра" -2013 Първо място в конкурса "Златен Явор", Гоце Делчев - 2011г. и 2014 г. Трето място в конкурса "Ерато" на вест-ник "Уикенд" - 2010 г. Публикации в "Алманах Съвременна Българска Поезия" на издателство "Букви-те" – 2011 и 2013 г. Публикации във вестниците "Пулс" и "Уикенд" - 2009-2011 г. Благодаря за вниманието!

Елена Биларева

Page 145: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ288 289Рафаила Райкова

Онази нощ небето изкрещя.Събуди ме. Запали ми светкавица.И всички непоискани нещаопитах във дъжда му да удавя.Не те видях. Ти мина като сънсъс нощната въздишка на небето.А стържещият мрак валя навън.И нямах сетива да те усетя.Подмина ме. Подминах те. Налисветът е манастир за оцелели –какво като и днес така вали?Навярно ще прогледна във неделя.И всички непоискани нещанавярно ще избият изпод кожата ми.Когато надделея над нощта,навярно ще поискам невъзможното.

Елена Биларева

Page 146: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ290 291Рафаила Райкова

ПетъкЕдин самотен, дълъг петъкреши да ме опитоми.Любов, заплахи, страсти, клетви.А после няколко вини.И слабият, посредствен петък,за който всичко е игра,накрая си изми ръцете,забрави всичко и заспа.Дали ще мога да си спомнякъде го срещнах или как?Във ъгъла ме чака стомнакато лечение за мрак.Като лечение за петък,прострял ръцете си над мен.А колко думи, колко клетвимълчат във утрешния ден.Един самотен, дълъг петък.Синусоида. Стъпала.Оставил ме е да се сетяи аз да го опитомя.

Елена Биларева

Page 147: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

292 293

Катина Недева

Казвам се Катина Недева. Обичам да давам и да получавам вдъх-новение, ентусиазъм и позитивизъм, търся ги и за щастие ги намирам. Вярвам в доброто, в любовта и че няма

нищо случайно. Вдъхновяват ме музиката, интересното осветление и малките места, на които би могло да има малки светове. :)

Петър Чухов – 1961, София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социо-логия на СУ "Св. Климент Охридски". Автор на 9 стихосбирки, две книги с проза и кни-га за деца. Творбите му са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които на музея "Башо" в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македо-ния, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швей-

цария, Румъния, Унгария, Германия и Ру-сия. Пише музика и текстове, свирил в раз-лични рок-групи ("Субдибула", "Тутакси", "Стенли", „Пешо и алкохолиците”, „Кокар-да“). В момента е в етнорок групата "Голо-ган", Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която пред-ставя стихотворенията си.

Петър Чухов

Page 148: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ294 295Катина Недева Петър Чухов

ТОПЛИНА

Той е зодияснежен човек

отдалечизглежда надежден

отблизопо-скоро странен

а когато тя го прегърнеразбира

че за да са заедно трябвапоне един от двамата

да се прероди

Page 149: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

296 297

МирославПетров

Някъде между социализма и нещо дру-го, в самото начало на задаващата се дъл-га зима на 1985 г., се родил Мирослав, със забележителното по онова време тегло от близо 5 килограма. Преди още да навърши девет, учители-те на Миро вече го смятат за роден худо-жествен гений. Изминават години, обаче, и очакванията на всички са опровергани от липсата на каквото и да е художествено

развитие (превърнала се в последствие в едно от най-големите му съжаления). Но-сят се слухове, че това може да се дължи на навлизането в ежедневието на компю-търните игри и/или Интернет и невиждана-та дотогава свобода на достъп до снимки на момичета в различни стадии на голота… Миро слага край на творческата си по-чивка на 17, когато цялото това време, про-пиляно по компютърните игри, най-сетне

“Soulsart”

се отплаща по неочакван начин. Един ден той си пуска Warcraft 3 и там открива вдъх-новението от изумителните художествени произведения на арт отдела на Blizzard. Няма връщане назад. Грабвайки отново молива и мастилото, Миро прекарва без-брой нощи в подобряване и усъвършенст-ване на уменията си, преди да реши да се прехвърли в дигиталното изкуство. Инвестираните време и усилия не ос-

тават напразни: през 2006-та е нает като концептуален художник и художник на текстури в гейм разработчика Masthead Studios, където прекарва следващите 6 го-дини, давайки свобода на фантазията си и вдъхвайки живот на фантастични създания и пейзажи. През 2012 г. Миро напуска ком-панията, за да създаде собствен бизнес и да се развива в още по-разнообразни творчески направления.

Page 150: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ298 299Мирослав Петров Сара Робинсон

Page 151: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ300 301Мирослав Петров Еди Бенун

Page 152: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

302 303

Йончо Йончев

Казвам се Йончо Йончев и съм роден на 13 май 1986 г. в град Бургас. Не знам дали е упоритост, инат или просто силна мотивация, но до ден-дне-шен съм на мнение, че тайната на успеха е труд, упоритост и постоянство, колкото и клиширано да звучи. Единственото нещо, което ме е правилосвободен и щастлив, винаги е било рису-

ването. Харесвам всякакъв тип рисуване,но като цяло, съм ориентиран към дигитал-ното рисуване, което не значи, че съмзабравил молива и хартията. Доста са източниците ми на вдъхно-вение понякога е достатъчно изречение, снимка, рисунка, книга.

Иван Димитров е автор на четири книги и няколко пиеси. По две от пиесите има три постановки (от които една нюйоркска и две бивши). Носител на няколко по важни и по-ма-ловажни награди. Възприема се като чо-вешка пишеща машина. Упражнява се в

нелеката задача на търсене на смисъл. Извън аритметиката на писането се го-вори, че има и няколко авторски песни, които все не успява да запише. Обича да снима. За момента не е ясно дали снимането го обича.

Иван Димитров

Page 153: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ304 305Йончо Йончев

АПОРИЯ 7

Много искам да вляза в съня ти. Много, наистина много и влизам, наистина влизам.

Ти сънуваш кошмар.

Иван Димитров

Page 154: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ306 307Йончо Йончев

Мантра 1

Твоето тяло е твоят истински дом... Представи си само: ти винаги си вкъщи.

Иван Димитров

Page 155: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

308 309

Chonsy Blinky

Интересува ме съчетаването на физика с изкуство. Рисувам. Правя визуални ефек-ти за видео игри (check Victor Vran at http://store.steampowered.com/app/345180/) Образът ми, съответно - противоречив. Харесва ми да се сравнявам с този ци-тат от статия на Джеймс Франко (http://www.vice.com/read/some-impressions-are-you-a-nerd):„Не играе ли днес всеки видео игри? Не е ли всеки в социална мрежа? Това въз-ходът на хипстерите ли е или възходът на нърдовете? Някой видове хипстери се де-финират по това, че се увличат по ретро дейности, стилове, изкуства или музика.

Това отръпване в ретро епоха е начин да се откъснат от състезателната раса на на-стоящето. Те казват „Не искам да съм по-стоянно в крак с новите тенденции. Прие-мам своята неготиност за готина...“... Така че кои са нърдовете сега? Тези, които вървят по пътя на новите техноло-гии? Или онези, които формират субкулту-ри върху фантазии? Във свят, където все-ки има аватар на фейсбук, кое е фантазия и кое реалност? „ Друго за мен... Възхищавам се и на сме-лостта. Особено на Фродо! Съдбата обла-годетелства смелите. One ring to rule them all !!!

Казвам се Нина Косева и съм интегра-лен коуч. Съосновател съм на Юнити Йога Студио. Изкушава ме работата с по-дълбо-ките пластове на човешката душа, отвъд всекидневните роли - там, където инте-грираме полюсите и пушим лулата на мира със сенките си. Обичам да пиша. С времето започнах

да предпочитам подреждането на думи в прости и ясни смислови вериги. Държа на задължително изстраданите послания. За мен важно е не положително-то, а цялостното отношение към света. Вярвам, че доброто в нас ще разцъфне буйно едва тогава, когато се помирим със себе си на всички нива...

Нина Косева

Page 156: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ310 311Chonsy Blinky

..........................*

Ако дойде на пръсти Христос и почука отвън на вратата,ще позная ли в скитника боссвоя бог, притаен в тъмнината?

Ще отпратя ли бога в нощта,Припознала във него беднякаИ във тъмната нощна душаЩе се сгуша Христос да почакам…

.............................

.................................*

Ще спра за миг във твоето присъствие,за да си кажем нещо със очи.На думите във щедрото отсъствиеще се намерим по-добре, или?

А друг път може би в мълчаниеще се загубим в отразени световеи ще е нужно някакво стараниеза думи няколко поне…

Не, няма уговорка помежду ни,че тишината трябва да мълчи,защото даже да говорим с много думи,пак може да мълчим с очи.

И да мълчим, пак може да говорим,ако е твърде шумно в нас,в най-тихите си мигове да спорим,или пък да притихваме на глас.

......................*

пусни стария сал да отплуваи тръгни по водата,ако за нова земя жадуваш,забрави къде стъпват краката

всяка сигурност твърда и земнанека със сала отплува,само промяната ти е потребнаи повече от сигурност струва

МистикътНина Косева

Page 157: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ312 313Chonsy Blinky

....................................*

Ако привидно разположиш се в миманса,а ролята ти в „центъра” крещи,ако подминеш доброволно „шанса”,кой знае, може прав да си.

Кой знае всъщност центърът къде е, кога играеш себе си и…койсъс лекота ще тръгне да гадаекъде успехът е, къде провалът твой?

Послушен на дресиране ако си,на сляпо ще се движиш пипнешкоми съвършено примирено, без въпросище следваш всеки набеден жалон.

Но ако дръзнеш да открехнеш съвестта си -като на стара клетка вратата ръждива ще скръцне тя, навън ще се изтърси душата ти във роля най-правдива.

Извън закони писани, извън капанидобронамерени на чужди умове,за центъра си лесно ще се хванеш,дори намирайки се на страничното поле.

Но никога за себе си недей отреждапо-малка от ролята главнаи живота си недей да свеждашдо безгласна буква, реквизит, съставна.

МистикътНина Косева

Творецът

Page 158: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

314 315

Стилиана Георгиева- Stella

Мечтател. Артист. Скорпион. Буря от противоречия и емоции. Анимационен герой, заклещен в човеш-ко тяло. Любител на историята. Естет. Чародей, разбъркващ картите на човешките съдби в паралелни вселени, сътворявайки исто-рии, вдъхновени от живота им.

Живея за емоциите. И за животите, кои-то никога няма да имам. За хората, които няма да срещна. За това ще ги рисувам. И описвам. Изкуството на музиката заема важна част в живота ми.Имам само една цел – да разбера каква е тя.

Христина Мирчева

Христина Мирчева, накратко Ина. Ло-вец на летящи мигове, които забожда в образи и думи. Пътешественик с обектив дори от прозореца на стаята. Променлива и постоянна едновременно. Самоиронична и самонаблюдаваща се постоянно. Потай-на и вероломна, но всъщност съвсем без-обидна – не иска на никого да бъде враг. Наречете го леност. Все още вярва в доброто начало у чове-ка. Нали на всеки трябва да бъде даден втори шанс? Вярва в красотата. Обича яснотата и ут-

върждаващата жизненост. Художествената измислица, но не и лъжата. Животът е кратък, изпълнен с бури, трусове, торна-до, потопи и вулканични изригвания, зато-ва не го трови със злобата на дните. Парадоксът е в това, че ако всичко ка-зано дотук обърнем наопаки, пак ще е вяр-но. Най-дългият път извървява към себе си. Съдбата е щедра към нея - денем пъту-ва към някоя галерия, нощем - към „Диа-скоп”.

Page 159: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ316 317Стилиана Георгиева

ГЛАД ПО КОЛЕДА

Прахосмукачката мърка на студените плочки в кухнята.За коледния пудинг навярно.Или за коледната пуйка?

Не тъжи, мило коте.Всичко си имаме.

Също и борови иглички за гарнитурата.

Христина Мирчева

ВАДЕНКИ

Звъня. Никой не се обажда. Пак звъня.

Винаги вдигаш телефона.Винаги преди, но не и сега.

Отварям с пръсти щорите – пресечката,осветена от пропукваща улична лампа, е пуста.В стаята е странно тихо, нещо внезапно казва: пук.

Подскачам от страх и тогава чувам силния тропот по стълбите, думкането по вратата.

Изтичвам в коридора, поглеждам през шпионката и виждам очите ти, bприближени към мен от другата страна. Отварям рязко и ти, взела достатъчно преднина, успяваш да влезеш в безопасната зона.

В бързината успявам да зърна как те бягат след теб,как те гонят, въоръжени до зъби с хладни оръжия,които забиват с ярост в заключената вече врата,облепена с ваденките на детството ти –спайдър, спрайт и спрингс,барби, батман, бамби, бим.Уоли, уокмен, уинтър, уинкс.

Поглеждам отново през шпионката. Празно осветено стълбище.

Спасена си, казвам аз, тях вече ги няма.Там са, казваш ти, те винаги са там.Битката едва сега започва.

Page 160: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

318 319

Скитници Wanderers

Скитници е онлайн комикс (графичен роман), който излиза страница по страни-ца, на български и английски. Това е исто-рията на едно пътуване, но и историята на пътя, който всеки от нас трябва да преми-не. Светът на Скитници се заформи лека-полека, след много обсъждане, промени и концепции. Изпръхналата земя се прости-ра отвъд хоризонта, сякаш безкрайна и на хората им се налага да се съобразяват с

нея в името на оцеляването си. В малките общности всеки има своето място и задъл-жения, но са нужни и задружните усилия на всички. Големи кервани обикалят из пусто-шта и разнасят стоки, новини и хора между градчетата. От другата страна на западните хребети лежи Градът, центърът на цивилизацията, за който повечето хора само са чували, тъй като пътищата из пустошта далеч не са безопасни. Странни животни, номадските

Ангел Славчев [TheHugo]

племена на диваците, както и.. други опас-ности дебнат непредпазливия. Авторите на този проект са трима прия-тели. Винаги сме искали да създадем нещо заедно и, не твърде отдавна, най-сетне по-ехме по този път. Историята е общо дело, но главно е отговорност на Ангел Славчев и Веселин Костадинов. Ангел търси Литературата във всяко изкуство и винаги се е смятал за Чи-

тател, в толкова широк смисъл на думата, колкото успее да си представи. В главата си пише непрестанно и по-някога успява да материализира някои от представите си. В сърцето си, Веселин е Разказвач, който иска да си заслужи главната буква. За художника на проекта, Роман Кисьов, най-добре да разкаже самият той.

Page 161: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

320 321

Роман Кисьов [NsØ]

Много хаос и малко ред. Когато всичко те вдъхновява и искаш да изобразиш десетки неща, да изкажеш стотици и да бъдеш навсякъде. Да бъдеш сам - потопен в размисъл, да танцуваш, да бъдеш весел в компания, или да помагаш на приятел. Да се радваш на слънцето, да впиваш пръсти в скалата, когато се изкач-ваш нагоре и да усещаш свистящия вятър, когато се спускаш с планер, да се надбяг-ваш с вятъра по плажна ивица и да разби-ваш вълните с порив... Много желания, но толкова малко време. Ред и хаос. Сигур-ност и промяна. Един неизбежен кръг от преплитащи се линии. Псевдонимът ми е Ns, което идва от японския термин - енсо (Ø), или кръг. В зен символизира момента, в който умът е сво-боден да остави духа да твори. Също така

аз го приемам и като символ на минима-листичното изкуство - подобно на черния квадрат на К. Малевич. Много са нещата, които бих искал да изобразя и да разкажа, но времето някак все не ми достига. За това, насочван от разнообразни пе-рипетии и ситуации, постепенно преминах през различни фази на изобразителното изкуство за да достигна до последната в момента форма - комиксът. Той е една чуд-на амалгама между книга, картина, фото-графия и кино, която ме привлича и ома-гьосва. Началото е бавно, нужно е да се усвояват нови умения, начини за разказ-ване на действието, композиция... много и много нови неща. Но всичко, което е родено от креатив-ния хаос, може да бъде поне за миг при-живяно и запазено на лист. Нищо не може

Веселин Костадинов [brokentool]

да се сравни със самото преживяване, но колко от нас имат възможността да бъдат там, а не тук и да правят това, което ис-кат, а не което се налага? Но дори и тога-ва, магията на комиксът не би ме пуснала - демиургията, в която вдъхваш живот на някакви образи, чертаеш техните животи и разказваш техните истории с продължение е вече част от самия мен. Заедно с моите приятели - Ангел Слав-чев (theHugo) и Веселин Костадинов (brokentool) сме се захванали да развием една дълга история за едно необикновен-но пътуване. "Необикновено", може би не е най-точната дума, защото това пътуване е на всеки един от нас, всеки е преминал (и преминава) през живота, оставяйки някак-ва диря. А бъдещето е неизвестно. Виждат

се само много разклонения. И така, наша-та история се публикува онлайн периодич-но, попълвайки с всяка стъпка-страница, пътят на главните герои, отвеждайки ги... неизвестно къде, макар всеки да има ня-каква крайна точка, ясна само нему. Да се прави онлайн-комикс не се оказ-ва лесно. Нужно е старание, постоянство, воля и време, а всеки от нас има свои за-дължения, работа и... неизбежно, житей-ски проблеми. В момента нашия проект е в хиатус, поради моята ангажираност, но се надявам, че съвсем скоро отново ще вдиг-нем булото и нашите читатели, ще могат да поемат по новия път на Скитниците. Нужен е малко ред в този хаос.

Page 162: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ322 323Скитници-Wanderers Скитници-Wanderers

Page 163: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ324 325Скитници-Wanderers Скитници-Wanderers

Page 164: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ326 327Скитници-Wanderers Скитници-Wanderers

Page 165: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

328 329

Шаржопедия

Шаржопедия е страница в интернет прос-транството,

която е създадена единствено с развлека-телен характер.

Роден съм като повечето в миналото, дер-зая да остана в бъдещето, важно ми е на-

стоящето. Уча се да разсмивам хората!Тото.

Тото

Page 166: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ330 331Шаржопедия Тото

Page 167: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещрисуващ пишещ рисуващ пишещ332 Шаржопедия Тото

Page 168: ManuPropria - part one
Page 169: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

336 337

ПолинаЛазарова

Здравейте! Казвам се Полина и по професия съм графичен дизайнер, а хобито ми е портретна фотография. Художестве-ното образование ми помага много и в двете области. Като малка, често рису-вах портрети, защото обичах да надни-чам в очите на хората. Днес все още надничам, но с фо-тоапарата. Харесва ми да създавам усмивки и

да виждам, че света може да бъде по-добър. И добре, че е изкуството, за да си имам и моите светове. Често търся красотота там, където никой още не се е сетил и искам да я по-кажа такава, каквато аз съм я видяла. Обичам умните и сътворени с хитрост неща, особено получени от нищото и се възхищавам безкрайно на хората, кои-то умеят да ги сътворят.

МиленаБелчева

Привет и от мен-ladydream, Лимка или както предстои да се запознаем. Родена съм в люлякавата люлка на пролетта, което донякъде оправдава природата ми на романтичен циник и приятно сбъркан шемет. В резултат на експеримента брак се сдобих с три из-дания-две ДНК-`97 и 2004 и едно книж-но 2007г, озаглавено “Ванилено небе”. За да има баланс предстои да се сдобия с още три книжни - оптимизира-на версия, вероятно поетични въздиха-ния и епистоларен роман. Междувременно публикувам в раз-лични сайтове за лично творчество,

правя бели и поддържам страницата си за изкуство и култура - Арт клуб. Монограм, блога и личния си сайт. Докато дипломите ми по моден ди-зайн, педагогика и журналистика имат хоби да събират битиен прах из рафто-вете на мълчанието, аз от своя страна рисувам и събирам камъни, раковини и билки от думи. Обичам морето, фотографията, на-учната фантастика, кофеиновите удо-волствия, технологиите и колегите си от Сдружението на Варненските писатели и клуб Юнеско-Варна. Добрата поезия – също.

Page 170: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ338 339Полина Лазарова Милена Белчева

Пухчета безтебие Глухарчета изсвирват тишините,с най-меката въздишка на клавишите.Сега светът е много бял и ситен.Контурите на времето - издишани.Битийната мастилница е суха,писмата със съдбите - неизпратени.Копнежите обувките събухаи легнаха с лице към необятите.Платих и аз на щастието заема.Съществен стана фонът, не героите.И близостта е все по-осезаема.

Но стъпките ми днес не са до твоите...

Page 171: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ340 341Полина Лазарова

Навярно страница от друг роман

В тишината кашмирена сви се деня ми и мъглици по клепките сънни притури.

Съзерцавам в душата ти тихия пламък,плъзвам пръстче, по твоите лунни

контури.

И танцува изящество в стаята тясна.И прилича на щастие. Лудост е само!Силуетно обичам и несбъднато гасна -теб отдавна в живота ми вече те няма...

Милена Белчева

Page 172: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

342 343

Антония Гласкова

Здравейте! Казвам се Антония Гласкова и по професия съм графичен и уеб дизай-нер. Фотографията ми е любов, която открих преди около 3 години. Завър-шила съм училище с профил изобрази-телно изкуство и много рисувах, но така и не се научих да рисувам портрети, а идеи – много! В крайна сметка няколко години по-късно успях да си закупя фотоапа-рат и да потъна в необятния свят на ху-дожествената портретна фотография. Невероятно е чувството да пресъз-

дадеш своя вътрешен свят, така както ти се иска да бъде, или така както го чувстваш и възприемаш. Обожавам да пресъздавам фентъ-зи свят, изпълнен с магия, цвят и зага-дъчност, същевременно много обичам beauty, мода и artistic nudes и идеята, че може всичко това да се преплете по-между си и да се роди нещо различно – безценно! Искам да споделя тази магия с вас!Страницата ми е: https://www.facebook.com/AntoniaGlaskovaPhotography

Ева Корназова

Името ми е Ева Корназова, родена съм на 22,04,1975 год. в Севлиево. Имам три деца.

Издала съм две стихосбирки и една книжка за деца.

Page 173: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ344 345Антония Гласкова

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме във розовите утрини.В задъханата, нежна тишинана сънените, още пусти улици,обгърнати във есенна мъгла...

Във мигове на нежност и смирение.Когато виждам облаци в очите ти,а ти от мойте пиеш откровение...Тогава тихомълком ме обичай.

Когато ме разкъсват жадни демонии пият от кръвта ми, и събличат ме,пирувайки с парчетата от мене.Дори тогава, моля те, обичай ме...

Обичай ме в мастилените вечери,щом влюбена, в ръцете ти се стичам.Като сълза, която спира времето...И цяла вечност аз ще те обичам!

Ева Корназова

Page 174: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ346 347Антония Гласкова

ПРОЛЕТНО

В такива дни не са ни нужни думите -отчаян мост. Спасение. Въже.Аз вярвам в мълчаливите мъже.И в нежните криле на пеперудите.

Аз вярвам в самотата всеки път,когато с крясък в мен умират птиците,а тишината блъска във зениците…Дори тогава хубав е светът.

В такива дни на пролетно мълчание,безшумно се погаждат сетивата ни.Пречупват се стрелките на земята -но аз не искам празно обещание.

Дори да спре светът да се върти,до болка натежал от недоверие,до кокал нараняван от съмнение…Аз пак ще вярвам в твоите очи.

Ева Корназова

Page 175: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

348 349

Красимир Марчев

Designer, photographer, stylist. Красимир Марчев – Марчело е роден през 1981 година в Бургас. Като типичен представител на зодия Везни проявява ин-терес към различни изкуства още от дете. „Първо беше циркът под масата”, спо-деля шеговито Марчело, но истинското предизвикателство поставят танците. Тре-нира спортни танци 13 години. През този период непрестанно звучи музика... Това провокира Марчело да запо-чне да се занимава със собствени компо-зиции и през 2000 година създава проек-тът „Мaрабу”, който съществува и до днес. Завършва бургаската Природо-мате-матическа гимназия и след това става сту-дент във Варненския свободен универси-тет, специалност „Мода”. Тогава се появява и неговата най-голяма любов - фотографи-ята. В снимките си, артистът преплита аван-гардни сюжети и цели представления, а по-

голямата част от костюмите и аксесоарите към тях са негово дело. През 2005 година печели I-ва награда на конкурса „Бургас през обектива”. През 2007 идва и първата самостоятелна из-ложба, в която авторът показва 50 фото-графии. Участник в двете издания на Фестивал за съвременно изкуство “Включи града”, Бургас 2012 и 2013 г. - пърформанс и про-жекция късометражно кино. През 2013 и 2014 година, поп-звездата Мадона публикува в своята онлайн плат-форма “Art For Freedom” 5 творби на авто-ра, едната от които /късометражният филм “Мостът”/ с коментар лично от певицата. Към днешна дата Марчело работи в своето студио www.atelie056.com - място-то, където се случва всичко това.atelie056 | Creative Studio Бургас.www.atelie056.com

Фабиен Кньофлер

Фабиен Кньофлер, живея в родния си град Смолян, интересувам се и се занима-вам както от приложно, така и изящно из-

куство. Обичам есенната мъгла и простотата на нещата, но не и в хората.

Page 176: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ350 351Красимир Марчев

мръсни мисли ме потапят в теб и твоята ненавист към думите ми като жена,изливаща душата си на гълъбите като самота, потъваща върху балкона с изглед към празната луна.

Фабиен Кньофлер

Page 177: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ352 353Красимир Марчев

чаша виноот преполовената бутилка, нямамсили да сляза на земята,просто говори,мълча и с двете си уши, а и виното изпихме,няма я вече самотата, само когато те няма на пода до мен,и ще ми липсвашдори когато танцувам сама,без себе си, без ума ни,просто трябва да бъдеш,без да питаш, говорибез да желаеш, ще мълча като рибка в аквариума,който нямаш.

Фабиен Кньофлер

Page 178: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

354 355

Ивайло Петров

Казвам се Ивайло Петров, фотограф, на 27г. Портретната, рекламна, концептуална и макро фотография са нещата, които ме ин-тересуват най-живо. Приемам работата си за начин на живот, което прави критериите ми за нея наистина високи - сериозно обмисляне, максимално добра подготовка и безкомпромисна реа-лизация. Считам себе си за гъвкав фотограф, който умее да изпълнява разнообразни проекти от всякакъв мащаб, а личните ми предпочитания и естетика са свързани с

класическо, „филмово“ усещане на кадъра. Често киното и твърдата музика са не само източник на идеи, но и генераторите на енергията, която постоянно влагам във всеки проект, по който работя. И макар че за да придобие форма нещо, което е само в главата на човек, нерядко се иска огро-мна такава, нищо не е по-удовлетворява-що, когато наистина усещаш, че крайният резултат си е заслужавал. Повече от моята работа може да се види на личния ми сайт: http://www.ivaylopetrov.eu/ или на фейсбук страницата ми: https://www.facebook.com/IvayloPetrovPhotographer„

Сава Авджиев

Той е и не е! Казва, че стилът му е нецензуриран, а самоличността анонимна. За непознатите е Сава Авджиев, но за приятелите си е.... Обича да наднича в сенките, да дълбае в тъмнината и да извлича онова, за което хората говорят шепнешком и то само де-нем. Описва интересния и непознат свят на якуза. Прекрачва границите на въображе-нието си, за да ни потопи в свят, за който само сме чували.

Татуировките и традициите говорят по-вече от изказаното и написаното. Човек се учи да чете отвъд обозримото, отвъд познатото и комфортното. Стои в „В Сянката на Изгряващото Слънце“, затова можете да го видите чисто фрагментарно. Повече за творчеството на Сава Авджи-ев и новелата му можете да видите тук:h t t p s : / / w w w . f a c e b o o k . c o m /pages/В-Сянката-на-Изгряващото-Слънце/778414328850011?fref=ts

Page 179: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ356 357Ивайло Петров

Казу бе един от охранителите във фирмата на Гото. Скоро след като Гото откри религията, той започна да практикува обичая на пречистване, на заведенията, които охраняваше от зли духове. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

Сава Авджиев

Още в античните времена, хората са проявявали склонността да се обединяват в тайни общности, обособяващи собствен елит, чиято основна цел винаги е била доминация над останалата част от човечеството. Из новелата “В СЯНКАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ”

Page 180: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

358 359

Николай Колев

Меки цветове, винтидж усещане и стил. От другата страна на обектива съм аз - Николай Колев. Започнах да се занимавам с портретна фотография през 2010 год. с желанието да представя същността, излъч-ването и различните емоционални състоя-ния на хората, такива, каквито ги виждам. Според мен фотографията е онова из-разно средство, чрез което дори и само в един кадър, могат да се уловят хиляди мо-менти, определена емоция. Зад всяка сним-ка има история. Да се пресъздаде нечие присъствие по начин, който да те накара да мечтаеш. Да оставиш спомен, отпечатък от даден момент, който желаеш да предадеш на някой друг след време. Фокусирам се върху душевността и ин-дивидуалността на личността, чрез които искам да създам кадри, които да развъл-нуват и докоснат гледащият ги. Използвам светлината, архитектурата, природата, де-тайли от облеклото, за да обрисувам завър-

шен вид на всяка снимка. Търся контраст и хармония - между човекa и заобикалящата го среда, между светлината и тъмнината. Моите снимки притежават идеалисти-чен, романтичен поглед за света и хората. Да бъдеш фотограф, според мен озна-чава, че не „улавяш“ момента, а всъщност го „освобождаваш“ за другите. Защото ние не виждаме нещата каквито са, виждаме ги, каквито сме.Вярвам, че човешкото лице е олицетворе-ние на духовността. „Човешко, твърде чо-вешко“ - Фридрих Ницше. Желанието ми е да се създават и споде-лят снимки, представени по естествен на-чин, за да се донесе усещането за красота, дълбочина и много чувственост. Естественото състояние на всеки човек е: ... Емоция, нежност, деликатност, мелан-холия, въображение, светлина, сенки и лю-бов ....

Георги Минков

За А.В.Торът

В отличие от много други хора, които пи-шат, за да не помнят, аз пиша откакто се пом-ня. Опитвал съм силите си в почти всички жанрове (без драматургия), и открих своя-та любима бразда на литературната нива във фантастиката и пародийното фентъзи. Публикувал съм в сборниците от кон-курса „Златен Кан” за 2009 и 2010-та, бил

съм редактор и автор в Maxim, avtora.com, programata.bg и др., и имам досега една из-дадена книга- сборник разкази, озаглавен „Паноптикум от Пандемониум” (ИК „Фено-мен”, 2009). Най-много внимание напоследък отде-лям на А.В.Торския си блог avtorat.com и на финалните редакции на втората книга. Надявам се тя да види бял свят през 2015-та.

Page 181: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ360 361Николай Колев

Déjà vu

В началото имаме само малка черна точица, която

изведнъж започва да се разширява с триста хиляди

километра в секунда. Край нея се разбягват сиви,

оранжеви и зеленикави петънца – нещо като зародиши на

бъдещи галактики, а околното пространство е нажежено

до кърваво бяло.

Все още липсва равномерния тътен, който ще отеква

дълго, ако не и завинаги. Ние не бихме могли да го

доловим, но е сигурно, че след този миг светът никога

няма да бъде същият. Преди него сякаш не е имало нищо...

Може би смятате, че говорим за зората на Вселената, и в

известен смисъл сте прави.

Наблюдаваме отблизо очите на влюбен.

Георги Минков

Page 182: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ362 363Николай Колев

Птиците може и да Умират сами, Но живеят В ята. За добро или зло,И с хоратаЕ така...

Георги Минков

Page 183: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

364 365

Калин Костов

Калин Иванов Костов, по-познат, като Kalynsky, който започва фотографската си мания през 2010 година. Започва да чете книги, да ходи по семи-нари, да сваля клипове от интернет, да се обзавежда с техника и в кратък срок мани-ята му се превръща в истинска страст. Запален по експерименти и портрети, скоро попада в средите на фотографската

гилдия. Калин е фитнес инструктор по профе-сия, но фотографията започва да се наме-ства малко по малко в живота му и сега е обхванала всяка свободна минута. Творбите на Калин Костов, можете да видите тук:http://kalynsky.com/

В пустинята на безвремието Малкия Принц погледна с копнеж звездния свод. Толкова празен беше света, а черупките дори имаха наглоста да говорят. Само ако и той имаше тази наглост, но с топлина-та на тези далечни звезди нямаше да има нуждата да търси други светове. В един свят на спрелите стрелки Мал-

кия Принц обичаше да носи своя джобен часовник. Някога един човек му беше казал, че е вълшебен и ако някой има достатъчно вяра може да накара времето да спре. Ах, ах. Как Малкия Принц искаше сега да имаше вярата да го накара да тръгне от-ново.

ПламенХристов

Page 184: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ366 367Калин Костов

Мръсен стих

Загасих те в това което не мислех, че мога,пясъчна клетва, играеш до късно с кукли и болка,магистрала в очи от сребро, прорез дълбок,празен екрана, там където танцуват вечни искри,балона се рее в празнична кръв, плати ли цената,знам, че вярваш в тези ръце, твои изящни творци,в унес вървях, чувствах със пръсти как стъклата говорят.

Пусни ме, не хапя, обичам да пиша с частици човешки,до край ги забивах, красива за теб, галещ те вихър,рисувай дъха ми затворник с червило, ключа е за двама, заспиваш под ръждивото вчера,разговаряш със снимки, стари, жълти звезди,нещо красиво оставих за теб, погледни към небето,а косата гори, тръпнеща жътва отвъд непознати реки.

Подготвих шията бяла, бъди ненаситно небе,нещо което ще пазиш за дългия път през простора,знам, че не оставаш до края на поредния филм,ръката ти плъзга се потна, търсеща мечтания хлад,защото всичко безбрежно е в твойте очи,на овъглена корица, отпиваш със сламка Живот,измий се във мен, пламъка чисти до дъно,

открадни си пореден билет.

Пламен Христов

Page 185: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ368 369Калин Костов

Различна

Очите врязват се в слепи стени, беше студено,устни разрязах с усмивка, рана зарових в пръста,различност се стича, пръстите галят чужда реалност,екрана тъмнее, примигва, редовете са празни, нелепи,очите се смеят на тази премяна, ушита от черни мечти,града разпада се тежък, утопична прогнила останка,загасва тътена пуст, танцувам сред пепел червена.

Част изрязана в мен, гръд на ветрове и звезди,разтварям реки, повея търся, неделимо едно,бръснач който сече, разкъсва, рисува във мен,рязка умора, стягаща свят, небеса с ненужното „теб”треска, забиваш, боли, някой различен те чака,до после тогава, смъртта отдавна търси твойто Сърце,белязана бях, свободна да бъда, различна до край.

Обич в клавиши, протърках ги с болка, неспирах,угасна синия пламък, нагълтах се с дим,увих се в завивки от страх, от писъка бягах в съня,клетката гореше във думи, запазих си спомен,всичко беше шега, мъртва изплувах,очите бяха пътека, пристъпих, някога тук,и всичко отново както преди е, смешно плашило,

Пламен Христов

Page 186: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

370 371

Мира Недялкова

Казвам се Мира Недялкова, родена съм и живея в София. Винаги съм обичалa фотографията като изкуство, но започнах с рисуване като също така бях и модел. По-късно през 2007 г. открих фотографията като начин да изразя себе си, която постепенно замени рисуването и се превърна в основен еле-мент в живота ми. Моите снимки не са точно фотографии, моите творения са нещо между картини и фотографии. В снимките си аз използвам болката като красота, еротиката като един психологически поглед на живота. В снимките ми модела (героинята) не е само хубава, тя задължително трябва да носи в себе си не само радостта, но и тъгата, тя излъчва еротизъм и студенина, тя е изпълнена с наслада..., но и болката е вечно с нея. В творбите ми модела вина-ги е основен елемент, но в действителност той сякаш липсва, там е само душата ни, душата ми, там съм аз и моят свят. Мои-те снимки не представят модела – нейните прекрасни форми, или красиви очи. В мои-те творби очите се почти винаги затворени, героинята е безплътна, голотата остава не-

забелязана, еротизма е онова което ни за-владява, но не за да възбуди сетивата ни, а за да навлезе в душата, в същността ни...да проникне дълбоко в сърцето и ума ни... да ни помогне да се познаем, да видим от близо страховете и скрите си желания и да ги приемем, да ги приемем за да им се на-сладим. Голяма част от творбите ми са във вода, това разбира се съвсем не е случайно. Во-дата за мен е Създаването. Създаването, живота, силата... Водата крие в себе си ог-ромна енергия. Тя е носител на удоволст-вие и наслада, тя дарява живот, но и крие опасност, заплаха, тя може да ни погуби. Обожавам прозрачноста и чистотата на водата, светлината която отразява и тра-сформациите които претърпява в контакта си с друга среда. За мен водата е силно еротичен елемент именно с противополож-ностите които носи в себе си. Водата е тази която утолява жаждата ни и ни спасява. Жаждата за живот на всеки един от нас, жаждата за любов и вечната борба и опит да заличим, да притъпим, да излекуваме болката, тъгата, самотата...

Нейни стихове, разкази и критически материали са публикувани в „Литературен вестник”, стихове и разкази във в. „Лите-ратурен форум” и сп. „Пламък”. Други списания, публикували нейна поезия са „Мост”, „Страница”, „Везни” и „Кръстопът”, „Открита литература”, НО-поезия. В сп. „Брод” – проза. Още разка-зи: в електронните списания „Литературен клуб”, „Диаскоп – комикс” и „Палитра”, в сборника „На шефа с любов”.

През 1995 г. е публикувана нейната сти-хосбирка „Снежност”, а през 2000 г. стихо-ве на И. Дионисиева са включени в антоло-гията „100 години любов”. През 2002 г . е удостоена с втора на-града за поезия от конкурса на името на Дора Габе, а през 2003 година е публикува-на (след конкурс в Националния център за книгата) нейната втора книга – стихосбир-ката „Време на изплащане”.

Иглика Дионисиева

Page 187: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ372 373Мира Недялкова

кълбовидни като мълниикато вятър мрежестифосфоресциращикато дъно на кладенецно дори тогава не показват пътищаотчайващи картипонякога мраморнискулптурни сълзипредопределени като огънякрадци на души

ръце

Иглика Дионисиева

Page 188: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ374 375Мира Недялкова Иглика Дионисиева

Вечер – като момичелампата светва. Миг – и долитат

рояци насекоми. Едва ли знаятче не са подобни светлина и смърт.

Като се блъскат в лампата,тя свети ли по-силно?

Като я целуват за последно,дали тя също ги целува?

Page 189: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

376 377

ДилянаГергова

Казвам се Диляна и всячески търся красивото. Най-вече у хората. Жест, трапчинка, ус-мивка... Харесва ми да ги пречупвам през себе си и след това да им показвам какво съм видяла в тях. Харесва ми и реакцията,

когато съм ги накарала да се почувстват красиви. Защото те всичките са такива по толкова много уникални начини. И почти никой един от тях не го осъзнава. Нe обичам да крада моменти. Искам моментите да открадват мен и да ме карат да мечтая за следващата снимка.

''Така съм създадена,Че предпочитамДа се усмихна, вместо да се намръщя,Да погаля — вместо да ударя,Да повярвам — щом ме погледнат в очи-те.''Станка Пенчева По душа съм дете, по сърце - романтич-ка, а по ум - мечтателка! Харесва ми да чета

интересни книги, да слушам благозвучна музика и да снимам красиви гледки. Вяр-вам в Бог и се чувствам благословена да бъда обичана. Пиша от 7-годишна и за мен животът винаги е бил поезия. Ту сладка, ту - горчива, но винаги необ-ходима, за да съм цяла!

ВаскаМадарова

Page 190: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ378 379Диляна Гергова

Непреодолимо разстояние

Аз съм тук. На последната пряка.Във последния час за обичане.Простосмъртна. Но не като всяка,във която оглеждаш очите си.Нямам име. Погребах го в петък.Да не ти натежава от помнене.После хвърлих по себе си кремък -за да вземеш парченце от стомната.И вселена си нямам. В наследствоми остават пробитите грошове.Но в душата си нося вълшебство.И в добрите моменти. И в лошите.Аз съм тук. Но дали ще ме стигнешили пак ще се спънеш във егото?

И на пръсти слепец да се вдигне -все еднакво далече е светлото!

Васка Мадарова

Page 191: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ380 381Диляна Гергова

Потомка

Наследих този поглед от баба.В него много мъже са се давили.Като буре с барут ми е нрава.Да не ме доближават предатели!Със завета на мама израснах -да не свеждам глава пред неправдата.Аз не плача. Аз ставам опаснадаже там на дръвника, под брадвата.На безстрашни жени съм потомка!Вместо кръв - имам огън във вените.Не рискувай с такава девойка,ако още си слаб във победите.Че сърцето ми търси героя,а отхвърля без милост страхливците!Зарад мен би ли влязъл във боябез защита, без сабя, без ризница?Би ли стискал ръката ми здравов болест, в бедност и в дни непоискани?

Знай, над мойто сърце има правосамо истински мъж. Само истински!

Васка Мадарова

Page 192: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

382 383

НиколайНиколов

ТойПрофесия: Графичен дизайнер.Свободно време и интереси: Фотогра-фия, Типография, 3Д визуализация.Какъв искаше да станеш като малък: Моряк.Обичаш: Кашкавал пане.Мразиш: Мразя да мразя.Предизвикателството за теб е: Да се оп-

итвам, да намеря красота в обикновените неща.Все още мечтаеш за: Бяла, спретната къ-щурка с две липи отпред.Планина или море: Море! И да си почина от морето на море.Какво харесваш в другия: Много от не-щата, които не харесвам в мен.За контакт: htpp/www.efectif.com

ТяПрофесия: Програмист. Свободно време и интереси: Свободно-то време ми е абсолютно непознато, а са ми интересни толкова много неща.Какъв искаше да станеш като малък: Естествено започнах с космонавт и стиг-нах до актриса.Обичаш: Обичам да обичам. Всичко смис-лено в мен е любов. Накратко обичам се-мейството, приятелите, театъра, хубавата книга, музиката, танците и бирата.Мразиш: Чалгата, кича и крайностите! За-това, всъщност чак пък да мразя? Не бих

си хабила енергията в омраза. Предизвикателството за теб е: Да бъда себе си, без да се страхувам, че няма да ме харесват другите.Все още мечтаеш за: Пътуването, във всичките му смисъли...Планина или море: Гора!Какво харесваш в другия: Много пове-че, отколкото съм му показвала! Не би му харесало да говоря за него. Той не обича думите, а живее с мен. Дори и това е до-стойно за възхищение, нали?

Магдалена Митева

Page 193: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ384 385Николай Николов Магдалена Митева

Пропусках винаги!Изпусках за да хвана!Надзъртах за малкои тръгвах отново.Докосвах облаците,след това се спънахи останах да се лутамТихо....около очите ти.

Page 194: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ386 387Николай Николов

Да взема чаша,Да я полирам до блясък,Да я напълня.Да сложа по малко отДушевността на облака,Усмивката на слънчо,Любовта на тревата,Красотата на цветята,Гордостта на дървото,Чистотата на поточе,Свободата на калинкаИ нито капка разум,Нито грам познание.Да я разбъркам,Да я изпия,Да прогледна,Да се втурна към себе си.Да те открия,Да ти подам ръкаи да тръгнем към нищото.Без страх...Да се скрием от всички.

Магдалена Митева

Page 195: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

388 389

МоникаДимитрова

Не мога да кажа много за себе си… Аз съм 20-годишна душа с тяло,кръстена Моника. Занимавам се любителски с фотогра-фия от 4 години.Говоря чрез нея, дишам с нея, често съществувам само в нея. Концептуалната фотография е моят

най-добър приятел от малка. Когато не можех да разговарям с хора-та по начина, по който ми се щеше, посягах към фотоапарата, за да „поговоря с душа-та си” … Насаме. И мигновено усещах спокойствие. Можеш да ме откриеш само там. Истинска. И вярваща.

Че все още ме има. Че мога да бъда.Че ще продължа. Снимките виждам като оръжие, с което мога да говоря без помощта на думите. Но най-често с тяхна помощ обичам. Душевността ми – такава, каквато не мога да я покажа в ежедневието, често из-лиза без дрехи и маска във фотографиите.

Фотографията и самозаснемането на емоциите и състоянията ми са моите на-чини да разговарям откровено,без да се страхувам. Ако можеш да ме чуеш чрез очите си, значи можем да бъдем приятели. Ако само ме виждаш, постарай се още мъничко.

МоникаДимитрова

Page 196: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ390 391Моника Димитрова

”пожелавам си любов… и още толкова,за да повярвам…”

Моника Димитрова

”пожелавам си любов… и още толкова,за да повярвам…”

Моника ДимитроваМоника Димитрова

Page 197: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ392 393Моника Димитрова

„Докосвай дланите ми без да питаш,покривай раните със свод,Макар да знаеш,че съм жива…Теб питам…Има ли живот?”

Моника Димитрова

Page 198: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

394 395

Иван Кавалджиев

Привет! Казвам се Иван Кавалджиев и в момен-та съм студент в Софийския университет със специалност информатика. Фотогра-фията ми е страст, която ме завладя преди 5 години, когато бях ученик в гимназията. В началото снимах предимно диви жи-вотни, а от година и половина снимам ак-тивно и изцяло портрети. Портретната фотография ме привлече с това, че всеки човек, който бива заснет, има собствена душевност и различно из-лъчване, което прави този жанр много раз-

нообразен и пъстър. Харесва ми да снимам хора в различни обстановки, както на открито, така и в сту-дио, но любимо място ми е природата. Харесвам меката светлина, топлите то-нове и по-слабо сатурираните цветове. Всички тези неща създават нежен почерк, който се опитвам да постигна в моите ка-дри. Имам нови идеи, които ще осъществя през 2015 и възнамерявам да продължа да се развивам в областта на фотографията.

Казвам се Соня. От Добрич – там, в рав-ното, където земята е едно с небето. Жи-вея в София – този „артистичен хулиган“, така лесен за обичане. На 27 години. Завършила съм Приро-до-математическа гимназия, имам магис-търска степен по "Право" и "Бизнес ад-министрация". Но не се идентифицирам с нито едно от тези неща, защото импулсът в мен да пиша винаги е бил много по-силен от всичко останало. Откакто се помня все пиша, все с лист и химикал в ръка...

ЩЪКАЩО е страница във фейсбук, която един прекрасен човек създаде за мен, защото в началото аз не се осмеля-вах. Сега всичко, което пиша слагам там. А най-безценната награда, която полу-чавам от ЩЪКАЩО са хората – непознати и познати - които ми казват, че тази стра-ница им дава надежда. Защото какво ще остане от нас, ако изгубим надеждата, вя-рата? Защото за къде сме без нея?

Соня Божкова

Page 199: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ396 397Иван Кавалджиев

Подари ми маргарити. Красиви, бели маргарити. Много маргарити. Любимите ми цветя. Подари ми ги и си замина. Сложих ги във ваза. Дълго се взирах в тях, безпомощна и пътуваща към спомените за нас. Подари ми маргарити. Кога и как разбра, че те са ми любимите цветя? Вървя след теб и късам маргарити: обича ме, не ме обича, обича ме. Истина ли е това? Да смея ли да вярвам? Да смея ли да се поддам? Търся те с поглед, за да разбера дали ми казват истината. Търся себе си, за да потърся смелост да ти кажа, да напиша, да се издам. Върлуващ хаос навсякъде по мен. Предизвика ги с тези бели маргарити. Маргаритите са символ на нежността, знаеше ли това, когато ги остави пред вратата ми и тръгна? Подаряваш нежност, а след това безмилостно жестоко се изнасяш настрани, за да мълчиш. Само ти го можеш. И аз те ненавиждам за това. И вече нямам нищо. Маргаритите увяхнаха. Изхвърлих ги. Завинаги. Затръшнах ги в контейнера без дори да кажа сбогом. Сега се виня за това. А можеше и да е друго. Можеше и да е иначе. Можеше. Но вече няма маргарити пред моята врата. Купувам си ги сама. Прося ги от чужди хора. Търся бялата им нежност. Маргарити. Едва ли някога ще имам пак такива маргарити. Добре че има макове, лалета, хризантеми и божури, та дори и клиширани рози. Те също значат много. Само не и теб. Само не и нежност. Само не и бяла топлина. Само не и твоето присъствие. Как да се откажа от любимите си маргарити? Сега е късно. Утре ще го мисля. Ще стана рано. Ще се изтупам. Ще забързам крачката си и ще хукна напред към червените полета от макове. Сега е късно. Късно е дори за маргарити. Остави ги вече тези маргарити – от закъсняла обич винаги боли. Не го ли знаеше, когато цъфна с тях пред моята врата?

Соня Божкова

Page 200: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ398 399Иван Кавалджиев

Притихвам. Притихвам плахо. Притихвам и се опитвам да не мисля. Да пропусна. Да отмина. Да не забелязвам. Да изкореня. Да изпепеля. Да залича. Да задмина. Притихвам. Притихвам плахо. Животът има свои правила. А ние... ние ги учим в движение. Понякога навреме. Понякога късно. Понякога никога. Животът има своя представа за нещата и винаги намира начин да предложи своите опции. Ах, Животе! Ах, мой стари развратнико! Блестиш, а после се чумериш. Изпитваш до последно настървената ни отдаденост да те надбягаме, да те измамим, да кривнем, да създадем нова пътека. Ах, Животе – непознат познайнико, отвеждаш ни в приюта си за малко, за да засееш в нас семена надежда и мечти. После ни изпращаш в гората – сами. Уязвими. Скитници. Премръзнали. Голи. Нахлузили отгоре си само волята си. Само тя ни пази. Само тя единствена. Така играем с теб от векове. На котка и мишка. Стражари и апаши. Аз отгоре, ти отдолу. После пък обратно. Въртим се вечно в кръг без да забелязваме дори. Ах Животе, мой мистериозен любовнико – откак се помня все с вятър ме замеряш. Пускаш го отгоре ми като вихрушка. Насрещен. Наобратен. Крив. Усмихнат. Зъл. Непостоянен. И с движение. Ах Животе, мой вечни своднико – не разбра ли ти? С волята си пазя се от него. С воля бягам и не спирам. С воля мисля и те гоня. Посоката на твоя вятър никога не следвам. Ах животе, мой спътнико – а не е лу туй най-голямата ми грешка?

Соня Божкова

Page 201: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

400 401

Нони Панайотов-Knartis

Когато Чворецът, умил хипосферичната си гуамилност, разпрегне воплите на ан-типривичните паралелни паспалии и осее бисфичната си опелност, насочвайки прет-репналото ни постликьорно самовиносване към феята на поливарната етапност, пола-гайки зрялата си пестфична умоспекае-мост в контекста на епохалната галвичност

на сюжетно втръбеното и леко завилирано субобострие, завладяло изцяло пешността на тежката ни аскетика, придобила мас-ката на прежна и безкаминна утопливост, фенербахчевизмът на смесливата ни егои-тика ще съзрее в една по-лакирна веком-лечност, престъпила гранливостта на воле-вата авкорстика.

С какво съм писал през живота си? Молив, писалка, химикал, пишеща ма-шина, компютър.... и пак молив. Голяма ра-бота е моливът. В ерата на голямото летене до Луната става ясно, че като няма гравитация в кос-мическия кораб, химикалът не пишеееее.... и се почва едно изобретяване – НАСА вла-га милиони за създаването на средство, пишещо в безтегловност. А детето на един от изобретателите го попитало: – А защо космонавтите не пишат с мо-лив!?... А!?

Моливът има гума. Моливът пише и ко-гато си легнал по гръб. Мирише на дърво. А графитът е неосъществен диамант... Да се чуди човек защо и двете стихчета тук не съм ги писал с молив? Пък един човек имал химически молив. И под влияние на хидроксилните производ-ни на въглеводородите си бръкнал с него в лявото ухо. Евстахиевата тръба казала ла минор, а тъпанчето – пук! И написали акт на учител-ката по химия, а учителят по пеене си купил аспержи. Голяма работа е моливът.

Илия Деведжиев

Page 202: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ402 403Нони Панайотов-Knartis

аз живея в една малка българийкамежду две очидве ушиголо темеи излъскан от шамарите на големите врат

Илия Деведжиев

Page 203: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ404 405Нони Панайотов-Knartis

БЯЛ ВЪЛК/ЧЕРЕН ВЪЛК яж

не ядезад гърба ми краде

и със другия си поделя храната...

посивяха и двата

Илия Деведжиев

Page 204: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

406 407

Вили Тодорова

Предизвикателство е да можеш да раз-криеш себе си пред света по-свой собст-вен начин и да оставиш следи. И нe са ли следите точно това, което прави живота ни значим, пълноценен и ис-тински изживян? Е, тогова аз бих нарекла своето изку-ство начин да изживея живота си по раз-

личен и индивидуален начин. Чрез силното въздействие на черно-белите фотографии искам да пресъздам своите емоции и чувства и по този начин да се усети онова състояние на обекта, което заснето, го превръща в произведение на изкуството...

Здравейте! Казвам се Мира Христова, на 23 години съм, живея и работя в чужбина, завърш-вам образованието си в България. Работата ми е околосветско пътешествие, понякога казвам "Здравей" на един език, а "Лека нощ" на друг. Вятърничава натура съм. Колекциони-рам изгубени мисли и копчета, както и въз-

дишки в метрото. Научих, че писането е езикът, който всички говорим интуитивно. Езикът, свърз-ващ хората. "Обичам те" е мултинационално, интер-галактическо, междузвездно, свръхчовеш-ко, любимо. Да го казваме по-често.

Мира Христова

Page 205: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ408 409Вили Тодорова

Капки безвремие

Безтегловна игра на гоненица

между мен и Вселената.

Пътна карта без посоки.

Счупен компас без стрелка.

Сочи винаги никъде.

Пясъчен часовник, пълен с въздух.

Стрелките на дърветата

показват часа на Земята,

а ръцете ми сочат

оставащия брой вдишвания.

Бягам и се опитвам да не дишам,

за да живея по-дълго.

Сянката ми е дълга точно

три наносекунди,

душата ми тежи

колкото зрънце пшеница,

по-млада съм от теб,

но по-стара от нея.

Вчера ще бъда вечна,

а утре бях никоя.

Осем вдишвания и едно мигване.

Толкова е нужно за да се събудиш.

За да заспиш,съм нужна само аз.

Вървим взаимно един на друг в

стъпките

аз в твоите обувки, ти в моите

Бягаме един от друг и изгубени

търсим отново намерената вяра в

мислите си.

Намираме единствено сънища.

Мира Христова

Page 206: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ410 411Вили Тодорова

Няма пътища на вярата.

Няма вяра в пътищата.

Нищото е всеобхватно,

обгръща, целува, усеща и слуша

трепери, изтръпнало от трепети,

накрая се измори от бездействие

и заспа,свито на кълбо.

Показалецът на лявата ми ръка

посочва многото малко хора.

Истинските стрелки сочат

малкото истински хора.

Една капка. Две капки.

Небето капе. Морето капе.

И в тези дни на непрестанни валежи

капят блуждаещите мисли в косите ми:

наистина ли всички дъждовни капки

умират щастливи, изживели мечтата си

да докоснат, да се попият в пръстта,

а всички морски и всякакви капки

мечтаят единствено

да бъдат понякога дъждове?

И дали всяко късче вода в краткия си

живот

съществува и чувства в своите

молекули

и се влива в морната,жадна земя

и умирайки, дарява живот,

както кръвта се влива в сърцето,

и както аз, грешницата,

умирам, вливайки се в теб.

Мира Христова

Page 207: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ412 413Вили Тодорова

Пъзел

Има нещо прекрасно в агонията, някой

ще каже

болката кара невроните да изтръпват

така,

вярвам,

се усилва тяхната сетивност

ако е така, аз съм опънато тетиво

на лък

но е нужна правилната ръка, за да ме

упъти

в правилната посока

а целта няма значение, защото

аз ще изгоря, преди да я достигна.

Мира Христова

Page 208: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

414 415

Mery Core

Mery Core е псевдонимът на авторката Мария Димитрова. Тя развива собствена линия от компе-тентности. Mery Core е фотограф, модел, ретушьор, стилист, художник и писател. Родена е в Плевен, в семейство на ху-дожници, музиканти, актьори и писатели. Там завършва Професионална гимназия по облекло и текстил. От 2001 година Мери застава зад фото-камерата като модел голо тяло в град Ва-рна. Взима активно участие в множество фотографски пленери и изложби. Няколко кадри, с нейно участие, получават прес-тижни награди от конкурси в България и чужбина. По това време учи Графичен дизайн и се развива в сферата на стилистиката.

Тя продължава кариерата си и след 2013 година, когато се мести в град Со-фия. Там фокусира работата си освен върху артистичната нуди фотография, но и вър-ху модата и портретите. Организира фото-графски пленери, уърк-шопове и семина-ри. Взима участие в няколко изложби като фотограф. Развива таланта си, като моден стилист и дизайнер. Пише сценарии, раз-кази и поезия. Рисува и изработва ръчно реквизитни облекла, бижута и аксесоари за фотография и кино. Взима участие като актриса в късоме-тражни филми и реклами. А по настоящем снима собствени фотосесии и работи като ретушьор.

Пишещ, рисуващ, стилист Вярвам в силата на думите, особено ко-гато те са написани върху белия лист. Вся-ка творба на даден автор носи в себе си частица от собсвената му душа и ни прена-ся в различни светове. Това е магията на писането и точно тази

магия плени сърцето ми още когато бях 10 годишна. Т огава написах първия си стих и спече-лих награда за млади таланти в гр. Плевен. Все по-малко време ми остава за писа-не, но никога няма да го изоставя напълно.

Мария Димитрова

Page 209: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ416 417Mery Core

ОТКРОВЕНИЕ

Живях лудежки и скандално, стихове скандални ви написах.

В себе си вглъбена и витална, с нежност странна тоя свят орисах.

Тъмни страсти вилняха в очите ми. Тайни пътища нощем ме викаха,

да споделя може би дните им...Черни картини в очите се скитаха!

Неспокойният здрач все ме мамеше, с дъх на лудост по прашните барове.

А в очите, сърцето се давеше, щом на мотор светваха фарове!...

Много снимки раздадох на всички Ви, много скъсах, изтрих и забравих.

Други прах ще събират до края ми, а всичко за Вас ли направих?

Все се питам дали ме познахте, онази истинската - чиста Мария

или скрита под маските тежки ще остана все там да се крия?

Тъй живях все на крачка от грозното. И компаса си често изгубвах!

Пропилях и проскитах живота си, а очаквам поредната лудост!...

За Вас съм чуждо, непривично тяло, заседнало в окото Ви до гроб!

За Вас звезда съм, в полунощ изгряла, нестоплена от вашата любов!!!

С Вас илюзии не се сбогувам...Най-накрая с Вас ще се простя!

Още малко ще се полюбувам, на вятъра, музата и лудостта...

Грешах, живях скандално и картини странни Ви описвах!

В себе си вглъбена и витална... Всъщност за любов света орисвах!

Мария Димитрова

Page 210: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ418 419Mery Core

ПРОЩАЛНО

Любовта си подтиснах в мълчание!Всяка ласка забравих, спестих!И заключих свойто страдание,А да те моля отново – не бих!

Има болка, има страх и предателство!Ето така и на мен измених!

Спестих ти днес свойто ласкателсво!Свят без ласки – посочен, открих!

Исках само да чувам смеха ти!Да ме галят две нежни ръце!А когато до тебе се сгуша,Да усещам, че имам криле!

Търпеливо те чаках на прага, аТи се затваряше в себе си сам!Проблеми в досадната работа...

И твоя свят, за който нищо не знам!

Преструвам се,че нищо ми няма!Пореден ден, заключен в лъжа!Свиквам ли да живея в измама?И все престорено да се държа?

Аз разбрах, каква е вината ми!Спрях да търся, къде ли сгреших!

И приех, че това е съдбата ми,А сърцето от тебе си скрих!

Тъй ужасни са грешките – зная!Болни грешки, непростими дори!

Че за прошка днес да се кая,Да те моля – не мога...уви!

Аз назад немога да върнаВремето, любовта и съдбата!Моля се само утре да зърна

Пак усмивка от теб на вратата!

И с последна надежда се моля,Пътя към теб да не е изгорен!

И с последни сили и воля,Ти оставям частица от мен!

Мария Димитрова

Page 211: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

420 421

RenkArt

Ренета Кирилова /RenkArt/ …творя…постоянно…в различни фор-ми…както ме улучи музата- пиша, рисувам, правя колажи…снимам…и винаги е екс-пресивно…емоционално…на един дъх...! Тези мои страсти постоянно се препли-тат…но от известно време фотографията държи челното място…и не ме пуска и за миг!

…Тя е като дневник на чувствата ми…. моят начин да опознавам…и да изразя-вам… моят начин да обичам… ... Харесвам приказното…мистичното…нежното… …харесва ми, когато кадърът разказва и те кара наистина “да виждаш”… …да мислиш…да дишаш………дълбо-ко!

Ренета Кирилова

…да гали сетивата, да пробужда споме-ни…нежност, да разпалва страсти и фанта-зии…да докосва само с поглед…с жест…с усмивка… Понякога възприемам и поднасям ка-дрите си като илюстрация…явно художни-кът в мен все още търси изява…:) Често използвам диптиха като изразно средство…да загатна…да допиша с мно-

готочие…като стих… …понякога наистина с кадъра се ражда и стихът… Доволна съм, когато успея да сътворя “кадри-поезия”, когато успея да усмихнаили да накарам хората да съпреживеят емоцията ми…защото за мен фотография-та е изкуство на сетивата- почувствано…и уловено…с душата.

Page 212: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ422 423RenkArt

ПОНЯКОГА

Усещам те-

флуиди

вълнение

трепет

понякога

просто секунди

в които

очите ти влизат във мен

като взрив

и превземат дъха ми

до болка

после бързо

страхливи

безпомощни

ме оставят в страни

и си тръгват

без думи

и без обещания

очите ти в мене

понякога.

Ренета Кирилова

Page 213: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ424 425RenkArt

ТЪРСЯ ТЕ

Рано сутрин

докато тишината

все още кротува по небцето

а мисълта за бънджи скок

е по-заспала и от сън

задържам 2-3 прозявки

и тръгвам за някъде

без билет и пътна карта

знам само името ти

и че трябва да те срещна

все тая

съдбата ще те намери

ако поиска

ще опипа делничното ти

с най-страстното на пръстите си

ще те има

като месечен абонамент

ако поиска.

Искам!

Рано сутрин

докато слънцето

се подпира на ръба на простора

и жълтото изяжда синьото на очите ми

тръгвам по памет

стиснала под мишници

доброто си поведение

вървя между паралелите и меридианите

на твоето някъде

и те припознавам.

Всяка сутрин

рано

докато кръстосвам улиците

правейки се че не търся теб

именно това ще правя.

Ренета Кирилова

Page 214: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

426 427

КрасиСт М

Здравейте! Аз съм Краси Ст М - учител по професия. От 5 години се уча да крада моменти и да улавям различните състоя-ния на природата. Моето мото е: Да се намираш на красиво място – не е най-важното! Да познаваш отлично фотоапарата си – не е най-важното! Да заснемеш много кадри – не е най-важното! Най-важното е да видиш това, което другите не забелязват, да го заснемеш, и да им го покажеш! Зад гърба си имам няколко самостоя-телни изложби, десетки първи места в на-ционални и международни фотоконкурси. Мои снимки са показвани в Лондон,

Варшава, Москва, Братислава, Люксем-бург, Китай, Турция и др. Върхът за мен беше спечелването на първо място в от-ворената категория за природа и диви жи-вотни в конкурса на „Сони 2013”, в който участваха 122 000 фотографии. За мен фотографията е хоби, което ми дава възможност да се слея с природата, да общувам с нея и да покажа частица от този диалог в кадрите си. Опитвам се да предам част от знанията и уменията си на моите ученици – водя кръ-жок по фотография и също така обучавам деца по проект. Участвах в мастер класо-вете на Световната Фотографска Органи-зация. Също така провеждам двудневни макро семинари в страната.

Кристиян Енчев е роден на 2 октомври 1968 г. в София. Завършва философия в Софийски университет „Св. Климент Ох-ридски“, а през 2005 г. придобива научна степен доктор по логика. Понастоящем е доцент по философия в Института за из-следване на обществата и знанието към БАН. Автор е на научни студии и статии, публи-кувани в периодични издания и сборници, както и на монографичните изследвания: „От интенционалност към интензионал-ност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм“ (2009), „Логика и со-циални критически онтологии“ (2010). С хендмейд бижута се захваща през 2010 г., по това време се присъединява и към ръкоделната група Handmade crew.

Участва в различни арт изяви, в пери-одичните издания на „София диша“ и Арт фестивал „Изкуството – мисия възмож-на“. В съавторство с Борислав Стоянов създава серия инсталации под надслов „Илюскриптури“, представени в “Гале-рия А+“ в Нощта на музеите и галериите – Пловдив 2014, както и в столичния „Арт кафе клуб 21“. Има няколко музикални изяви, включ-ващи и собствени композиции. Член е на първия състав на „Виолетов Генерал“. Заедно с арт рок група Gussfle Gen взе-ма участие в два концерта през 2014 г. – в „Рок бар Фенс“ и на открита сцена към „Малък сезон 2014“ на Театрална работил-ница „Сфумато“.

Кристиян Енчев

Page 215: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ428 429Краси Ст М

телата ни са облацив течното стъкло на светадишаме през думите и изречениятадокато размазана от юмрук мушицане постави точкавърху третото ни око

Кристиян Енчев

Page 216: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ430 431Краси Ст М

последните залци от лятотопредъвквам особено бавно и внимателноза да не ме завари задавен до смъртесента

Кристиян Енчев

Page 217: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

432 433

Димитър Христов (54ka)

Като художник фотографията за мен е едно необятно поле от възможности да експериментирам. Не се ограничавам в изразните сред-ства. Харесва ми да прилагам стилове и

техники присъщи на класическата графика и живопис, да преплитам реалният образ с нереална атмосфера. А конете са любима тема във фотогра-фиите ми.

ОпоЖаРяването между нас започна преди повече от 40 г, когато бяхме деца... Душите ни се обединиха в едно цяло и от уникалната емоция, избухна творчест-вото ни... Нашето единство е между Пишещ и Муза,които постоянно си сменят местата... Ние преливаме един в друг и изразява-ме нашето отношение към живота, любо-вта, болката и тъгата, към всичко онова, което чувстваме зримо и незримо, стаено в нашата сбъдналост или в минали неслу-

чили се събития,мечтаем за бъдещи коп-нежи, изповядваме сърцата си, обичаме, шептим сбъднати молитви, осъзнали свои-те безсънни надежди, бленуваме за нашия скътан рай и споделяме думите скришни... ЖаР е нашето сливане в Безкрая, осъзнато и лирично, наяве и насън... ЖаР са нашите изплакани слова и гор-чив рефрен... ЖаР е нашата луднала пътека...ЖаР е нашата Истина...

Жана и Румен- ЖаР

Page 218: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ434 435Димитър Христов (54ka)

ДУШАТА МИ...

Душата ми е огнен стон-пламтящ-и стапящ бурен вятър...Душата ми е вихрогон-летящ-незнайно где..и по-нататък...Сълза-в душата ми роси-сълза-проронена-така горчива...Не закъснях ли.., и далине изгорях-сред пламъци стоя-обливан...,посрещнал с гола гръд-страстта-на чужда младост...,подминала по своя път-оставила-сърцето ми в нерадост...

Жана и Румен - ЖаР

Page 219: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ436 437Димитър Христов (54ka) Жана и Румен - ЖаР

Душата ми е горест, стони скръб-потънала сълза-необяснима...,и вихър..., и прекършен клон-и ромон на поток....,и зима..Душата ми е страст и глас-мечта -подгонена...-красива...и вопъл..., и безумна сласт-нечута дума...-дива...отприщена река...,порой...-залял-просъскващ пламък...-разсипана искра-в безбройзвезди...и стоплен камък...Душата ми е огнен стон-изгарящ-и гори за двама...Намерих те... Прекършен клон.Сами сме...Други няма...

Page 220: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

438 439

АлбенаЗографова

Здравейте! Аз съм Албена. Обичам да улавям оча-рованието на момента, но най-много ха-ресвам да снимам хора. Най-различни и по най-различен начин - както аз ги виждам; както те биха искали

да се видят; непринудено или съвсем на-гласено; докато работят, докато си почиват или докато се забавляват, а понякога дока-то са себе си... Случва се да снимам и други неща.

Аз съм Милена. Пея, свиря, компози-рам - всичко между мен и мен самата. Моят двигател не са радостта и щастие-то... Това е тъгата по неумолимо тръгнали-те си неща, черната яма на самотата…По-сле страданието, което първо те реже като с нож, но после те смирява и разширява като голямо, тихо езеро. Опитвам се да пречистя и извадя на дневна светлина тези неща. Да им придам звук, форма, цвят и да станат някак други... Искам ми се да виждам красивото, дори там…, в дъното на кладенеца. По този на-чин общувам и бягам едновременно.

Не обичам илюзията, защото често ста-вам нейна жертва, но моя най-голям стре-меж си остава свързването... Копнежът по свързване и доверие. Отиването при дру-гите. Обичам да се доверявам и да правим неща заедно с други творци, но се оказва, че рядко имам смелостта… На живота гледам като на случаен про-блясък. Експеримент, който ражда други, по-малки и по-малки, и се забавлявам. Така е и с правенето на моята малка, наив-на, тъжна музика. Тя е моя смисъл. Днес. Утре може да е друго...Ще видим…

МиленаИванова

Page 221: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ440 441Албена Зографова Милена Иванова

СЛЯПО ОГЛЕДАЛО

Зеещо - пронизани от болка непозната

Смаяно - невярващи, наивни

Чувствата подведени изгарят до червено

В сляпо огледало

Трепетно - очаквано щастието тайно

Винаги поема в две посоки

А мислите объркани потъват уморени

В сляпо огледало

Тихо, тихо спи едно сърце

Бавно ще се пуснат две ръце

Нежно, в споделена тишина

В обич се разделят две сърца

Всеки ден е по-далеч от миналото лято

Спомен от ръцете ти любими

Мигове пропуснати изтичат безнадеждно

В сляпо огледало

Тихо, не буди това сърце

Бавно ще се пуснат две ръце

Нежно, в споделена тишина

В обич се разделят две сърца

Page 222: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ442 443Албена Зографова

МАЛКАТА УЛИЦА

Улицата по която заваля дъжд

Улицата по която теб те няма

Кога беше --

с теб двамата се разхождахме по тази,

нашата улица

Сега съм сама,

Чувайки още ехото от пеенето ти

Преминава през сърцето ми твоя образ

И днес ми остава една усмивка

Остава ми само нежната ти усмивка

Все по-далеч в изминалите сезони

Все по-далеч...

Милена Иванова

Page 223: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

444 445

Blue Hello

Неотдавна, през един лют януарски ден започна моето житейско, духовно и твор-ческо начало. Тъй като не помня нищо от този ден, ще ти разкажа какво стана по-нататък. Като дете исках да стана пожарникар

или ветеринар, все професии, при които се спасяват хора, къщи и други разни неща. Така или иначе не станах нито едното от двете. Затова пък, когато пораснах хванах фотоапарата и реших, че ще спасявам хо-рата от лошото им настроение. Разбира се

Blue Hello

има някои тънкости. Работя по собствена рецепта и ТУТАКСИ ще си призная как я приготвям. Слушай сега, много е лесно. Значи – първо набирам много сини под-правки, след което прибавям две супени лъжици жълто(но не повече), размесвам полученото със свежо заглавие и поднасям

докато е топло. С тази кулинарна бъркотийка гощавам хората и се надявам да им е по-малко те-мерутесто докато я консумират. Ами, аз съм Блу и обичам да те усмих-вам, толкова простичко! :0)

Page 224: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ446 447Blue Hello

Tear for...

Избирам си днес да бъда мореНапук, че деня вън е снеженИзбирам си днес да бъда добреДо кости мокър, солен и разнежен

Вълна си избирам да бъда аз днесСтъпалата ти нека обливамДа си моят адрес избирам си днесИ песъчинки в крачола ти скривам

И ако случайно зърна сълзите тиЗащото някой ранил е сърцетоЩе пратя чайка да разроши косите тиP.S. – С любов от Морето.’

Blue Hello

Page 225: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ448 449Blue Hello

Заспал съм на лампа

От автора: Привет море, писмо ти пишаОт бюрото на забързания градПоложението при нас е студ и кишаСтомахът пълен, а в душата глад

Навярно ти усмихваш я сегаОнази там, трепереща девойкаДето с ботуши зашива брегаВ солено-пясъчна-тайнствена кройка

Ах, как ми се иска да бъда със васВ такава нощ свръх размечтанаДа викам от щастие и останал без гласРъката й нежна да хвана

Ще се срещнем със тебе скоро на кеяИ с луна, и с вълни ще мечтаемА дали ще се видим отново с неяОстава на нас да гадаем

Blue Hello

Page 226: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ450 451Blue Hello

Blue HelloНевъзможно ми е да съм твой!

Blue Hello

Page 227: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ452 453Blue Hello Blue Hello

Анотация...

Малко обяснения по тая фоткаИма някаква meri_an-ска ноткаХоризонтът тук изправенБе, няма друг на него равенИма сякаш е-designТака да бъде, викам -файнЩе ти кажа още, само момент...Ъъъ да, има даже Блу акцентПриключвам с таз история бал-канска,Че стана работата бетер pishman-ска

Page 228: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

454 455

Кристин Димитрова

Кристин Димитрова - фотограф : Прилично неприлична. Виждаща, не само гледаща. Живее, а не съществува само. Родена в Плевен, с бензин в кръвта. Щастлива от факта, че може да пред-стави вижданията си за нещата през обек-тива/очите си. Интерес към: показване на красотата,

която е навсякъде, графичен дизайн, мо-торни спортове, Япония. Или да е черно-бяло или да е много ша-рено, няма 50 процента. Парадокс. Нарушава правилата, чак когато добре ги е научила. Често си играе с огъня, погълната от целите си-мечти.

Александър Костадинов

Искам някой ден да анализират работа-та ми, живота ми. И дано най-сетне разберат

какво е искал да каже автора, защото: Изразявам това което чувствам,а аз не знам какво чувствам.

Page 229: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ456 457Кристин Димитрова Александър Костадинов

'за всичко може да сепише'Стиховетебез глаголисякаш голиса пред мен.Само тиобличашгивъв смисъл,само тиобичашмойтамисъл деторажда тезсловаихилядитесамотикоитокриятсе във мен.и карат ме дапиша.Само тя,лекува меот самота.

Page 230: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ458 459Кристин Димитрова

Вземи си черешаОт черната посребрена срам,ще е тъй сладкаи тъй ще и горчи,както аз гледам в твои-те очи.Черешите,не са най-сладкиподарени.Нито купени,нито заделени.И жените не санай-желани от мене,щом са подредени.Сладостта имидва,щом бера гиот върха.и диви са,неопетнени.

Александър Костадинов

Page 231: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ460 461Кристин Димитрова

"Зависи от случая"Обувките йи текатомислитемибяхачестомръсни,прашни,кални,целитепокритисъсследиот свободолюбие,нода не бисъдбатада оставяотпечатъципо остатъцитеот менс нейнитеподметки?Зависи от случая.Обувките йи те катонамерениятайбяха чисти,обичашеда настъпва

Александър Костадинов

Page 232: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

462 463

Димитър Георгиев (garmiga)

Казвам се Димитър и съм благодарен, че около нас има толкова много красота – природа, архитектура и най-вече добри хора! В по-голямата част от времето си съм консултант в областта на информационни-те технологии. В свободното си време се отдавам на всеки възможен момент да бъда на някое красиво място с любим човек и да използ-вам възможностите на фотоапарата, за да

пресъздам красотата, която виждам. Макар, че имам повече опит в снима-не на пейзажи в последната една година съм силно привлечен от красотата, която е скрита във всеки един човек и основно снимам портрети. Искрено се наслаждавам на моменти-те, когато хората се чувстват красиви на снимките ми!

Теа Денолюбова

Казвам се Теа Денолюбова, на 21 годи-ни съм, от Варна. В момента съм студентка по аrt direction в Милано. Автор съм на две книги - “Сложи ме на пауза” и “Боян”, (изд.Сиела, редак-

тор Елин Рахнев, илюстратор Кольо Ка-рамфилов). Обичам писането, пристанищата, фара, Отис Рединг, да бъда с любимите си хора и да мечтая.

Page 233: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ464 465Димитър Георгиев

докато аз и ти спорим

какво правят онези двамата

в яхтата закотвена близо до брега

дали вечерят на свещи

дали той й сипва бяло вино

или шампанско или отдавна вече

правят любов

моята ръждясала стълба на вълнолома е

поправена и на нея вече може само да се плаче

тогава ти ме поглеждаш и изпиваш сълзите ми

точно както съм го писала преди това

точно по същия начин

духа лек вятър и отдалеч се чува джаз

а машините на пристанището са като

от песен на пинк флойд в ръждив цвят

сепия само рибарите са черно-бели

Теа Денолюбова

Page 234: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ466 467Димитър Георгиев Теа Денолюбова

докато пиша осъзнавам че няма никакъв смисъл

нали небето се сля с морето

създадоха хоризонт който се изтри в тъмнината

от прекалено щастие

или от притварянето на очите й

на онази яхта

на която сякаш съм била

може би защото в тъмното море

приличаше на луната

която липсваше на

нашето нощно къпане

когато нямаше и помен от сълзи

сълзите са за стълбата

в морето се шепне

вълните също чуват

Page 235: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

468 469

Светлана Бекярова

Казвам се Светлана Бекярова, и от око-ло 8 години фотографията е моя основна страст. Започнало като хоби почти случайно, бързо се превърна в жажда за творене, предизвикателство към въображението и

начин за споделяне на идеи и картини. Фотографията е изкуството, което ме кара да търся неспирно около себе си, да рисувам концепции мислено и да откривам вдъхновение в неочакваното.

Силвия Великова

Силвия Н. Великова, на 36 години, за-вършила специалности: „Българска фило-логия“ и „Право“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; работи като юрисконсулт в Об-щина Разград; публикации: издадена сти-

хосбирка “Погребан ангел“. Дипломна работа на тема: „Митът за сътворението в „Канелените магазини“ на Бруно Шулц.

Page 236: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ470 471Светлана Бекярова Силвия Великова

Черните пеперуди пораснаха. Станаха жени и сега даряват сълзите си на времето, което ги отминава. Черната земя погълна очите на черната котка - тази, която до вчера гледах. Сините бисери ме излъгаха за вечността. Черната тъмнина довя студана забравата.Черните клавиши на пианотоспуснаха гилотината.Черното заиграс шарените ръце на природата.Само аз, останах да търсянебето.

Page 237: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ472 473Светлана Бекярова Силвия Великова

ИЗСЪХНАЛАТА ПЕПЕРУДА

Вино от глухарчета си направи.На земята го излейОпий пръстта-тази, която ме роди.Вино от глухарчета ми дай.Полей ме като цвете.Аз... изсъхналата пеперуда на земята.Ти... Големият човек.Вино от глухарчета си набериот моите криле.После ще се превърна в дъгаи след полета до лилавата лозаотново ще умра,защото съм изсъхналата пеперуда от съня.

Page 238: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

474 475

Минко Михайлов

Здравейте, казвам се Минко Михайлов, професията ми е хидробиолог, а фотогра-фията е моето хоби и страст. Обичам със снимките си да улавям емо-ции и да разказвам истории. Всичко око-ло нас е прекрасно и неповторимо, само трябва да се почувства и види. С фотографията успявам да направя реално и нереално пътешествие из широ-кия свят. Тя е ключ към нови и непознати светове и познанства. Назависимо дали снимам хора или при-рода се опитвам да уловя мига, онзи миг,

който никога повече няма да се повтори. Фотографията е предизвикателство за мен, отивайки на ново и различно място, винаги се опитвам да го покажа така както аз го усещам, да го почуствам и после да го пресъздам през моята душа и моите очи. Фотографията за мен е пътуване в све-та на формите и светлината, тя е не само гледна точка, емоция или моментен отря-зък от време, тя е всичко онова, което се събира в една дума - СТРАСТ.

Владислав Христов

Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фо-тограф в София. Издадени книги: "Сним-ки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012, номинирана за наградата "Иван Николов"), "Фи" (поезия, 2013), "Гер-мании" (поезия, 2014). Член e на "The Haiku Foundation".

Носител е на първи награди от нацио-нални и международни конкурси. Три по-редни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Има публикации в изданията на Амери-канската хайку асоциация, Световния хай-ку клуб и мн. др. Текстовете му са превеж-дани на 13 езика.

Page 239: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ476 477Минко Михайлов

хванах трамвай в грешна посокаслед няколко спиркисе озовах на едно поле извън градапеперудите танцуваха по двойкивятърът поклащаше дивите цветятогава си зададох въпросакоя посока всъщност е вярната

Владислав Христов

Page 240: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ478 479Минко Михайлов Владислав Христов

хванах трамвай в грешна посокаслед няколко спирки

се озовах на едно поле извън градапеперудите танцуваха по двойки

вятърът поклащаше дивите цветятогава си зададох въпроса

коя посока всъщност е вярната

Page 241: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ480 481Минко Михайлов Владислав Христов

искам да умрав малко немско градче

никой да не разбереза моята смърт

да минат днида се вмирише целият квартал

чак тогава от благоприличиеедин съсед да ме попита

как съм със здравето

Page 242: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

482 483

Артин Шахбазян

Казвам се Артин Шахбазян Роден съм през 1965 в Пловдив. Завършил съм Строителство и архитек-тура. Фотографията за мен е любов и страст – начин на живот. С камерата си се опитвам да уловя уни-калният заобикалящ ни свят. Да представя интересни истории и завладяващи момен-ти от пътешествията си. Изключително много обичам природа-та. Обикалям в България и чужбина. Но за мен, най-прекрасното място от всички, си остава – Родопите. Старая се да запечатам момента. Сним-

ката трябва да „говори”, трябва да „раз-казва” и да предаде емоцията от неповто-римостта на мига. Контактът ми с хората, които снимам, също допълва и хвърля още повече светлина върху цялата картина. От известно време фотографията от хоби се превърна и в моя професия. Имам студио за професионални фотосесии и ши-рокоформатен фотографски печат. Участвал съм в изложби, български и международни конкурси, конкурси на FIAP. Спечелил съм редица награди, почетни ди-пломи и грамоти. Член съм на Национално Сдружение Фотографска Академия Янка Кюркчиева.

Красимир Вардиев

Красимир Вардиев е роден в град Бе-лослав през 1978 година. Завършил е Шу-менски университет "Епископ Константин Преславски". В периода 1998-2003г. е но-сител на десет литературни награди от на-ционални конкурси,съответно за поезия, проза и критика. През същия период е съорганизатор и учасник в акцията “Улична позия”, инстала-ции и пърформанси, заедно с литературен клуб “Боян Пенев” и артгрупа “Завой”. Дебютната му стихосбирка “Бордюр” излиза през 2000г. чрез конкурс на “Сво-бодно поетическо общество”. През 2001 г.книгата получава наградата "Южна про-лет".

Отличен е с втора награда в конкурса за Кратка проза (2005), организиран от LiterNet & Erunsmagazine.Втората му сти-хосбирка “Симбиоза” излиза през 2007г. в общо книжно тяло с “Вестибулария” на Антоний Петров, чрез конкурс на отдел “Култура” на община Шумен.Третата му поетична книга „Плесен” излиза в края на 2013 година. Негови текстове са включени в антологията на българската поезия „Се-зонът на деликатния глад”, излязла в САЩ. Негови текстове излизат през години-те в “Литературен вестник”, “Литературен форум”, “Ах, Мария”, “Северняк”, “Злато-струй” и сборниците “Невербална комуни-кация” и “Наопаки”.

Page 243: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ484 485Артин Шахбазян Красимир Вардиев

балканската къща

по хели лаксонен

купих тази къща заради прегърналата я хортензия

красотата е обречена оказа се че корените са в съседите

старият полковник се притесняваше за устоите на къщите за изолациите за мазилкитеза нравите на младите отсякохме храста летните преспи от цвят изчезнаха като къщата от детството към която ме връщаха

следващото лято дъщерята на военния се върна от чужбина и се развика лудата крава как можахте убийципокойната ми майка засади цветето като станах на десет

така започна войната

Page 244: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ486 487

за какво ми са славеитещурците и хризантемитетрам маргариткаобича ме не ме обичавишневия цвяти всичките там атрибути на любовницитекогато те виждамтолкова рядкоза какво ми са

Page 245: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

488 489

БобиКостадинов

Фотографията е сред интересите ми от скоро, но обхваща най-голяма част от вре-мето ми. Снимките ми са публикувани на най-различни места, включително корицата на Gothic Beauty Magazine, но за мен най-зна-чимите успехи се изразяват в самоопозна-ването и изразяването.

Търся баланса между максимално оп-ростеното и новото значение. Намирам красота и елегантност в това да изразиш чувство или идея без разсейващи елемен-ти. Особено интересно е колко много мо-жем да кажем с мълчание и колко много можем да покажем като скрием нещо.

Мария е на 21 години от София. В ръце-те й се мотаят фотоапарати още от ранна детска възраст. В един момент започва да сънува сним-ки и решава, че е крайно време да има свой собствен апарат. Смята, че това е

най-лесния начин да се обясниш на някого в любов. Участва в няколко изложби. В свобод-ното си време учи право. Обича да пише кратки текстове, в които да си разказва дните.

МарияЦветкова - Ерин

Page 246: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ490 491Боби Костадинов Мария Цветкова - Ерин

Чист ром отива много на смеещите ти се очи.Слънцето се е скрило в теб и добре че душата ти е огрявана и няма място за студ и тъмнина в теб, и добре че оставам без дъх от смешката ти.Добре че мога да тичам, да си тръгвам, добре че мога да те пиша и да те обичам с всяко спиране на въздух, химикалка, прескачане на ред и сърце, че ако трябва да разчиташ на тази до теб, си оставаш изгубен.

Page 247: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ492 493Боби Костадинов

Думите - вместо това,което ми се иска да кажа.Страхувам се от спъванетоповече отколкото от падането.Ако вярваш в душата,краят не е край.В такива дни има важни неща,но по-важно е, да знаеш,че едно неизказано "обичам"едвам побира безкрая.

Мария Цветкова - Ерин

Page 248: ManuPropria - part one

рисуващ пишещрисуващ пишещ

494 495

Антоанета Сейменска

Аз съм Тони...и винаги съм изпитвала удоволствие от това да виждам, как мал-ките неща успяват да променят денят, на-строението и емоциите ми. Опитвала съм се да ги изкажа, да ги опиша, дори да ги нарисувам... Но мисля че единствения начин, по кой-то успявам да го направя правилно е като ги улавям през обектива. Онези кратко-трайни мигове, дребни детайли - високо горе, или ниско, почти до земята- които всъщност изграждат цялата хармония, цветност и разнообразие.

Така възприемам света, като низ от малки късчета, всяко със свое място, свой блясък, свой цвят. Обичам късите разкази и кратките серии, обичам да се усмихвам и да подарявам малки късчета от моето щас-тие на всички, които гледат и виждат. И ако успея...ето това е още един красив ден. Така, без думи, успявам да кажа: Оби-чам те, Липсваш ми, Тъжна съм, Усмихни се, Къде си... Антоанета Сейменска ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” Специалност Философия

Пламена Гиринова, кино и телевизионен продуцент и режисьор, следвала „Българ-ски език и литература“ в НБУ, автор на ау-дио-визуална инсталация „Лимеренция“. Пламена пише от средата на 90‘те го-

дини на миналия век, има публикации в различни печатни и онлайн издания, като спиасние Едно, LiterNet, LiteraturniBesilki и др.

Пламена Гиринова

Page 249: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ496 497Антоанета Сейменска Пламена Гиринова

Лимеренция

веднъж когато спеше на съседното легло

прокапа покрива

разцепи се

и се изля,

лилавото

на Весето, която заминава за Манхатън,

ама Канзас

с грозния пуловер

с изгубения багаж

да играе тенис в

лилаво и бяло

бяло като тентата,

опъната насред площада

в село Ъглен.

под която се съблича

руска стриптийзьорка

и дъждът,

който шурти по стряхата

където са се скрили другите да заяпат

се стича по бялата яка

на старец,

който гледа без да мърда

розовеещото тяло

като остатъци изхвърлени от маслобойните на Карлово

розови вълни,

търчат по улеи

на тесни турски улици

кафяви като прахта на кава в Полинезия

Page 250: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ498 499Антоанета Сейменска Пламена Гиринова

като стара жилетка със зелени райета

зелени като най-първото зелено на

тревата до реката

на 28 февруари

където преди се е удавил доктора

в черното

на печката в селска кухня

на момчето с коня на моста отгоре

на Любчо Трайков, който събира боклуци

на утайката от кафе

на дъното на джезве

жълто като

кожата на любовницата ти

зъбите, с които ти се смее

пръстите, с които пуши от сивите коси на

пропастта под моста на северната магистрала

червена

като теб отвътре

като цикъл по пълнолуние синьо

като бързите реплики преди да е дошла

като забравен крем против белези

като знак, издялкан на дървото,

че оставаш…

Page 251: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ500 501Антоанета Сейменска

От София с любов

Този град, в който аз не съм родена, но всеки ден се събуждам или не заспивам по три нощи, разхвърлям парчета от себе си, от кожата, от думите и миглите, ходя по улиците, зяпам старите сгради и си представям хората живели под 4 метровите тавани, опитвам се да надникна през позорците, да видя следи от живот, някой да преминава, другаде – прозорец облепен с хартия. Со-фия.София, и първата ми квартира на Лъвов мост, зад стриптийз бара и всички мулатки, испанки и тъмнокожи принцеси по Мария Луиза, които ми подвикваха: “батесвиркасекс?!”София и Студенски град ама не сега, а през 2002, и всички му-зиканти, които подкрепихме с любов и каквото имаше…София, 6:00ч., Дървеница, аз вися от балкона на втория етаж и се готвя да скоча, защото разбираш ли хазайката му не давала да води жени.София на Индиго, Метрополис, Егоист и ММ,сините “мицубиши-та” и фирмен коз с щампа, универсалната среща в 18:00, на Попа на chat канал #metal.София когато живеех на ул.Раковски 74 и домът ни беше хан, отворен за всички сомнамбули, след това неделното ходене по кофите за съкровища, което наричаме клошинг.София на Женския пазар преди ремонта, ул.Ангел Кънчев и сладкарница ‘Пчела”, гипсовите гълъби на Шишман, каменното животно на 6-ти септември и Славянска, скритите знаци, които никой не вижда, защото рядко поглеждаме нагоре.София, която се шегува с мен, че си намирам три поредни гадже-та в един и същ квартал и чертая картата на ранноб(л)удните при-бирания, между Искър, Бенковски и Веслец.София, с която се запознах в подлеза на Софийския в една яну-арска вечер преди да затворят Спартакус, потропваше с черве-ни, лачени обувки, 43 номер.

Пламена Гиринова

Page 252: ManuPropria - part one

рисуващ пишещ рисуващ пишещфотограф пишещ рисуващ пишещ502 503Антоанета Сейменска Пламена Гиринова

София, с която се напихме на Билкова, по обяд, с те-кила просто, защото имахме време и нямахме пари и после се търкаляхме пред Паметника със скейтърите и едно-две кучета с расти.София и киноцентъра в Бояна, ставане в 4:30 през зи-мата когато е толкова тъмно, че си мислиш, че си ум-рял, но не си и трябва да си на снимки в 6:00, камерата се завърта и магията работи.София и ул, Шипка, номер 6, номер 34 и номер 48, и всички филми, сериали, реклами и предавания, които изтекоха в ефир.София на малките пет кьошета, когато бяхме Три сес-три и едни пияни актьори ни идваха на гости всяка ве-чер, после съседите събраха подписка да ни гонят.София и едно гадже DJ, с който не успяхме да прео-долеем разстоянието от Центъра до Овча купел, после той ми остави една глуха, бяла котка, с едно зелено и едно синьо око. Котката избяга 17 пъти, от малкия ми дом до “Малкия стадион” където готвят най-добрите сърца,София и един летен ден както си вървяхме ти показах как стои момичето във фонтана пред Нардония театър и ти много се смя.София и Западен парк, когато чухме тарамбуки и ре-шихме да видим от къде идват, звука ни заведе в зад-ния двор на циганската махала, където ни назначиха един симпатяга да ни изведе до асфалта и ти на другия ден се разболя от шарка.И всеки ден и всяка нощ продължавам да чувам как София дишаи издишаи аз съм там и тук,навсякъде у дома.