International trade ingoods/bg Statistics Explained

Source : Statistics Explained (https://ec.europa.eu/eurostat/statisticsexplained/) - 10/06/2020 1

Международна търговия съсстоки

Данни, извлечени през март 2020 г.Планирана актуализация на статията: юни 2021 г.

В настоящата статия е разгледано развитието на международната търговия със стоки, извършвана отЕвропейския съюз (ЕС) . В статията се прави преглед на дела на ЕС от световния внос и износ , търго-вията в рамките на ЕС (търговията между държавите — членки на ЕС), основните търговски партньорина ЕС и най-широко търгуваните категории продукти.

Делът на ЕС-27 в световната търговия със стоки е около 15 %. Стойността на международната тър-говия със стоки значително превишава стойността на международната търговия с услуги (около трипъти), тъй като поради тяхното естество предоставянето на някои услуги през граница е по-трудно.

Настоящата статия е част от онлайн публикация , в която се предоставят скорошни статистически данниза международната търговия със стоки и се съдържа информация за основните търговски партньори наЕС, основните търгувани продукти, специфичните характеристики на търговията, както и обща инфор-мация.

Тримата най-големи участници в световен мащаб в международната търговия: ЕС, Китайи САЩЕС-27, Китай и Съединените щати са тримата най-големи участници в международната търговия в све-товен мащаб (вж. фигура 1) от 2004 г. насам, когато Китай изпревари Япония. През 2018 г. общоторавнище на търговията със стоки (внос и износ), отчетено за ЕС-27, е 3967 млрд. евро (следва да сеотбележи, че тази стойност не включва търговията в рамките на ЕС), което е със 50 млрд. евро повечеот равнището, отчетено за Китай, и 342 млрд. над това за Съединените щати; Япония е на четвъртапозиция с търговия със стоки на стойност 1260 млрд. евро.

Фигура 1: Основни участници в международната търговия, 2018 г.(млрд. евро)Източник:Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. съотношението между износа и вноса е в особено голяма степен в полза на износа за Русияи Китай (вж. фигура 2), които в абсолютно изражение имат и най-големи годишни търговски излишъци.

International trade in goods/bg 2

Фигура 2: Съотношение износ/внос за международната търговия със стоки, 2008 и 2018година(%)Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. Съединените щати са с най-голям дефицит (вж. фигура 3), като по този начин продължаваочерталата се тенденция за цялото последно десетилетие, за което има налични данни.

International trade in goods/bg 3

Фигура 3: Търговски баланс за международната търговия със стоки, 2008 и 2018 годи-на(млрд. евро)Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

Що се отнася до потоците на износа и вноса, през 2018 г. ЕС-27 има втория най-голям дял в световнияизнос и внос на стоки (вж. фигури 4 и 5): Износът на стоки от ЕС-27 възлиза на 15,5 % от световнияизнос. Само Китай (15,8 %) има по-голям дял, следван от Съединените щати (10,6 %).

International trade in goods/bg 4

Фигура 4: Дялове от световния износ на стоки, 2018 г.(процентен дял от световния из-нос)Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

През 2018 г. Съединените щати имат по-голям дял от световния внос (15,8 %), отколкото ЕС-27 (13,7 %)или Китай(13,0 %).

International trade in goods/bg 5

Фигура 5: Дялове от вноса на стоки на световния пазар, 2018 г.(процентен дял от световниявнос)Източник: Евростат (ext_lt_introle) и УНКТАД

Излишък при търговията с държави извън ЕС от 2012 г. насамМеждународната търговия със стоки на ЕС-27 с останалата част от света (сумата на износа за държавиизвън ЕС и вноса от такива държави) през 2019 г. се оценява на 4067 млрд. евро (вж. фигура 6). Кактовносът, така и износът надвишават стойностите за 2018 г., като нарастването на вноса (27 млрд. евро)е по-малко от това на износа (73 млрд. евро). В резултат на това търговският излишък на ЕС-27 се еувеличил от 152 млрд. евро през 2018 г. на 197 млрд. евро през 2019 г.

Между 2009 г. и 2012 г. износът на ЕС-27 бързо нараства — от 1184 млрд. евро на 1771 евро. Между 2012г. и 2016 г. износът остава относително стабилен, но през следващите три години се увеличава от 1867млрд. евро през 2016 г. на 2132 млрд. евро през 2019 г. В общи линии вносът следва същата тенденциякато износа; увеличава се от 1193 млрд. евро през 2009 г. на 1666 млрд. евро през 2011 г. Между 2011 г.и 2016 г. остава относително стабилен, но през следващите три години се увеличава от 1602 млрд. еврона 1935 млрд. евро през 2019 г.

International trade in goods/bg 6

Фигура 6: Развитие на международната търговия със стоки, ЕС-27, 2009—2019 г. (млрд.евро)Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)

Сред държавите — членки на ЕС, през 2019 г. подчертано най-голям дял от търговията с държавиизвън ЕС-27 има Германия — 29,6 % от износа на стоки и почти една пета (21,0 %) от вноса на ЕС-27(вж. фигура 7). Следващите три държави, които са най-големи износители, са Франция (11,6 %), Ита-лия (11,0 %) и Нидерландия (10,3 %) — единствените държави членки, чийто дял от износа на ЕС-27достига двуцифрена стойност. Нидерландия (17,5 %), Франция (10,7 %) и Италия (9,5 %) се нареждатслед Германия по дял на вноса на стоки от държави извън ЕС през 2019 г. Относително високият дялна Нидерландия може частично да се обясни със значителния обем на стоките, които влизат в ЕС презРотердам — най-голямото морско пристанище на ЕС.

International trade in goods/bg 7

Фигура 7: Търговия със стоки с държави извън ЕС-27, 2019 г. (процентен дял от изно-са/вноса на ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Най-големият излишък в търговията със стоки на ЕС-27 с държави извън Съюза (който през 2019 г. сеоценява на 224,3 млрд. евро) е отчетен от Германия, следвана от Италия (51,9 млрд. евро), Ирландия(40,6 млрд. евро) и Франция (39,2 млрд. евро). Най-големите дефицити в търговията със стоки на ЕСс държави извън него са отчетени в Нидерландия (118,7 млрд. евро) и Испания (30,7 млрд. евро). (вж.таблица Б в приложения файл в Excel по-долу).

Най-голям дял от търговията със стоки в рамките на ЕС отчитат Люксембург и СловакияОт гледна точка на износа търговията със стоки между държавите — членки на ЕС (търговия в рамкитена ЕС), през 2019 г. се оценява на 3061 млрд. евро. Това равнище е със 44 % по-високо от равнището наизноса от ЕС-27 за държави извън ЕС, който възлиза на 2132 млрд. евро (търговия с държави извън ЕС).

В периода между 2018 и 2019 г. търговията в рамките на ЕС-27, измерена от гледна точка на изно-са, нараства с 1,5 %. По отношение на износа в периода между 2018 и 2019 г. двуцифрен ръст отчитасамо Кипър (16,4 %), a само Швеция (-0,6 %) , Белгия (-0,3 %) и Словакия (-0,1 %) отчитат спад на износав рамките на ЕС. Що се отнася до вноса, само Хърватия (7,8 %) и Португалия (7,4 %) отчитат ръст над5 %, а Ирландия (-3,9 %), Белгия (-1,4 %), Малта (-1,3 %) и Швеция (-0,9 %) отчитат спад.

Както и при търговията на ЕС-27 с държави извън Съюза, през 2019 г. Германия отново е държа-вата с най-високо равнище на търговия в рамките на ЕС-27, като делът и от износа на стоки за другидържави членки от ЕС-27 е 22,8 %, а този от вноса от други държави членки е 23,2 % (вж. фигура 8).Нидерландия (13,5 %) е единствената друга държава членка с дял над една десета от износа в рамкитена ЕС, отново благодарение на важната роля на пристанището в Ротердам, докато Франция (12,5 %) еединствената друга държава членка с дял над една десета от износа в рамките на ЕС.

International trade in goods/bg 8

Фигура 8: Търговия със стоки с държави в ЕС-27, 2019 г. (процентен дял от износа/вносана ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Значението на вътрешния пазар на ЕС се подчертава от факта, че равнището на търговията със стокив рамките на ЕС (износът и вносът взети заедно) е по-високо от това на търговията с държави извънЕС (внос и износ взети заедно) за всички държави — членки на ЕС (вж. фигура 9). Делът от общататърговия със стоки, отчетен за търговските потоци в рамките на ЕС и тези с държави извън ЕС, вариразначително в различните държави членки, което до известна степен отразява фактори, свързани с исто-рическите връзки и географското местоположение. Най-висок дял на търговията в рамките на ЕС (над75 % от общата търговия) отчитат Люксембург (82,0 %), Словакия (79,5 %), Чехия (76,6 %) и Унгария(75,1 %), като този дял спада до 51,5 % за Гърция и 37,5 % за Ирландия.

International trade in goods/bg 9

Фигура 9: Търговия със стоки в рамките на ЕС-27 и с държави извън Съюза, 2019 г. (вносплюс износ, процентен дял от общата търговия)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Значително нарастване на търговията със стоки с Китай през периода 2009—2019 г.В периода от 2009 до 2019 г. се наблюдават значителни вариации в развитието на износа на стоки отЕС-27 по отношение на основните търговски партньори. Сред тези партньори най-високият годишен ръсте регистриран при износа за Китай (9,9 %) и Мексико (9,5 %), вж. фигура 10. Най-нисък ръст се наблю-дава при износа за Русия (3,3 %) и Норвегия (4,1 %).

Между 2009 и 2019 г. вносът на стоки от Мексико (10,5 %) и Турция (8,1 %) е с най-висок среденгодишен ръст. Най-малък ръст е отчетен при вноса от Норвегия (0,3 %) и Русия (2,3 %) — и дветедържави са големи износители на енергийни продукти — както и при вноса от Япония (2,2 %).

International trade in goods/bg 10

Фигура 10: Търговия със стоки с държави извън ЕС-27 по основни търговски партньори,EС-27, 2009 и 2019 г. (млрд. евро)Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

През 2019 г. Съединените щати остават най-популярната дестинация за стоки, изнасяни от ЕС-27 (вж.фигура 11), с дял от 18,0 %. Обединеното кралство е втората по големина дестинация за износ от ЕС-27(14,9 % от общия износ за ЕС-27), следвана от Китай (9,3 %). Към седемте най-големи пазара за износана стоки от ЕС-27 — Съединените щати, Обединеното кралство, Китай, Швейцария, Русия, Турция иЯпония — са насочени почти три пети (59,3 %) от целия износ на стоки от ЕС-27.

International trade in goods/bg 11

Фигура 11: Основни търговски партньори за износа на стоки, ЕС-27, 2019 г. (процентен дялот износа за държави извън ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

Седемте най-големи доставчици за вноса в ЕС-27 са същите държави, представляващи седемте най-големипазара за износа от ЕС-27, макар че подреждането им е малко по-различно (за сравнение вж. фигури 11и 12). Тези седем държави представляват по-голям дял от вноса на стоки в ЕС-27, отколкото от износа:малко над три пети (60,7 %) от целия внос на стоки в ЕС-27 е от тези седем държави. С почти еднапета (18,7 %) от целия внос през 2019 г. Китай е най-големият доставчик на стоки в ЕС-27, следван отСъединените щати (12,0 %) и Обединеното кралство (10,0 %).

International trade in goods/bg 12

Фигура 12: Основни търговски партньори при вноса на стоки, ЕС-27, 2019 г. (процентендял от вноса от държави извън ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_maineu)

Голям търговски излишък при търговията с машини, превозни средства и химични про-дуктиМежду 2014 г. и 2019 г. стойността на износа за държави извън ЕС-27 се увеличава за всички групипродукти, посочени на фигура 13, с изключение на износа на електрическа енергия, който намалява с 8,2%. Най-високият темп на растеж на износа е отчетен при химичните продукти — нарастване с 35,8 %.Нарастване с над 20 % се наблюдава и при храните и напитките (22,7 %) и суровините (20,1 %).

По отношение на вноса се наблюдава подобна тенденция със сравнително голям общ спад в равнище-то на вноса от държави извън ЕС на електрическа енергия (-15,2 %) в периода от 2014 до 2019 г. (следвада се отбележи, че в някои случаи този спад се дължи на ценови промени и/или колебания на валутнитекурсове, тъй като цените на петрола се формират на световните пазари в щатски долари). За разлика оттова вносът от държави извън ЕС на машини и превозни средства нараства с 45,4 %, като относителновисок темп на растеж е налице при химичните продукти (28,6 %) и други промишлени стоки (24,1 %).

Търговският излишък на ЕС-27 за стоки с държави извън ЕС, който е в размер на 197,1 млрд. европрез 2019 г., се дължи на големите търговски излишъци в сектора на машините и превозните средства

International trade in goods/bg 13

(237,1 млрд. евро) и химичните продукти (171,6 млрд. евро), както и на и по-малките излишъци прихраните и напитките и на други промишлени продукти. Тези излишъци не могат да бъдат компенсираниот големия търговски дефицит по отношение на електрическата енергия (-258,2 млрд. евро) и по-малкиядефицит при суровините (-26,1 млрд. евро).

Фигура 13: Търговия с държави извън ЕС-27 по основни продукти, EС-27, 2014 и 2019 г.(млрд. евро)Източник: Евростат (ext_lt_intertrd)

Структурата на износа на стоки от ЕС-27 не се е променила значително в периода между 2014 г. и 2019г. (вж. фигура 14), с изключение на нарастването с 2,4 процентни пункта при химичните продукти — от16,7 % през 2014 г. на 19,1 % през 2019 г. — и спада с 1,4 процентни пункта при електрическата енергия.

International trade in goods/bg 14

Фигура 14: Основен износ по продукти, ЕС-27, 2014 и 2019 г. (процентен дял от износа задържави извън ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Що се отнася до структурата на вноса от ЕС-27 между 2014 и 2019 г., е налице голямо намаляване на делана енергията, който спада с 7,6 процентни пункта от 26,3 % на 18,7 % (вж. фигура 15). Това намаляванеотчасти се дължи на спада в цените на енергийните продукти. Паралелно с това през същия период делътна машините и превозните средства нараства с 6,0 процентни пункта — от 26,9 % на 32,8 %. Променитев дяловете на другите продукти са незначителни.

International trade in goods/bg 15

Фигура 15: Основен внос по продукти, ЕС-27, 2014 и 2019 г.(процентен дял от вноса отдържави извън ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

На фигура 16 е онагледен контрастът между структурата на вноса и износа на ЕС-27 през 2019 г.: следвада се има предвид, че общото равнище на износа е с около 10,2 % по-високо от това на вноса. Най-значителната разлика се наблюдава при дела на електрическата енергия, който е почти четири пътипо-висок при вноса спрямо износа. Тази разлика се уравновесява от по-ниския дял на вноса в сравнениес износа на машини, превозни средства и химични продукти.

International trade in goods/bg 16

Фигура 16: Основен износ и внос по продукти, ЕС-27, 2019 г.(процентен дял от износаза/вноса от държави извън ЕС-27)Източник: Евростат (ext_lt_intratrd)

Изходни данни за таблиците и графиките• Международна търговия със стоки: таблици и фигури (на английски)

Източници на данниСтатистиката за международната търговия със стоки измерва стойността и количеството на стоките,които се търгуват между държави — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), и стоките, които сетъргуват между държави членки и държави извън ЕС (търговия с държави извън ЕС). Тази статистикае официалният източник на информация за вноса, износа и търговския баланс в ЕС, неговите държавичленки и еврозоната .

Статистически данни се публикуват за всяка декларираща държава по отношение на всяка държавапартньор за няколко продуктови класификации. Една от най-често използваните класификации е Стан-дартната външнотърговска класификация (SITC Rev. 4) на Организацията на обединените нации (ООН). Тя дава възможност за съпоставяне в световен мащаб на статистическите данни за международнататърговия.

В представените статистически данни за търговията на ЕС-27 с държави извън ЕС Съюзът се разглеждакато самостоятелен търговски блок. С други думи, данните за износа се отнасят само за износа на ЕС-27,който напуска търговския блок и е предназначен за останалия свят, докато вносът от държави извън ЕСсе отнася до вноса от останалия свят (държави извън Съюза) в ЕС-27. При отчитането на данните заотделните държави членки обаче външнотърговските потоци обикновено са представени като световнитърговски потоци (включващи както партньори от ЕС, така и извън ЕС). Статистиката за търговиятамежду държавите — членки на ЕС (търговия в рамките на ЕС), обхваща отчетения от всяка държава

International trade in goods/bg 17

членка износ и внос на стоки.

Статистическите стойности за търговията с държави извън ЕС и търговията в рамките на ЕС се от-читат при цени франко борд (FOB) за износа на стоки и при цени стойност, застраховка и навло (CIF)за вноса на стоки. Отчетените стойности включват само онези допълнителни разходи (навло и застра-ховка), които се отнасят — при износа на стоки — до превоза в рамките на територията на държавата— членка на ЕС, от която се изнасят стоките, и — при вноса на стоки — до превоза извън териториятана държавата членка, в която се внасят стоките.

Източник на данните на ЕС е поддържаната от Евростат база данни COMEXT — референтната базаданни за международната търговия със стоки. Тя предоставя достъп не само до последните данни иданни от минали периоди от държавите — членки на ЕС, но и до статистически данни за голям бройдържави извън ЕС. Всеки месец въз основа на COMEXT се съставя обобщена и подробна статистическаинформация за международната търговия със стоки, която се разпространява чрез уебсайта на Евростат.Тъй като COMEXT се актуализира ежедневно, публикуваните на уебсайта данни може да се различаватот наличните в COMEXT данни (в случай на неотдавнашни ревизии).

Данните за ЕС-27 отразяват политическата промяна в състава на ЕС. Поради това Обединеното кралствосе счита за държава партньор извън ЕС-27. Обединеното кралство обаче все още е част от вътрешнияпазар до края на преходния период, което означава, че данните за търговията с Обединеното кралствовсе още се основават на статистически понятия, приложими за търговията между държавите — членкина ЕС. Вследствие на това, макар че вносът от други търговски партньори извън ЕС-27 е групиран по дъ-ржави на произход, данните на Обединеното кралство отразяват държавата на изпращане. На практикатова означава, че стоките, внесени от ЕС-27 от Обединеното кралство, са били физически транспортираниот Обединеното кралство, но произходът на част от тези стоки може да не е от тази държава. Порадитази причина данните за търговията с Обединеното кралство не са напълно съпоставими с данните затърговията с други търговски партньори извън ЕС-27.

Данните за основните търговски партньори извън ЕС, използвани на фигури 1—5, са взети от базатаданни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД). За целите на изчисляването надяловете световната търговия се определя като сумата от търговията на ЕС с държави извън ЕС (източ-ник: Евростат) и международната търговия на държави извън ЕС (източник: УНКТАД).

КонтекстСтатистиката за международната търговия със стоки се използва широко от отговарящите за вземанетона решения на международно, европейско и национално равнище. Предприятията могат да използватданните за международната търговия, за да извършват пазарни проучвания и да определят своята тър-говска стратегия. Статистиката за международната търговия със стоки се използва и от институциитена ЕС при подготовката на многостранни и двустранни търговски преговори, за определянето и прила-гането на антидъмпингови политики, за целите на макроикономическата и паричната политика, както иза оценката на напредъка на единния пазар или интегрирането на европейските икономики.

Развитието на търговията може да осигури възможности за икономически растеж. ЕС провежда общатърговска политика, съгласно която Европейската комисия договаря търговски споразумения и пред-ставлява интересите на ЕС от името на своите 27 държави членки. Европейската комисия се консултирас държавите — членки на ЕС, посредством консултативен комитет, който разглежда целия спектър отвъпроси, свързани с търговската политика на ЕС, включително многостранни, двустранни и едностранниинструменти. Търговската политика по принцип е изключително правомощие на ЕС, затова само ЕС,а не отделните държави членки, може да приема законодателство по търговски въпроси и да сключвамеждународни търговски споразумения. Неотдавна обхватът на това правомощие беше разширен, за давключва не само търговията със стоки, но и търговията с услуги , интелектуалната собственост и прекитечуждестранни инвестиции (в глава 4) .

В световен мащаб въпросите, свързани с многостранната търговия, се решават в рамките на Световнататърговска организация (СТО) . СТО има 164 членове (към март 2020 г.) и няколко държави кандидатки,които са в процес на присъединяване. СТО определя световните правила за търговията и осигурява фо-рум за търговски преговори и за разрешаване на спорове между членовете. Европейската комисия водипреговорите със своите партньори от СТО и участва в последния кръг многостранни търговски преговори

International trade in goods/bg 18

на СТО, известен като Програмата за развитие от Доха (DDA).

Други статииПреглед на всички статии, публикувани на Statistics Explained относно международната търговия съсстоки

Основни таблици• International trade in goods (t_ext_go), (на английски) вж.:

International trade in goods - long-term indicators (t_ext_go_lti)

International trade in goods - short-term indicators (t_ext_go_sti)

База данни• Международна търговия със стоки (ext_go), (на английски) вж.:

Международна търговия със стоки — обобщени данни (ext_go_agg) (на английски)

Международна търговия със стоки — дългосрочни показатели (ext_go_lti) (на английски)

Международна търговия със стоки — краткосрочни показатели (ext_go_sti) (на английски)

Международна търговия със стоки — подробни данни (detail) (на английски)

Специален раздел• Международна търговия със стоки (на английски)

Публикации• Globalisation patterns in EU trade and investment (на английски)

Методология• International trade in goods statistics — background (на английски)

• International trade in goods (ESMS metadata file — ext_go_agg_esms) (на английски)

• Ръководство за използването на статистическите данни за международната търговия със стоки (наанглийски)

Визуално представяне на данните• Top 5 partners in trade in goods (на английски)

• My Country in a bubble (на английски)

International trade in goods/bg 19

Законодателство• Регламент (ЕО) № 471/2009 от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната

търговия с трети страни

• Резюмета на законодателни актове на ЕС: Екстрастат: статистика за търговията с държави извънЕвропейския съюз

• Регламент (ЕС) № 92/2010 от 2февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 относностатистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обмена на даннимежду митническите органи и националните статистически органи, съставянето на статистиката иоценката на качеството

• Регламент (ЕС) № 113/2010 от 9 февруари 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистикатаза търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както испецифични стоки или движения

• Регламент (ЕО) № 638/2004 от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговиятасъс стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета

• Резюмета на законодателни актове на ЕС: Интрастат: статистика, свързана с търговията със стокимежду държавите от ЕС

• Регламент (ЕО) № 1982/2004 на Комисията от 18 ноември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО)№ 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на Общността, свързана стърговията със стоки между държавите членки и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 1901/2000 и(ЕИО) № 3590/92 на Комисията

Връзки към външни уебсайтове• European Commission — Trade (на английски)

• European Commission — Globalisation (на английски)

• European Commission — Single market for goods (на английски)

International trade in goods/bg 20