Концепция за интелектуалната собственост

I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ПРИЕТИ НА ПАРИЖКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТ 1883 ГОДИНА

1. Принцип на националния режим Всички страни, членки на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост са длъжни да предоставят на гражданите на другите страни членки права, каквито предоставят на своите граждани. Изключение: чуждестранните граждани е нужно да използват местен представител по индустриална собственост.2. Принцип на независимост на закрилата Съдбата на закрилата в една страна не се влияе от съдбата на закрилата в друга страна. 3. Принцип на приоритета конвенционен приоритет – изисква се световна новост; при редовно подадена заявка в 1 страна и в друга страна членка на съюза в период 12 месеца за дата на подаване на втората заявка се счита датата на първата изложбен приоритет – при показване на изобретението на изложба и подаване на заявка в 3-месечен срок, датата на изложбата се счита за дата за получаване на собственост.

II. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ПРИЕТИ НА БЕРНСКА КОНВЕНЦИЯ ОТ 1886 ГОДИНА

Бернски съюз (18 държави)Закрила в областта на художествената собственост

1. Принцип на националния режим2. Принцип на независимост3. Принцип на автоматизъм на закрилата

1892 – Първи закон за търговските марки в България след ОсвобождениетоIII. ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ – патентите за изобретения, полезните модели,

промишлените дизайни, търговските марки, фирмените наименования, наименованията и указанията за произхода на стоките, закрила срещу нелоялна конкуренция; правата върху патенти върху изобретения, литература и изкуство, изпълнителна дейност на артисти, звукозаписи, радио и телевизия, програми, научни открития, промишлени образци, търговски марки, фирмени наименования и други търговски ограничения, а именно наименования на стоките, закрила на нелоялна конкуренция и всички права, отнасящи се до интелектуалната дейност, производствената, научната, литературната и художествената област;

IV. ХУДОЖЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ – произведения в областта на науката, литературата и изкуството;

V. СОИС1. патенти за изобретения във всички области;2. произведения на литературата и изкуствата, науката;3. изпълнителна дейност на артисти;4. звукозаписи;5. радио и телевизионни програми;6. научни открития;7. промишлени образци;8. търговски марки;9. фирмени наименования и други търговски означения;10. указания за наименованието и произхода на стоките;11. закрилата срещу нелоялна конкуренция;12. всички други права, отнасящи се до интелектуалната дейност в производствената, научната, литературната и художествената област;13. нови обекти на интелектуална дейност;

VI. НАУЧНИ ОТКРИТИЯ

Научно откритие е установяване на явления, свойства или закони на материалния свят, неизвестни по-рано и достъпни за проверка.

Научното откритие изисква причина, следствие и причинно-следствена връзка. Когато тези елементи отсъстват, се говори за научен факт, но не и за научно откритие.

За научни открития не се признават откритията в областта на Обществените науки, Географията, Археологията, Геологията, Палеонтологията.

1

Изобретение

Новосъздадено техническо средство, иновация (не всяка иновация е изобретение), нещо, което се използва да улесни живота ни, нов продукт (устройство, вещество, изделие, новосъздаден микроорганизъм, ново разположение на елементи в пространството), нов метод;

Изобретенията са резултат от практикоприложна научноизследователска дейност. Поради бързото развитие на техниката, няма точно определение какво е изобретение. Изобретението е техническо решение на задача, в която и да е област на човешка

дейност. Техническо означава всяко нещо, което може да се използва многократно.

I. ИЗИСКВАНИЯ ЕДНО ТЕХНИЧЕСКО РЕШЕНИЕ ДА БЪДЕ ИЗОБРЕТЕНИЕ

1. Да не попада в кръга области, които не се считат за изобретение: открития; научни теории; математически методи; резултати от художествено творчество; планове, правила и методи за интелектуална дейност; планове, правила и методи за игри или за делова дейност; представяне на информация; компютърни програми; човешкото тяло на различни етапи от неговото съществуване и елементи от него;

2. Да не попада в групата на изобретенията, които се считат за непатентоспособниИзобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави, в т. ч. отнасящи се до:

методи за клониране на хора; методи за изменение на генетичната идентичност на човешки зародиш; използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели; методи за модифициране на генетичната идентичност на животни, когато има опасност това да им причини страдания, без да има някаква съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи; методи за диагностика и лечение на хора или животни , но лекарствата са патентоспособни; сортове растения и породи животни; биологични методи за произвеждане на растения и животни;II. КРИТЕРИИ ЗА ПАТЕНТОСПОСОБНОСТ

1. НовостНовостта е обективен критерий. Изобретението е ново ако не е част от състоянието на

техниката – всичко, което е станало общодостъпно с писмено или устно описание, използване или разгласяване по какъвто и да е начин, където и да е по света (абсолютна световна новост) преди датата на подаване на заявката или преди приоритетната дата;

2. Изобретателска стъпкаИзобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от

състоянието на техниката за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата. Очевиден начин означава, че изобретението следва явно или логично от състоянието на техниката, т.е. то може да се осъществи без да са нужни знания и умения на специалиста в областта.

3. Промишлена приложимостПромишлено приложими са изобретенията, чиито предмет може да бъде многократно

произвеждан (използван), в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство; промишлената приложимост се преценява не само към датата на подаване на заявката, а и след този момент.

III. ПРОЦЕДУРА ПО ПАТЕНТОВАНЕ

1. Заявката за регистрация (комплект документи) се подава в Патентното ведомство Заявка може да подаде изобретател; правоприемник – лице, което получава правото на собственост; работодател, когато изобретението е служебно (в рамките на трудово правоотношение; налице са използвани ресурси, осигурени от работодателя; работодателят може да подаде заявка за закрила от свое име в срок от 3 месеца, а след тях правото се прехвърля на изобретателя ); Съдържание на заявката

2

Заявление – идентификационни данни на заявителя и на действителния изобретател, опис на документите, включени в заявката, като може да се подаде лично или от местен представител по индустриална собственост; Описание – същност на техническото решение, на базата на сравнение с подобно техническо решение; Патентни претенции – най-важната част от документите, защото определят обхвата на закрила; Реферат – повтаря описанието в резюме и се публикува в официалния бюлетин на ведомството;

2. Формална експертиза Проверка за наличие на конвенционална информация в подадените документи – тази проверка цели да установи дали изобретението не съдържа класифицирана информация и дали не касае сигурността и отбраната на страната. Ако има наличие на такава информация /класифицирана/ заявката се засекретява, т.е не е общодостъпна. Проверка на документите – при проблем с документите, заявката се връща на заявителя, който има определен срок (3 месеца) да я подаде отново, като се запазва първоначалната дата на подаване. Проверка за допустимост – дали изобретението не попада в кръга на обекти, които са изрично изключени от закрила – технически решения, които не се считат за изобретения и изобретения, които са изрично изключени от закрила.

3. Експертиза по същество – до 13тия месец след подаването на заявката се подава молба от страна на заявителя, ако такава молба не се подаде процедурата се прекратява;4. Публикация на заявката – на 18тия месец от датата на подаване на заявката тя задължително се публикува в официалния патентен бюлетин;5. Възражения от страна на трети лица срещу заявеното за закрила изобретение;6. Ако всичко е наред изобретението се вписва в Държавния регистър на изобретенията, издава защитен документ – патент и се публикува в бюлетина на ведомството.

IV. ПАТЕНТЪТ УДОСТОВЕРЯВА

1. наличие на патентоспособно изобретение;2. изобретател;3. собственик на изобретението;4. собственост (изключително право) върху изобретението;

V. СОБСТВЕНИКЪТ СЕ НАРИЧА ПАТЕНТОПРИТЕЖАТЕЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ ПРАВА, КОИТО ПРИДОБИВА СА:1. Право на търговско използване на изобретението, като патентът не е разрешение за търговско използване;2. Право на забрана за търговско използване на защитеното изобретение от трети лица без съгласието на патентопритежателя;3. Право на разпореждане – възможност за разрешаване на използване на изобретения от страна на трети лица (лицензиране), възможност патентът да служи като обезпечение на кредит;

VI. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО (ПРАВОМЕРНО СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ)1. Използване за лични потребности;2. Използване за научно-изследователски и експериментални цели;3. Използване за еднократно приготвяне на лекарства по лекарски рецепти в аптеки;4. Използване в чужди, наземни, морски, въздушни и други превозни транспортни средства, които навлизат в страната временно или случайно;

VII. ИЗЧЕРПВАНЕ НА ПРАВОТО

1. Патентът важи на територията на страната2. Патентът е с максимална продължителност до 20 г, като за продължаването му се заплащат т.нар. ежегодни патентни такси

VIII. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

1. Ако едно лице добросъвестно е използвало изобретението или е направило подготовка за използване преди датата на подаване на заявката, то има право да продължи да използва изобретението и след издаване на патента в същия обем – преждеползване.2. Ако едно лице добросъвестно е използвало изобретението или е направило подготовка за използване в периода от подаване на заявката до публикацията (18 месеца) не се счита за нарушител в случай, че прекрати използването с издаването на патента.3. Ако едно лице е използвало изобретението или е направило подготовка за използване на изобретението от датата на публикация до момента на издаване на патента, то е нарушител, при условие че патент бъде издаден. 4. Периодът от подаване на заявката до получаване на патента се нарича период на временна закрила.

3

5. След датата на прекратяване на действието на патента, поради незаплащане на годишните патентни такси, патентопротежателят има възможност да възстанови действието на патента, ако заплати таксите в двоен размер в срок от 6 месеца. Действието на патента се възстановява със задна дата. Лицата, които добросъвестно са започнали да използват изобретението в този 6 месечен период или са направили необходимите стъпки за това, получават статут на послеползватели и могат да продължат да използват изобретението в същия обем и след възстановяване действието на патента.

IX. КРАЙ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПАТЕНТА

1. Прекратяване на действието от момента на настъпване на събитието, т.е за бъдещ период изтичане на срока на действие; неплащане на такси; изричен отказ на патентопритежателя;

2. Прекратяване на действието със задна дата от момента на подаване на заявката – прекратяване поради недействителност Патентопритежателят не е имал право да подаде заявка. Издаден е патент без законно основание. Същността на изобретението не е достатъчно добре изяснена. Има разминаване между същността на изобретението и описанието в документите.

X. ВИДОВЕ ПАТЕНТИ

1. Според връзката на патента с други патенти основен патент – не зависи от друг патент, не изисква използване на друго изобретение; допълнителен патент – издава се за технически решения, които усъвършенстват или допълват други технически решения, защитени вече с основен патент, издава се на патентопритежателя на основен патент и неговият срок на действие е обвързан със срока на действие на основния патент и се прекратява едновременно с него; зависим патент – патент за изобретение, чието използване изисква използването на друго вече патентовано изобретение, може да бъде издаден на всяко трето лице и срокът му действие не е обвързан със срока на действие на основния патент; ?потвърден патент – издаване на патент в друга държава; патенти аналози – патенти, издадени за едно и също изобретение в различни държави;

2. Според типа система за експертиза Основен Предварителен

3. Според спецификата на субекта или експертизата Основен Патент за служебно изобретение – патентопритежател е работодателят на изобретателя Секретен патент – за изобретения свързани с отбраната и сигурността на страната, не се правят публикации в националния патентен бюлетин

4. Според обекта За метод За продукт – изделие, микроорганизъм, вещество, разположение на елементи в микропространството и др.

4

Икономически функции и изгоди от наличието на патент

I. ПРОДАЖБИ

1. Патентът е средство за закрила на инвестициите – първоначалната инвестиция за откритието се обезсмисля при липса на патент, защото конкуренцията може да използва изобретението, но без да влага средства в изследване2. Патентът е средство за завоюване на пазари – патентът е юридически монопол, но не винаги това означава, че е и фактически монопол, той позволява на патентопритежателя да продава продукта си на завишени цени3. Патентът дава възможност за удължаване на жизнения цикъл на продукта

II. БЛОКИРАНЕ НА КОНКУРЕНТИ

1. Патентопритежателят не е длъжен да започне веднага предлагането на продукта, затова може да приложи стратегията на обиране на каймака, или т. нар. стратегия на „дойната крава”, която се прилага срещу „канибализъм”2. Патентът ни дава време – при наличие на патент конкурентите трябва да инвестират в откриването на нова, по-добра технология, с която да ни конкурират, но докато те правят проучване, ние имаме предимство както на пазара, така и в иновирането на нашата технология

III. ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОСТТА

1. Продажба2. Лицензиране3. Размяна на патенти4. Размяна на лицензии

IV. ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗГОДИ

1. Патентът дава възможност за реализиране на свръхпечалба – печалба над средната за отрасъла, изразена в проценти;

2. Печалбата се максимизира, изразена във валута;

3. Патентът дава възможност за постоянни изгоди във времето, защото можем да инвестираме и да получаваме нови патенти за нови изобретения – конкуренция със себе си;

Злоупотреба с патенти и механизми на противодействие

I. НЕИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

1. Индиректни механизми на противодействие Ежегодни и нарастващи патентни такси Ограничения на патентопритежателя2. Принудителна лицензия – санкция за неизползване на изобретението, която се налага ако трето лице е поискало лиценз, който му е бил отказан. Издава се, ако изобретението не се използва 3 години след издаването на патента или 4 години след датата на заявката, като се прилага срокът, който изтича по-късно.

II. НЕДОСТАТЪЧНО ИЗПОЛЗВАНЕ

1. Ако изобретението не е използвано в достатъчна степен, за да удовлетвори потребността на пазара (освен ако няма основателни причини), 3 години след издаването на патента или 4 години след датата на заявката (прилага се срокът, който изтича по-късно), може да се изиска принудителна лицензия.2. При наличието на зависим патент ако е отказано разрешение за ползване при разумни условия, може да се изиска принудителна лицензия.3. Принудителна лицензия може да се издаде, дори да няма нарушение, ако общественият интерес го налага.

III. ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЛИЦЕНЗИОННА ГОТОВНОСТ – документ, чрез който патентопритежателят заявява, че не е в състояние да използва изобретението си. При подаване на декларация за лицензионна готовност се счита, че има използване. Така се намаляват дължимите такси с 50%. Декларацията може да бъде подадена във всеки един момент от подаването на заявката до датата на изтичане на патента. Декларацията се публикува в бюлетина на ведомството.

5

Икономическа реализация на произведението в чужбина

Защитата на изобретенията има териториално ограничение, а в глобалния свят много често стопанската дейност излиза извън предела на страната, в която се осъществява, което поражда нуждата от задгранично патентоване.

I. КАКВИ СА ЦЕЛИТЕ НА ЗАДГРАНИЧНОТО ПАТЕНТОВАНЕ?1. Защита на инвестициите в случай на реализиране на изобретението зад граница.2. Завоюване на повече пазари зад граница, което увеличава обема продажби, в сравнение с реализация на продукта само на територията на страната. Наличието на задграничен патент влияе психологически на потребителите и така се увеличава както обемът продажби, така и жизненият цикъл на продукта.3. Осъществяване на разпоредителни действия като размяна на патенти и/или лицензии и предоставяне на права.4. Възпрепятстване на конкурентите.5. Закрила на собствеността при участие на изложби и панаири в страни, които не признават изложбения приоритет.

II. КОИ ИЗОБРЕТЕНИЯ СИ СТРУВА ДА СЕ ПАТЕНТОВАТ ЗАД ГРАНИЦА?Фактори, които влияят на решението за патентоване в чужбина

1. Патентоспособност на техническото решение;2. Възможност за икономическа реализация на изобретението в чужбина;3. Успешна реализация на технологията на националния пазар;4. Възможност за осъществяване на контрол върху използването на изобретението от трети лица;

Видове изобретения според възможността за осъществяване на контрол върху използването им от трети лица

Изобретения, които директно могат да се разпознаят в крайния продукт, т.е. лесно се контролира използването от друго лице, следователно патентоването е добра стратегия. Изобретения, които не се разпознават директно в крайния продукт, но тяхното използване може да бъде разпознато в крайния продукт, т.е. изобретението оставя следа върху крайния продукт (на пръв поглед не се разбира дали конкурентът го използва, но при разглобяване може да се установи), следователно патентоването е добра стратегия. Изобретения, които не оставят следа върху крайния продукт, т.е. добра стратегия е да няма патентоване, за да се запази разкриването на информацията.

III. В КОИ ДЪРЖАВИ Е УДАЧНО ДА СЕ ПАТЕНТОВА?1. Икономически фактори – анализ на пазарното търсене, на жизнения стандарт, на броя и силата на конкурентите и т.н.2. Юридически фактори – анализ на правната рамка на съответната страна

IV. ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЗАДГРАНИЧНОТОПАТЕНТОВАНЕ?1. По национален ред – заявителят подава заявка във всяка държава според местните закони, като ползва услугите на местен представител по индустриална собственост2. По международен ред – използване на международни или регионални системи на закрила, при които с подаване на една заявка се получава патент в определен брой

страни

6

ВидКритерии МЕЖДУНАРОДНА РЕГИОНАЛНА

ТИП НА СИСТЕМАТА

Затворена система – може да се ползва само от граждани на страни,

членки на системата

Отворена система – може да се ползва от всеки заявител,

без значение какво е гражданството му

ПОЛЗИПодаване еднократно на заявка и

формална експертиза

Целият процес се осъществява еднократно в

обхвата на системата

ДЕЙСТВИЕ

Получават се толкова документи за собственост, колкото са държавите, в

които има патент, като не е задължително в заявката са се

посочат толкова държави, колкото е броят им в системата

Получава се един документ за собственост, който е

валиден за целия регион

СИСТЕМА, ФУНКЦИОНИРАЩА ПО РЕДА НА ДОГОВОРА ЗА ПАТЕНТНО КООПЕРИРАНЕ. Подписан е през 1978г. и в него членуват 130 държави, в т.ч. и България. Заявка може да се подаде пред национално патентно ведомство или директно към международното бюро на световната организация за интелектуална собственост – СОИС.

ЕВРОПЕЙСКАТА ПАТЕНТНА СИСТЕМА – в основата ѝ стои Европейската патентна конвенция, подписана през 1953 г., като към момента в нея членуват 38 държави. България е членка на конвенцията от 2002 г. Заявките се гледат от Европейското патентно ведомство, чието седалище е в Мюнхен, като има и клон в Хага. Процедурата в Европейското ведомство до голяма степен повтаря процедурата пред Националното ведомство. Документът за собственост, който се издава се нарича Европейски патент, но той не действа на територията на цялата система. Още в заявката могат да се посочат държавите, в които се иска патент, но много от тях искат документацията да се преведе на местния език, а също и таксите да се плащат в местна валута.

V. ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАТ МЕЖДУНАРОДНИ СИСТЕМИ, ПРИ НАЛИЧИЕТО НА РЕГИОНАЛНИ?1. В исторически аспект международните системи възникват по-рано – регионалните системи се появяват, защото много държави имат сходни законодателство и историческо развитие.2. Международните и регионалните системи имат различен териториален обхват, но могат да се използват съвместно.

VI. КОЛКО ВРЕМЕ ДА СИ ПОДДЪРЖАМЕ ПАТЕНТА В ЧУЖБИНА?Докато има икономическа изгода от закрилата на собствеността зад граница.

Полезни модели

Полезен модел – техническо решение, което е ново и полезно, но не успява да прехвърли критерия за изобретателска стъпка, следователно полезните модели не подлежат на патентоване. Полезният модел е измислен в Германия и представлява техническо решение от по-ниско ниво в сравнение с изобретението, известно още като малко изобретение.

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ИЗОБРЕТЕНИЕ И ПОЛЕЗЕН МОДЕЛ I. НЕ МОГАТ ДА СЕ ЗАЩИТЯТ КАТО ПОЛЕЗЕН МОДЕЛ

1. Химични съединения;2. Методи;3. Биотехнологични изобретения;4. Технологичните решения, които не могат да се защитят като изобретение;

II. ОСНОВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

1. Новост Полезният модел се счита за нов, ако не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката включва всичко, което преди датата на подаване на заявката за полезен модел, съответно преди датата на приоритета, е станало общодостъпно чрез използване в Република България чрез писмено или устно описание или разгласяване по какъвто и да е начин, където и да е по света, както и съдържанието на националните, европейските и международните заявки. Разкриването на полезния модел не влияе на новостта, когато е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката за регистрация.

7

СОИСМеждународна заявка и осъществяване на

формална експертиза

Заявителят може да се откаже

Проверяване състоянието на

техниката

Заявителят може да се откаже

Предварителна експертиза

Отделна експертиза за всяка страна

Национална фаза

в страните, одобрили заявката

Получаване на патенти

8

2. Изобретателска стъпка Счита се, че един полезен модел притежава изобретателска стъпка, когато лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи, на база на състоянието на техниката към датата на заявката или приоритетната дата.3. Промишлена приложимост Не се различава от промишлената приложимост за изобретенията.

III. РЕГИСТРАЦИОННА ПРОЦЕДУРА

Не включва експертиза по същество и публикация на заявката. Издава се документ за собственост, който се нарича Свидетелство за регистрация на полезен модел, известно още като малък патент, като срокът му е 4 години, с опция за удължаване 2 пъти по 3 години, при редовно заплащане на поддържащите такси, които са по-ниски от тези за изобретенията. Всяко лице може да поиска справка за състоянието на техниката, като резултатите от нея не влияят върху решението на експертизата.

Едно и също техническо решение понякога може да се защити и като изобретение, и като полезен модел. В такива случаи е позволено едновременното подаване на двете заявки, като има възможност заявката за полезен модел да се отложи. При наличие и на патент, и на свидетелство, продажбата на едното води до продажба и на другото. При заявка за изобретение, ако заявителят не подаде молба за експертиза по същество, той може да получи свидетелство за полезен модел, но трябва да изрази това свое желание. При неодобряване на заявката за патент, тя може да се трансформира в заявка за полезен модел. Системите за патентоване на изобретения могат да се използват и за полезни модели в страните, чието законодателство го позволява.

Промишлен дизайн

I. ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН – видимият външен вид на продукт или част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. При полезния модел формата е свързана с функцията на техническото решение, докато при промишления дизайн формата като елемент на външния вид няма връзка с функциите на продукта.

II. ПРОДУКТ – всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия.

III. ВИДОВЕ ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН

1. Двуизмерен – дизайнерско решение, отнасящо се до линии и цветове (пр. десени на платове);2. Триизмерен – дизайнерско решение, отнасящо се до формата (пр. бижута);

IV. НЕ МОЖЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА КАТО ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН

1. дизайн, който противоречи на обществения ред или на добрите нрави;2. дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта;3. дизайн, чиито особености са обусловени от необходимостта продуктът да бъде механически свързан

V. ОСНОВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

1. Новост Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи. Разгласяване на дизайна до 12 месеца преди приоритетната дата не влияе на новостта.

2. Оригиналност Дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или преди датата на приоритета.

VI. ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ

1. Извършва се в Патентното ведомство и се урежда от Закона за Промишления дизайн.2. Подаване на заявка

9

Правото на заявяване на дизайн принадлежи на автора или на неговия правоприемник, както и на работодателя или на поръчващия, когато дизайнът е служебен. Заявката трябва да съдържа искане за регистрация на дизайн, изображение на дизайна и други стандартни документи. Към заявката може да се включи и представено по инициатива на заявителя кратко описание на особеностите на дизайна. Няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка, при условие че продуктите, в които са включени или към които са приложени дизайните, принадлежат към един клас на Международната класификация на промишлените дизайни или към един и същ комплект или композиция от изделия.3. Формална експертиза4. Регистрация на дизайна – прилага се регистрационна система на експертиза5. Публикация Заявителят на дизайн може да поиска с подаването на заявката отлагане на публикацията на регистрацията на дизайна, но трябва да посочи срок за регистрация. Когато не е подадено искане за публикация, заявката за дизайн се смята за оттеглена.6. Издаване на защитен документ – Свидетелство Свидетелството може да се издаде на заявителя или на правоприемника и удостоверява наличието на защитен дизайн, неговите автор и притежател, наличие на изключително право и приоритет.

VII. ВАРИАНТИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН ЧРЕЗ МНОЖЕСТВЕНА ЗАЯВКА

1. Дизайн на самостоятелно изделие – класически вариант2. Дизайн на част от съставно изделие – като такава част се счита елемент на изделието, който е структурно обособен и има самостоятелна търговска реализация. Нуждата от такава регистрация на дизайн се обуславя от: необходимост от власт върху пазара на резервни части, възможност конкурентите да имитират отделни елементи на дизайна, фактът, че дизайнът на целия продукт се изменя по-бързо от дизайна на отделните елементи3. Дизайн на комплект от изделия – това са изделия, които имат еднакъв принцип на стилистично оформление и изпълняват едни и същи функции – пр. бижута, комплекти за хранене; Необходим е, защото в противен случай конкурентите могат да имитират само 1 изделие от комплекта, без да са нарушители.4. Дизайн на композиция от изделия – композиция са изделия, които имат единен принцип на стилистично оформление, но изпълняват различни функции – пр. обзавеждане5. Вариант на дизайн

Ако един дизайн отговаря на изискванията за регистрация и като промишлен дизайн, и като художествена собственост, то той може да се защити и по двата начина.

VIII. СЪДЪРЖАНИЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО

1. право на търговско използване;2. забраната за всяко 3то лице да използва по търговски начин защитения дизайн без разрешение;3. право на разпореждане с дизайна;

IX. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО – НЕ СЕ ТРЕТИРА КАТО НАРУШЕНИЕ

1. използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности или с експериментална цел;2. използването на дизайн, когато се осъществява с експериментална или научна цел;3. използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства;

X. ДРУГИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО

1. Обхват – определя се от изображението, приложено в заявката;2. Време – срокът на действие на регистрацията на дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката, с възможност за подновяване за три последователни периода от по 5 години;3. Територия – действа на териториите, където е регистриран;4. Преждеползвател – Лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го използва в същия обем и след тази дата.

XI. КРАЙ НА ДЕЙСТВИЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО ПРАВО

1. Прекратяване изтичане на срока на ползване; отказ на притежателя на изключителното право;

10

прекратяване на юридическо лице, което е притежател на дизайн, но няма правоприемник;2. Заличаване регистриран е в противоречие с основанията за регистрация; попада в групата на изключените от закрила обекти; заявителят не е имал право да подаде заявка; регистриран е в нарушение на чужди права – ако същият дизайн е регистриран по-рано от друго лице с авторско право;

11

XII. РЕГИСТРАЦИЯ НА ДИЗАЙН В ЧУЖБИНА

1. Международна системаХАГСКА СИСТЕМА ЗА МЕЖДУНАРОДНА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН, създадена през

20те години на 20 век с подписването на Хагската спогодба за регистрация на промишления дизайн, която се регистрира от СОИС. В рамките на процедурата се подава една международна заявка за закрила на дизайна, като е възможно да се подаде директно в централата или чрез местното патентно ведомство. СОИС прави регистрация, публикация за регистрация и уведомява страните, които са посочени в заявката, че дизайнът е регистриран на техните територии, след което те имат срок, в който могат да откажат регистрацията на дизайна, т.е. до изтичането на този срок регистрацията има статут на заявка.

2. Регионална системаСИСТЕМА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ДИЗАЙН НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ от 2003 година. Системата е

регионална, което означава, че не се прави експертиза по същество. Срокът на регистрация е 5 години, с опция за удължаване 4 пъти по 5 години. Освен за регистриран дизайн, системата осигурява закрила и за нерегистриран дизайн в срок от 3 години от датата на разгласяване на дизайна за първи път пред общността на ЕС, като собственикът на нерегистрирания дизайн може да преследва само умишлените нарушители.

Търговски марки

Всеки производител отбелязва със своя знак продуктите, които предлага на пазара. Докато производството е било ръчно и е задоволявало нуждите на местния пазар, марките не са били така значими, но когато производството надхвърля обхвата на местния пазар, връзката между потребител и производител става опосредствана и потребителят започва да изпитва затруднения в разпознаването на стоките на различните производители. Тогава се появява нуждата от търговските марки.

I. МАРКАТА е знак или комбинация от знаци, способни да отличават стоките/услугите на един предприемач от стоките/услугите на останалите предприемачи. В този смисъл марката е символ за произхода на стоките. Необходимо е марката да бъде представена графично.

II. ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ МАРКИ

1. Според изразните средства Словни (словесни) – дума или комбинация от думи, които не са изписани по специфичен начин – пример: Nokia; Образни (фигуративни) – има изображение, но то не е придружено от текст – пример: Комбинирани – може да бъде само името, но изписано по специфичен начин, или лого, придружено от текст и т.н. – пример: Coca-Cola; Специални – съставени са от други изразни средства;

Обемни (3D марки) – форма на продукта, форма на опаковката или друга триизмерна форма – пример: Тоблерон, бутилки на парфюми, бутилките на Кока-Кола, човечето на Michelin; Цвят или комбинация от цветове – пример: червено и бяло на Кока-Кола, лилаво на Милка; Звукови; Обонятелни – не са естественият аромат на продукта; !!!Парфюмът не е обонятелна марка!!! Пример: тенис топки с аромат на прясно окосена трева, ароматизирани листи, ароматизирани химикали и т.н.;

12

Заявка Формална експертиза Регистрация

Публикация

УведомяванеДържава 1Държава 2Държава 3

Светлинни; Движения и жестове;

13

2. Според вида на титуляра Индивидуални; Съвместни – марката е притежание на две или повече лица, като всеки съпритежател може да я използва без съгласието на останалите и без да се отчита за това, освен ако между тях е уговорено друго в писмена форма; Колективни – собственост на организация, която обединява предприемачи на определен принцип (притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице), т.е. собственикът на организацията дава марката за ползване на своите подчинени; пример: Асоциация на месопреработвателите; Сертификатни – собственост на лице, което проверява и удостоверява качеството на стоките и тази организация дава марката за ползване на организациите, които отговарят на критериите; пример: Асоциация на потребителите;

III. НАЧИНИ НА ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ТЪРГОВСКА МАРКА

1. На основание на използване (първият начин, възникнал исторически) – едно лице е използвало достатъчно дълго и добре марката и хората започват да я свързват с него. Съществуват следните проблеми:Ако две лица добросъвестно работят под една и съща марка в различни държави и едно от тях разшири обхвата на дейността си, то един от двамата ще трябва да се откаже от марката.Ако две лица произвеждат различни стоки под една и съща марка, но един от двамата разшири дейността си, то е възможно в един момент обхвата на дейностите им да се застъпи.Тези проблеми правят неудачно придобиването на собственост на основата на използване и в следствие на това възниква начинът на придобиване на собственост:2. На основата на регистрация – най-често прилаган метод;3. На основата на статут на общоизвестност (прилага се при много малко марки) – една марка достатъчно интензивно е била използвана и е добре разпознаваема сред потребителите и върху нея може да се добие собственост без да се изисква регистрация или използване на територията на страната;

IV. КРИТЕРИИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ТЪРГОВСКА МАРКА

Абсолютни основания – касаят възможността на един знак да функционира като марка;Относителни основания – касаят предходни права върху знака, който може да функционира като марка;

V. АБСОЛЮТНИ ОСНОВАНИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (ЗА ОТКАЗ ОТ РЕГИСТРАЦИЯ)НЕ СА МАРКИ ОПРЕДЕЛЕНИЯТА ОТ 1. ДО 4. ВКЛЮЧИТЕЛНО:1. Не трябва да бъде символ на държавен суверенитет (знаме, герб);2. Не трябва да е символ на международна организация;3. Не трябва да е исторически или културен паметник;4. Не трябва да е знак за качество;5. Знакът трябва да бъде отличителен; Присъщоотличителни (подходящи са за регистрация като ТМ) – думи, които са новосъздадени и не съществуват в съответния език или в който и да е език; тези думи се наричат неологизми; пр. Nokia;6. Знакът не трябва да бъде неотличителен; Попринцип неотличителни – обикновените букви, цифри, цветове, прости геометрични фигури; Обичайни за бранша символи – пр. пастата на Aquafresh; Родови символи (понятия) – естествените наименования на продуктите; пр. Walkman, Веро;

Ако името се превърне в естествено наименование на продукта, то регистрацията може да бъде заличена.

Описателност – качество, цена, географски произход, вложен материал и т.н.; пр. Пере добре (за прах за пране), Мерло (за вино);

Асоциативни (согистивни) знаци – наименование на някаква характеристика, но без тя да се назовава – пр. Shweps (ps – асоциация за газирана напитка); - те могат да се регистрират;

АКО ЗА НЯКОЙ ОТ ВАРИАНТИТЕ НА НЕОТЛИЧИТЕЛНОСТ СЕ ДОКАЖЕ ПРИДОБИТА ОТЛИЧИТЕЛНОСТ, ТО ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ РЕГИСТРИРА КАТО ТМ.Знаци способни на отличителност:7. Знаци, които са известни на съответния език, но нямат никаква връзка с бранша, в който се използват; пр. Apple;

14

8. Знакът не трябва да има заблуждаващ характер, т.е. да не назовава характеристика на предмета, която не отговаря на истината;9. Да не е географско понятие – ако показва реален произход, проблемът е описателност, ако не показва реален произход, проблемът е заблуждаващ характер, но ако не показва реален произход и името не би породило асоциация, която да е заблуждаваща, може да се регистрира (пр. Еверест);10. Да не трябва да противоречи на обществения ред и добрите нрави;11. Да не е регистрирано географско значение или негово производно; Географските означения са географски понятия, които се използват за означаване на произхода – пр. Мелнишко вино; В държавите, в които географските означения не се защитават като такива, те се защитават като колективни ТМ;

VI. ОТНОСИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ

1. Не се регистрира марка, идентична на по-ранна марка за идентични стоки или услуги; Идентичност = пълно съвпадение на двата знака и пълно съвпадение на стоките и услугите Тройна идентичност = визуална + смислова (значение) + фонетична (звучене) идентичност; Когато поне една от трите характеристики на тройната идентичност не е налица, говорим за сходни, а не за идентични знаци. Четворна идентичност = тройна + стокова идентичност;2. Не се регистрира знак, идентичен на по-ранна марка за сходни стоки или услуги, когато съществува вероятност за объркване на потребителя; пр. Вино и Пелин;3. Не се регистрира знак, сходен на по-ранна марка за идентични стоки и услуги, ако съществува вероятност за объркване на потребителя; пр. Adidas и Adibas за спортни стоки;4. Знак, сходен на по-ранна марка за сходни стоки и услуги, ако съществува вероятност за объркване на потребителя; пр. Чанове (луканка) и Чамове (салам); При горепосочените основания, ако първият предприемач даде разрешение, то такава марка може да бъде регистриране. Една марка е собственост само за един вид стоки и услуги. За по-ранна се счита марка, която:

По-рано е станала общоизвестна; По-рано е регистрирана по национален или по международен ред; По-рано е заявена по национален или по международен ред; Е с по-ранен приоритет по национален или по международен ред;

5. Не се регистрира знак, идентичен или сходен на по-ранна общоизвестна марка за несходни стоки или услуги, ако има опасност от несправедливо облагодаеталстване или увреждане на репутацията на тази общоизвестна марка;6. Не се регистрира марка, която е идентична или сходна за идентични или сходни стоки или услуги на марка с по-ранно търговско използване; Горните две обстоятелства са валидни само ако се докаже недобросъвестност, съществува вероятност за объркване на потребителя и е подаден сигнал от първия предприемач.7. Не се регистрира марка на името на агента или представителя на истинския собственик при подаден сигнал от него.

VII. ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ:У НАС СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА В ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО.1. Подаване на заявка Всеки може да подаде заявка за регистрация – лично или чрез представител по индустриална собственост Съдържание на заявката:

искане за регистрация на марката (идентификационни данни на заявителя) приложение на марката – графично представяне; списък със стоките и услугите, във връзка с които ще се регистрира марката (този списък ограничава собствеността – определя обвхата на закрилата, като в него могат да се посочат стоки и услуги, за които марката няма да се използва); документ за приоритет, пълномощно и други стандартни документи;

2. Формална експертиза – проверка на документите

15

З ФЕ Публикация на заявката

ЕС/АБС

ЕС възр.опоз.

Регистрация

Публикация

Свидетелство

3. Експертиза по същество на абсолютните основания за регистрация4. Публикация на заявката Срок за възражения по абсолютните основания от всеки гражданин; Срок за опозиция по относителните основания от заинтересованите лица; Експертиза на възраженията и опозицията – ведомството се произнася, че възраженията и опозицията са:

Основателни; Неоснователни; Частично основателни;─ Защита;─ Ограничаване на обхвата;

5. Регистрация на марката6. Публикация в официалния бюлетин7. Издаване на Свидетелство на заявителя или на правоприемник, което

удостоверява: наличие на търговска марка; собственик; изключително право; приоритетно право;

VIII. СИСТЕМИ НА ЕКСПЕРТИЗА:1. В България – Полупроверочна система с процедура по възражения и опозиция – не се прави експертиза на относителните основания;2. Регистрационна система – З – ФЕ – Р;3. Полупроверовъчна;4. Полупроверовъчна с процедура по абсолютните основания;5. Пълна проверочна система – експертиза на абсолютните и по относителните основания, след което се прави регистрация;6. Пълна проверочна с опозиция;

IX. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРАВО:1. възможност за използване на марката по търговски начин – търговско ползване на марка върху услуги – чрез документация (фактури, договори, визитни карти и др.) и чрез реклама, и когато се намира на унформи, собствено превозно средство и др.2. собственикът да забрани търговското използване от други лица;3. възможност за разпореждане с марката.

X. ОБХВАТ НА ЗАКРИЛАТА: марката е собственост само за стоките и услугите, за които е регистрирана.

XI. ОГРАНИЧЕНИЯ:1. Понякога на други лица им се налага да ползват марката за търговски цели, без това да нарушва правата на собственика (когато друго лице продава резервни части, с които може да се осъществе ремонта на частите на определена марка или когато се предлагат ремонтни услуги).2. Изчерпване на правата – в ЕС стига едно разрешение за търговското разспространение на стоките3. Териториално – в страната, в която е регистрирана;4. Срок – 10 години, които започват да текат от датата на заявката. Срокът може да бъде удължаван неограничен брой пъти по 10 години.5. Няма поддържащи такси;

XII. НАРУШЕНИЯ:1. Използване по търговски начин, в рамките на страната и в срок от други лица;2. Износ в страна, различна от европейските, без разрешение;

XIII. КРАЙ НА ДЕЙСТВИЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА:1. Прекратяване на действието изтичане на срока и неподновяване; отказ на собственика от правата; заличено ЮЛ без правоприемник;2. Заличаване на регистрацията – с обратна сила, т.е счита се, че марката никога не е била регистрирана

16

знакът не отговаря на дефиницията; не отговаря на абсолютните основания; противоречи на относителните основания; регистрация на марка от страна на представител без съгласие; недобросъвестно регистриране на марка – на чужда марка на собствено име; марката е регистрирана в противоречие с други чужди права или други права на интелектуална собственост;

Личните права са правото на име и правото на портрет – често се регистрират марки, които носят чужди имена или е изобразен портрет. Други права на ителектуална собственост – първо се регистрира дизайн и после от второ лице се регистрира марка.

3. Отменяне на регистрация – марката е правомерно регистрирана, но е управлявана по такъв начин, че тя се уврежда, функционирането й като марка не е такова, каквото трябва да бъде превръща се в родово понятие (превръща се в наименование на продукта – елка, уолкмен и др.) марката се използва по заблуждаващ начин (напр. Брускети Марети – създава се впечатление, че са с италиански произход) марката не бъде използвана за непрекъснат 5-годишен период – но при уважителни причини може да не се отмени – промени в законодалтелството, които правят използването на марката нецелесъобразно и при още един вид обстоятелства, използване от лицензоползвател. У нас отменянето е от началото на 5-годишния период, а в други страни от подаване на искане за отменяне за неизползване или от признаването на искането за неизползване.4. Ограничение в резултат на бездействие – собственик на марка, знае, че марката се използва от друго лице, но не предприема действия за прекратяване на използването в рамките на 5 години, следователно няма право да преследва нарушителя, когато потребителят знае как да ги различава или няма съществена разлика в качеството.

XIV. РЕГИСТРАЦИЯ НА ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ В ЧУЖБИНА

1. Национален ред Принципи за регистрация на марка, такава каквато е. Пример: рег. На опиум в различни страни и стигайки до д-ви от Близкия изток, тя противоречи на обществения ред, т.е все едно се рекламира наркотик Конвенционен приоритет – при подаване на заявка в страна, членка на Парижката конвенция и подаване на заявка в срок от 6 месеца в друга такава страна за дата на подаване на втората заявка се счита датата на подаване на първата;2. Мадридска система за международна регистрация на търговски марки Функционира от края на 19 век и е най-добре работещата такава система изобщо – с една единствена заявка марката да се регистрира в различни страни, като в нея членуват 85 държави. Процедура:

на основа на национална регистрация – подава се заявка за международна регистрация на заявката се прави формална експертиза световната организация регистрира марката прави публикация уведомява държавите, в които е пожелана регистрация

Държавите имат 12 месеца, в който могат да откажат регистрацията на своята територия, като през това време регистрацията има статут на заявка.

Регистрациите са обвързани с националната – ако тя отпадне, те също отпадат. Недостатъци на МС:

На основата на НР; Продължителна експертиза; Системата работи на френски; 12-те месеца са неудобни за някои държави;

Подписва се Мадритски протокол, с който се внасят някои подобрения. Процедурата може да стартира по дата на заявка в страната на произход; Добавят се английски и испански език; Срокът се удължава до 18 месеца, но отделна държава може да поиска срок, какъвто е нужен на нея;

17

Не всички държави подписват Мадритския протокол.3. Система за регистрация на марка в европейската общостност Млада система Отворена за всички Експертизата се прави централизирано, т.е на 1 място (Аликанте – Испания) Единствена регистрация Членове – 27 държави Типична процедура по национален ред: З – ФЕ – ЕС – П

Географски означения и фирмени наименования

ГО са свързани с това, че в различните области на бизнеса географският произход има значение – качество, удовлетвореност на потребителя и др. Когато стоките имат по-натурален произход (масла, плодове), производителите поставят географския произход върху стоките.

Понякога има манипулиране на потребителите, чрез фалшиво, нереално географско означение. (картофи от Самоков). Това е в минус на потребителите и на истинските производители. Затова истинските производители са под закрила в такива случаи.

I. ВИДОВЕ И ФОРМИ НА ЗАКРИЛА

1. Указания за произход – просто се посочва произхода на стоката. Лицата биват преследвани, ако представят лъжливи указания за произход – Защита срещу заблуждаващи указания за произход.2. Наименования за произход – наименования на регион, страна или местност в дадена страна, които служат за означаване на стоките, произхождащи от там и които притежават качество или свойства, дължащи се предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори (производствените традиции на населението). Пример: българско кисело мляко; българско розово масло; мелнишко вино.3. Географски указания – наименования на страна, район, местност, които служат за обозначаване на стоките, които произхождат от там и които притежават качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този произход. Различие: тук няма човешки фактор – т.е производствените традиции нямат значение. Пример: минерална вода.Указанията за произход включват наименованията за произход и географски указания, но не и обратното.

II. ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ

Извършва се в Патентното ведомство.1. Не се регистрира: Географско означение, което се е превърнало в родово понятие за съответния продукт; Географското означение, идентично с наименованието на сорта растение или породата животно, ако има вероятност за заблуда на потребителя. Пример: ( добруджански боб); Географско Означение идентично на по-ранно географско означение или марка за идентични стоки; Специфичните случаи при марките важат и тук (идентично за сходни стоки…);2. Право на подаване на заявка Лица, които произвеждат стоки за съответния регион; Собственик или правоприемник;3. Документи искане; документ, показващ съответното означение; връзката между стоката и географския регион;4. Формална експертиза5. Експертиза по същество6. Регистрация7. Публикация8. Издаване на Свидетелство, което удостоверява: наличие на географско означение; носителя на изключителното право; самото изключително право; приоритетно право;9. Изключително право – съдържание:

18

право на търговско използване; възможност да се забрани търговското използване от други лица няма право на разпореждане – имаме колективно право – могат да се включат и други като ползватели;10. Срок – няма срок – докато има стока има и географско означение (и докато има

съответните характеристики)11. Край на действието: ако не е отговаряло на изискванията; ако е престанала да съществува връзката стока-среда;

III. ФИРМЕНО НАИМЕНОВАНИЕ – името, под което един предприемач извършва своята дейност и което го различава от дейността на другите предприемачи. Те се защитават при регистрацията на фирмата по Търговския закон.

Закрила срещу нелоялна конкуренция

I. РЕГУЛАЦИИ:Срещу ограничаване свободата на конкуренция – антитръстово и антимонополно законодателство;Срещу нечестни пазарни практики – закрила срещу нелоялна конкуренция – това е най-късно възникналата и най-слабо развитата форма на закрила.

II. НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ – всяко действие или бездействие, което противоречи на честната търговска практика.

III. РАЗЛИКА МЕЖДУ НЕЛОЯЛНАТА КОНКУРЕНЦИЯ И ОБЕКТИТЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ, РАЗГЛЕДАНИ ДО МОМЕНТА:1. Обекти на интелектуалната собственост: Има дефиния; Има предмети, които не могат да се защитят; Основания за регистрация; Процедура по регистрация; Собственост; Ограничение на собствеността; При нарушение няма значение дали нарушителят е добросъвестен;2. Нелоялна конкуренция: Не става въпрос за интелектуален резултат, който да бъде защитен, а за едни нечестни/нелоялни действия и поведение на конкурентите, чиято цел е някаква изода. Дефинират се видовете нелоялни действия. Трябва да се докаже наличие на нелоялно поведение от страна на потърпевшия и да се докаже вероятността за настъпване на негативен резултат.

IV. НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ СПРЯМО ЧУЖДИ ТЪРГОВСКИ МАРКИ

1. Причиняване на объркване – създаване на погрешна представа относно търговския или производствения произход на собствените стоки и услуги директно объркване – когато се използва в непроменен или достатъчно близък вид до оригиналната индикация; индиректно объркване объркване чрез свързване – потребителят не смята, че става въпрос за същият предприемач, но има връзка между тях (дъщерна фирма и т.н.); объркване относно покровителство – потребителят не счита, че е същият предприемач, но счита, че той работи по лицензия; объркване по мърчандайзинг; предпродажбено объркване – в момента на покупката потребителят е наясно, че това не е оригиналът, в моментът на покупката е осъзнал грешката и въпреки това осъществява покупката. Причината е, че той е отделил време да направи потребителския избор и затова осъществява покупката. следпродажбено объркване – потребителят не е объркан в нито един момент (знае, че е менте), но неговата цел е да обърка хората в своето обкръжение, че той потребява оригинала. Обстоятелства, които показват възможност за объркване:

сходство на индикацията; сходство на бизнеса;

19

оригиналът има отличителност и репутация; паметта на потребителя – той не вижда едновременно двете стоки; застъпване на потребителски сегменти между оригинала и другото предложение; елементи на маркетинг микса; възможност за настъпване на негативен резултат;

Отрицателни последици при объркване: Отклоняване на потребителите => отнемат се потребители от оригиналния предприемач => отнемат се приходи => отнема се от печалбата; Потребителят не винаги осъзнава, че е бил объркан => негативно влияние върху репутацията на оригинала; Манипулиране на потребителския избор;

Поведение на предприемачите ненамеса – потребителят е достатъчно информиран и интелигентен да разбере сам за объркването; преследване – да се вземат необходимите мерки, да се преследва нарушителят и да се наложат санкции – показва грижа към потребителя, независимо от направените разходи предупреждаване – оригиналният предприемач предупреждава потребителите, че има ментета и дава указания как да ги различат – отново показва грижа към потребителя оттегляне от пазара – изтегля стоките си и информира потребителите, че ако намерят такава стока, то тя ще е менте – потребителят има възможността дали да си купи ментето или не – скъп вариант, показва сериозно отношение към потребителя;

Объркването изключително много се интензифицира с глобализацията. Объркването може да създаде много сериозни рискове за здравето и живота на потребителите.

2. Разводняване на отличителната способност и рекламната стойност на марката Използване на марката за несходни стоки и услуги, в следствие на което връзката между марка и стока отслабва и това носи негативни последствия за собственика. Форми на разводняване:

замъгляване – просто отслабване на силата на връзката между продукт и марка; опетняване – освен намаляването на връзката, новият бизнес има такива характеристики, които причиняват неблагоприятни ефекти;

3. Използване на чужда репутация използване на чужда марка в собствена реклама, без разрешение на собственика; използване на марката не в качеството й на марка (като сувернир, аксесоар и др.); използваната марка не е същата като оригиналната, но е достатъчно близка, за да се сетим за нея;

V. ПРИВЛИЧАНЕ НА КЛИЕНТИ ЧРЕЗ НЕПРАВИЛНА ИНФОРМАЦИЯ

1. Заблуждение – създаване на погрешна представа относно характеристиките на собствените стоки и услуги.

Объркването е форма на заблуждание относно търговски или производствени характеристики. При объркването директно потърпевши са потребителят и на тази основа и конкурентът, но за конкурентът има преки последици. При заблуждението конкурентът има индиректен пробем – отклонението е общо, а не от контретен продукт.

Средства за предизвикване на заблуждение фактологични твърдения – факти, които създават у потребителя погрешна представа, която отклонява избора му;

─ създаване на илюзия за несъществуващи предимства – олио без холестерол;─ представяне на незначително различие като съществено;─ несъобщаване на необходими сведения – фактът е верен, но само при

определени условия;─ двусмисленост, която е обективно вярна, но води до заблуждение – Не е нужно

да си в Бразилия, за да пиеш бразилско кафе.─ ценови намаления

оценъчни твърдения – влияе се върху емоцията на потребителя; визуално представяне на стоките

─ демонстрация в изкуствено създадени условия─ симулиране на външни белези на продукта;─ преувеличения;

Ако хипотетичният среден потребител би могъл да се заблуди, то това е достатъчно за защита срещу нелоялна конкуренция.В някои страни се санкционират рекламодателите, рекламните агенции и медиите, т.е. има споделена отговорност. В някои страни освен санкции и сваляне от ефир се изисква и коригираща реклама. Не е необходимо информацията да бъде невярна, за да

20

доведе до заблуждение. При оценка на нелоялната конкуренция се минават следните стъпки: истина/неистина, реакция на потребителите, доколо това влияе върху решението за покупка.

2. Дискредитиране на конкуренти – всяко твърдение, което се отнася до конкурента и което може да увреди неговото добро име;3. Нелоялност при сравнителна реклама – видове: Според кръга на конкурентите

абстрактна (сравняваме с конкурентите по принцип); конкретната (конкурентите, с които се сравняваме са ясни)

─ директна (назоваваме или показваме конкурента)─ индиректна (нито му казваме името, нито го показваме, но от контекста

потребителят разбира за кой конкурент става въпрос)

21

Според наличието на оценка оценъчна

─ позитивна – толкова добри, колкото конкурентите, или не сме по-лоши от тях─ негативна – по-добри от конкурентите

неоценъчнаВ Европа има регулации на ниво ЕС за сравнителна реклама – конкретната реклама, при която има оценъчен елемент се смята за нелоялна. В някои страни са забранени или са при строги изисквания.

Закрила на търговската тайна

Тя е част от закрилата срещу нелоялна конкуренция. Закрилата на търговската тайна е свързана със забрана за неправомерно узнаване, разкриване и използване на чужда търговска тайна. Ако едно лице счита, че има търговска тайна и друго чрез нелегални средства я узнае, то първият може да я защити.

I. ТЪРГОВСКА ТАЙНА – всяка информация, полезна за бизнеса, която му дава предимство пред конкурентите, които не я притежават (технологии, тайни формули и рецепти и др.).

II. ТРЯБВА ДА СЕ ПОЛОЖАТ РАЗУМНИ УСИЛИЯ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА ВАЖНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ЗАПАЗВАНЕТО В ТАЙНА. ТОВА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА ВКЛЮЧВА 2 КОМПОНЕНТА:1. идентифициране на потенциалните канали на изтичане на информацията – лица свързани с нашия бизнес – лицензианти, доставчици, работници и др. Подписване на договор – да не разкрива информацията, която му е станала известна.2. вземане на реални мерки по опазване на информацията в тайна договрни средства; фактически средства (контрол на достъпа до фирмата);

III. НОУ-ХАУ (KNOW-HOW) – I KNOW HOW TO DO IT1. Характеристики Отсъствие на правна закрила Фактически монопол Секретност – относителна – ако конкурентите имат време със собствени усилия ще стигнат до тази информация. Ако едно лице със собствени усилия стигне до тази информация, то той не е нарушител. Икономическа ценност – реализира се в стопанската дейност.2. Форми на съществуване на ноу-хау: предмети – машини, резервни части, устройства, матрици; документация – документи, наръчници, формули; неопредметено знание.3. Видове ноу-хау: технически характер

решения на равнище изобретение, които не могат да бъдат защитени като изобретения в конкретна страна; решения на равнище изобретение, които решаваме да не патентоваме; информация, отнасяща се до изобретения, без която приложението им е трудно или невъзможно; друга информация, която не е свързана с изобретения, но има технически характер;

икономически характер организационно ноу-хау; управленско ноу-хау; търговско ноу-хау; финансово-счетоводно ноу-хау; други.;

4. Начини на предаване на ноу-хау: чрез документация – формули, схеми, рецепти чрез показване (show how)

22

Художествена собственост

Произведения – защитават се с авторски права.Обект на закрила е всяко произведение на литературата, науката или изкуствата, което е резултат от творческа дейност и което е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.1. Трябва да има наличие на интелектуален резултат в поне една от трите области.2. Този резутат трябва да бъте следствие от творческа дейност – резултат от творчески

усилия на своя създател, отразяващ неговата индивидуалност.3. За да бъде защитено това произведение то трябва да бъде обективирано – т.е. да бъде

изразено така, че да може да се разбере от останалите хора, освен създателя, т.е не трябва непременно да е в материална форма.

Авторските права възникват със създаването на произведението в обективиран вид (автоматично). Ако периодът на създаване е бил по-продължителен, правата възникват с приключването на произведението. Ако то е незавършено има авторски права върху обективизираните му части. © – показва авторски права, но липсата му не означава липса на авторски права;Разгласяване – довеждане на произведението за пръв път до знанието на неограничен кръг лица, независимо по какъв начин, като неограничен кръг от лица означава, че потенциално всеки би имал възможност за контакт с произведението.Публикуване – довеждане на произведението до знанието на неограничен кръг от лица, посредством екземпляри.Собствеността върху материалния носител на произведението може да се променя, без това да влияе върху авторските права.Видове произведения:1. От гледна точка на връзката и зависимостта на произведението от други

произведения: оригинални – не зависят от други произведения, които са по-рано създадени; производни (вторични) – създадени на основата на други вече съществуващи такива

(преводи, аранжимент). Създават се по потребностите на определен кръг хора или за някакъв жанр.

2. Според броя на произведенията и материалите в състава на дадено произведение:

единични; сборни – имаме повече наброй произведения или материали в състава на конкретното произведение.

─ колективни – отделните елементи са създадени специално за целта – речници, енциклопедии, вестници, списания; обикновено се създават в колектив;

─ съставни – отделните елементи не са създадени специално за целта на крайното произведение – бази данни, библиографии;

3. Според броя на авторите: индивидуални; съавторски – може да бъде делимо и неделимо. Съответно в зависимост от това приносът на съавторите може да бъде разграничен или не. При делимо съавторство могат да си ползват своите части, ако не пречат на общото произведение.

4. Според изразните средства и начина на възприемане на произведението от публиката: литературни – всякаква литература – художествена, техническа, компютърни програми (защото са произведения на словото, но на цифров език) и др. музикални; сценични – драматични производения, музикално-драматични (опера, мюзикъл), пантонимни и хореографски; произведения на изобразителните изкуства – изящни и приложни, включително народни художествени занаяти и дизайн; филми и други аудио-визуални произведения (клипове, реклами); фотографски произведения; графично оформление на печатно издание – начина, по който изглежда един вестиник, книга и др. архитектурни произведения – сгради и части от сгради, синтез на архитектурата с други изкуства; проекти, карти, схеми, планове в областта на архитектурата, географията, музейното дело и други области.

Авторските права защитават начина на изразяване (представяне) на идеи, а не самата информация.Обекти, изключени от закрила:

23

1. идеи и концепции – една идея може да бъде изразена по различни начини и ако се защити ще се дадат права върху всички тези начини. Не всички идеи могат да бъдат реализирани;2. актове на държавни органи и техните официални преводи – в обществен интерес са – да са общодостъпни;3. новини, факти, сведения, данни – информацията не е обект а права, но начинът й на изразяване е;4. фолклорни творби – липсва лице, на което да дадем права.Носители на авторско право – лица, които притежават или имат възможност да упражняват авторски права. Първичен носител ≠ Автор!1. Първични – това са лицата, за които авторското право възниква със създаването на произведението, като обичайно това става по силата на закона и по-рядко по силата на договор.Обичайно това е авторът.Автор – ФЛ, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. За автор се счита лицето, чието име/псевдоним или друг идентифициращ го знак са поставени върху произведението, но това е оспоримо.Специфични случаи на първични носители на авторско право:

Ако произведението е създадено под псевдоним или анонимно – първичен носител е лицето, което е разгласило произведението. Компютърните програми, създадени по трудово правоотношение – при тях първичен носител е работодателят, освен ако в договорът не е уговорено друго. При колективни произведения – лицето, което е организирало създаването на произведението. При съставните произведения – съставителят носи авторските права. Съавторство – притежава и управлява съвместно произведението. Произведението е създадено по трудово правоотношение – първичен носител отново е авторът. Работодателят има правото да използва произведението в съответствие с обичайната си дейност, без да иска разрешение от автора и без да му плаща допълнително възнаграждение. При произведения, създадени по поръчка първичен носител е авторът, а поръчителят има правото да използва произведението за целта, за която то е поръчано, освен ако тези две страни не са се уговорили друго.

2. Вторични носители – лица, които след създаването на произведението са получили възможността да упражняват авторски права, което обичайно става по силата на договор и по-рядко по силата на закона.

Ползватели – театри, кина, издателства и др., благодарение на които публиката влиза в контакт с произведението; Наследниците на автора (след смъртта) – по силата на завещание или по силата на закона; ако няма наследници, но е бил член на организация на колективно управление на права, то правата му преминават у нея след смъртта, а ако не е бил член на такава организация – авторското право преминава у държавата.

Времетраене на авторското право – общият принцип, че авторското право възниква със създаването на произведението, продължава през целия живот на автора и 70 години след смъртта му. При съавторство – 70 години от смъртта на последния преживял. При анонимен автор – 70 години след разгласяването.Съдържание на авторското право – включва 2 групи права, които възникват при създаването на произведението.1. Неимуществени авторски права – свързани са с личността и достойнството на

автора. Право на автора да реши дали произведението да бъде разгласено, както и да определи времето, мястото и начина на разгласяване, включително дали това да стане анонимно, под псевдоним или не. Правото да изисква признаване на неговото авторство върху произведението. Правото да изисква поставянето на името му, псевдоним или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението по обичайния начин. Правото на автора да се противопоставя на изменения в произведението. Правото на автора да променя произведението, стига с това да не накърнява интересите на други лица. Право на достъп до произведението, ако то е във владение на други лица и това е необходимо с оглед упражняване на други авторски права. Правото на автора да спре използването на произведението, поради промени в убежденията си, стига да не накърнява чужди права.

Тези права могат да бъдат прехвърлени върху друго лице само и изрично с писмен договор (без името му и авторството). След смъртта на автора наследниците не могат да променят и да спрат използването на произведението. Трети лица след смъртта трябва да посочват името и не могат да правят промени.

24

2. Имуществени авторски права – свързани са с реализиране на доходи от произведението. Свързани са с възможността произведението да бъде използвано.

Право на възпроизвеждане на произведението – произведението да бъде размножено в екземляри. (за да има публикуване, трябва да има възпроизвеждане) Без значение е формата на екземплярите. Право на разпространение на произведението – предлагане на произведението за продажба, продажба, даряване, даване под наем или заем. Ограничения:─ правило на първата продажба – ако се прехвърли собствеността върху

произведението, с това се прекратява правото на разпространение, както за територията на страната, така и за ЕС. Това правило също има ограничения правото на разпространение не се ограничава по отношение на даването

под наем на музикални и аудио-визуални произведения; Произведенията на изобразителните изкуства – при тях на автора се дължи

задължение при всяка следваща продажба на произведението─ Право на публично (неограничен кръг от лица) представяне на произведението

– характерно за сценичните произведения.─ Право на публично изпълнение на произведението – литературни и музикални

изпълнения. Публичното изпълнение може да бъде осъществено както на живо, така и на запис.

─ Колективно управление на права – авторът се свързва т. нар. Организация за колективно управление и разрешава да упражнява някаква част от неговите авторски права. А ползвателите се свързват с тази организация, за да получат разрешение за произведението на членовете. С чуждестранните лица нашата агенция ще събира парите и ще ги прати или ще ги задържи, а другите ще пратят парите за нашите. Възнаграждение – определя се по различни критерии.

─ Право на публично показване на произведението (произведения на изобразителното изкуство, фотографията и др.).

─ Право на предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство или на излъчване по безжичен път (радио или телевизия).

─ Интернет право─ Правото на внос и износ на произведението.─ Право на превод.─ Право на преработка.─ Право на реализиране на архитектурен проект.

Сроковете текат от 1 януари на следващата година.Свободно използване на произведението – не е необходимо разрешение от носителя на авторските права.

1. свободно използване без изплащане на компенсационно възнаграждение – напълно свободно използване. Винаги обаче трябва да се посочва името на автора. То може да се случи само при положение, че е предвидено този конкретен начин на използване в закона и не се увреждат интересите на автора съществено. Свободно използване за научни и образователни цели. Свободно използване за целите на средствата за масово осведомяване (медии – цитиране, в обем, оправдан целта). Свободно използване за целите на органи на публичната власт.

2. свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение – разрешение не се изисква, но се дължи възнаграждение. Единият вариант е създаване на копия на отпечатани произведения за лично ползване, без търговска цел – репрографски (ксерокс) – възнаграждението е процент от копирната техника. Създаване на копие за лична нетърговска цел по друг какъвто и да било начин.

При компютърните програми всичко е забранено.

Сродни права

АРТИСТ ИЗПЪЛНИТЕЛ – лица, които играят, пеят, свирят, танцуват, рецитират, представят, озвучават роли, дирижират, коментират или изпълняват по друг начин произведения на литературата, науката или изкуството, цирков номер, вариатетен номер, номер с кукли или фолклорна творба. (Артистите са носители на вторични авторски и първични сродни права)Правата са сродни, защото той интерпретира произведението. Затова се дават права върху интерпретацията.Изпълнителските права са върху самото изпълнение, а не върху онова, което се изпълнява.Видове права:

25

1. неимуществени – право на артиста да му бъде поставено името при всяко изполване на изпълнението; право на артиста да се противопоставя на изменения в неговото изпълнение.

2. имуществени – право на запис на (живо) изпълнението, живото изпълнение да се излъчва, възпроизвеждане, разпространяване (продажба, заем), публично изпълнение на записа, радио, телевизия, интернет, внос, износ.

Срок – 50 години от изпълнението. Ако е било разгласено или публикувано – 50 години от съответната дата, като се ползва по-ранната дата (отново от 1 януари).Имената на артистични групи също могат да бъдат защитени – в регистър в Министерство на културата. Не само докато групата съществува, а и 10 години след разпадането й.ПРОДУЦЕНТ – лицето, което организира осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му.Правата му са върху самия запис:

1. неимуществени права – името;2. имуществени права – възпроизвеждане, разпространение, радио, телевизия,

интернет, преработка на записа, внос, износ, публично изпълнение (купуват се разрешения за упражняване на авторски и сродни права); при филмите – превод, дублиране, субтитри.

Срок – 50 години от осъществяване на записа, по-ранната дата, от 1 януариРАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Правата им са върху радио и телевизионните програми:1. неимуществен – името;2. имуществен – излъчване, преизлъчване, разпространение, възпроизвеждане,

интернет, преработка, публично изпълнение;Срок – 50 години от излъчването или разгласяването/публикуването.

Лицензионна търговия

В ОСНОВАТА НА ВЪЗНИКВАНЕТО Й СТОЯТ 2 ГРУПИ ФАКТОРИ:1. икономически – стопанските субекти осъзнават, че използването на

интелектуални продукти за осъществяването на стопанска дейност би довело до по-високи доходи;

2. юридически – върху интелектуалните продукти са налице права – ако искаш да ги ползваш, да получиш разрешение за това.

ЛИЦЕНЗИЯ – разрешение за ползване на интелектуален продукт при определени условия и се плаща възнаграждение.ЛИЦЕНЗИОННА ТЪРГОВИЯ – покупко-продажба на разрешения (а не на продукти). Възниква 18 в., първоначално на национален, а след това и на международен етап. Необходимост – интелектуалните продукти (ИП) са уникални по своя характер, затова ти е нужно разрешение да го ползваш.ВИДОВЕ ЛИЦЕНЗИИ:Според обема на предоставените права:

1. пълна – собственикът на ИП се отказва от всички свои права, освен от правото на собственост – отказва са да ползва ИП и да дава лицензии на други права, а лицензополучателят получава тези права(дава се когато собственикът няма средства или желание да го използва);

2. изключителна – лицензодателят се отказва от възможността да използва ИП и от възможността да дава лицензии на други права на определена територия, а лицензополучателят получава тези права за тази територия (дава се, когато лицензодателят няма интерес към даден пазар/територия);

3. неизключителна – лицензодателят си запазва правото да използва ИП, така и правото да дава лицензии на други лица. Лицензополучателят получава само разрешението да използва ИП.

Според начина на закрила на ИП обект на лицензията:1. патентна – лицензия за всякакви видове интелектуална собственост – марки,

модели, изобретения и другите2. безпатентна – ИП върху които не е гарантиран документ за собственост – ноу-хау,

търговска тайна3. комбинирани – с една лицензия за защитен и за който нямаме документ (напр.

марка с ноу-хау)Други видове:

1. сублицензия – лицензополучателят дава лицензия, който получава правата, които има първият лицензополучател или по-малко от тях;

2. крослицензия (кръстосана, насрещна) – интелектуалните продукти да се допълват

26

3. принудителна лицензия – злоупотреба с патентни монополи (лекцията за изобретенията)

Цена на лицензията

РАЗХОДЕН ПОДХОД – при който цената на съответният актив се определя въз основа на разходите, изразходени за създаването му. (недостатъци: не могат да се проследят разходите; не отговаря на стойността на интелектуалния продукт)ПАЗАРЕН ПОДХОД – цената на съответния актив се определя по аналогия (аналогия – на основата на информация за осъществени сделки на подобни активи). (недостатъци: няма институционализиран пазар на ИП; трябва да се намери съпоставим актив; този аналогичен актив трябва да е обект на сделка и информацията за него да е публично достъпна)ДОХОДЕН ПОДХОД – стойността на актива се измерва с ползата, с дохода, който той се очаква да донесе. Ценообразуването за целите на лицензирането на ИС преминава през 2 основни етапа:

1. Определяне на допълнителния ефект от използване на ИП от лицензополучателя – единият вариант е да имаме намаляване на разходите вследствие използването на ИП-то. Друг възможен ефект е повишаване на качеството на продукцията, която се произвежда. Може да е и комбинация от ефектите.

2. Разпределяне на допълнителния ефект между лицензодател и лицензополучател – влияят различни фактори:

обем на предоставените с лицензията права – колкото повече права са отстъпени, толкова по-висока ще бъде цената на лицензията; стабилност на закрилата върху ИП, обект на лицензията – до колко собствеността върху този ИП е стабилна – лесна за доказване и упражняване. Ако има документ за собственост – по-висока цена на лицензирането; дали ИП вече е внедрен в практиката преди тази лицензия или не – внедрените са по-скъпи, тъй като са доказани вече на пазара.

Начини на изплащане на лицензионното възнаграждение:1. паричен – по-разпространен в днешно време;2. непаричен – насрещна лицензия, плащане чрез суровини, материали, готова

продукцияФорми на изплащане на лицензионното възнаграждение:

1. изплащане в твърда сума (паушална форма) – в началото на получаването на лицензията, преди лицензополучателят да е внедрил ИП и да е започнал да получава доход от него. Прилага се тогава, когато има кризисни условия, пазарът е непознат, двете страни си нямат доверие.

2. заплащане чрез отчисления (роялти) – изплаща се периодично като процент от някаква резултатна величина от дейността на лицензополучателя. (напр. % върху приходите от продажби, печалба, себестойността на единица продукция и др.) Възнаграждението е дължимо тогава, когато лицензополучателят реализира ползи по този договор.

3. смесена форма – част от възнаграждението се дължи като твърда сума, а останалата като отчисления след това. Целта е да се отстранят недостатъците на двата други варианта и да се извлекат ползите им.

ДАНЪЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ – ЛВ е облагаем доход, той се третира по различен начин в различните страни. Трябва да е ясно кой колко ще платиВАЛУТЕН КУРС – в лицензионния договор да има условия, които да определят фиксиран валутен курс с идеята никой да не губи от валутния курс.Ограничения по лицензионните договори:

1. териториално ограничение;2. срок на лицензионния договор – по принцип са дългосрочни. Срокът от една страна

зависи от срока на изключителното право на собствеността върху ИП-то. От друга – колко е времето, необходимо за внедряване на ИП от лицензополучателя. Друго, което влияе е моралното остаряване на ИП. Колко време този ИП ще носи ползи за лицензополучателя.

3. начин на използването на ИП – дали ще се използва само по отношение на един вид крайни продукти или повече, в едно или повече предприятия, в един или повече отрасли; дали лицензията ще бъде за производство или търговия с продукти или за двете.

4. обем на произвежданата по лицензията продукция – това ограничение е един от инструментите, с който може да се управлява една съвкупност от неизключителни лицензия (напр. лицензополучателите да не си застъпват пазарите)

27

5. цените, по които ще бъде продавана крайната продукция – лицензодателят дава препоръчетилна цена, като лицензополучателят преценява дали да се съобрази.

6. изискването лицензополучателят да закупи суровини, материали, резервни части от лицензодателят – крайната продукция да е със същото високо качество, каквато лицензодателят предлага.

Особености при лицензиране на търговски марки и ноу-хау:1. при ТМ – разводняване, качеството при двамата; комуникационната стратегия

(рекламата – кой се занимава с нея, кой я плаща)2. при ноу-хау – подписване предварително споразумение – да не се разкрива

информацията, която е научил и да не я използва, ако не се подпише договорКЛАУЗИ ЗА КОНФЕДЕНЦИАЛНОСТ – неразкриване на информацията.Лицензионна стратегия на развитие:

1. глобална стратегия на развитие – за по-големите страни2. държавата да се специализира в конкретни области (селективна стратегия)3. стратегия на взаимстване – купуват се лицензии за всичко.

28