dip stela vasileva

135
чрез http://psihologia.net/ СУ “ Св. Климент Охридски” Философски Факултет Катедра “Социална, трудова и педагогическа психология” Дипломна работа на тема: Психологичен профил на сексуалният насилник Специалност “Социална и юридическа психология” За образователно- квалификационна степен “магистър” Научен ръководител: Дипломант: Доц. Д- р Бойко Ганчевски Стела Ал. Василева Фак. № 2013 София, 2004

Upload: -

Post on 22-Apr-2015

94 views

Category:

Documents


3 download

TRANSCRIPT

Page 1: Dip Stela Vasileva

чрез http://psihologia.net/

СУ “ Св. Климент Охридски”

Философски Факултет

Катедра “Социална, трудова и педагогическа

психология”

Дипломна работа

на тема:

Психологичен профил на

сексуалният насилник

Специалност “Социална и юридическа психология”

За образователно- квалификационна степен “магистър”

Научен ръководител: Дипломант:

Доц. Д- р Бойко Ганчевски Стела Ал. Василева

Фак. № 2013

София, 2004

Page 2: Dip Stela Vasileva

2

Съдържание

Въведение .....................................................................................................3

Глава първа

Особености на психилогичното профилиране на заподозрени за

сексуално насилие лица.............................................................................7

1. Понятие за психологично портретиране............................................7

2. Основни теоретични конструкти на сексуалното насилие............15

3. Поведенчески модели на извършителите на сексуално

насилие.........................................................................................................31

4. Типология на сексуалните престъпления........................................41

5. Мотивация на сексуалните насилници.............................................57

Глава втора

Личностни и поведенчески профили на извършителите на

сексуални престъплени............................................................................72

1. Личностни и поведенчески особености на сексуалните насилници

над деца........................................................................................................72

2. Психологичен профил на изнасилвача.............................................79

3. Някои основни поведенчески профили на сексуалните

насилници (съгласно системата “Megargee).............................................94

Заключение...............................................................................................129

Литература...............................................................................................132

Page 3: Dip Stela Vasileva

3

Въведение

През последните 10- 12 години общата сексуална престъпност в

България нараства (Попов, Хр., Посттравматичен стрес, 2003). След

1995 г. средногодишно са регисрирани 910 изнасилвания и опити,

чиято интензивност е 11 на 100 000. С най- висока криминална

активност са младежите между 18 и 30 години- средно 42 на 100 000,

следвани от непълнолтните (14- 17 годишни) – 25 на 100 000. жертвите

на изнасилване през периода са средно 750, от които 36,8%

непълнолетни и 52% жени на възраст 18- 30 години. Коефициентът на

виктимизация при тези групи от пострадали лица е съответно 97 и 56

на 100 000 от населението. Относително голяма част от изнасилванията

се извършват в съучастие или групово. Рецидидивизмът е висок-

средно при 37% от осъдените (Станков, Б., 1999).

По предложение на Международния институт на ООН за

изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI – Рим) през 1997

г. е проведено изследване на жертвите на престъпността в столицата.

По негови данни жертвите на сексуални престъпления в София са 6,6%.

Виктимизацията протича неравномерно и кулминира през 1996 г.,

когато 30,8% от жените са виктимизирани. Само през първите 6 месеца

на 1997 г. процесът засяга 10,3% от жените респонденти. Признаци на

утежнена виктимизация дава обаче повторността на престъпните

действия спрямо една и съща жертва през 1996 г. . Два пъти са били

подложени на сексуално насилие 25% от интервюираните, три и повече

пъти- 16,7%, докато други 17,7% не могат да определят периода, през

който е извършено деянието спямо тях (Станков, Б., 1999).

Page 4: Dip Stela Vasileva

4

В последно време голям обществен резонанс получиха серийните

сексуални престъпления. За това може би способства не толкова

жестокостта на самото престъпление, колкото дефицитът от

информация, значителната неопределеност на възможните детайли от

престъплението, страхът от неговото повторение и други. Често се

появяват очевидци, уверени, че притежават достоверна информация

относно насилника, но в същност се оказва обратното. Всичко това

способства за повишаване общественият резонанс към този вид

сексуални престъпления (Варламов, Б. А., Детектор лжи, Краснодар,

Советская Кубань, 1998).

През последните няколко години се появяват и разпространяват и

най- тежките и непростими сексуални престъпления- тези срещу

личността на детето. Най- разпространеният вид насилие в тази

възрастова категория са блудството и изнасилването. За периода от

1995- 2000г. в България 1063 деца са са станали обект на изнасилване.

Като само от януари до септември 2001г. 153 деца са били жертва на

блудство. Средностатистически за период от една година са били

изнасилвани около 200 деца (Сексуална злоуботреба с деца,

Конференция, 7- 8 юни, 2001).

Сексуалното насилие върху деца се изразява и в други форми, като

порнографски снимки, сводничество, проституция. Тук влизат и

хомосексуалните действия с деца. За първите девет месеца на 2001г. 23

деца са били обект на насилствен хомосексуализъм.

Отбелязва се наличие и на най- тежките престъпления срещу

личността на детето- убийството. Така през 2000г. са регистрирани 5

довършени умишлени убийства на деца, а през 2001г. (деветте месеца)-

6. Тревожен е ръстът на регистрираните телесни повреди срещу деца-

Page 5: Dip Stela Vasileva

5

от 60 през 2000г. на 150 за първите девет месеца на 2001г. Също така от

януари до септември 2001г. са регистрирани 49 отвличания (пак там).

През последните години проблемите с проституцията сред

маловръстните очертаха една тревожна картина, която се

характеризира със следното:

• Увеличава се броят на проституиращите деца и се снижава

началната възраст на встъпващите в “занаята”;

• Малък жизнен опит и ниска степен на образование, а и

свързаните с това недостатъчна полова култура и хигиена, водят

до различни венерически заболявания и СПИН;

• Увеличава се броят на проституиращите момичета от турски и

цигански произход;

• Задълбочава се нравственото обезличаване и ценностния срив

сред малолетните и непълнолетните представители на нежния

пол;

• Напускането на семейството в ранна възраст води до неготивни

социално- психологически последствия за личността им;

Достига се до там, че много често децата сами предлагат сексуални

услуги срещу заплащане. Понякога дори сводниците на тези деца са

техни близки роднини- баща, брат, братовчед и други.

Сексуалните престъпления срещу жени и деца съставляват почти

50% от общата престъпност в страната, както и от контингентът в

затворите.

Page 6: Dip Stela Vasileva

6

Целта на тази дипломна работа е да представи личностните и

поведенчески профили на заподозрените за сексуално насилие лица,

така т. нар. “психологическо профилиране”, което само по себе си не е

достатъчно за разкриване на неизвестен извършител на сексуално

престъпление, но е много важна и специфична част от цялостната

психологична диагностика. Съгласно поставената ни цел за изследване

произтичат и някои основни задачи:

1. Направен е опит да се докаже, че агресивността е предпоставка

за престъпното и в контекста, престъпното сексуално поведение на

първо място служат основните теории (бологични, социални и

психологични) представящи зараждането и развитието на агресията.

Вече възприетото такова и личностно моделирано поведение

способства за възникването на поведенчески модели за извършване на

сексуално престъпление.

2. Изясняване на какви са мотивите, фантазиите, на които служи

това поведение, както и изборът на вид престъпление са най-

същественият, важен и конкретен елемент в процеса на формиране

психологическия профил на сексуалният престъпник. За да разберем

мотивите е необходимо използването на поведенческият способ

свързан с “modus operandi” и “signature”.

3. Чрез използване на психологичното профилиране да се направи

типология на поведението на сексуалният насилник, като се откроят

личностните и поведенчески профили на педофилите и изнасилвачите.

Page 7: Dip Stela Vasileva

7

I Глава

Особености на психологичното профилиране на заподозрени за

сексуално насилие лица

1. Понятие за психологично профилиране

Психологичното портретиране или още т.нар. психологическо

профилиране, е само една част от психологическата диагностика. От

своето създаване до сега, то е наричано с много имена и е практикувано

на много нива през годините. В речниците и енциклопедиите можем да

го срещнем като: психологическо криминално профилиране,

криминално профилиране, психологическо профилиране или

личностно профилиране.

Психологическото профилиране е метод за идентификация на

деецът на престъпният акт на основа анализ на престъплението и

начините за неговото извършване. Много аспекти от криминалната

идентичност се разкриват от изборът на действия преди, по време и

след престъплението. Тази информация се комбинира с други разкрити

детайли и физическото състояние на дееца, след което се сравняват с

характеристиките на познати вече личностни типове и психични

абнормности, за да се приложи практически работещо описание на

извършителят на дадено престъпление (Teten, H. (1995) Offender

profiling, Pp. 475- 77 in W. Bailey (ed) The Encyclopedia of Police

Science. NY: Garland)

Началото на криминалното профилиране започва през далечната

1820 година на 19 век, когато Джекъб Фрийс заедно с Чезаре Ламброзо

Page 8: Dip Stela Vasileva

8

поставят основите на това учение със своите теории, а което по- късно,

през 20 век бива допълнено от Кречмер с неговата теория за типовете

тяло (физическият строеж на тялото). Според Ressler и Burgess (1985

г.)(Ressler, R. & Burgess, A, (1985), The men who murder. FBI Law

Enforcement Bulletin, 54 (8): 2- 6) психологическото профилиране

помага при разследване на криминални престъпления от 76% до 93% от

случаите. През 1995 година Teten прави редица изследвания на тази

тема и твърди, че ФБР използва профелиращите техники в 77% от

случаите, като в 45% престъпленията с известни извършители биват

разкрити, а в 17% от случаите успешно е идентифициран неизвестен

престъпник.

За разкриването на всеки криминален случай и за прилагането на

психологическото профилиране от голямо значение е етиологията на

конкретният разследван акт. Етиологията обхваща разнообразие от

теории, но най- важните от тях това са биологичните, психологичните и

социологичните такива (Crimetheory.com; The Criminology MegaSite;

Egger, S. (1990), Serial Murder, Westport, CT: Praeger; Siegel, L. (2000),

Criminology, Belmont, CA: Wadswotth).

Чиста биологична теория за престъпление не съществува.

Биологията обаче понякога се свързва с насилието и агресията в

престъплението. Факт е, че насилието е една от най- добре

документираните области в биологията, защото много органи в тялото

произвеждат агресия. Хормоните са химически съобщения от тялото

произведени от ендокринните жлези, мозъкът, гастроентерологичните

органи, половите органи, сърцето, кожата, косата и други.

Хормоналното ниво или хомеостазата е контролирана от орган в

мозъкът наречен хипоталамус, който регулира биологичният часовник

Page 9: Dip Stela Vasileva

9

на човека: репродуктивната активност, менструацията, гладът,

миграцията и т. н. . Всъщност хипоталамусът е част от анатомичната

нервна система, където се намира и лимбичната система, може би една

от най- малко изследваните части на главният мозък, нар.

“крокодилски” мозък. Изследвания сочат, че 15 от 15 изследвани

мъртви хладнокръвни убийци имат дисфункция на лимбичната

система. Криминолозите са на мнение от години (от 1928 г.), че

престъпното поведение включва в себе си разтройство на жлезите, като

мъжете страдат повече от такива разтройства. Тестостеронът и другите

андрогени са силно свързани с агресивното престъпно поведение.

Тестостеронът е най- висок сутрин след събуждане, като през деня

постепенно намалява. Поради някаква причина, той е също толкова

висок и през месеците ноември и декември. Следващите след

хормоните са невротрансмитерите, със своето жизнено важно значение.

Те са химикали, които следват трансмисиите на електрически импулси

в мозъка и са мозъчният път за предаване на информацията.

Съществуват доказателства, че при хората страдащи от алкохолизъм и

наркотични зависимости, невротрансмитерните нива се различават от

нормалните. Много лесно е тези химически вещества да се

манипулират чрез дрога, диети, стрес и други отслабващи организма

фактори. Най- добре изучените невротрансмитери са серотонин,

допамин и норепинефрин. Доказано е, че антисоциалните психопати

имат по- ниски нива на серотонин от нормалните хора. Освен това за

престъпниците са характерни по- бавни мозъчни вълни, т. е. по- бавна

мозъчна активност.

Едни от най- старите психологични виждания се свързват с

психоанализата на З. Фройд. Централната концепция в неговата теория

Page 10: Dip Stela Vasileva

10

е свързана с безсъзнателното, мястото където травматичният опит в

детството напуска своите граници. Следващата най- важна идея е

конфликтът, възникващ в трите нива на личността- “То”, “Его” и

“Супер- его”, като причина за съществуването на престъпление.

Конфликтът се създава от борбата между посочените три елемента на

личността: принципът на удоволствието, реалността и морала. Когато

личността попадне в такава ситуация изходът, който тя избира са т.

нар. защитни механизми: сублимация, репресия, регресия, проекция,

фиксация, изместване и други. От предполагаемият избор на

посочените механизми психоаналитиците обясняват някои от

престъпленията. Криминолозите се спират и на друга разработена от З.

Фройд теория- тази за човешкото развитие, за оралната фаза (0- 2 г.),

развиваща чувството за задоволяване на глад, жажда; аналната фаза (2-

3 г.), формираща чувството за подреденост и яистота; и гениталната

фаза (3- 4 г.), определяща сексуалната насоченост на развиващата се

личност. Фройдистите и нео- фройдистите вярват, че всички

престъпници тайно са позволили да бъдат хванати, поради това че са

останали в своята орална фаза, не са достигнали до другите и тяхното

“Супер- его” така и не се е развило. Противно на ортодоксалната

фройдиска теория, която гласи, че престъпниците би трябвало да

мразят повече своите бащи, отколкото своите майки, изследванията

показват, че престъпниците понякога мразят еднакво и двамата

родители. Това се обяснява с неприключилата нормално генитална

фаза, поради което тяхното “Его” е неразвито и няма медиатор между

“То” и “Супер- его”. Тяхната идентичност е нищо повече от безкрайна

серия конфликти, които понякога се наричат “делинквентно Его”.

Page 11: Dip Stela Vasileva

11

Съществува и още една психологична теория в профилиращите

техники, която занимава криминолози и психолози. Това е теорията

свързана с коефициентът на интелигентност (IQ ), която обикновено

включва в себе си използването на тестове за интелигентност. Доказано

е, че криминалните личности имат 20 точки по- малко на IQ теста в

сравнение с некриминализираните личности.

Социологията допринася за профилирането с три популярни

теории. Това са теориите за напрежение, учене и контрол.

Напрежението бива структурно и индивидуално. Структурното

напрежение представлява главно процес на адекватна регулация на

индивидуалните нужди от страна на общественият филтър. Докато

индивидуалното напрежение е болката от индивидуалният опит, като

път да срещне личността своите нужди, това е и мотивиращият

механизъм за извършване на престъпно деяние. Престъпниците са

обикновени хора, които искат същите неща от живота като всеки друг,

но често се чувстват блокирани и обикновено измислят нови начини и

пътища, за да достигнат до нещата които желаят.

Теориите за научаване се фокусират главно върху принципа за

“стимулиране на контрол”, т. е. контрол на личността да научава. Всеки

по всяко време би могъл да стане престъпник, ако си даде време и

контрол да научи техниките, мотивите, импулсите, рационализацията и

атитюда. Щом личността достигне крайната точка в процеса, когато

знае повече причини за това защо трябва да извърши дадено

престъпление, от колкото защо не бива да го прави, то това е момента в

който човек се превръща в престъпник. Всяко криминално лице си има

своя история, асоциации с други няма.

Page 12: Dip Stela Vasileva

12

Теориите за контрола се фокусират върху наказанието, като

причина за престъпление. Доста често при извършителите на

престъпления се установяват загубени връзки с някой от семейството, с

приятели, в училището, в работата или в някаква социална институция.

Всичко много зависи и от миналото в семейството. Ако някой от

родителите е криминално проявен, то се забелязват зачатъци на

алкохолизъм, наркотична зависимост, умствено разтройство и

сексуална девиация, т. е. много силен е факторът “...синът, като

бащата...” и ако някой от родителите е разведен, то много често се

достига до криминална проявеност. Именно в семейството децата

изтърпяват за първи път в животът си наказанията, и в зависимост от

семейството, от родителите (дали семейството е непълно, дали има

криминално проявен родител и т. н.) има и различни видове наказания.

Например, изследванията показват, че наказващите родители, които

придават на наказанието специфично значение, биха могли да създадат

убиец, а неадекватното и неефективно наказание- социопат.

Изучаването на психичните и личностните особености на

извършителите на престъпления дава възможност на специалистите да

решат успешно няколко задачи, необходими за разследването, но с

чисто психологическо съдържание. Те са: (Григиров, лекции-

www.grigoroff.hit.bg/lekcii/lawpsy.htm)

• установяване вменяемостта на лицето (обвиняемият);

• установяване характера на вината (умишлено, неумишлено,

по непредпазливост и т. н.);

• мотиви и мотивация на престъплението;

Page 13: Dip Stela Vasileva

13

• емоционално съсътояние на обвиняемият при извършване

на престъплението и други.

Освен вменяемостта, специалистите трябва да изяснят и всички

свои съмнения относно психичната пълноценност на обвиняемият в

познавателно и емоционално- волево отношение и при общуването със

социалната среда.

Мотивът, както и стимулът за извършване на дадено престъпление

дават възможност да се прецизира самото престъпление, вината на

извършителят, смекчаващите вината обстоятелства, обществената

опасност от извършеното деяние и други. Изясняването на всички тези

проблеми е от съществено значение както за разследването, така и за

съдебният процес (пак там).

В психологията мотивът за извършване на едно или друго действие

се свързва с осъзната потребност това да бъде направено в момента или

след определен период от време. При осмислянето на самата

потребност извършителят си поставя и конкретна цел- да придобие

нещо, да се защити или защити друго лице, да отмъсти на някого, да

демонстрира сила и възможности. Възникването на мотивът за

извършване на конкретно престъпно деяние най- често се стимулира

от: актуализирана потребност или потребности, определен предмет и

осъзната възможност да се постигне нещо чрез извършване на

престъпно действие.

Всички тези особености на мотивите и мотивацията на човешките

съзнателни действия се имат предвид и се отчитат в наказателното

право и наказателният кодекс, но се използват по- специфични понятия

за характеризирането им. При определянето на тези специфични

понятия законодателят е отчел, както специфичните особености на

Page 14: Dip Stela Vasileva

14

стимула, така и конкретната цел на извършеното престъпление. За

характеризиране на мотивите за извършване на престъпни деяния се

използват такива понятия като: отмъщение, корист, хулигански

подбуди, завист, различни влечения, неприязнено отношение и т. н.

Психологическото изследване на мотивите за извършване на дадено

престъпление дава възможност да се диференцира отговорността на

членовете на определена престъпна група. Изследванията показват, че

много често мотивите им за участие в извършеното престъпление се

различават съществено.

Самите мотиви могат да имат траен характер, т. е. да са свързани с

трайни стремежи и желания на извършителят, но могат да имат и

временен и ситуативен характер. Обикновено преходните и

ситуативните мотиви са силно повлияни от различни емоционални

състояния. Всички престъпления са мотивирани. Различието е само

това, че при едни мотивите се установяват по- малко, а при други по-

трудно.

В реалната практика много трудно се установява специфичната

роля на рационалните емоционални съсътояния за актуализиране на

определена потребност за действие. Това се отнася и за влиянието на

физиологичният афект.

Наред с влиянието на емоционалите състяния, успешното

изясняване на мотивите за дадено престъпление може да се постигне и

чрез прецизиране на целта на престъплението, на интересите и

жизнените планове на личността, нейната насоченост, особености на

характера и други.

Разкриването на истинските мотиви за извършване на дадено

престъпление може да се улесни и чрез детайлно проучване на

Page 15: Dip Stela Vasileva

15

способите за неговото извършване. Например проявената жестокост е

твърде показателна за неприязнено отношение, за стрмеж към

отмъстителност.

Всички тези възможности за установяване на мотивите на дадено

престъпление, трябва да се използват комплексно, а не независимо една

от друга. Многократното проучване на мотивите е нужно, тъй като

извършителите или нежелаят, или не са в състояние да изяснят

реалните мотиви на своите престъпни действия. Крайно погрешно е

разследващите органи да разчитат главно на самоотчета и

самооценката на самите извършители.

2. Основни теоретични конструкти на сексуалното насилие

В основата на всяко насилствено действие лежи агресията.

Съществуват много дефиниции изясняващи същността на понятието и

разкриващи многото му лица. Според едно от тях ”агресията е действие

насочено към някого с цел умишлено причиняване на физическа и

психическа вреда”. Създадените няколко теории обясняват и отдават

причините за пораждането и развитието на агресивното поведение по

различен начин.

За биологичното насилие

Някои автори свързват началото на сексуалният конфликт с общото

физическо и физиологично развитие на индивида без възрастови

огарничения. Възможно е според тях конфликт да визникне на всички

стадии в онтогенезата, включително и в ранното детство.

Page 16: Dip Stela Vasileva

16

Психоаналитиците в своята инстинктивна теория разглеждат

сексуалния конфликт – агресията на отделните фази от рзвитието на

либидото в светлината на основната линия- нагон, “Аз” и “Свръх Аз”.

Конфликтът има своя праобраз в ранните детски години. (Б. Станков,

“ Личност и престъпно поведение”, 1999).

Широко разпространено е схващането, че агресивният нагон е част

от човешката природа. Човек е агресивен по природа. Агресията е

вроден биологически механизъм, който до голяма степен определя

постъпките и цялостното поведение на индивида.

Зигмунд Фройд смята (Бренър, Ч., “Увод в психоанализата”,

Планета 3, НБУ, 1999), че източникът на човешката агресия е

примитивното влечение към смъртта и енергията, която се използва за

това- “инстинкт към смъртта”, а енергията “деструдо”. В по- ранните

си произведения Фройд приема наличието на една енергия в психичния

живот на човека- сексуалната, наречена по късно “либидо” която

съдържа в себе си и агресията. В по- късните си творби двата типа

енергия се разграничават. Двата инстинкта съответстващи на видовете

психична енергия приемат символичните имена “стремеж към любовта,

сексуалността”, съзиданието (ерос) и “стремеж към смъртта” (танатос).

Първоначално този дуализъм е израз на това, което във всекидневието

наричаме секс и агресия. Точна дефиниция на двата нагона е

невъзможна. Най- общо можем да кажем, че единият нагон поражда

еротичния компонент на психичната ни дейност, докато другият

поражда разрушителният.

По- късно Фройд открива, че двата нагона се съчетават, макар и в

различни пропорции във всяка една нагонна проява, независимо дали е

патологична или нормална (пак там). Така например действията на

Page 17: Dip Stela Vasileva

17

най- безмилостната жестокост, които на пръв поглед задоволяват

агресивния нагон, съдържат и еротични елементи. Т.е. извършителят

им си доставя несъзнавано сексуално удоволствие. По същата логика

няма любов, колкото и нежна и всеотдайна да е тя, която на

несъзнавано ниво да не задоволява и агресивния нагон. С други думи

двата нагона не могат да се наблюдават изолирано и се проявяват в

човешкото поведение винаги и само в съчетан вид. Не бива да

очакваме, че можем да попаднем на случай, при който агресивният

нагон се проявява независимо от сексуалният и обратното.

Агресивният нагон не е синоним на това, което обективно наричаме

агресия, нито сексуалният е синоним на влечението към полово

сношение.

Както еротичният, така и разрушителният нагон показват

преминаване през фазите характерни за нормалното психосексуално

развитие на детето. Това са орална, анална и фалическа, която се влива

в пубертета и се вгражда устойчиво в зрялата сексуалност, т.е.

гениталната фаза. З. Фройд отделя особена роля на фантазията,

основана на наблюденията на коитуса между родителите по времето

когато детето е било в ембрионалният стадий на развитие. Тези

фантазии са фиксирани филогенетично и са свързани с

предисторическото развитие на човека, когато наблюдаването на

сексуалната интимност между родителите, заплахата за кастриране и

прочие са били реалност. Поради страх от бащата и особено поради

страх от “кастрация” обаче детето преодолява вътршният си стремеж за

идентификация към петата- шестата година независимо от това че то е

склонно да превръща всички вътрешни конфликти в конфликт с

външният свят. Нещо повече, детето се стреми да разреши този

Page 18: Dip Stela Vasileva

18

вътрешен конфликт и под въздействието главно на страха от

“кастрация” през този период се извършва преориентацията на детето и

то се “идентифицира с агресора”, т.е. с бащата. Пълната едентификация

на детето със съотвтният родител се осъществява едновременно с

разрешаването на Едиповият комплекс. Едва тогава момчето става

истински мъж, а момичето- истинска жена.

Според психоанализата, детето показва агресия чрез своето тяло.

Чрез хапане, пълнене на гащите или задържане на изпражненията.

Дори използвайки символично и несъзнателно своя пенис и неговите

функции, като разрушително средство (Захаров, А. И.,

Предупреждение отклонений в поведение ребенка, Издательство

Союз, 2000).

Проблемът за отношението на агресивния нагон и удоволствието е

неясен и спорен. Но за връзката между сексуалният нагон и

удоволствието няма никакви колебания. Разтоварването на сексуалното

напрежение не е просто освобождаване от енергия, но е и процес

съпровождан с удоволствие от това. Въпросът е дали задоволяването на

агресивния нагон, т.е. разтоварването на агресивното напрежение е

свързано също с удоволствие. Самият Фройд предполага, че агресията

не води до удоволствие. Други автори се застават зад идеята, че тя

доставя удоволствие.

В сферата на обществените отношения обаче сексуалният конфликт

не може да се основава само и единствено на физическото,

включително и на половото развитие. За възникване на сексуален

конфликт, свързан с виновно нарушаване на определени правни норми,

наличието на полова зрелост не е безусловно необходима

предпоставка. Нещо повече, възмойно е да възникне конфликт, без

Page 19: Dip Stela Vasileva

19

индивидът да е достигнал полова зрелост поради забавено полово

развитие или поради абнормност в развитието. И в тези случаи

значението на биологичният фактор не отпадат изцяло, макар и

неговото въздействие да е ограничено. Половото съзряване е само част

от общото физическо съзряване на индивида и то трябва да се

разглежда във взаимовръзката с общото психофизическо развитие на

личността.

За социалното насилие

Привъпжениците на социалното научаване налагат мнението, че

агресията, в този смисъл и насилственото сексуално поведение може да

бъде заучено. Начините посредством, които човек се научава да бъде

агресивен са сходни с начините, с които се научава да бъде добър към

себе си и другите- чрез наблюдение и подражание. Чрез подкрепяне на

агресивния акт и достигане на успехи с него, хората се научават да се

държат асоциално.

Всеки човек по различен начин може да научи агресията. Това е

свързано с нагласите му, с физическите му и темпераментни

характеристики, с характерови особености и др. Съществуват два типа

научаване:

А. Научаване на агресията чрез наблюдение на поведението на

други членове на обществото. При демонстриране на агресия се

справят чудесно във взаимоотношенията си;

Б. Научаване на агресията чрез пряк опит, при който личността

установява, че получава девиденти, постига успехи, социален

престиж. Всичко това благодарение на агресивното си поведение и се

самостимулира да го демонстрира по- често.

Page 20: Dip Stela Vasileva

20

Алберт Бандура (Майерс, Д., Социальная психология, Питер,

Санкт- Петербург, 2000) привърженик на теорията за социалното

научаване чрез наблюдение стига до извода, че както болшинството от

социалните навици, така и агресивните маниери се усвояват като

поведение. Това става чрез наблюдение действията на обкръжаващите

ни. По мнението на Бандура (1979г.), всеки ден животът ни

демонстрира модели на агресивно поведение, както в семейството, така

и в училище, сред приятелите и чрез медиите.

Семейството- Според някои статистики 70% от подрастващите

престъпници са възпитавани в непълни семейства. Разликата между

пълното и непълното семейство е не толкова голямата грижа за децата

и наличието на дисциплина наложена от бащата, колкото по- високото

ниво на възпитание и благосъстояние. При несполучливите бракове

страхът, депресията, тревожността, слабостта пораждат безпокойство и

създават пропаст между членовете на семейството. Обричат ги на

несигурност. Най- често изкупителна жертва на такива семейства са

децата. Родителите се хващат като удавник за сламка. Връзката между

отсъствието на единият родител (обикновено бащата) и насилието се

запазват независимо от расата, ниво на доходите, образованието или

местожителството (Щауб, 1996г.; Зил, 1988г., по Майерс, Д.,

Социальная психология, Питер, Санкт- Петербург, 2000 ).

Децата израстващи без баща не стават обезателно делинквентни

личности или престъпници. При наличието на грижовна майка и

разширено семейство, повечето от децата останали без баща няма да

извършат престъпления. Но рискът в такива и подобни случаи си

остава голям.

Page 21: Dip Stela Vasileva

21

Училището- Училището е другият мощен фактор, където се

формира или се проявява агресивността у децата.

В педагогическата практика, често срещани явления са- неадекватният

педагогически подход на учителите и затруднения във възпитателния

процес на обучението (сп. “Обществено възпитание”- Централна

комисия за борба срещу противообществени прояви на малолетни и

непълнолетни при Министерският съвет, София, 1999, 2000, 2001)

Свързват се предимно с неправилното педагогическо въздействие на

учителите, представено като незачитане и неуважение личността на

ученика. Също така подценяване или надценяване на неговите

възможности, неоснователните наказания или поощрения и др.

Затрудненията в обучението на учащите са предизвикани от техните

индивидуални способности за овладяване на знанията и навиците.

Когато посочените явления са причинно свързани се наблюдава

тотална педагогическа занемареност на децата и подрастващите. Тя от

своя страна осигурява предпоставките за непълноценното социално

изграждане на личността.

Относително самостоятелно отношение сред негативните социални

фактори влияещи върху асоциалното формиране има приятелската

среда. “Заразителното” въздействие на отношенията в неформалните

групи (отношенията между приятели) носи усвояването на асоциалните

норми и начин на живот. В малката група освен усвояваснето на

социалния опит подрастващият участва и в реалния живот.

Подрастващит вече не играе, а изпълнява истинска социална дейност. В

групата има разпределение на ролите и функциите, на имуществените и

неимуществените блага. Благоприятни предпоставки за различните

Page 22: Dip Stela Vasileva

22

форми на агресия се осъществяват преди всичко в групите, в които

агресията се използва като оръдие за насилие и противообществени

прояви. Чрез нея подрастващите компенсират недостига на

самочувствие и увереност в собствените си сили и възможности. Не са

редки случаите на агресия и насилие вътре в групата между членовете

й, с цел завладяване на лидерската позиция.

Медии- Медиите предоставят голям избор от образци на насилие.

Резултатите от това са- усилване на агресията, повишаване на прагът

на чувствителност на зрителите към насилие, възприемане

агресивността като социална реалност. Теоретичната страна на този

въпрос разкрива следното: според виждането на агресията като

инстинкт, гледането на агресивни действия има полезна функция.

Другата теоретична постановка е свързана с принципа за социално

научаване и научаване чрез наблюдение. Тя обръща внимание, че ако

агресивните действия на екрана са представени като положителен акт,

т.е. ако наблюдаващия види, че с агресивният акт води до успех, е

очевидно, че той би използвал в своята практика подобно успешно

действие (Майерс, Д., Социальная психология, Питер, Санкт-

Петербург, 2000).

След гледане на агресивен филм например някои хора са по-

толерантни към приемането на едно или друго агресивно поведение в

сравнение с времето преди филма. Понякога, обаче се получава

затворен кръг. Например по- агресивните деца предпочитат да гледат

по- агресивни филми с по- агресивни герои, което съответно води до

по- голяма агресивност. Каква, обаче е причината? Може би със своята

агресивност те са отблъсквали връстниците си и чрез такива филми

Page 23: Dip Stela Vasileva

23

търсят валидизация на собственото си поведение, а и придобиват нови

знания и техники, с които да упражняват натиск и насилие върху

хората.

Изводът дотук е, че наблюдаването на насилие по телевизията влияе

върху агресивността на човека, т.е. излъчването на повече насилие води

до упражняването на по- агресивно поведение от страна на

наблюдаващия. Наблюдаването на агресивни сцени води до

извършването им в реалния живот. Публиката обаче не е просто сбор

от индивиди, тя е социална среда. Затова тя може да подтиска или да

стимулира агресивно подражание, т.е. гледането на филми с насилие

може да доведе както до намаляване, така и до повишаване агресивното

поведение в зависимост от социалният контекст.

Влиянието на наблюдаваното агресивно поведение, обаче става

много мощно, ако се съчетава със сексуални действия. Основен въпрос

по тази проблематика е, кое стимулира агресивността – сексуалното

или насилието? Повечето изследователи са склонни да твърдят, че

наблюдаваното насилие, а не сексуалността води до агресия. Верният

отговор, обаче се отнася до личностните ценности на хората. Колкото

по- често и повече се наблюдават агресивни филми, свързани със

сексуално насилие, толкова по- толерантни стават хората към тях и

съпровождащото ги насилие.

Изследванията на психолозите, обаче показват, че заловените

сексуалните агресори рядко се били повлияни от сексуалните

наблюдения, от своя или чужд сексуален опит, по- често сексът изобщо

им е липсвал.

С други думи, ако гледането на агресия понякога стимулира

агресивните нагласи и поведение, то гледането на агресия свързана със

Page 24: Dip Stela Vasileva

24

секс я подсилва. Гледането на сексуални действия само по себе си не

увеличава личностната агресия.

Не бива да забравяме и за порнография обвързана с насилие. Ако

наблюдаването на агресивно поведение не винаги води до агресивни

действия, то наблюдаването на порнография свързана с насилие влияе

пряко върху извършването на агресивни действия.

Например сексуалните престъпници в Канада и Америка признават

за това, че са активни потребители на порнографски продукти. Лица

извършили сексуално насилие в това число и над деца, активно

използвали порнографията като стимул за своите сексуални

престъпления.

По данни от статистически изследвания (Бенет,1999г.; Реслер и

колектив, 1988г., пак там) повечето от лицата извършили сексуални

престъпления над деца използват порнографски продукти. Това

разбира се все още не доказва със сигурност, че порнографията се явява

основна причина за сексуалното насилие. Възможно е използването на

този вид филми да е само симптом на психически отклонения на

престъпниците.

Самата порнография изобразява сексуалната агресия като приятно

изживяване за жертвата и повишава вероятността от възприемане на

насилието като реални сексуални отношения. Затова главната задача на

социалните психолози и изследователи е да покажат на хората, че

сексуалното насилие не представлява удоволствие за жертвата и, че не

бива да се принася в реалния сексуален живот.

Съществуват разбира се и понятия като “насилствен” и

“ненасилствен” секс. Ненасилственият не действа пряко, не влияе

директно върху сексуалното поведение, въпреки че може да промени

Page 25: Dip Stela Vasileva

25

нагласите на хората и може да стимулира използването на повече

сексуални действия, отколкото са били използвани преди.

Изследванията върху насилствения секс показват, че някои фактори

влияят така, че водят до антисоциално поведение най- често насочено

срещу жените.

Втория тип научаване на социално поведение е в следствие от

личния опит. Тогава когато личността постига успехи чрез използване

на агресията, поради което тя прилага това поведение все по- често. От

собствен опит и наблюдавайки другите ние знаем, че агресията често се

възнаграждава. Тази теория можем да приложим и в случаите когато

престъпника извършва серия от изнасилвания. При всяко свое деяние

той прилага наученото, личният си опит от предният акт. Така се стига

до момента в който разликата между първото и последното

изнасилване е толкова голяма, че има вероятност разследващите власти

да се усъмнят в извършителя.

Фрустрацията

Когато човек реагира на предизвикателството, това се дължи на

факта, че изпада в състояние на тревожност, примесено с яд или както

психолозите го наричат- фрустрация. Състоянието на фрустрация се

предизвиква обикновено от някоя външна, предизвикателна случка, с

която се затруднява постигането на желаната цел. Според вижданията

на някои психолози всяка фрустрационна ситуация води до агресивно

действие. Фрустрацията се усилва, когато нашата целеустременост има

много силна мотивация, когато очакваме да получим удоволствие, а

Page 26: Dip Stela Vasileva

26

получаваме грубост или подигравка. Леонард Берковиц (пак там)

преразглежда своята първоначална теория. Той потвърждава

предположението за това, че фрустрацията предизвиква озлобление и

емоционална готовност да се реагира агресивно. Озлоблението

нараства, когато този, който е предизвикал у нас агресия, има

възможност да не извърши фрустрационно действие от своя страна.

Провокирана от фрустрацията агресия се проявява в три типа

асоциално поведение: към себе си, може да достигне и до суицид; към

човека или предмета виновен за възникването на фрустрационния

процес и превключване на агресията от източника на фрустрация към

друга мишена. Обикновено това е нова мишена, по- безобидна и по-

социално приемлива.

За генотипа XYY

Интересът към личността на престъпника, тласнал през 70- години

редица изследователи към разработването на хромозомната теория в

криминологията. Разбирането, че престъпното поведение произтича от

аномалиите в хромозомните комбинации на индивида, е модификация

на антропологизма. (Станков, Б., Виктимология, 2001 по West. D. J.

Psychological Contributions to Criminilogy, 1988)

Наистина редица изследвания потвърждават известна връзка между

хромозомната аномалия XYY и агресивното поведение на личността

(пак там по Russel, D. H., F. H. Bender. Legal Impications of the XYY

Syndrome. Seminary of Psychiatry, New York,1970) но междувременно се

установява че има повече от 2000 типа генетични нарушения, които

поразяват не повече от 4- 5% от новородените (Станков, Б.,

Личността и нейното изучаване в криминологията, София, 1986).

Page 27: Dip Stela Vasileva

27

По данни на Н. П. Дубинин и Ю. Г. Шевченко наличието на аберацията

XYY у мъжете е напълно нормално явление- 1 случай на 700

новородени момчета.

Изследванията са изключително противоречиви. През 1971 г. Дж.

Бил в резултат на своите изследвания изказва мнение, че у повечето

лица с генотип XYY не е открито нарушение на поведението. Х.

Гьопингер от своя страна посочва сравнително много голям дял на

осъдени лица с установени хромозомни отклонения. Поради не

единните факти се отхвърля опитът за обясняване на масово социално

явление с биологичното несъвършенство на индивида.

За физическият строеж

Някои учени намират връзка и отношение между телосложението и

поведението на човек (Харрисон. Дж., Дж. Уайнер. Дж. Таннер, Н.

Баринкот, В. Рейнолдс, Биология человека, Москва, 1978). Кречмер

развива теорията за търсене на корелация между тип конституция и

престъпно поведение, дори тип престъпник. Има най- общи

антропологични данни за 165 непълнолетни, извършили умишлени

убийства- например за ръста на престъпниците. Средният ръст на 15-

годишните е 162 см. (най- ниският е 150 см., а най- високият 168 см.),

на 16- годишните е 168 см.(най- ниският е 155см., а най- високият 181

см.) и на 17- годишните- 170 см.(най- ниският е 155 см., а най- високят

178 см.). не бива да забравяме че антропометричните характеристики

на хората от отделните националности са различни, а смесването дори

в рамките на една държава понякога е голямо (Станков, Б.,

Виктимология, 2001).

Page 28: Dip Stela Vasileva

28

Акселерацията

Акселерацията, т. е. ускореното и полово развитие на юношите в

сравнение с миналите поколения, поставя важни и многостранни

въпроси за изясняване в различни области на знанието. В

криминологията проблемът за акселерацията също има определено

значение. Н. Ф. Кузнецова повдига бдин основен въпрос: удължаването

на периода на относителната сексуална способност у съвременните

поколения води ли по необходимост до удължаване периода на

престъпната активност и може ли по- ранното соматично и полово

развитие да се свърже с онези форми на престъпна дейност, при които

насилието е съществен елемент на състава (Кузнецова. Н. Ф.,

Проблемы криминологической детерминации, Москва, 1984). Тези

проблеми се поставят особено във връзка с пубертета, когато се

извършва преходът от афективното към рационалното, когато

дразнителите от първата сигнална система започват да надделяват над

тези от първата сигнална система. Засега все още не могат да се правят

категорични изводи. Може би засилената престъпна активност при

непълнолетните да е един от признаците за евентуална зависимост от

акселерацията, но това е все още хипотеза, чието потвърждаване или

отхвърляне изисква всестранни изследвания в различни области на

науката.

За черепно- мозъчните травми

Когато се изследва психичният механизъм на поведението на дееца,

един въпрос стои неизменно- въпросът за контрола на съзнанието по

отношение на всяка престъпна проява. Психичната регулация на

Page 29: Dip Stela Vasileva

29

престъплението е немислима без дейността на главният мозък.

Субективното формиране на психичните явления е само особена форма

на мозъяните информационни процеси. Х. Делгадо (“Мозък и

съзнание” , Москва, 1971) изтъква че интрацеребралните процеси са

свързващото звено между сензорната информация и поведенческите

реакции на човека.

Основанията за поставяне на проблема в криминологичен и

наказателнолравен аспект са: първо- разпространението на

прастълленията, извършени от лица, претърпели в миналото травми на

главният мозък; второ- особеностите на личността и нейното

поведение след заболяването. Правонарушителите могат да бъдат

обособени в три групи: а) плучили травмата след 3- 4- годишна

възраст; б) лица с травматчни увреждания в юношеска възраст; в) лица

с увреждания в ранната младост(18- 22 години) (Станков, Б.,

Виктимология, 2001).

Някои от тях са имали рецидив на увреждането в различни

възрасти. Поначало се установява, че след причиняването на черепно-

мозъчна травма в детството започва ускорен процес на депривация-

влошава се успехът и дисциплината при учениците, нараства

афективната неустойчивост и аграсивността, нарушават се нормалните

връзки на общуване с възрастните. Някои прояви на детето стават

оСект на обсъждане и присмех от страна на другите. По- голямото

внимание, отделяно от някои родители, и ограниченията в игрите също

водят до по- голяма фрустрираност на детето. Процесът се задълбочава

в периода на непълнолетието, в случай че личността се формира в

неблагоприятни условия. Тогава, когато травмата е причинена в

периода на юношеството или на ранната младост, натъпващият

Page 30: Dip Stela Vasileva

30

“разпад” на личността се изразява в асоциалност, пристрастяване към

алкохола, а понякога и към наркотици, нарушават се връзките в средата

и семейството поради невротизма и развилата се агресия. При някои

настъпват изменения в нагоннта сфера.

Тези изменения на личността безспорно намират отражение в

психичната детерминация на престъпното поведение. В специалната

литература това е проблемът за психопатоподобните разстройства

върху основата на остатъчно органично поражение на главният мозък

(Личко. А. Е., Психопатии и акцетуации характера у подрастоков,

Москва, 1983).

Психичните разстройства при травмена болест на мозъка се

разглеждат в психиатричната литература. Недостатъчно обаче този

проблем е свързан с наказателноправната проблематика. Редица

изследователи (Б. Станков по Франк. Л., С. Соболева, Актуальные

вопросы теории права и применения советского законодательства,

Душанбе, 1975) отбелязват известна склонност на лицата с черепно

мозъчни травми към извършване на тежки престъпления, в това число

и престъпления срещу личността. В психологията в този аспект

проблемът също не е разглеждан. Той е предмет главно на изследване в

невропсихологията, но главно във връзка с нарушенията на паметта

при локални поражения на мозъка. Психологията би могла да

допринесе със своите експериментални разработки за изучаване на

психичните свойства и състояния на личността след претърпяна

травма. Недостатъчно изследвани са емоционалните преживявания на

правонарушителите с такива заболявания, особеностите на

мотивацията и на вземането на решение да се извърши престъпление.

Page 31: Dip Stela Vasileva

31

Съществуват малко изследвания доказващи връзката между

претърпяна черепно- мозъчна травма и престъпно поведение. Г. Е.

Пауел отбелязва че са твърде малко изследванията, които разглеждат

личностните промени, съпровождащи мозъчните увреждания. Той

посочва също така че 80% от хората, претърпели мозъчно увреждане,

обикновено получават разстройство на личността или някакво

психиатрично поражение (“Модел за личността” , София, 1987).

Шафър и колектив ( 1975) изследват 98 деца, получили комбинирани

фрактури и видимо увреждане на мозъчната кора, при което

установяват различни форми на невротично, антисоциално и

несвойствено за възрастта поведение. В резултат на изследвания се

правят опити за установяване на връзка между местонахождението на

увреждането и проявите на личността. Открива се например

зависимост между челните увреждания и намаляването на сексуалните

задръжки, увреждането на амигдалите и насилието, увреждането на

хипоталамуса и агресивността и сексуалността.

3. Поведенчески модели на извършителите на сексуално

насилие

Защо една част от хората влизат в конфликт с нормите, регулиращи

най- интимните сфери от живота на човека, какъв е характера на този

конфликт и по какви механизми се разгръща- това е въпрос задаван

често от изследователите независимо дали интересите им са в областта

на криминологията, психологията, педагогиката или сексологията.

Page 32: Dip Stela Vasileva

32

Проблемът за психологията на сексуалното престъпление

предпоставя този за сексуалният конфликт изобщо (Станков, Б.,

Личност и престъпно поведение, 1990). Ако той означава

съзнателното разрешаване на противоречия в правно регламентираната

област на сексуалните взаимоотношения от лице, достигнало

определена степен на биологична и психична зрелост, по начин

обществено опасен и наказуем, то оттук следва, че ще се има предвид

само онзи конфликт, който се реализира в престъплението. Без

криминологично значение остава вътрешният сексуален конфликт,

израз на нарушената ценностна система на личността, но ненамерил

външен израз. В много случаи обаче неговото разкриване води до

изясняване психичният механизъм на престъпното поведение или

социалнопсихичната характеристика на правонарушителя независимо

от характера на престъплението , което е извършил. Конфликтът, върху

който се разгръща престъплението, е сложен и с многостранно

действие сблъсък, водещ до качествени външни изменения.

Сексуалният конфликт е съзнателна дейност и е възможен само и

единствено в човешкото общество. Колкото и силен да е инстинкта за

продължение на рода, в онтогенезата той се “социологизира” , в

следствие на което сексуалното влечение у човека губи значението,

което има в останалият животински свят, и започва да изпълнява и

функции, свързани с емоционалният живот на личността. За

социализираният индивид сексуалното влечение проявява все повече

своя социален ефект, а неговата сексуална дейност става част от

цялостната му дейност.

Може би никои други престъпления не поставят толкова често

въпросите за социалното и биологичното, колкото престъпленията по

Page 33: Dip Stela Vasileva

33

разврата. За извършването на всяко друго престъпление са достатъчни

обикновени, станали автоматизирани телесни операции независимо от

сложността на отделните елементи на изпълнителното деяние. За

извършване на сексуалното престъпление това не е достатъчно. Към

обикновените физически дейности, умения и други се прибавя и

функционирането на половата система. Тя се включва по рефлекторен

път независимо от това, дали мотивът на престъплението е полово

удовлетворение или самоутвърждаване, запазване авторитет в групата

и други. За активизирането на половата система от значение са

индивидуалните особености на правонарушителя, миналият му опит и

конкретната ситуация (пак там). Изследванията върху измененията на

висшата нервна дейност в различните периоди на половата дейност

установяват “дълбоко преустройство на дейността на целият

организъм, включваща и функционалното преустройство на висшите

отдели на централната нервна система” (пак там по Долин А. О., С. А.

Долина, Патология вышей нервной деятельности, Москва, 1972).

Поради това и изследванията не бива да се ограничават само с

изучаването на конфликта в сферата на сексуалните престъпления.

Сексуалният конфликт е възможен и при други претсъпления: против

собствеността, против общественият ред и други.

Извършването на престъпление и проявената във връзка с това

психична активност са основание да се насочим към

социалнопсихологическата структура на личността, да се търсят

нейните отрицателни черти и свойства, формирали се в процеса на

социализацията, и от друга страна да се търси механизмът за

разгръщане на активността на тази личност. При това трябва да се има

предвид, че изявата на личността в престъплението става в определени

Page 34: Dip Stela Vasileva

34

пространствено- временни граници, често в динамична ситуация,

нямаща аналог в миналия опит.

Както казва Б. Станков (Виктимология, 2001) трудностите при

изследването на личността са големи. Потребностите, интересите,

отношението, включително и “диспозициите” за поведение, не могат да

се наблюдават непосредствено. За изследване на отделните прояви на

човека и на целокупната му дейност трябва да се търси “обективно

мерило”. Това са личните и общонравствените действия на личността,

т. е. това са социалните действия.

При изучаване личността на престъпника престъплението е

“социалният факт”, от който започва дейността на изследователя. Това

предполага не ограничаване с отделната антисоциална проява, а

анализиране на миналата и настоящата дейност на престъпника. Върху

основата на научните и практическите изследвания се обогатява и

традиционният подход към личността на престъпника. Но това все още

не решава основният проблем. Макар и комплексно изучавана,

личността на престъпника като обект на изследване си остава

концептуално ограничена.

Характерът на сексуалната насоченост е онова важно

обстоятелство, което определя не само бъдещото място на личността в

сексуалните взаимоотношения, но и в най- широк план определя

нейното сексуално поведение.

Изследванията на правонарушители, които са имали в ранна възраст

сексуални контакти, показжат че получената полова възбуда с

произтичащите от това емоционални преживявания често се

превръщала в доминанта. А прочетеното в книги и списания, видяното

в киното и по телевизията, разказите на други хора и особено

Page 35: Dip Stela Vasileva

35

собствените наблюдения в процеса на общуването са факторите, които

най- интензивно формират сексуалната насоченост на личността.

Изследването на сексуалното поведение- било самото то престъпление

или във връзка с друг престъпен акт, ни убеждава, че по- голяма част от

правонарушителите са обикновено първосигнални личности, някои от

които със забележителна способност да получават и поддържат полова

възбуда независимо от неблагоприятната ситуация (Станков, Б.,

Личност и престъпно поведение, 1990).

Друг важен въпрос е за насочеността на сексуалното влечение- към

лица от другият пол, към лица имащи пола на дееца, или към лица от

двата пола. Обществените и правни норми допускат връзката между

мъжа и жената. Престъпването на морала и нормите обаче е известно

от древността, а и общественото табу трудно променя интимния живот

на човека. Едва ли има друга област на човешката дейност, в която да

се проявява така силно първичността на индивида, както сексуалната.

А. Кинси разкрива голямо разпространение на хомосексуализма в

САЩ- 38,7% от неженените мъже на възраст 36- 40г. и 27,3% от

неженените млади мъже, включени в една група на изследвани лица,

имали от време на време хомосексуални връзки (пак там по Elliott D.,

Crime in Modern Society, New York, 1952). От 200 момчета на възраст 17

до 21 г. в Англия, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, 33%

признават “приключенията” си с по- възрастни от тях мъже, без да се

опасяват за нормалният си сексуален живот в бъдеще, докато 10- 15%

са ориентирани трайно към хомосексуална форма на общуване.

Особеностите на сексуалната насоченост на личността обуславят

характера на сексуалният конфликт. Но кои са критериите за

определяне на нормалната и отклоняваща се насоченост? Единият би

Page 36: Dip Stela Vasileva

36

трябвало да бъде свързан с обекта, а другият с начина на

удовлетворяване на влечението. Общо казано хетеросексуалната

насоченост е нормалният вариант на сексуална насоченост на

личността. Реализирана без насилие, тя не е свърана с никакъв

социален конфликт.

И. Кон отбелязва справедливо, че основната тенденция в развитието

на сексуалните отношения е индивидуализирането на сексуалният

живот. Хората имат право сами да решават и избират собственият стил

на сексуален живот, без това да означава анархия. Т. е. днес е

изключително спорен факта, кое е нормалното и кое не в човешките

сексуални отношения (Берлин, 1985).

По данни на наши изследвания преобладаващата част от

правонарушителите са имали нормална сексуална насоченост

независимо от характера на престъплението. Фактът на престъпно

полово удовлетворяване не се е възприемал от тях като позорен, щом

като деянието е било насочено срещу лице от другият пол. Напротив, за

някои от тях престъплението е било способ за социална изява.

З. Фройд, а след него и съвременните неофройдисти, поддържат

тезата, че през пубертета се извършват два основни процеса-

освобождаване от проявленията на Едиповият комплекс и окончателно

да избере сексуалният обект, както и да постави под господство на

гениталната зона предгениталните частични нагони. З. Фройд

отбелязва, че с извършването на последното се слага край на

сексуалната анархия съществуваща в предгениталните фази.

“Избирането” на сексуалният обект става съзнателно върху основата на

индивидуалният и на усвоеният сексуален опит. Самоопределянето на

младият човек в сексуалните взаимоотношения е възможно само като

Page 37: Dip Stela Vasileva

37

член на обществото, а не като изолиран от обществото индивид, в

който се проявява сексуалната стихия. Социалните и психологическите

предпоставки да прерасне едно противоречие в сексуален конфликт са

най- големи при непълнолетните. Израз на тази конфликтност в

личността са първите социално значими прояви в сферата на

сексуалните взаимоотношения.

Редица изследвания очертават като кризисен периода от 14 до 15

години. Рязкото покачване на сексуалната активност при 14-

годишните ги отделя от предхождащият възрастов период, когато

много малко от изследваните са установявали сексуални контакти. Тази

възраст е границата между ниската и високата сексуална активност.

Тогава се проявяват някои свойства на личността и първите по-

сериозни отклонения в престъпното поведение.

Отношението към другият пол има голямо криминологично

значение. Ако трябва да се търси най- близката и непосредствена

причина за сексуалните престъпления, тя е именно тук- в неправилното

и нездраво отношение към жената или към мъжа изобщо. Все върху

тази основа се разгръщат и онези други престъпления, които са

свързани със сексуалните прояви на правонарушителите. При лицата от

по- ниска възраст не би могло и не е правилно да се говори за

изградено трайно отношение към другия пол. Обикновено то се

наблюдава при правонарушители, при които степента на

десоциализиране е висока. Формиралото се отношение не е неизменно.

Възможно е и крайно отрицателно отношение към лицата от другият

пол да се промени, но при изменени условия на живот и нова среда.

Иначе с десоциализирането на личността отношението придобива нови

негативни страни.

Page 38: Dip Stela Vasileva

38

Изследванията установяват (Б. Станков, 1990) ролята на жените за

формиране у мъжа на отрицателното отношение към тях. От една група

от 308 правонарушители повече от 85% са извършили първият си

сексуален контакт с по- възрастни от тях девойки или със жени със

значителен сексуален опит. След това много от правонарушителите

съзнателно са търсили контакти с жени с по- свободно поведение,

поради което са били затруднени в общуването с порядъчни девойки.

Х. Гьопингер съобщава (В. А. Крутецкого, Психология, Москва, 1974)

че само 16,9% от група изследвани осъдени, са имали за партньор по

време на първото полово сношение по- млади от тях девойки, докато

партньорките на 66,9% са били по- възрастни от тях.

Емоционалните преживявания в ранната юношеска възраст

изострят впечатлителността и въображението и се превръщат в

източник на непрекъсната вътрешна стимулация за търсене на нови

партньори. Това ги поставя понякога в контакт с лица, страдащи от

венерически заболявания, нещо което е от значение за формиране на

отношението към сексуалният обект. В последствие за пострадалите

това е един истински мотив за извършване на сексуални престъпления.

Разочарованието и акумулираният за кратко време отрицателен

опит обясняват и характера на трайно формиралото се отношение към

лицата от другият пол. За правонарушителите те са обикновено

еротичен обект. Голям криминогенен потенциал крие и отношението

на безразличие. В криминални ситуации безразличието ражда груб

цинизъм и жестокост към жертвата.

Сексуалното удоволствие е цел и завършек на сексуалния контакт, а

евентуалната по- дълготрайна връзка се оказва лишена от нормалното

съдържание и се изчерпва само с физическа близост.

Page 39: Dip Stela Vasileva

39

Неточно е да се твърди, че отношението на правонарушителя към

жертвата е всякога идентично на отношението му към другият пол.

Никога отношението към другият пол не е крайно, еднородно.

Съществува раздвоеност в социалнопсихичното отношение към жената

въобще, изразено чрез отношението към пострадалата.

Правонарушителите се насочват обикновено към лица, които

доброволно биха дали съгласие за сексуална близост, но невсякога

успяват да изберат подходящият обект или начин за общуване с него.

Преценката им се основава на реакцията на тяхната провокация, на

информацията за поведението на жената понякога и колкото и да е

парадоксално- дали е със запазена девственост.

Нормалната насоченост на влечението не поставя толкова сложни и

трудноразрешими проблеми в областта на правото, криминологията и

психологията, както хомосексуализмът. Хомосексуалната насоченост

на личността разкрива дълбоки вътрешни противоречия, основаващи се

на протоворечието между биологичната природа на индивида и

противоестествената насоченост на неговото полово влечение.

Конфликтът при правонарушителите с хомосексуална насоченост

разкрива редица особености. По външните прояви на

правонарушителите може да се съди, че хомосексуализмът е

непрекъснато страдание не само поради съзнаване на собствената

слабост, но и поради трудностите при задоволяване на нагона. Въпреки

че днес това поведение като цяло не може да се обяви за ненормално, а

и някои личности с такава сексуална насоченост свободно обявяват

своят хомосексуализъм, то при някои емоционалната

неудовлетвореност, страхът от разкриване и злепоставяне създават

свръхвъзбуда, която спомага за тяхното виктимизиране. Често тези

Page 40: Dip Stela Vasileva

40

лица стават жертва на агресия, на грабеж или изнудване само поради

това, че престъпникът познава особеностите им и разчита на не

особено трудно преодоляване на съпротивата.

Поставянето на пола в основата на взаимоотношенията с

определена категория лица не може да не се отрази и върху

поведението на онези, които по начало са били с правилна сексуална

насоченост. По- значителната фиксация на вниманието върху дадени

обекти от действителността оказва безпорно влияние върху процеса на

формиране на отношение. При някои се достига до раздвоение на

насочеността, изразяващо се в допускане в собствената практика на

хетеро- и хомосексуалната форма на сближаване. Отклоненията са

възможни във всички възрасти, но късните прояви на

хомосексуализмът имат обикновено своите предпоставки в по- ранните

периоди от развитието на личността. Според З. Фройд и неговите

последователи (Станков, Б., Личност и престъпно поведение, 1990)

хомосексуалната насоченост се определя в най- ранните стадии,

например в “аналния” , когато момчето либидизира ануса и развива в

себе си пасивни желания, или през “фалическия” период, когато

превръща пениса в свръхценностен обект като основание за мъжкото

отвращение от еротичният обект, на който липсва такъв орган. За З.

Фройд всички хора са латентни хомосексуалисти, а всички перверзни

стремежи се коренят в детството. За него перверзната сексуалност не е

нищо друго освен уголемената в своята разпокъсаност инфантилна

сексуалност.

Етиологията на хомосексуализмът е все още не напълно изяснена.

Много от изследователите го разглеждат като нормална форма на

поведение (пак там). Активният хомосексуализъм се формира

Page 41: Dip Stela Vasileva

41

очевидно през пубертета, и то главно по условно рефлекторен път.

Евентуалната генетична предразположеност се превръща в съдба за

някои лица, особено след попадането им в неблагоприятна среда и под

влияние на фактори, които определят отрицателната насока на

социалното развитие на личността.

В други случаи сексуалната насоченост не може да бъде определена

нито само като хетеро- , нито само като хомосексуална. В

криминалната практика те не са много. Част от тях излизат от сферата

на обществените отношения, изгубват междуличностният си характер и

единствено връзката им с други престъпни прояви ги прави наказуеми.

Но те разкриват дълбок вътрешен конфликт, много по- тежък и по-

трудно преодолим, отколкото при другите форми на сексуална

насоченост. Тази вътрешна конфликтност идва от непреодолимостта на

пречките за получаване на сексуална удовлетвореност и от страха от

разкриване. Непрестанната психична напрегнатост обяснява и

особеностите в емоционално- волевата и характерова сфера на самите

правонарушители. В отношенията си с другите хора те са подозрителни

и привидно сугестивни, а в действителност в извън опасното за тях

обкръжение са подчертано динамични. В социален план те се изявяват

като слабо контактни, отчуждени и в същото време способни да бъдат

комбинативни.

4. Типология на сексуалните престъпления

Сексуалните престъпления с терминологията на Наказателният

кодекс на Република България се назовават- “Престъпления по

Page 42: Dip Stela Vasileva

42

разврата” и заемат сравнително голям дял в общата престъпност. Будят

голяма тревога, още повече че голяма част от тях са проява на най-

грубо насилие и дори са насочени към деца и непълнолетни.

Престъпна сексуална активност е характерна за възрастта от 12 до

30 години, а понякога и за възраст по- късна от тази в зависимост от

вида сексуално насилие.

Съществувала винаги, сексуалната престъпност след 1990 година

отбелязва сериозни изменения с все по открояваща се тенденция на

усложняване и привнасяне на елементи чужди по дух на народностните

ни традиции. Форми на сексуално насилие, описвани до този период в

някои от най- развитите западни страни, могат да се наблюдават днес и

унас.

Сексуалните деяния са отделени в две основни групи насилствени

престъпления. Това е сексуалният садизъм и насилието над деца,

които съдържат в себе си подвидове насилие.

Сексуален садизъм

Това понятие разкрива 4 вида сексуални престъпления съдържащи в

своята същност сексуалният садизъм. Това са: Изнасилване,

Некрофилия, Канибализъм и Фетишизъм (Hazelwood, R. and J.

Worren(1990), Criminal Behavior of the Serial Rapist) и (Turvey,

B.(1996), Behavior Evidence: Understanding Motives and Developing

Suspects in Unsolved Serial Rapist). Терминът садизъм произлиза от

името на френският автор Донатиен- Алфонс- Франсоа дьо Сад, живял

в периода 1740- 1814г., по- познат на света като Маркиз дьо Сад. В

своята същност садизма е комбинация от секс и болка, като на основата

и съществуването на болката у партньора се достига до сексуално

Page 43: Dip Stela Vasileva

43

удовлетворение. Садистите клинично са дефинирани, като личности

демонстриращи поведенчески модели на грубост, малоадаптивност,

агресивност и др. . използват се различни методи за причиняване болка

на партньора/ жертвата, включващи: биене, хапане, горене,

електрически шокове, изнасилване, порязвания, душене, измъчване и

разбира се би могло да се достигне до убийство (Baeza, J. & B. Turvey

(1999), Sadistic Behavior: A Literature Review).

Основният аспект в садизма е гневът. От там произтича и

тенденцията да се нарани или разруши партньора/ жертвата. Понякога

агресията е еротизирана. Садистите изпитват удоволствие от

стресираните, безпомощни и страдащи жертви. Обикновено селекцията

на партньорите- жертви се извършва на основата на оприличаване на

някой, който девиантът би искал да накаже. Може би е важно да

отбележа разликата между садиста и психопата. Психопатът

обикновено избира жертви, които са на приблизителна възраст и опит,

като него. Естествено той ще очаква тези хора да го обичат, а

психопатът харесва да наранява влюбени в него хора. Садистът

обикновено избира жертви на различна възраст и опит от него.

Символично той иска да разруши тези групи от хора. Би могло да се

каже че психопатът е смесица между садист и мазохист, докато садиста

никога не е мазохист. В литературата се споменават тенденции към

ритуалност при последните, но те все още не са описани в книгите по

психология на абнормалното.

# Изнасилване

Съществуват четири типа изнасилвачи. Но въпреки тази

класификация, изнасилвачите в клиничен смисъл не са садисти. И все

Page 44: Dip Stela Vasileva

44

пак нека ги представя (Groth, A. N., A. Burgess, & L. Holmsrom (1977)

Rape, Power, Anger, and Sexuality. American Journal of Psychiatry 134

(11): 1239):

- Уверен в силата си (Компенсаторен тип) (The Power-

Reassurance)– неагресивно поведение, чиято атака от страна на

насилника възстановява съмненията му относно собствената

желателност и привлекателност;

- Силен и асертивен (Експлоатативен тип) (The Power- Assertive)–

агресивно, но нелетално поведение, което показва, че няма никакви

съмнения относно мъжествеността на престъпното лице;

- Гневно- отмъстителен (Изместващ тип) (The Anger- Retaliation) –

поведение, при което високи нива на физическа и сексуална

аграсия служат на чувства от нарастваща ярост;

- Гневно- възбудим (Садистичен тип) (The Anger- Excitation) –

поведение, при което агресията се използва за причиняване на

болка и страдание, като това служи на престъпника за сексуално

удовлетворяване.

Хората извършващи този тип престъпления се характеризират с

нисък себе контрол, импулсивност, респект към нормите на

обществото, дефицит на социални връзки, тенденция къмзагуба на

контрол, особено под въздействието на алкохол или дроги. Тук е

мястото да отбележим защо класификацията в основата си съдържа

ГНЯВ и СИЛА. Логично е да се досетим, че видовете подвластни на

гнева са именно сексуалните садисти. Именно те са винаги под

контрол, за разлика от тези подвластни на силата, които обикновено

губят контрол. “Силните” изнасилвачи са при всички случаи по- млади

от “Гневните”, възрастта варира от 12 до 24 години, а последните 30 и

Page 45: Dip Stela Vasileva

45

повече години. Поради описаните до тук причини и разлики някои

автори разпознават само два вида типа: “Силни” и “Гневни”, без

техните подвидове.

Много криминолози вярват (Groth, A. N., A. Burgess, & L. Holmsrom

(1977) Rape, Power, Anger, and Sexuality. American Journal of Psychiatry

134 (11): 1239), че изнасилването е нуждата да се докаже мъжественост

или хипермъжественост. Някои общества смятат, че от мъжете се

очаква да бъдат сексуално агресивни с жените.

В Р. България изнасилванията са голям проблем. Престъплението е

определено в чл. 152 на НК на РБ. Високата му обществена опасност

произтича от насилственото засягане на половата неприкосновеност на

жената. Това е и най- разпространеното престъпление по разврата.

Проблемът са младежите и непълнолетните. Не са малко случаите,

когато младежи, а понякога и непълнолетни с голям сексуален опит

завоюват ролята на лидер на криминалната група само поради това, че

съумяват да увлекат по- възрастни от тях мъже, предлагайки им богати

еротични изживявания с действителни или с мними партньори. За

младият човек новата завоювана роля има предимно социално

значение- създава му самочувствие и го прави самоуверен. Разменната

монета понякога е нищо неподозиращата приятелка на младият лидер.

Агресията придобива нови измерения- от индивидуална тя все

повече се превръща в колективна. Всеки един от групата привнася нови

елементи, които изненадват понякога самите участници в

престъплението. Именно колективната агресия допуска садизма като

нещо обикновено в отношенията към жертвата и дори е нейна

специфична характеристика. Изследванията показват (Станков, Б.,

1990), че садистичната форма на сексуална насоченост се проявява при

Page 46: Dip Stela Vasileva

46

по- голямата част от осъдените. Имат се предвид не действията,

насочени за сломяване съпротивата на жертвата, колкото и жестоки да

са те, а онези, с които се причинява страдание на жертвата с цел да се

усили сексуалната възбуда и самото емоционално преживяване. Едва

ли обаче садизма може да се обясни единствено с особеностите на

развитие на влечението, изолирано от цялостното развитие на

личността. То може да се прояви и утвърди в поведението на личността

в резултат на воденият начин на живот.

# Некрофилия

Некрофилията в своята същност е съвокуплението с мъртви хора,

което води до сексуално удовлетворение. Тази сексуална перверзия

принадлежи към групата на сексуалният садизам, тъй като може да

съдържа насилствени действия върху даден човешки индивид водещи

до неговата смърт или пък насилствени действия върху човешки труп.

В американската история са известни много такива случаи, дори

комбиниращи в себе сериен убец и некрофил/ садист. Един от най-

интелигентните серийни убийци, Тед Бънди, предпочитал да убива

своите жертви веднага, а след това да провежда сексуални ритуали с

части от телата (Rosman, J. & P. Resnick (1989), Sexual Attraction to

Corpses).

Некрофилите обикновено са клинично депресирани лица. Те вярват,

че е по- лесно да правит секс с мъртъвци, че е по- лесно именно на тях

да отправят комплименти, както и да получат такива от тях, защото те

разговарят с мъртвите тела. Освен това те харесват разнообразието от

пози, в които могат да поставят телата. Наричат своите любовни

партньори “студени” и често “празнуват” с тях. Имат истински талант

Page 47: Dip Stela Vasileva

47

да работят в бизнеса на пограбалните домове. Некрофилите са искрено

заинтригувани от мириса на мъртвите тела, както и от допира до

мъртва кожа.

Един от тримата най- известни през 20 век некрофили е Карен

Гринли (другите двама са Ед Гейн и Джеф Дамер). Публично

достояние е интервюто с нея, в което тя разкрива своята история, както

и това, че нейната истинска същност е именно такава и, че тя се чувства

щастлива заради това.

# Сексуален канибализъм

Техническият термин за канибализъм е “Антропофагия”.

Значението, което е познато на света е изяждане на себеподобни.

Съществуват различни видове канибализъм, но в контекста ще опиша

сексуалният такъв (Arens, W. (1970) The Men – Eating Myth:

Anthropology and Anthropophagy).

Това явление е съществувало винаги и продължава да съществува

все още било то като нещо нормално в амазонските племена или като

абнормност в развитите общества. Познати са и случаи на

антропофагия с цел оцеляване, наречена “спасителен канибализъм”. В

ситуации на гладна смърт по време на войни и болести , хората са били

принудени да изяждат мъртвите или най- слабите от себеподобните.

Антропофагията често включва голям брой сексуални разстройства,

поради което и съществува и сексуалният канибализъм. Значението на

тази абнормност е достигането на сексуална удовлетвореност чрез

изяждане на себеподобни. Обикновено има няколко или изобщо няма

свидетели на този вид престъления. Правят се и доста спекулации на

Page 48: Dip Stela Vasileva

48

тази тема, като това че ядяйки човешко месо хората си набавят много

витамин “А” и амино киселини, което от своя страна води до лудост.

Защо сексуалният канибализъм се разглежда като сексуален

садизъм? Причината е, че съдържа в своята същност агресивни

сексуални импулси, външният израз на които е консумиране на

човешко месо с цел сексуално удовлетворение. Много често това

явление събира в себе и изнасилване, убийство и некрофилия. Сигурно

няма човек, който да не е чувал за Ханибал, канибалът от “Мълчанието

на агнетата”. Но може би много по- малка част от света знае, че

Ханибал всъщност е прототип на личността Едуард Гейн,

“зашеметяващ” убиец, некрофил и канибал, известен с невроятните си

знания по анатомия, дисекция и начини за консумирането на човешки

органи. Не бива да забравяме и един от най- интелигентните канибали,

върлувал в близка Русия 80- те години, с рекорден брой жертви (58

млади момчета и момичета) – Андрей Чикатило, още известен като

Гражданинът Х. Най- пресен е може би случаят от началото на

декември’ 2003 година, вероятно предаван чрез медиите по целият

свят. Става дума за германски гражданин подал във вестника обява,

чрез която ясно заявявал че търси добре сложен мъж, който да бъде

изяден. Самият той признава че преди да изяде последната си известна

на обществото жертва, той е изял и други хора и причината да върши

тези деяния е удоволствието с което чувствал човешкото месо в

стомаха си.

Все още се счита, че причините за сексуалният канибализъм не са

добре изяснени, за което допринася и липсата на свидетели.

Page 49: Dip Stela Vasileva

49

# Сексуален фетишизъм

В своята същност сексуалният фетишизъм е изпиване на сексуални

фантазии и сексуално удоволствие от дадени предмети или части от

тялото. Това е необичаен секс и необичайно изпитване на сексуално

удоволствие (About.com:Fetishism; Karpman, B. (1954), The Sexual

Offender and His Offenses, Julian Press, New York).

Познати са различни видове сексуален фетишизъм. Това явление се

причислява към групата на сексуалният садизъм, поради това, че при

някои от разновидностите включващи части от човешкото тяло, бива

причинявана болка на партньора. Например при аналният секс, където

фетиш са ректалните мускули, някои индивиди харесват

причиняването на болка и страдание у парньора, като в сравнително

малък процент (5%) кръвта при тези обстоятества е фетиш. Познати са

и други форми, като например фетишизъм към : “Големи хубави

жени”; животни (зоофилия); опасен секс (съдържа садо- мазохистични

форми); крака (тук биха могли да се включат и всички атрибути за

крака, въпреки че този фетишизъм се наблюдава отделно);

наблюдаване или показване на голо тяло (воайорство и

ексхибиционизъм); коса (цвят, дължина, мекота, накити и др.); играчки

(надуваеми, в различни форми и др.); латекс (облекла, маски на

известни личности и др.); кожа (облекла и др.); по- зрели жени (над 30-

40 години, задължително по- възрастни от самият фетишист) и т. н.

Възможни са всякакви форми на интереси, колкото и необичайни да ни

се виждат някои, та дори и фетишизъм към болка, кръв и други

садистични форми, както споменахме.

Page 50: Dip Stela Vasileva

50

Насилие над деца

Насилието срещу деца е едно от най- уродливите

предизвикателства на съвременните общества. И въпреки, че

съществуват (Сексуална злоупотреба с деца, Конференция, 7- 8 юни,

2001):

• Конвенцията на ООН за правата на детето, чиито текстове

повеляват защита на децата от всякакви форми на физическо и

умствено насилие, малтретиране, нараняване, липса на грижи,

както и каквато и да е форма на сексуална експлоатация.

• Въпреки разпоредбите НК, инкриминиращи, и то с

квалифицирани състави сексуалните посегателства,

насилието, склоняването към блудствени действия и

проституция, когато става въпрос за непълнолетни.

Независимо от категоричността на тези вътрешни и международни

нормативни актове това уродливо явление продължава да съществува.

На пръв поглед изглежда странно, че насилието и злоупотребата с

деца са обект на професионална ангажираност от системата за

противодействие на отклоненията в детското поведение. Странно е

само на пръв поглед, защото:

• Международните правни норми изискват хуманно третиране на

детето извършило насилие.

• Практиката на цялата система БППМН показва, че в много

случаи детето е едновременно и жертва и обект на престъпно

посегателство.

Page 51: Dip Stela Vasileva

51

• Отклоненията в поведението, социалните патологии-

проституция, скитничество, наркомания и не на последно място

престъпното насилие, деформират недокрай изградената

ценностно- ориентационна система на детето, създават

нравствени и социални дефицити, изграждат у детето невярна,

изопачена представа за света, за отношенията между хората и за

начините на решаване на проблемите. По този начин се формират

нагласите за престъпно поведение. От социалните патологии и

преживяното насилие до извършването на престъпление има

само една крачка.

Известни са четири вида посегателства срещу личността на детето.

Това са блудство, изнасилване, инцест и педофилия.

Блудството е най- разпространеното престъпление по разврата след

изнасилването. Значението му е извършването на действия с цел да се

възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по

отношение на лице ненавършило 14 години (чл. 149 от НК) или по

отношение на лице навършило 14 годишна възраст, като се употреби

сила или заплашване.

Жертвата би могло да бъде както от женски, така и от мъжки пол, а

звършителят е с поне 4 години по- възрастен от жертвата. Доста

активни в това отношение са младите хора (17- 29 години).

В американската практика към тази група посегателство се

причислява и т.нар. Statutory rape (www.corpus-delicti.com).

Представлява секс с малолетни под предлог незнание за реалната

възраст. При този вид не е необходимо винаги да се използва сила.

Това по- скоро възползване от все още слабата детска психика, като

Page 52: Dip Stela Vasileva

52

жертвите са предимно от женски пол. В американската литература се

среща и т. нар. Window peeping (надничане, надзъртане през

прозореца), тайно наблюдаване на непълнолетни (пак там). Може би

повечето хора биха си представили в тази роля някой стар мъж,

загърнат в голямото си палто да наблюдава дете, но интересно е, че

тази роля много често изпълняват млади хора.

Едно от най- разпространените престъпления срещу деца в

България, както и е много характерна част от домашното насилие. За

периода от 1995- 2000г. в България 1063 деца са са станали обект на

това гнусно деяние. Като само от януари до септември 2001г. 153 деца

са били жертва на блудство (Сексуална злоупотреба с деца,

Конференция, 7- 8 юни, 2001).

Изнасилването е най- разпространеното престъпление сред всички

известни посегателства над детската личност. Смисълът му е

съвкупление с малолетна или непълнолетна жертва, чрез използването

на сила и заплахи. Жертвата може да е от женски или мъжки пол, а

деецът обикновено е на възраст не по- малка от 18 години.

Особена тревога представляват случаите, в които жертви са лица

под 14 годишна възраст и престъпленията се извършват от няколко

лица, с употребата на сила, жестокост и различни изтезания. Не са

редки случаите, когато се причиняват тежки телесни повреди и други

трайни увреждания на здравето, тежки психически травми,

включително и последващи опити за самоубийство.

Средностатистически за период от една година са били изнасилвани

около 200 деца (пак там). Сексуалното насилие върху деца се изразява

и в други форми, като порнографски снимки, сводничество,

Page 53: Dip Stela Vasileva

53

проституция. Тук влизат и хомосексуалните действия с деца. За

първите девет месеца на 2001г. 23 деца са били обект на насилствен

хомосексуализъм. Информация от различни източници сочи, че

хомосексуализмът с деца се превръща в един сериозен бизнес, от който

в едната посока текат големи пари, а в друга- осакатени за цял живот

деца. Макар и по- рядко децата- обект на трафик са застрашени да се

превърнат и в обект на тежки престъпления срещу личността. Така през

2000г. са регистрирани 5 довършени умишлени убийства на деца, а

през 2001г. (деветте месеца)- 6. Тревожен е ръстът на регистрираните

телесни повреди срещу деца- от 60 през 2000г. на 150 за първите девет

месеца на 2001г. Също така от януари до септември 2001г. са

регистрирани 49 отвличания (пак там).

Инцестът. Особено нравствено укоримо престъпление е

сексуалната връзка между близки роднини. Обикновено тя е

съпроводена със сила и заплахи. Сексуалните “партньори” могат да

бъдат баща- дъщеря, баба/ дядо- внук, брат- сестра, както и други

близки роднини. В практиката той се наблюдава в среда на по- голям

социален примитивизъм или на сексуално преситени и нравствено

деградирали личности. Някои автори смятат, че това са “специална

категория деца”, които живеят в сложна семейна обстановка (Станков,

Б., Личност и престъпно поведение, 1990). Много често роднините са

склонни да потулят случилото се заради срама, който биха изпитали

пред обществото. Поради този факт част от престъпленията остават

скрити, тъй като децата не са в състояние да се оплачат и да потърсят

помощ. Има случаи, в които насилието срещу детето е предизвикано и

съпроводено от насилие срещу майката (предимно на баща срещу

Page 54: Dip Stela Vasileva

54

дъщеря). Основните трудности при такива ситуации са нежеланието на

майката и на детето да говорят за това, липсата на доказателства за

актове, извършени в тесен семеен кръг, липсата на бързи мерки и

механизми за защита. Нерядко това сексуално насилие се извършва в

малцинствените семейства, където борбата с него се възпрепятства от

културните традиции на общността. От друга страна, е склонен да

стовари върху жертвата тежки и несъществуващи обвинения, което

морално я сломява и обяснява отказа и от правосъдие.

Педофилията е друга разновидност на перверзната сексуална

насоченост и съответно вид сексуално посегателство над дете.

Педофилите са хората, които предпочитат за сексуален обект (фетиш) –

дете. Жертвите, както вече е ясно са деца, а извършителят би могъл да

бъде от женски, мъжки пол, хетеросексуален, хомосексуален,

бисексуален, семеен или не. Педофилията има доста лица. Тя може да

се види в детската порнография, в детската проституция и т. н.

Педофилията със всичките и лица- това е детската сексуална

експлоатация.

В последните две години порнографията е неизбежна спътница на

интернет. Актьори на тези псевдохудожествени филми често са деца

под 10 години.

Що се отнася до проституцията, то тя е социално явление, което

възниква още в древността. Страшното тук е, че тя се явява сексуална

злоупотреба с деца. През последните години проблемите с

проституцията сред маловръстните очертаха една тревожна картина,

която се характеризира със следното:

Page 55: Dip Stela Vasileva

55

• Увеличава се броят на проституиращите деца и се снижава

началната възраст на встъпващите в “занаята”;

• Малък жизнен опит и ниска степен на образование, а и

свързаните с това недостатъчна полова култура и хигиена, водят

до различни венерически заболявания и СПИН;

• Увеличава се броят на проституиращите момичета от турски и

цигански произход;

• Задълбочава се нравственото обезличаване и ценностния срив

сред малолетните и непълнолетните представители на нежния

пол;

• Напускането на семейството в ранна възраст води до неготивни

социално- психологически последствия за личността им;

На много явна и честа сексуална експлоатация са подложени “децата

от улицата”. Този термин се отнася до децата, които прекарват част от

времето си на улицата- някои само през деня, а други и през нощта, и

на които липсва необходимата грижа, закрила от страна на родителите

или лицата които ги заместват.

От изследване при настаняване на деца в център “Вяра, Надежда и

Любов” от октомври 1995г. до юни 2001г. е установено, че долната

възрастова граница на децата, подложени на сексуална експлоатация е

9-10 години за момичетата и 7-8 за момчетата, т.е. децата от улицата от

най- високорисковата група, когато говорим за насилие- физическо и

сексуално.

Има специфично определение за сексуална експлоатация с

търговска цел отнасящо се до тази група деца: “принуждаване на

детето към сексуални контакти с цел парично или предметно

Page 56: Dip Stela Vasileva

56

възнаграждение, обикновено, но не винаги организирано от

посредник…”

Децата от улицата често доброволно извършват сексуални контакти

с цел парично или предметно възнаграждение без посредник. В случая

можем да определим тези деца не само като “жертви”, но и като

“пострадали” и “потърпевши”. Освен поради принудителният личен

избор, но и поради социално- психологическите и здравните последици

за децата.

Когато разглеждаме случаите на сексуална експлоатация чрез

посредник, то ние можем да видим, че това е роднина, лидерът на

уличната група деца, приятелят, “съпругът”. Много често посредникът

е на възрастта на детето, което извършва сексуални контакти. Така

например две сестри на по 9 и 11 години, които работят за две улични

момчета (на 15 и 16г.). Родителите на непълнолетните момичета нямат

нищо против- децата са длъжни да носят пари вкъщи.

През последните години се наблюдават редица случаи на сексуална

експлоатация на момчета. Особено важен е факта, че те съвсем

откровено разказват подробности от своята дейност, без да се чувстват

жертви на сексуално насилие или експлоатация. Смятат, че това е един

лесен начин да задоволяват материалните си потребности. А мъжете, за

които говорят са криминално проявени, пенсионери, чужденци. За

разлика от момичетата от улицата, които извършват сексуални услуги,

обикновено употребили лепило или хероин, тези момчета са в

адекватно състояние, когато работят.

Въпреки, че целта и интересът на тази дипломна работа е

разкриване психическите особености на сексуалният насилник, аз ще

Page 57: Dip Stela Vasileva

57

си позволя да отбележа една съвсем малка страна от психическата

травма на детето- жертва. Част от насилените деца започват да странят

от връстниците си, изпитвайки срам както от себе си (че са насилени,

белязани), така и за родителите си (че са анормални). Други деца

застъпват неимоверно много агресивността си в отношението си към

другите деца или връстници, като често извършват садистични

действия от физическо или сексуално естество. Има множество

свидетелства за случаи, в които сексуално насиленото от родител дете

извършва в последствие блудствени или сексуални действия по

отношение на други предимно по- малки и по- беззащитни деца

независимо от техния пол. Макар и единични отбелязани са и случаи на

упражнено физическо и дори сексуално насилие над любими на

родителя насилник животни.

5. Мотивация на сексуалните насилници

Изясняването на общият проблем за мотивите на престъплението

изисква отчитане необходимостта от “вмешателство” на психологията

в наказателно- правните науки и криминологията. Целта е да бъде

даден отговор на някои по- специфични въпроси, отнасящи се до

личността на убиеца и престъпното поведение.

Личността на сексуалният насилник се включва в по- общото

понятие “личност на престъпника” – основна категория в

криминологичните и социалнопсихологическите теории и изследвания,

с основна характеристика- антисоциалност. Същността на понятието

има два аспекта- юридически и психологически. Криминологията

Page 58: Dip Stela Vasileva

58

определя личността на престъпника като “наказателно- отговорно лице,

взето в поределен негов аспект като представител на специфична

негативна социална група с характерната за нея система от

общественоотклоняващи се отношения и връзки; това е субект на

престъпна дейност с деформирано или с признаци за започнала

деформация съзнание и самосъзнание, нарушена ценностна ориентация

и двойственост в общуването” (Станков, Б., Виктимология, 2001).

Това определение е очевидно на основа та на наказателно- правната

система и социалното функциониране на престъпника. Личността на

престъплението би трябвало да се разглежда в своята цялостност.

Психологията определя този конструкт като патерни, намиращи

отзвук в поведението и характеризиращи отделният индивид. Това

чисто психологическо определение има два важни аспекта- социалното

взаимодействие, изграждащо и отразяващо личността и нейната

индивидуалност. Това се отнася и до личността на сексуалният

насилник и на престъпната личност изобщо. Естествено към него

можем да добавим и различните сфери на функциониране на

личността- възприятийно- представна, емоционална, мисловна,

вниманието, подтиците и влеченията, волевата, паметовата и

интелектуалната сфера. Разстройствата на тези психични процеси се

явяват съставна част на криминогенни нагласи и предпоставки.

Престъпната личност е обект на изследване на психиатрията и

криминалната и съдебна психология. Както отбелязва Й. Стоименов и

сътр. (Стоименов, Й. и сътр., Съдебна психиатрия, 2000),

“необходим е всестранен на личността на изследвания престъпник,

отчитане на неговите интереси, наклонности, особености на

поведението при различни жизнени ситуации през целият му живот, а

Page 59: Dip Stela Vasileva

59

не само в периода на извършване на престъплението или по време на

изследването”. Той отбелязва също, че е важно как престъпника гледа

на себе си и как преценява свойствата и качествата на своята личност.

Но както споменава Григоров (www.grigoroff.hit.bg/lekcii/lawpsy.htm),

не бива да се доверяваме на тази самооценка.

От гледна точка на теорията, сексуалният насилник изцяло се

вписва в понятието личност на престъпника, но онова което го

отличава от всички други типове престъпници е насилственото

проникване в интимният живот на жертвата, използването на брутална

сила, а понякога и незачитането на човешкият живот.

Изследователсите търсения за “престъпното” в престъпната

личност имат дълга история. Още от времето на Чезаре Ламброзо

(Ламрозо, Ч., Престъпникът, 1896) и Енрико Фери (Фери, Е.,

Убиецът, 1895), учените се опитват да открият специфики на тялото и

мисленето, както престъпника изобщо, така и отделният тип такъв.

Още в края на миналият век Ламброзо постулира своята “Теория за

стигмата”,смятайки че това са мозъчните увреждания, черепните

аномалии и общата патология, които при сблъссък на индивида с

обществото се изявяват като престъпен ум и поведение.

Последните десетилетия на миналият век и генетиката възродиха

темата за наследствеността на престъпното поведение, включваща два

основни типа изследвания на връзката между наследствените черти и

криминалното поведение (Wood, D., Explanations of Criminal Behavior,

1996). Първият тип обхваща изследвания с близнаци (монозиготни и

дизиготни), като резултатите показват значимо сходство в престъпното

поведение при еднояйчните близнаци, в сравнение с нееднояйчните.

Вторият тип изследвания на криминалната наследственост са

Page 60: Dip Stela Vasileva

60

хромозомните (пак там). Разкрива се т. нар. XYY- синдром- изразяващ

се в присъствието на допълнителен Y- хромозом в 23 чифт. Именно

този дефект бива обявен за причина на агресия и насилие. Други

разработки пък откриват, че хора с увреден Х – хромозом също

проявяват повишена агресивност. Оказва се, че както тези и други

изследвания не могат да докажат съществуването на наследствена

криминалност.

Правят се изследвания и върху криминогенната роля на социалният

фактор. Същността се състои в схващането за някакво травматизиращо

събитие, случило се на индивида в процесите формиране, социализация

и социални взаимодействия. Съществена част от взаимодействията се

проявяват още в детска възраст и определят решаващата роля на

семейството и родителите в процеса на социализацията. Според това

схващане (Freud S, Klein M, по Христо Попов, Човешката агресия,

1999) проблеми и травми в детска възраст оставят отпечатък до края на

живота на човек. Те формират престъпната насоченос на личността-

слабо Его и личностови нарушения, които водят до неспособност или

намалена способност за контрол на поведението в съответствие с

нормите. Самоконтролът е основен конструкт в теорията за

престъпността на Hirschi & Gottfredson (Hirschi, T. & Gottfredson M., by

Darryl Wood, Explanations of Criminal Behavior, 1996) - те считат, че

ограниченият самоконтрол е причина за криминалното поведение, тъй

като по- голяма част от престъпленията се извършват импулсивно.

Такива хора биват определяни като индивиди с намалена физическа

чувствителност, поемащи риск, с ограничена способност за

предвиждане на последствията, със слаби комуникативни умения,

егоцентрични. Според тази теория всички хора имат потенциал да

Page 61: Dip Stela Vasileva

61

извършат престъпления, като неспазват обществените правила и

норми. Реализирането на престъпният потенциал е възможен на основа

неправилна социализация. Четири елемента от социалните

взаимодействия на личността са свързани с възможно криминогенно

поведение:

- привързаност към значимите други- силата на привързаността

и отношенията, които има личността със своите близки хора или

дадени институции (училище, клуб и др.), могат да подтиснат

възможни прояви на откллонение от нормите. Колкото по- силни са

връзките на индивида със значимите други, толкова вероятността за

отклоняване от нормите е по- малка.

- oбвързване или инвестиране в конвенционалното общество-

колкото повече е инвестирал индивида в конвенционална дейност

(образование, бизнес), толкова по- малка е вероятността да извърши

престъпление, защото би загубил от това.

- въвлеченост в конвенционални дейности- ангажираният с

такива дейности няма време за криминални занимания.

- вяра в социалните ценности- когато индивидът смята, че

обществените ценности са правилни и справедливи, то вероятността да

ги спазва е по- голяма.

Според Hirschi степента, в която тези връзки отсъстват, определя

степента на вероятността за криминализиране, а отслабването на някои

от тях увеличава свободата за ангажиране с престъпно поведение.

Теорията за научаването (Bandura, A., Social cognitive theory of

personality. In L. A. Pervin & O. P. John (Eds.), Handbook of personality:

Theory and research (pp. 154- 196). New York: The Guiford Press, 1999)

акцентира върху формирането на личнистта чрез научаването като

Page 62: Dip Stela Vasileva

62

подражание на социален модел. Изборът на модел се повлиява от

индивидуалните характеристики- пол, възраст, социален статус,

сходство. Усвоените поведенчески модели водят до развитие на

личностова ефективност или до отрицателни типове поведение,

включително и агресивно. Изследвания по проблема показват, че най-

значимият фактор за възникване и развитие на агресивно поведение са

отношенията в семейството. Хр. Попов (Попов, Хр., Човешката

агресия, 1999) обобщава описани в литературата семейни

взаимоотношения водещи до формиране на агресивно поведение:

недостатъчна емоционалност от страна на родителите (Mead, 1983);

авторитарно- наказващ родителски стил (Eggers, 1983); твърде

обгрижващ родителски стил при нефрустрирани деца (Mussen, Conger,

Kagan, 1976); деструктивно- отхвърляща майка (Martin&Eggers, 1983);

конфронтираща се и не показваща обич майка (Eberline, 1983).

G. S. Evseen (Evseen GS, A potential young murder, J Forensic Sci

1976 Apr 21: 441- 50) след редица изследвания констатира, че може да

се очаква предразположеност към тежки престъпления против

личнстта, включително и сексуално насилие, при хора, които като деца

са търпели физическо, емоционално, сексуално насилие и са били

свидетели на такива. Това е предопределляща травма.

Хората се различават помежду си по степен на предразположеност

към агресивни действия. Тези различия са свързани със специфична

личностова готовност към мотивиране и поведенческа изява на агресия

и се определят на качествено различни равнища на личностова

организация (П. Петкова) (П, Петкова., непубликувана дисертация,

по Хр. Попов, Човешката агресия). Мотивирането на агресивно

поведение се извършва на когнитивно равнище и включва две

Page 63: Dip Stela Vasileva

63

значими сфери- сфера на интернализираните норми (как човек

мотивира и допуска извършване на агресивно действие за постигане на

определена цел и как санкционира извършването на друго агресивно

действие) и сфера на индивидуално изградените про- или

антисоциални възгледии свързаните с тях нагласи за възприемане и

отношение към света и хората (активно/ пасивно изразяване на

позитивна/ негативна нагласа). Мотивирането за агресивност на

поведенческо равнище се определя от фрустрационният толеранс, от

диапазона и интензитета на негативните афекти и от индивидуалният

стил за агресивно поведение. При взаимодействието на различните

фактори от двете равнища – когнитивно и поведенческо, П. Петкова

разграничава четири типа личностово предразположение към агресия:

- неагресивно предразположение - липса на агрсивност и на

когнитивно и на поведенческо ниво;

- пасивно - агресивно предразположение - агресивност на

когнитивно ниво и липса на такова на поведенческо ниво;

- ситуативно – агресивно предразположение – неагресивност на

когнитивно ниво и агресивност на поведенческо;

- активно агресивно предразположение – агресивно присъствие

и на двете нива – когнитивно и поведенческо.

Агресивността е стабилна личностова черта. Приема се, че тя е

констистентна на времето, т. е. би могла да остане стабилна дори за

дълги времеви периоди. Възможно е поведенческото ниво да

претърпява промени относно своята активност през различни периоди

от време под влиянието на стресогенни фактори.

Page 64: Dip Stela Vasileva

64

Криминологичната класификация на мотивите за тежко криминално

престъпление (Станков, Б., За класификация на мотивите за

убийства, 1983) определя пет основни мотива:

- отмъщение – мотив породен на лична основа и свързан със

силни отрицателни емоции у извършителя, колкото са по –

трайни, толкова по– силни са те; дори когато отмъщението не е

доминиращ мотив, то той служи за подкрепление на актуалният

за даденият момент мотив;

- корист – мотив подчинен на стремежа за набавяне на

материални средства и облаги, свързан със сначителното

десоциализиране на личността, изразяващо се в емоционална

студенина и егоцентризъм;

- себезащита – в основата е потребността за себезапазване като

биологична единица, подчинен на инстинкта за самосъхранение;

- престъпна солидарност – мотив изискващ подчинение на

волята на друго лице или група като израз на солидарност с

груповите действия и изисквания;

- самоутвърждаване – мотив възникващ в следствие на

неуспешна социална реализация, стремеж към самоизява в

разрез с интересите на другите и социалните норми, свързан със

социалната незрялоат на личността на извършителя.

Други автори (Geberth, V J., Practical Homicide Investigation, 1996)

приемат съществуването на сексуален мотив и определят

класифицирането му като такъв при наличието на сексуална активност

на местопрестъплението: вида или липсата на обекло на жертвата,

наличие на семенна течност, сексуални наранявания, сексуално

позициониране на тялото, заместваща сексуална активност (фантазии,

Page 65: Dip Stela Vasileva

65

ритуали), множество промушвания и порезни рани по тялото. Всички

тези възможни проявления дават една съществена особеност на

сексуалният насилник – сексуалната дисфункция. Сексуалният мотив е

типичен такъв за сексуалните убийства. Психиатрите (Money J,

Forensic sexology: paraphilic serial rape (biastophilia) and lust murder

(erotophonopfilia), Am J Psychother. 1990 Jan Volume 44. Issue 1)

формулират два синдрома по този повод: biastophilia (парафиличен

сериен изнасилвач) и erotophonophilia (убиец от поход). Както Money

пише, “те са неспособни да обяснят своето сексуално извратено

престъпно поведение нито на себе си, нито на обществото”. След

проучване на налседствена предиспозиция, хормонално

функциониране, патологични връзки и сексуална злоупотреба, авторът

открива припокриване на тези синдроми с шизоидното и

епилептичното разстройство, антисоциалното личностово

разстройство, шизофрениите и преживени на различна възраст

черепно- мозъчни травми.

Salfati & Canter (Salfati & Canter, 1999, The Nature of Expressiveness

and Instrumentality in Homicide and its Implications for Offender

Profiling , 1999) раздел убийствата на експресивни и инструментални, в

основата на това схващане е идеята, че убийците действат по различни,

но вттрешно консистентни начини, водени от мотивацията си и това

резултира в различно отношение към жертвата и различни

поведенчески реакции. Такова виждане имат и Fesbach, 1964, Toch,

1969, and Cornell et al., 1996 (пак там) , разграничаващи експресивната

и инструментална агресия, уточнявайки, че целта при първата е

наказанието или страданието на жертвата, докато втората е центрирана

Page 66: Dip Stela Vasileva

66

около постигането на постижение или някяква материална придобивка

чрез агресивни действия.

Престъплението, като експресия, е свързано с емоционално –

реактивна агресивност и определя поведение причинено от

възприемане за свръхнатовареност на ситуацията, негативно

въздествие върху личността и желание за снижаване на това

въздействие. Такъв мотивационен механизъм може лесно да възникне у

хора с ниски прагове на усещанията и реакциите – емоционално силно

реактивни, лесно възбудими, много чувствителни към пренебрежение,

избухливи и често изпадащи в ярост. Мотивите за действие формира

под влияние на възприятие за обида или заплаха, което при лесна

възбудимост и намалена способност за самоконтрол генерира силна

възбуда и експлозивно нападателно поведение. В този вид агресия от

голямо змачение е гневът, за извършването на експесивният тип

престъпления (Berkovitz, L., On the Formation and Regulation of Anger

and Aggression: A Cognitive Neoassociationistic Analysis, American

Psychologist, 1990, 38 1135- 44).

Съвсем различен е мотивационният мехaнизъм на

инструменталната агресия – той не е реактивен, а активен, определящ

търсещо поведение и преднамереност на агресивно действие.

Очакването за получаване на изгода от агресивното поведение може да

е свързано със задоволяване на стремеж за постигане както на

материални, така и на нематериални облаги – власт, социален статус и

др. . По отношение на престъпника това определя и съвсем различен

тип личност – емоционално отчужден, антисоциален, иницииращ

противоборство и конфликт, егоцентричен и доминиращ. Тук гневът и

яростта нямат място, деецът е хладнокръвен, целенасочен, премислящ

Page 67: Dip Stela Vasileva

67

и предвидлив. Такива са антисоциалната личност и психопатът, за

които другият просто неозначава нищо, те са неспособни да изпитат

емпатия и презират чувствителността.

Експесивната иинструментална агресия не се изключват взаимно.

Възможно е емоционално- реактивният насилник да измести обекта на

своята експресия, така както и инструменталният престъпник би богъл

да изпадне в ярост при някакви непредвидени обстоятелства.

От съществено значение за формирането на мотив за сексуално

престъпление и престъпление изобщо, са емоциите.

Гневът. Повечето ситуации предизвикващи гняв, се покриват с

понятието фристрация. C. E. Izard (Изард КЕ, Психология емоций,

Изд. Петер, 1999) определя като основни ситуативни активатори на

гнева ограничаването на свободта, ппепятствията за достигане на

желана цел, аверсивната стимулация и оскърблението. Преживяването

на гнявкато цяло се съпътства от физиологични промени, активиращи

физическата сила и колкото по- силно е то, толкова по- силна е

потребността от физически действия. Гневът корелира високо с

усещане за физическа сила и увереност в себе си и се съпровожда от

висока импулсивност и ниско ниво на контрол. Както е известно,

честата и продължителна повторяемост на психичните състояния ги

превръща в черта на характера.

В разработка за психологическите и поведенчески характеристики,

свързани с гняв, при извършители на тежки сексуални престъпления,

Myers & Monaco (Myers WC, Monaco L, Anger experience, styles of anger

expression, sadistic personality disorder, and psychopathy in juvenile

sexual homicide offender, J Forensic Sci 2000 May 45: 698- 701)

Page 68: Dip Stela Vasileva

68

изследват връзката между миналият опит и стиловете на изразяване на

гнева, садистичното личностово разстройство и психопатията. Те

откриват присъствието на гнева в изследваните лица, но не като

състояние, а като карактерова черта. Скалите не показали големи

разлики в гнева насочен към себе си и този насочен навън. При

изследваните лица, непоказващи садистични наклонности, контролът

на гнева бил значимо по- висок от баловете за външно насочен гняв.

Онези, които покривали критерии за садистично личностово

разстройство показали високи стойности за външно изразен гняв, както

и за гнева като черта от характера. Изследването също показало, че

психопатията силно отрицателно корелира с контрола на гнева.

Резултатите от повечето изследвания показват, че гневът се

активира едновременно с отвращението и презрението (Izard) . Тези три

състояния високо корелират една с друга и ето защо се активират

едновременно. Това съчетание Izard нарича триада на враждебността.

Враждебността е афективно- когнтивен процес, той не оределя

непременно афективна експресия – гневна или враждебна, но определя

ниво на готовност и е съществена предпоставка за възникването и. В

триадата отвръщениет има по- особено място. Адаптивен емоционален

механизъм свързан главно с хранителното поведение той се

разпростира и върху психологически потенциално вредни обекти. В

отделни случаи отвръщението може да бъде насочено и към самия себе

си, но това е една от характеристиките на депресивните синдроми. Тази

емоция по правило е свързана с поведение за избягване, но в

комбинация с гнева придобива опасни последици- желание да бъде

пекратен контактът с потенциално вреден обект, а при липса на друга

възможност би могло да се достигне и до премахването на същият.

Page 69: Dip Stela Vasileva

69

Третата емоция от триадата е презрението, наричана още и “най-

студената” емоция. Характеризира се с най- носко ниво на възбда,

съпроводено от чувство за собствена свръхценност и значимост и

обезценяване на обекта. Изпитването на презрение дава усещане за

превъзходство, поражда студенина и отчужденост, води до

деперсонализация на обекта и възприемането му като нещо.

Емоционалният профил на ситуацията на презрение (Izard) се

характеризира с някои особености: ниски стойности на гняв, страдание

и страх, ниска стойност на вина. Нещо повече – презрението е изгодно

и дори в някаква степен приятно, преживяването и изразяването му в

поведението води до преживяване на удовлетвореност.

Сред афектите, подбуждащи агресивното поведение, Хр. Попов

отделя специално внимание на омразата. Той я определя като сложен

агресивен афект, който, в противоположност на яростта, има хроничен

и устойчив когнитивен аспект, включващ мощни рационализации и

личностови деформации. По- леката форма на омразата се спира върху

унижаването на жертвата, а крайната форма- физическото отсраняване

на обекта. Хр. Попов определя няколко важни характеристики на

омразата – устойчивост, хроничност, характерологично “вкореняване”,

склонност към увреждане на обекта при същевременна силна

психологическа зависимост от него. Такава картина напълно отговаря

на личностови нарушения, изразяващи се в садистични наклонности.

За ролята на срама изследователите на емоциите нямат единно

мнение. От една страна е приеман за основен фактор при

социализацията на индивида (Izard), а от друга- съществено условие за

личностови изменения (Erickson,1956, пак там). Тези виждания

всъщност не се взаимоизключват, а се допълват една друга. Срамът

Page 70: Dip Stela Vasileva

70

наистина има коригиращо въздействие върху поведението, но само в

степен която не застрашава целостта на личността. Стремежът да се

избегне преживването на срам се превръща в съществен вътрешен

мотив за развитие на комплекс от интелектуални, физически и

социални навици, целящи укрепването на чувстото за собствена

адекватност и компетентност. При неуспех стремежът за запазване

целостта на Аз- а води до активирането на защитни механизми, в много

случаи нарушаващи адаптацията и социалното функциониране на

личността (Erickson).

Izard описва следните защитни механизми за справяне със

свръхинтензивен срам:

- отрицание- посредством изпитвният срам, индивида се опитва

да се скрие от физическите и психическите източници на своите

мъчителни преживявания. Едновременно с това се опитва да

убеди себе си, че не изпитва срам.

- потискане- използването на този механизъм напълно изключва

обмислянето на стратегии за преодоляване на бъдещи ситуации

на срам, както и възможности за самоусъвършенстване. Изразява

се в упорити опити да бъдат избегнати всякакви мисли и

ситуации свързани с изживяването на срам или възможността за

това.

- самоутвърждаване- при изграждането на такава защита всяка

ситуация, свързана с изпитването на срам, извиква силна

потребност от “доказване” за удовлетворяване на Аз- а, като

процесът на самоутвъждаване може да не засегне тези части от

него, причини за изживяването на емоцията, но също така е

възможно да бъдат агресивно утвърждавани именно те.

Page 71: Dip Stela Vasileva

71

Разглеждайки особеностите на психологичното профилиране на

заподозрени за сексуално насилие лица, тяхната типология и

мотивация доведе до извода, че би било продуктивно ако се разгледат и

уточнят техните личностни и поведенчески профили. Това би довело

до усилване на превенцията, профилактиката и разкриването на

заподозрени за подобни престъпления лица.

Page 72: Dip Stela Vasileva

72

II Глава

Личностни и поведенчески профили на извършителите на сексуални

престъпления

1. Личностни и поведенчески особености на сексуални

насилници над деца

Сексуалното посегателство над деца е едно от най- уродливите

престъпления, които съществуват и се извършват в нашето и много

други общества по света. Всъщност насилниците са сред нас, много

често са част от семействата ни и се гаврят с близките ни.

Единственият начин да се разбере тяхната психика са разказите на

преодолелите срама потърпевши след разобличаването на насилниците,

били те и близки роднини.

Педофилията е едно от най- разпространените сексуални

престъпления срещу деца. Обикновено най- известното нарицателно, с

което хората назовават детските насилници, това е “педофил”. Това

явление не е просто да удовлетворяваш желанията си с деца, това е

начин на живот. Педофилът е ловец и хищник. Той следи

предварително набелязаната жертва и полага целенасочени усилия да

се добере до нея. Може би някои се запитват, защо един човек би

извършил това гнусно деяние. Истината е, че зад този престъпен акт

стои по- особено минало, по- особени фантазии и представи за света.

Ако знаехме всички тези особености, то би било много по- лесно да

разберем един човек привличан от деца. Ето някои личностни

особености на този тип лица (About.com Sex Offender Registry listing):

Page 73: Dip Stela Vasileva

73

• типичният представител има високо самочувствие и е

екстраверт;

• чувства голяма себезначимост;

• рационализира фактите и отговорностите по начин удобен

и възприемчив за самият него;

• алкохолът не винаги присъства в животът и

престъпленията му, но понякога се явява инструмент за

прелъстяване и обезсилване на жертвата;

• често има висока степен на IQ, както е възможно и

университетско образование;

• за тези индивиди е характерна хомосексуална история и

други сексуални актове;

• насилието, до което достигат може да възникне в резултат

на по- особени фантазии, порнография, както и ако

престъпника се занимава с детегледачество;

• държи жертвата да се чувства като дете, каквото всъщност

е, да вижда в жертвата наивност, невинност, детски страх-

това го възбужда;

• има много ясна и конкретна представа за това какво е

подходящо и нужно за всяка детска възрасова група.

Много характерно за педофилите е присъствието на вече

споменатите по- особени фантазии. Често те си представят как правят

секс със стотици, а може би и над хиляда деца.

Предпочитаните много често жертви са на средна детска възраст,

тъй като намалява риска от забременяване и вагинални инфекции. Факт

е, че някои педофили казват: “Осмата година е твърде късна”. Наскоро

Page 74: Dip Stela Vasileva

74

прочетох едно интервю с педофил, който също така предпочитал деца

до 8- та им година. На въпроса “Защо именно до 8 години ?”, той

отговаря, че точно на тази възраст децата изглеждат забележително

свежи, чисти и перфектни, дори безсмъртни без да ги е грижа за

каквото и да било. Педофилите, които предпочитат момчета,

обикновено не насилват момичета. Съотношението между хетеро- и

хомосексуални педофили е 11:1.

Детските насилници полагат всички усилия да бъдат близо до деца.

Абсолютно възможно е такъв човек да работи като учител, треньор,

водач на бойскаути, детегледачка, детски психолог, детски фотограф и

други професии изискаващи близостта и доверието на деца. Така те са

способни да преследват своите жертви независимо до къде ще ги

доведе това.

Много често педофилите опитват да се развият религиозно. Това е

доста характерно и за инцеста. Религиозната обвързаност може би

успокоява вината, която те чувстват, защото да те много добре

осъзнават какво са извършили, но когато дойде следващият такъв

импулс те не могат да го спрат. Тези хора, можи би противно на

очакванията, работят упорито за изграждането на собствената си добра

репутация в обществото, като примерни граждани или обществени

лидери. Обикновено те са колекционери. Колекционират секс играчки,

видео записи, книги за човешката сексуалност, дневници, списък на

жертвите, фотографии. С помощта на всичко това те се наслаждават на

своите сексуални перверзии, които могат да бъдат или не техни

фантазни модели.

Детските насилници се специализират в изкуството да прелъстяват

и манипулират. Те биха отделили толкова време, колкото е

Page 75: Dip Stela Vasileva

75

необходимо, за да прелъстят едно дете, обикновено са доста търпеливи

и използват всички хватки на прелъстяването. Самото прелъстяване

като такова, създава връзка между насилник и дете, което може да

доведе до доброволно съгласие от страна на жертвата.

Естествено има различни типове педофили, като всеки тип има

своите характерни особености. Най- известна и използвана е

типологията на Burgess, Groth и Holmstrom. Според нея съществуват

два основни типа педофили ситуативни и преференциални.

Разликата между тези два главни типа е, че ситуативните педофили

преследват само уязвими групи от жертви (дори възрастни хора),

докато другият вид предпочитат единствено и само жертви на средна

детска възраст и би могъл да се възбуди само при мисълта за тях.

Първите също предпочитат деца, но в ситуации на стрес биха склонили

на “второто по- добро”, т. е. биха се задоволили и с нещо

непредпочитаноот тях. Преференциалните педофили никога

неизпитват стрес в своят личен опит, което им позволява да задоволят

напълно своите потребности.

Ситуативният тип има три подтипа: “Регресивен”,

“Индискриминационен” и “Незрял”.

Регресивният подтип педофили се характеризират с най-

стабилният личен живот от цялата тази група. Предпочитат жертви от

женски пол и се забавляват да прелъстяват непознати такива.

Предпочитат орален и вагинален секс. Те са само част от този основен

тип, който използва деца за порнография и могат с удоволствие да

сърфират в Интернет търсейки нови жертви. Разликата при тях от

останалите подтипве е, че биха могли да се спрат и на стари жени в

специализирани домове или просто на някоя уязвима група

Page 76: Dip Stela Vasileva

76

преживяваща личностна криза. Те винаги държат да запазят стабилна

потентността на жертвите си по време на различните етапи от

прелъстяването.

Индискриминационният подтип педофили имат поведението на

хора с твърд характер, които биха опитали всичко- от инцест, през

зоофилия, та до каквото друго ви хрумне на ум. Имат антисоциална и

психопатна нагласа към живота и по принцип вършат всякакви

престъпления. Не зачитат никакви социални норми. В основата на това

стоят дълбоката фрустрация, разрушените връзки с първите хора с

които са имали отношения- майка, баща, братя, сестри и т. н. В

семейството им не е имало среда, която да подхранва чувството им за

значимост и те са се чувствали унижени пренебрегнати и

неудовлетворени. Такива хора са готови да чакат достатъчно докато

опознаят жертвата и накрая я придърпват в своя свят. Този свят често

съдържа детска порнография или такава на някоя по- уязвима група, но

техните най- ясни предпочитания са към деца на средна детска възраст

(до 8 години) (www.segabg.com).

Т. нар. “Незрял” подтип педофили, нар. също наивни и

простодушни, са доста странни хора. В детска възраст сексът за тях е

бил енигма и половият им живот е започнал доста късно. Затова имат

патологично любопитство към сексуалните отношения, за него това е

фиксидея и е готов да експирементира с всякакви перверзии. Те

обикновено преследват жертви от собственият си квартал и не смятат

че е необходимо да прекосяват големи разстояния, за да си намерят

нова жертва. Предпочитаните форми на секс от тях са анален, след това

орален, но понякога те са съвършено щастливи само да милват и галят

Page 77: Dip Stela Vasileva

77

своите жертви. Има случаи, в които не ги е грижа на каква възраст са

жертвите им. Като цяло имат стресиращ начин на живот (пак там).

Преференциалният тип детски насилници се състои от два подтипа:

“Прелъстяващ” и “ Садистичен”.

Прелъстяващият подтип, нар. също фиксиран подтип, прелъстява

своите жертви купувайки им често подаръци, цветя, играчки или

просто давайки им пари. Тъй като тези лица по- бавно се приближават

до интимният живот на своята жертва, първоначално се задоволяват с

порнография. Този подтип почти винаги има хомосексуални

наклонности и предпочита момчета. Както другите типове и

прелъстяващият често сърфира в Интернет търсейки подходящата

жертва. Особеното тук, че такъв насилник умее да се спраятели с

децата, та дори да замести емоционално родителят. Способен е да

сформира около себе си група от деца, които стават негови жертви.

Садистичният подтип педофили преследват и предпочитат анален

секс, обезобразявайки гениталиите. Понякога и убиват и канибализират

своите жертви, изпитвайки сексуална наслада от това. Обикновено

прекосяват големи разстояния, за да намерят и преследват точната

жертва. Атакуват неочаквано и мигновено. Често имат много добре

платена работа и скъпа кола.

И досега обаче не е установено точно какво тласка един зрял мъж

към малки деца. Многобройните изследвания все пак са оформили най-

логичните и потвърдени в практиката причини. Обикновено такъв

човек има проблеми с установяването на интимност и близост. Най-

често възрастта за “отключване” на педофилията е около 30 години.

Тогава по принцип възникват и други сексуални разстройства. В този

Page 78: Dip Stela Vasileva

78

период бъдещият педофил добива трайната нагласа, че това, което се

случва в сфета на възрастните, не му допада. Той трудно установява

връзка с нормален партньор. За него всичко е като една игра- страх че

ще бъде отхвърлен от другият, затова и неподхожда към него.

Притиснат от тези вътрешни задръжки, този човек открива че му

харесва нещо друго. Той знае на какво се обрича, знае, че хората мразят

това и не може да очаква пощада, но за него това е изходът. Голяма

част от педофилите също са били жертви на насилие като деца. Тази

травма може да преобърне психиката на всеки човек. За него нещата от

живота вече не се случват по нормалният начин и той прави избор

между позицията на жертва, каквато е бил дотогава, и позицията на

насилник.

Кормър и Саймънс през 1982 година изследват група от 36- ма

педофили, убивали жертвите си и установяват някои от факторите,

които отключват педофилията (пак там):

• 46% са претърпели сексуално насилие;

• 40% са живели извън семейството преди да навършат 18 г.;

• 47%- бащата е напуснал семейството преди да навършат 12

години;

• 70% се харектеризират със следните поведенчески

индикатори- натрапчиво желание за мастурбация,

хронично лъгане, нощни напикавания, кошмари, рушене на

материална собственост, предизвикване на пожари;

• 69% са злоупотребявали с алкохол;

• 33% от тях са били зависими от наркотици;

Page 79: Dip Stela Vasileva

79

• 13 души от 31 са били подлагани на системно физическо

насолие и са наблюдавали такова между родителите си;

• 23 от 31 са претърпели психологическо насилие;

• 25 от 36 са имали някаква психиатрична оценка или

забрана като деца или възрастни.

2. Психологически профил на изнасилвача

Другата категория сексуални насилници, при които нагонът се

ръководи от изкривена психика, са изнасилвачите. Първоначално ще

представя кратка обща характеристика, след което ще се спра по-

обстойно на различните типове изнасилвачи, техните поведенчески

характеристики и мотиви.

Изнасилването е едно от най- старите световни престъпления,

изпъстрено с културни особености. Статистиката сочи, че на всеки 20

минути в света бива изнасилвана по една жена. Проблем са скритите

сексуални престъпления, тъй като по- малко от 10% от всички

изнасилвания биват предавани. Друг проблем са фалшивите подадени

сигнали за изнасилване, които отбелязват 15% от общият брой

(Hazelwood, R. And J. Warren (1990) Criminal Behavior of Serial Rapist) .

• 75% от извършителите са на възраст под 25 години; 80% -

под 30 години; срещат се и индивиди над 30 години, но

това е характерно само за садистичният тип изнасилвачи;

• обикновено в 100% от случаите престъпниците са от мъжки

пол;

Page 80: Dip Stela Vasileva

80

• 75- 90% от извърщителите на изнасилвания в затворите са

чернокожи, въпреки че тенденциите са междурасови;

обикновено насилниците са невъоръжени, като едва в 1 от

4 случая (25%) използват нож;

• по- голяма част от сексуалните престъпници произлизат от

под- средната класа;

• голяма част от тях имат нормално интелектуано ниво- 90-

110 IQ;

• семейната история със сигурност е по- различна от

нормалната; възможно е присъствието на садистична майка

и отсъствието на баща;

• обикновено тези лица нямат проблеми с ученето, успешно

завършват гимназия и дори колеж; единствено възможни са

проблеми с дисцилпината, включващи интерес към

порнография;

• професията им почти винаги е ориентирана около жените,

така доказват себе си; а ако насилникът е садистичен тип,

то той си намира по- добра работа;

• в някои случаи могат да се забележат пробеми с алкохола и

наркотичните зависимости;

• съществуват разбира се известни психични проблеми-

антисоциална личност, дефинираща себе си като нормална

във всичко с изключение на сексуалността, където страда

от някаква philia или mania. Ритуализъм може да присъства

при садистичният тип.

Page 81: Dip Stela Vasileva

81

• демонстрират слаби връзки с жените, въпреки че би моглло

да бъдат женени, разведени или просто да живеят с жена.

Правени са много опити да се категоризират типовете личности

извършващи това престъпление. Съществуват множество

класификации, но най- популярни и използвани са тези на Hazelwood

(1995) и на Groth A. N. (1979).

Hazelwood предлага изнасилвачите да бъдат категоризирани като:

себични и несебични. Тази класификация описва в най- обща степен

поведенческите характеристика на сексуалните насилници.

Характерно за Несебичният изнасилвач е, че чрез сексуално,

физическо и вербално поведение, той показва безпокойство си за

своята жертва. В много случаи същото поведение може да се забележи

и при т. нар. “ псевдо- несебични” насилници, при които

демонстрираната загриженост за благополучието на жертвата е

единствено и само с цел да бъде убедена жертвата да съдейства. Често

този тип изнасилвачи казват неща като: “Наранявам ли те? ” или

“Студено ли ти е? “ по време на престъпният акт. Често те разказват

доста неща за себе си на жертвата и това всъщност е причина да бъдат

заловени. Обикновено в сексуалният акт присъства и любовна игра, а

скоро жертвата разбира, че би могла да прави с насилника каквото си

поиска. Голяма част от този тип изнасилвачи след време се връщат при

своите жертви, дори и когато полицията ги очаква. Носят със себе си

някакво оръжие, но така и не стигат до неговото използване, захвърлят

го някъде по време на сексуалният акт. При по- голяма част от случаите

дори оръжието изобщо не е заредено или е фалшиво.

Page 82: Dip Stela Vasileva

82

Себичният изнасилвач не изпитва нужда да включи в акта

жертвата, обикновено през цялото време я нарича с обидни имена и

приема тялото и като такова на кукла или манекен. Разговорите са

изключително ограничени и биват изцяло на сексуална основа. Често

незадоволеността на жертвата му доставя голямо удоволствие, както и

нейният дискомфорт не го притеснява по никакъв начин.

След представената поведенческата характеристика, важна и

необходима стъпка е описанието на мотивацията, тласкаща един човек

към извършване на сексуално престъпление. Подходяща за тази цел е

класификацията на Groth. Във втора глава вече споменах тези четири

типа с характерни черти от тяхното поведение.

Силен и уверен е изнасивачът ползващ се и с името “псевдо-

несебичен”. Тези хора използват изненадващата мигновена атака, или

т. нар. “blitz” атака. Биха могли да посетят дома на жертвата след

изнасилването или да се свързват с нея по телефона. Запазват сувенири

от своите жертви, както и записи, които класифицират по петобалната

система. Техните модели за преследване приличат на тези, на

еротоманиаците преследващи кино звезди. Може да се каже, че този

тип изнасилвачи са географски стабилни, т. е. за тях не е типично да

преодоляват големи разстояния за да извършат престъпление. Ако се

случи да претърпят неуспех, то те веднага търсят друга мишена още

същата вечер. Тези хора, под въздействието на своят биологичен

часовник, изнасилват отново след период от 7 до 15 дни. Периодът е

толкова кратък поради това, че чувството за социално и сексуално

съществуване придобиващо адекватност след насилственият акт, много

бързо изчезва.

Page 83: Dip Stela Vasileva

83

Силният и асертивен изнасилвач няма никакви съзнателни

съмнения относно своята мъжественост. Избира жертви на възраст,

като неговата собствена, след което често ги транспортира на по-

отдалечени и самотни места, където разкъсва и захвърля техните дрехи.

Освен това той не насилва толкова често, колкото предходният тип, а

през 20- 25 дни, когато всъщност почувста нуждата от жена. Той

обикновено е доста себичен, но би могъл да покаже и доста емоции,

включвайки в тях и жертвата, когато сметне че тя е прекалено уморена

и има нужда от почивка. Харесва му да оставят своите жертви на пътя

емоционално травматизирани и често голи. За разлика от предходният

тип, той е географски мобилен, като използва различни превозни

средства, дори мотоциклети. Понякога по време на акта употребява

наркотици и алкохол. Често сексуалният акт включва принуда. Не

запазва трофеи и сувенири за сметка на видео записи. Харесва му да

направи жертвата покорна още в началото, като затова използва

различни видове секс, принуждавайки жертвата да съдейства чрез

заплахи. Той не цели да нарани нищо друго в жената освен нейната

сексуалност. Това е неговата психологическа компенсация за неговата

мъжественост, за себеидентифицирането му като “мачо”. Според

описанията на жертвите този тип изнасилвачи би трябвало да имат

екстремно високо ниво на “Его”.

Гневно- отмъстителният или изместващ тип са насилниците,

които изпитват гняв към жените и използват секса, като оръжие да ги

накажат. И тук както при силният и уверен тип има изненадваща атака.

Обикновено сексуалната атака е много кратка, гневът бързо бива

потушен и престъпникът оставя жертвата. Изнасилвачите от този тип

атакуват по- възратсни от тях жени, такива които приличат на някого,

Page 84: Dip Stela Vasileva

84

когото те познават. Често с юмручни удари в стомаха атакуват

жертвата. След акта насилниците се чувстват спокойни, до следващият

гневен импулс към жените, който изгражда на ново целият им проблем.

Биологичният часовник ги подбужда към това престъпление на всеки 6

месеца през годината.

Гневно- възбудим (Садистичен) тип е изнасилвачът, който

стимулира своята сексуалност причинявайки болка и страдание на

своите жертви. Основният мотив е да нанесе болка, която да донесе

отговор на жадуваният страх. Атаката е жестока и яростна, но

насилникът предварително е планирал цялото това поведение. Чувства

се комфортно избирайки ролята на опортюнист при избора на своите

жертви. Жертвите обикновено са непознати, възможно е да са по-

възрастни от него и от различна раса. Необходимо е да се каже, че той е

сексуално и вербално егоистичен и използва брутална сила толкова

добре, колкото борави и със своят гняв. Оцелели жертви свидетелстват

за бързо променящо се настроение на престъпника по време на

насилието. Жертвата бива откарана на предварително избрано място,

затворена за часове и дори дни и измъчвана през това време по

всякакъв начин. Деецът не взема сувенири, но прави записи с

насилствените действия над своите жертви. Садистичният изнасилвач

обикновено има свой таен живот, като семейство, високо образование,

високо платена работа, дори би могъл да заема висок пост в

общественото управление. Но също така би могъл да има и лошо

минало- затвор и т. н.. Дрогата и алкохолът обикновено присъстват по

време на сексуалният акт. Трудно да се определи биологическият

часовник за този тип изнасилвачи, но обикновено на всеки 30 дни

достига активност.

Page 85: Dip Stela Vasileva

85

Въпреки че разгледахме тези подробни класификации на

сексуалните насилници, то те най- общо са два вида (www.segabg.com):

серийни и импулсивни. Най- опасните от тях са серийните сексуални

насилници. Стопроцентовият представител на тази група винаги има

убеждението, че контактът с жена го нарчнява психологически. Той е

бил разочерован от отношенията си с момичетата в пубертета, липсва

му опит и затова се страхува, че дамите ще го отхвърлят. Негова логика

е- предпочитам или да я отбягвам, или да бъда груб с нея. Така се

спасява от болката, която е изпитал. Ако върнем лентата назад в

детството на този човек, контактът с майката е бил болезнен за него.

Просто не е получавал любов от нея. А майката е фигурата в

семейството, която научава малкият човек да обича. Вероятно в такива

случаи жената лишава детето си, защото самата тя е била лишена.

Бащата пък е човекът, който го кара да се чувства способен, или както

казват психоналитиците “да ти даде фалоса” – символа на

потентността. Ако бащата не е бил до сина си в периода на

съзряването, несигурността на детето се пренася в социалните му

контакти и то се превръща в комлексар. Той няма нито една

продължителна връзка, не може да изживее нито любовта, нито

разочерованието и ревността. Такива хора нямат много приятели.

Конкурентността ги плаши. Често серийният изнасилвач стига до

насилие. Това зависи от ситуацията и от агресивността, която човек е

наотрупал в себе си. Обикновено започва като проба, прекрачването на

тази граница е много възбубдащо, мъжът получава тласък. И

усещането, че ето веднъж в живота си направи нещо, корто

контролира. Чувството е толкова хубаво, че той става зависим, защото

Page 86: Dip Stela Vasileva

86

не го е изпитвал до сега и не издържа вече да стои взащитна позиция.

Въпреки че са агрсивни, по принцип серийните изнасилвачи не убиват.

Има обаче и изключения. Това именно са изнасилвачите от садистичен

тип. Те целенасочено изнасилват и убиват определ тип жени, в които

както споменах припознава някакъв фиксиран образ (често на майката).

При тях действа желанието да унижиш обекта, да му причиниш

страдание, да го смажеш.

Втората група изнасилвачи на жени са тези, които обикновено го

правят само веднъж. Те действат импулсивно в някаква ситуация,

обикновено под въздействието на алкохол. Харесват някоя жена, в

момента са възбудени и решават, че ще го направят. Иначе има

страшно много мъже, които го правят във фантазиите си. Но това може

би произтича от природата, от нагонът.

Важни поведенчески характеристики на серийните изнасилвачи са

методите използвани за залавяне на жертвата, начините за контрол на

жертвата и промените в неговото поведение след извършване на

престъплението. Известни са три вида методи: “подмамващ” ,

“мигновен” и метод на “изненадата” (Turvey, B. E., MS June, 1996,

Behavior Evidence).

“Подмамващият” метод включва различни средства за

привличане (доброволно) на жертвата. Като след това поведението им

става изведнъж много агресивно.

“Мигновеният” метод включва използването на директна

физическа сила. Атакуващият също би могъл да си послужи с различни

химикали и газове, но най- вече използва директна естествената си сила

и надмощие на противника си от женски пол.

Page 87: Dip Stela Vasileva

87

“Изненадващият” метод изисква малко повече търпение за

разлика от предходният тип. Престъпникът проучва много добре, дали

и кога жертвата ще си бъде в къщи, обикновено изчаква да заспи и едва

тогава напада. Често в този метод се използва и оръжие освен чиста

физическа сила.

Как сексуалният насилник контролира жертвата си? Определени са

и съществуват четири метода за контрол над жертвата. Обикновено

обаче се използват разнообразие от комбинации по време на

сексуалният акт. Комбинации от тези четири метода: 1) чисто

физическо присъствие; 2) вербално въздействие (тормоз); 3) използване

на оръжие; 4) използване на физическа сила. Физическото присъствие

се използва в 82- 92% от случаите; вербалното въздействие в 65- 80%

от опитите да се контролира жертвата; много по- рядко се стига до

намесата на оръжие (44- 49%) и физическо насилие в 27- 32% от

криминалната практика.

Какви промени настъпват в поведението на сексуалните насилници

след престъпният акт? Най- честите промени след всяко престъпление

включват чувства за разкаяние и вина (44- 51%). Страхът от разкритие

на престъплението и обявяването му в медиите присъства в 28% от

престъпленията. Понякога сексуалните насилници се опитват да

превъзмогнат осъзнатото престъпно деяние (20- 27%), като изпадат в

дълбоки кризи, използвайки алкохол и дроги. Не са изключени и

случаите, когато криминално проявеният се завръща на сцената на

престъплението (12- 15%) и, когато се опитва да се свърже със своята

жертва, последното присъства в криминалната практика 0т 8 до 13%.

Page 88: Dip Stela Vasileva

88

Най- особената, интересна и необходима част в изследването на

едно сексуално престъпление, това са мотивите накарали един човек да

извърши такова страшно деяние, както и поведението способствало и

послужило за тяхното реализиране. Всички знаем, че фантазиите,

нашите мечти са стимул да извършим редица действия, за да достигнем

идеята, целта, блянът в главите ни.

Дефиницията “сериен изнасилвач” е равностойна на преуспяващ

престъпник поради факта, че доста често законът неуспява да свърже

неговите престъпления, да разбере мотивите или да го идентифицира и

разкрие. Много пъти е потвърждавано, че серийният изнасилвач, като

престъпник със сексуална кариера, използва едни и същи средства за да

запази своята идентичност и да не бъде идентифициран от закона. Той

много добре знае как да използва активност си в изнасилването, да го

завърши успешно без да бъде разбран, идентифициран и открит. Това

се дължи на факта, че неговите фантазни мотиви са личностно

динамични, а неговото МО е прогресивно гъвкаво (Hazelwood, by Brent

E. Turvey, MS June, 1996, Behavioral Evidence).

Поведенческият профил може да бъде много добро пособие за

разкриване и идентифициране. Въпреки това то не е единственото

средство използвано от специалистите при работата с неразкрити

изнасилвания. Може би поради факта, че не обещава физически

отговори и не може да гарантира завършеност и позитивна

идентификация на специфични обекти. Неговата основна роля е да

асистира на специалистите чрес включването на потенциални обекти,

да показва вътрешните мотиви на престъпника, да фокусира

оперативната стратегия и накрая да спомогне за успешното

идентифициране на изследваният обект.

Page 89: Dip Stela Vasileva

89

Още през 1985 г. Liebert пише, че сексуалната мотивация на

серийният убиец и на други серийни сексуални престъпници е сложен

комплекс за разбиране от страна на FBI и другите правораздаващи

органи. Той твърди, че науката за поведенческият профил е един

феноменологичен и суперфициран способ, и само добре обучени

специалисти заедно с психиатрични консултанти биха могли да

разкрият серия сексуални престъпления.

Поведенческият профил е ефективно пособие за разкриване на

престъпления единствено, когато е успешни приложено от добре

обучен специалист. Представлява серия от анализиращи модели , които

приложени и правилно използвани, могат да покажат редът, поредният

номер и посоката на действие при конкретни извършители.

Поведенческото профилиране, като част от разследването спомага за

изясняването и реконструкцията на конкретното престъпно поведение

и експресии, както и на фантазните мотиви и МО.

Съществуват две понятия свързващи се с поведенческият способ.

Това са т. нар. MODUS OPERANDI и SIGNATURE. За да разберем

мотивите и поведението за престъпление е необходимо да сме наясно с

тези две изграждащи се и самодопълващи се понятия.

MODUS OPERANDI е заученото поведение на човек. Действията

които се използват по време на престъплението. Това е динамична

система, тя може да се променя. МО се променя по време на опита,

срещайки поведенческите нужди по време на престъплението. МО

развива фантазното поведение, като упорито работи за това или

повтаря претърпените неуспехи (John Douglas).

SIGNATURE е това, което човек прави, за да задоволи себе си.

Това е статична система и не се променя. Сигнатурата е продукт на

Page 90: Dip Stela Vasileva

90

фантазиите на деецът, поради което се използва за изясняване на

мотивите и в този контекст би могло да открие връзката между две

серийни изнасилвания. Thiel (Brent E. Turvey, MS June, 1996, Behavioral

Evidence) го обяснява с израза: “може да запитате себе си какво

престъпникът е извършил по време на деянието и какво не е трябвало

да извършва- това е сигнатурата”.

Gebert (Brent E. Turvey, MS June, 1996, Behavioral Evidence)

предлага отлична дефиниция за разкриване връзката между деянията

извършени от сериен престъпник: “За да се свържат поведенческите

модели на едно и друго ппрестъпление е необходимо да се вгледаме

много внимателно в виктимологията, географският регион, в подобните

Sig. и MO, както и в протокола на аутопсиите на всяко конкретно и

предполагащо се за серийно престъпление”. Според Ressler (Brent E.

Turvey, MS June, 1996, Behavioral Evidence) връзката между повече

сексуални престъпления би трябвало да се направи на основа на ясните

конструктни елементи в МО- то на деецът, използваното оръжие,

подборът на жертвите и локационният избор. Виждането, че МО е

модел на поведение, който би се запазил статичен през цялата

престъпна практика на лицето,е факт, който пречи да се видят други

съществени поведенчески фактори. Както Geberth (Brent E. Turvey, MS

June, 1996, Behavioral Evidence) ни напомня, МО е динамично научено

поведение, което се променя на основа опита и нуждите на лицето.

В смисъла на двете определения за МО и Sig, изнасилването е

класната стая на изнасилвача, учаща го на това какво ще и трябва да

работи и какво не.

Например изнасилвач има сексуално- насилнически фантазии,

където всяко действие се извършва по точно определен ред и начин,

Page 91: Dip Stela Vasileva

91

които всъщност доставят удоволствие на криминално проявеният.

Защо? Защото това са именно неговите мотиви и мечти, за да извърши

едно бъдещо престъпление. Т.е. нараняване на жертвата по определен

начин, на определени места от тялото, естеството на използваните

начини, мъчения и т. н. Това са мотивите, това е SIGNATURE.

Действията използвани за постигане на тази “мечта”, като превозно

средство за транспортиране на жертвата, намиране на удобно

необезпокоително място, избирането на време от денонощието и т. н.

Всяко от тези действия би могло да се промени, да се извърши по друг

начин в резултат на преживеният вече опит от предишният сексуален

акт. Това е един вид усъвършенстване. Това е MODUS OPERANDI.

Ето още един пример, който нагледно представя връзката между

няколко изнасилвания:

Непознат субект изнасилва жена в собственият и дом,

използвайки въже за душене с цел контрол над жертвата докато я

изнасилва. Актът продължава 10- 15 минути след, което насилникът

напуска къщата отново през задната врата, от където е и проникнал

чрез взлом. През следващите два месеца биват извършени още две

изнасилвания с използвана една и съща МО и времетраене около 10- 15

минути. Когато жертвите стават три, специалистите са готови да

направят връзката между отделните престъпления, докато не се

появявя четвърта жертва с малко по- особени наранявания, показания

и т. н. . Оказва се, че насилникът е довел до безсъзнание четвъртата

жертва чрез душене с въже и е прекарал повече от час с нея.

Въпросът е- има ливръзка между тези четири изнасилени жени?

Page 92: Dip Stela Vasileva

92

Всички действия са специфични и уникални, присъщи и извършени

от един деец. Не може да не изпъкне факта, че във всяко едно

изнасилване е използвано въже, с което насилникът души своята

жертва с цел подчиняване. По време на първите три престъпления

лицето използва този еротизиран способ, като изпитва сексуално

удоволствие от това. Четвъртия случай се различава по- време и по-

леките допълнителни контузии на жертвата, но въжето отново

присъства, както и редовните действия- душене по време на акта. Т. е.

МО се е развила, като всяка динамична система под въздействие опита

и нуждите на престъпника.

Връзката между МО и SIG довежда до удобна и използваема

класификация на поведението по време на сексуалният акт. Това са два

типа поведение: ФАНТАЗНО ОРИЕНТИРАНО и МО ОРИЕНТИРАНО.

Първото определя мотивите за едно сексуално престъпление, а второто

е фунционалната дейност (поведенческият модел) служеща за

успешното завършване на изнасилването. Освен това МО се развива

през цялото време от деецът с цел задоволяване на специфични нужди

на фантазиите, които са мотивите на престъплението. МО служи на

мотивите.

Поведенческите модели на серийният изнасилвач са факти, които

поради своята уникалност служат за класифициране и идентификация

на криминално проявени лица. Специалистите започват своята работа с

универсален набор от поведенчески характеристики на сексуални

насилници и постепенно преминават към въпроси изясняващи

уникалните поведенчески характеристики на конкретният насилник.

Процесът на преминаване от общите към частните, уникалните

характеристики започва с опознаване и класифициране на типовете

Page 93: Dip Stela Vasileva

93

поведенчески факти, и това е крайъгълният камък в поведенческото

профилиране.

Burgess, Geberth и Hazelwood (Brent E. Turvey, MS June, 1996,

Behavior Evidence) очертават списък от няколко важни вида поведение

на серийният изнасилвач. Особено полезна е тази класификация, за да

се открият разликите между фантазно ориентираното и МО

ориентирано поведение.

ФАНТАЗНО ОРИЕНТИРАНО- основно, сексуално и физическо

поведение. Всяко от тези поведения има свои особени характеристики:

Основно поведение- 1. използва пакет от инструменти за

изнасилване; 2. характеристиките на жертвите са от голяма важност

(възраст, активност, история и др.); 3. разговари с жертвата по време на

акта; 4. запазване на сувенири от жертвата или местопрестъплението.

Сексуално поведение- 1. любовна игра; 2. сексуален акт; 3.

естество на сексуалният акт (груб, предпазващ и др.); 4. ред на

действия по време на сексуалният акт; 5. еякулация (да/ не/ къде).

Физическо поведение- 1. наряняване на жертвата; 2. естество на

силата; 3. отговор на деецът срещу съпротивата на жертвата; 4.

принуда над жертвата.

МО ОРИЕНТИРАНО- състои се от място (терен), транспортиране,

контрол.

Терен- 1. методи за успешно достигане до обещаното; 2.

разнообразни престъпни явления (ден от седмицата/ време/ интервал);

3. първична или вторична сцена (дали/ как е преместено тялото); 4.

цикъл, редуване на действия; 5. тип място/терен; 6. степен на риск за

жертвата; 7. степен на риск за престъпникът; 8. придобити материали

на сцената; 9. материали оставени на сцената след престъплението.

Page 94: Dip Stela Vasileva

94

Транспортиране- 1. използване на превозно средство; 2. без

използване на превозно средство; 3. избран маршрут, път; 4. дистанция

между атаката и самото престъпление.

Контрол- 1. метод на атака (примамване/ нанадейно/ изненадващо);

2. използване на оръжие; 3. използване на маскировка, дегизировка; 4.

вербален тормоз; 5. прикриващо поведение (кондоми, покриване очите

на жервата, даване грешна информация на жертвата).

Важно е да се направи опит за класифициране на поведението към

точната категория, тъй като това се превръща в инструмент за

предвиждане бъдещото поведение на престъпника, евентуалният избор

на местопрестъпление, както и за други важни фактори. Ако има яснота

относно престъпното поведение в бъдещи атаки, то би могло дас е

предвиди типа жертва, мястото и средствата, от които ще се нуждае

насилникът за да осъществи своите фантазии- мотиви.

В този смисъл всяко серийно изнасилване може да се представи

като класна стая, в която учениците са самите оперативни специалисти.

3. Някои поведенчески профили на сексуалните насилници

(съгласно системата на “Megargee”)

Една от най- използваните системи за класифициране и

профилиране на лица извършили сексуално насилие, е тази на Edwin I.

Megargee (Edwin I. Megargee, Joyce L. Carbonell, Martin J. Bohn Jr., and

Greta L. Sliger, Classifying Criminal Offenders with the MMPI – 2: The

Megargee System, MMPI – 2 Monographs – Volume 3, University Of

Page 95: Dip Stela Vasileva

95

Minnesota Press, Minneapolis. London). Конструкт на типологията е

оригиналният MMPI (The Minnesota Multiphasic Personality Iventory).

Издаден за първи път през 1942 година, той съдържа 566 айтеми

Истина – Лъжа и е предназначен да спомага психиатричната

диагностика. През 1970 г. започва използването на MMPI за изследване

на лица извършили различни престъпления и лишени от свобода.

Освен приносът за типологизиране на престъпници, този тест се явява

уникална система за корекционна класификация. През 1989 г.

оригиналния MMPI бива ревизиран (Butcher, Dahlstrom, Graham,

Tellegen, & Kaemmer, 1989). С още по- точни правила за

класифициране е формулиран MMPI- 2 (Megargee, 1994), а в

последствие е приспособен и за затворници от женски пол (Megargee,

1997). MMPI- 2 описва, дефинира и характеризира десет типа

престъпници, в контекста – сексуални насилници. Класификацията

базирана на ревизираният тест има две функции – първо, да

типологизира лицата, като разграничи техните нужди, както и риска от

лъжа в обществото; и втората функция, да помогне на практикуващите

криминално право да интерпретират MMPI- 2 върху съответните

извършители.

Профилиращите десет типа сексуални насилници са Able, Baker,

Charlie, Delta, Easy, Foxtrot, George, How, Item и Jupiter (The Megargee

Sistem, 1994). От своя страна те са класифицирани в три групи: Нисък

клас типове (Low – Range Types), Среден клас типове (Middle – Range

Types) и Висок клас типове (High – Range Types). Типологията се

разграничава по пол. Психологични и поведенчески особености на

лица от мъжки и женски пол извършили сексуално насилие.

Page 96: Dip Stela Vasileva

96

Low – Range Types – събира в себе си четири от десетте

възможности - Item, Easy, Able и Baker. В този ред четирите групи имат

едни от най – меките и неутрални профили. Ниският клас групи се

различава в много отношения от останалите в Средните и Високи

класове. Типично за първите са най – успешните бракове и семейства,

най- високото образование, най- доброто здраве и приспособимост в

свободния свят и институциите (пак там Chapter 9).

Група Item

Item се характеризира с най – голяма разпространеност от всички

останали десет типа. Около 28% от мъжете във федералните

институции и 21% от мъжете в корекционните институции

принадлежат към този профил. Това се отнася съответно и за жените –

24% във федералните помощни заведения и 25% в щатските такива.

При хората от този профил много рядко се срещат заболявания

отнасящи се до психичното здраве. Според проведените MMPI- 2

тестове сексуалните насилници от групата Item, могат да се нарекат

нормали и добре приспособими, без афенитет към конфликти и не

достигащи до психопатология. Това са т.н. ситуационните изнасилвачи

(Van Voorhis, 1994).

Item - Мъже

Демографски Обикновено по – възрастни от останалите профи- характеристики ли по време на извършеното от тях изнасилване. Повечето от тях дори са женени и имат деца.

Социална На първо място по отношение: социализиращо вл- история яние на майката и бащата, доброто родителско

Page 97: Dip Stela Vasileva

97

Възпитание, адекватана дисциплина, адекватно детство, социо- икономически статус. Най- ниски степени на: липса на семейни връзки, напрежение Дете – Родител. Много рядко се срещат семейства с психиатрични проблеми или употреба на дрога. Средни, а понякога и над средните интелектуални възможности и постижения. Проблемите на работното място са доста малко и рядко в сравнение с другите групи. Същото се от- нася и за проблемите в Армията. Имат едни от най- добрите интерперсонални връ- зки и съответно имат ниски показатели на пробле- ми в тях, както и на проблеми с равни по статус. Връзките на расова основа са много слаби. Най- висока приспособимост към средата от вси- чки други типове, също социалност, гостоприем- ство. Най- ниски нива на агресивно поведение, кон- фликтност, доминантност. Характеризират се най- общо като- приятелски настроени, неагресивни, с много социални акти- ви, без желание да доминират или манипулират другите.

Здраве и Според MMPI – 2 сексуалните насилници от този приспособимост профил притежават прекрасно здраве и висока приспособимост. Техните бракове са най- стабилните от всички ос- танали групи и типове. В изправителните заведения почти не създават про блеми. Степента на психична заболеваемост е доста ниска Едва 15% от всички ментални забоявания се падат на ситуативните изнасилвачи.

Криминална Членовете на тази група имат най- меките крими- история нални истории от всичките 10 типа. Юношеската престъпна практика започва на срав- нително по- висока възраст.

Page 98: Dip Stela Vasileva

98

Обикновено предшестващите прояви на насилие са минимални или изобщо не съществуват. Но ако са на лице такива прояви, то употребата на алкохол и дрога не винаги са намесени.

Рецидивизъм Ниски нива

Item –Жени

Демографски средни стойности, подобно на мъжете характеристики

Социална Както и мъжете, жените насилнички произлизат от история по- стабилни, свързващи и не социално девиантни семейства. Най- ниски нива на нестабилност на ро дителските отношения.

Интелектуални Среден и над него IQ възможности и Най- високи нива на академични постижения, как- образование то и мотивация и ориентация за постижения.

Работна Постоянство на работното място среда Ниски нива на конфликтност на работното място, както и съшите за лошо изпълнение на работата.

Интерперсонални Позитивни интерперсонални връзки връзки и Най- високи нива на социалност и социална парти- социално сипациа, а най- ниски на затруднения в общуване- функциониране то и агресивно поведение. Висока стабилност на браковете.

Психично здраве Ниски нива на емоционални проблеми, както и и физически и сексуални. приспособимост Ниски нива на проблеми в детска и юношеска възраст. Най- ниски нива на страх и тревога, психотичност и депресия, като клинични симптоми. Криминална Обелязва се средно ниво на насилствени прояви история в детска и зряла възраст.

Page 99: Dip Stela Vasileva

99

Група – Easy

Сексуалните насилници от Група – Eazy са рядко срещаните. Едва

около 9% от мъжете във федералните затвори и 6% в щатските

помощни заведения, както и съответно 10% и 6% от жените спадат към

този профил.

Easy – Мъже

Демографска По- висока възраст от тази на средните извър- характеристика шители на сексуални престъпления. Расова относителност – по- голям дял на афро- американските сексуални насилници. Малка част са семейни или просто формално Женени.

Социална Произхождат от едни от най- добрите семейства. История Най- високи нива на позитивно социализиращо влияние на бащата, родителско възпитание, аде- кватна дисциплина. Втори по социо – икономически статус. Най- ниско или второ ниво на липса на връзки в семейството, социална девиантност на бащата или на майката, социална маргиналност и на- прежение в отношенията Дете – Родител.

Интелектуални Една от най- добрите групи п отношение на об- възможности разователни възможности и постижения. и Най- високи нива или втори по ред - мотивация образование за постижения и проблеми в училище.

Работна Наличие на минимални или никакви проблеми среда на работното място. Този тип изнасилвачи са едни от най- добрите войници в армията.

Инерперсонални Най- добрите интерперсонални връзки от всички

Page 100: Dip Stela Vasileva

100

Връзки и групи. Социални Най- ниски нива на проблеми със своята класа, Функции бедни междурасови отношения. Второ най- ниско ниво на проблемни интерпер- сонални отношения. Трети по консервативност и респект към тради- ционната религия и сексуалност. Втори по социалност след Item, малко агресив- Ни, средно ниво на доминантност.

Здраве и Средно физическо здраве. Приспособимост Ниски нива на алкохолизъм и наркомания. Най- ниски нива на детска малоадаптивност и девиантност, както и в зряла възраст. Най- добро умствено здраве и емоционално при способяване.

Криминална Най- висока възраст при извършване на първото история изнасилване.

Рецидивизъм Най- ниските нива на от всички 10 групи

Easy – Жени Демографска По- възрастни от всички останали групи. история

Социална Произхождат от добри семейства, но възприе- История мат по- негативно своите бащи, отколкото майките. Най- високи нива на позитивната социаллизираща роля на майката. Второ най- ниско ниво на нестабилност в родителските отношения.

Интелектуани Най- висок IQ от всички други профили. възможности и Второ най- ниско ниво на проблеми в средно- образование то образование и най- ниски степени на учи- лищни проблеми и ниска приспособимост.

Page 101: Dip Stela Vasileva

101

Интерперсонални Наличие на модели за междуличностно общу- връзки и ване. Най- ниски нива на агресивно поведение социални и втори по социалност и социална партисипа- функции циа. Средни по доминантност и пасивност. Психично Едно от най- доброто умствено здраве и при- здраве и способимост. Най- ниски нива на проблеми приспособимост в детството и юношеството, втори по бедност на емоционални проблеми.

Криминална Обширна криминална история в юношеска и история зряла възраст.

Група – Able

Този профил на сексуални насилници е един от най –

разпространените и най- характерни, издигнат на основата на MMPI- 2.

Able е най- надеждният и сигурен тип от всичките 10, консистентно

намерен в клъстърен анализ на основни и специализирани корекционни

популации. Около 11% от мъжете във федералните и 15% в щатските

помощни заведения принадлежат към разглежданата група, съответно

и 15% и 10% от жените в изправителните заведения. При едва 10 % от

сексуалните насилници Able се проявяват проблеми в психичното

здраве.

Able - Мъже

Демографска Членовете на тази група са по- млади от дру- характеристика гите групи насилници. По- висока пропорция на Белите Able изнасилвачи в сравнение с аф- ро- американците. Повечето са несемейни и никога не създават семейства. Социална Произхождат от по- добре социализирани се- история мейства в сравнение с останалите групи, въ- преки и не така преуспяващи семейства като Easy и Item. Домовете им са били разумно

Page 102: Dip Stela Vasileva

102

сплотени, а браковете им по- стабилни от те- зи на всички останали групи. Родителите и об кръжението са социално девиантни под сред- ното ниво, а родителската дисциплинарна практика е била по- добра от средната. Идват от семейства с по- добро финансово и социал но- икономическо положение- трети след Item и Easy. Интелектуални И младите и по- възрастните насилници от възможности и Able са под средното ниво в мотивацията за по образование стижения; проява на малки свързани по между си проблеми в училище. Работна Проява на малки свързани по между си пробле среда ми на работното място. Под средното ниво за ефективност в работна среда и съответно за- плащане под средното. Междуличностни За разлика от Item и Easy, които имат най- мал- Отношения и ко затруднения в своите взаимоотношения, то Социални Able е на средно ниво, дори и под него в това от Функци ношение. На второ място по Доминантност и второ най- ниско по Пасивност. Средно ниво на агресивно поведение. Второ най- високо ниво на адапта- ция към околната среда.

Здраве и Изключителният оптимизъм рефлектира върху Приспособимост възможността за най- бързо привикване към сре- дата в затвора от всичките 10 групи. Мислите за самоубийство не са най- характерни за тях.

Криминална Малко хора от група Able имат сериозни юношес- История ки провинения. Като цяло нямат по- обширна кри- минална история в сравнение с повечето групи.

Рецидивизъм Трето ниво на обширен рецидивизъм. Но в сравне- ние със семейната история, образование, социал- ни умения, както и поситивна приспособимост в затвора, рецидивизмът при Able е разочароващ.

Able - Жени

Page 103: Dip Stela Vasileva

103

Демографска По- млади от всички останали групи. Висока про- характеристика порция на Белите сексуални насилнички, които ни кога не създават семейства.

Социална Произлизат от добра семейна среда. От части са история по- привързани към своите бащи, затова и имат най- високи нива на позотивно социализиращо вли яние на бащата, съответно и най- ниски нива на не гативни взаимоотношения с него.

Интелектуални Средни или по- ниски интелектуални възможности, възможности и образователни и мотивационни постижения. Имат образование малко повече над средното нивоучилищни пробле- ми.

Работна Втори най- ниски нива на неефективност на работ- среда ното място.

Междуличностни Най- високи нива на социалност и социална парти- отношения и сипация от всичките 10 групи. Второ най- ниско на социални затруднения в междуличностните взаимоотношения. функции

Психическо Под средното ниво. Най- ниски нива на Депресия и здраве и второ най- ниско ниво на страх и безпокойство. приспособимост

Криминална По- леки юношески прояви, но по- тежки в зряла история възраст.

Група – Baker

Около 6% от мъжете във федералните и 5% в щатските помощни и

изправителни заведения са сексуалните насилници от този

тип.Съответно 5% от жените във федералните и щатските

изправителни институции също са такива.

Page 104: Dip Stela Vasileva

104

Едва около 3% от насилниците Baker имат ментални здравословни

проблеми. Това е един от най- малко надеждните типове сексуални

насилници, който не намира отговор в независим клъстърен анализ.

Има ниски степени на разпространеност.

Baker - Мъже

Демографска По- млади от всички останали групи насилници. Характеристика Превес има бялата раса. В повечето случаи има формален брак, или някои никога не се задомяват.

Социална Голяма амбивалентност. От 2-ра най- ниска сте- история пен на липса на връзки в семейството, до 3-та най- висока степен на позитивно социално влияние от бащата и майката. Също така най- високи нива от всички 10 групи на социална девиация на май ката и бащата. Най- ниски нива на социално- ико номически статус.

Интелектуални Средни или по- ниски нива на постижения, дори възможности и може да се каже, че липсва желание за такова. образование

Работно Средно ниво на проблеми в работната среда. място

Междуличностни Подобно на Item, Easy и Able. Трето най- висо- взаимоотношения ко ниво на проблеми в междуличностно отноше и социални ние, проблеми със своята класа и слаби между- функции расови взаимоотношения.Трето най- ниско ни- во на социалност и трето най- високо на пасив- ност.

Здраве и Свръхчувствителност и нервност. Физическото приспособимост здраве на насилниците Baker е най- добро от всички други десет групи. Този тип сексуални насилници са най- високите и най- тежките. Най- ниски нива на наркомания, но най- високи на алкохолизъм.

Криминална Амбивалентност- ниска възраст по време на пър

Page 105: Dip Stela Vasileva

105

история вият арест или 2-ра най- висока.

Рецидивизъм Ниво по- ниско и бедно от средното

Baker –Жени

Демографска Нищо забележително характеристика

Социална 2-ро най- ниско ниво на позитивно социално вли- история яние на майката. 2-ро най- високо ниво на неста- билност в отношенията между родителите.

Интелектуални 2-ро най- високо ниво на интелигентност и акаде възможности и мични постижения. 2-ро най- ниско ниво на про- образование блеми в училище.

Работна Под средното ниво на неефективност на работно- среда то място.

Междуличностни 2-ро най- високо ниво на Виктимизация и про- отношения и блеми с партньора. 3-то най- високо ниво на аг- социални ресивно поведение и 3-то най- ниско на социал- функции ност. 3-та най- висока степен на Пасивност и под средната на Доминантност.

Психическо На 2-ро място по емоционални проблеми и проб- здраве и леми с алкохола. приспособимост

Криминална Няма точни и надеждни сведения. История Middel – Range Types – Това са групите George, Delta и Jupiter.

Първоначално в класификацията създадена на основата на

оригиналният MMPI групите профили били девет. В последствие била

прибавена още една група и това е Jupiter (пак там Chapter 10).

Група – George

George е един от най- малките профили създадени на основата на

MMPI-2. Около 9% от мъжете - сексуални насилници във федералните

и щатски корекционни институции принадлежат към Група – George,

Page 106: Dip Stela Vasileva

106

както и 7% от жените във федералните и 6% в щатските изправителни

заведения. 8% от сексуалните престъпници от тази група страдат от

психически заболявания.

George - Мъже

Демографска Най- възрастни от всички 10 групи сексуални на- характеристика силници. Отбелязва се средно ниво на семейни нове. Превес има бялата раса.

Социална Произлизат от по- добри семейства от всичи дру- история ги групи. 2-ро най- високо ниво на социализира- що влияние на майката, както и 3-то най- високо ниво на родителско възпитание; 3-то най- ниско ниво на социална девиация на майката, напреже- ние в отношенията Дете – Родител и социална маргиналност. Обикновено детството им е било доста бедно.

Интелектуални Амбивалентност- висок интелектуален статус и възможности и академични постижения или под средното ниво образование на мотивация за постижения учебни проблеми.

Работна По- младите сексуални насилници имат пробле- среда ми на работното място на средно ниво. Въпреки това се застояват на работното си място по- дъл- го от всички останали групи, като получават и най- високо заплащане.

Междуличностни Относно междуличностните отношения, тази взаимоотношения група е някъде по средата. Забелязват се средни и социални нива на агресивни поведенчески модели, адапта функции ция към околната среда, социалност и изобщо Това са едни от най- малко конструираните со- циално хора.

Здраве и Второто най- лошо здравословно състояние. приспособимост 2-ро най- ниско ниво за наркомания, но 3-то най- високо за алкохолизъм. Средно ниво на приспособимост по време на детството, зрялата възраст и в затвора. Едно от най- ниските нива на психиатрична хоспитализация.

Page 107: Dip Stela Vasileva

107

Криминална Доста бедна криминална история в сравнение с история другите групи. Не се забелязват като цяло сек- суални престъпления в юношески възраст може би заради по- голямата възраст на този вид сек- суални насилници.

Рецидивизъм По- слаб от колкото в повечето групи.

George –Жени

Демографска Най- малко знания и сведения от всички други. характеристика Някои са разведени.

Социална Добри отношения с родителите, социализира- история що влияние на майката и стабилност в бракове те на техните родители.

Интелектуални Един от най- високите IQ и най- ниското обра- възможности и зователно ниво. Липса на желание за академич образование ни постижения.

Работна 3-то най- ниско ниво на неефективност на ра- среда ботното място.

Междуличностни Средно ниво на адаптация към околната среда взаимоотношения и враждебност. Намират се някъде извън ме и социални ждуличностните отношения и са на най- ниско функции място по социална и емоционална конструкция 3-то най- високо ниво на Доминантност и 3- то най- ниско на Пасивност.

Психично здраве Ниска психиатрична хоспитализация

Криминална Могат да се забележат няколко предишни арес История та и слаба употреба на дрога.

Група – Delta

Този профил сексуални насилници са по- често срещани в щатските

затвори, отколкото във федералните. Около 6% от мъжете във

федералните и 14% в щатските корекционни институции принадлежат

Page 108: Dip Stela Vasileva

108

към Delta, както и 9% от жените във федералните и 13% в щатските

изправителни заведения. Около 11% от Delta сексуалните изнасилвачи

имат психически проблеми, като основната част от тях са в щатските

затвори. Също както и George, Delta е намерен консистентно в

клъстърен анализ на основни корекционни поплулации.

Delta - Мъже

Демографска Нищо забележително. Над средната възраст. характеристика

Социална Произлизат от най- неуспелите семейства, съ- история що както Charlie и How. Най- висока степен на липса на връзки между членовете на семейство то, напрежение в отношенията Дете – Родител, социална девиация на околните. 3- то най- висо ко ниво на социална девиация на майката и со- циална маргиналност. 3-то най- ниско ниво на позитивно социални влияние на родителите, както и родителско възпитание.

Интелектуални Най- нисък IQ. Интелигентност характерна за възможности и някои психопатни групи. образование

Работна Проблеми на работното място и в армията на среда средно ниво. Най- малко време се задържат на една работа и получават най- ниско заплащане.

Междуличностни Не могат да поддържат дълготрайни добри от- отношения и ношения с другите хора. 2-ро най- високо ниво Социални на проблеми в междуличностните отношения, функции също както Able и Delta. 3-то най- високо ниво (след Able и Foxtrot) на Доминантност и 2-ро най- ниско (след Able) по Пасивност.

Здраве и 2-ро най- високо ниво на маладаптация и деви- приспособимост антност в детството и зрялата възраст. Предиш- ни психиатрични хоспитализации. 50% използ- ват наркотици. Доста по- ниско ниво на алкохо- лизъм.

Page 109: Dip Stela Vasileva

109

Криминална Това са най- безкомпромисните и безцеремонни история сексуални насилници. Голям дял в юношеската възраст (61%). Най- голям дял на арести в зряла възраст. Понякога сексуалното престъпление се извършва по време на друго основно деяние.

Рецидивизъм Високо ниво. Това е една от групите, които инди видуално слагат черта на своята криминална ак- тивност- 51%.

Delta –Жени

Демографска Нищо забележително. Над средната възраст. характеристика Най- ниски на омъжени жени.

Социална Най- високи на злоупотреба от страна на май- история ката и 2-ро най- високо ниво на прекомерна строгост от нея. Най- ниски нива на позотивно социализиращо влияние на майката. 3-та най- висока стойност на нестабилност в отношения- та между родителите. Враждебна семейна об- становка, особено от страна на майката към дъ- щерята.

Интелектуални Основно интелектуално ниво. Под средото за възможности и академични постижения. 3-ти най- ниски ни- образование ва на ориентация и мотивация за постижения.

Работна Известна неефективност. По- добре се справят среда в училище, отколкото на работното място.

Междуличностни Трудности в междуличностните отношения. отношения и средно ниво на агресивно поведение. 2-ро най социални - високо ниво на Виктимизация от другите и функции проблеми с партньора. Най- високо ниво на фи зически и сексуални разстройства. Най- силна сексуалност. Средно ниво на адаптация към околната среда. Най- високи нива на Доминан тност и 2-ро най- ниско на Пасивност.

Психическо Маладаптация и социална девиация като деца

Page 110: Dip Stela Vasileva

110

здраве и и възрастни (след Charlie). 2-ра най- ниска сте приспособимост пен на използване на дрога и алкохол.

Криминална Модели на сексуално престъпно поведение. история възможни прояви и в ранната юношеска въз- раст и в късната зряла. Група – Jupiter

Тип Jupiter сексуални насилници е клинично идентифициран с

оригиналният MMPI, като доказва невъзможността да бъде

класифициран с по оригиналните правила. Малка група от този тип

може да се открие в мъжките щатски и федерални затвори – 4%. Няма

жени сексуални престъпници с профил Jupiter. Няма клъстърен анализ

на популация от сексуални престъпници, който да намери профил

Jupiter. Поради тези факти и поради явният малък обхват на тази група

сред престъпните популации, е доста трудно и изучаването и.

Jupiter – Мъже

Демографска По- млада възраст от всички останали групи. характеристика пресвес на черната раса. Най- висок дял на ли- ца, които никога не се женят.

Социална 3-то най- високо ниво на социална девиация на история майката, както и липса на връзки в семейство- то. 3-то най- ниско ниво на социо- икономичес ки статус.

Интелектуални Доста спорни факти- амбивалентност. Както възможности и най- ниски (Mrad, 1979), така и най- високи образование (Booth, 1980) нива на интелектуални възможно сти и мотивация за постижения, както и незна- чителни проблеми в училище.

Работна 3-то най- ниско ниво на проблеми на работното среда място. Задържат се на една работа и получават заплащане над средното. 2-ро най- високо ниво на проблеми в армията.

Page 111: Dip Stela Vasileva

111

Междуличностни Една от най- добрите групи, отнасящи се с ува- отношения и жение към междуличностните отношения. 3-ти социални най- ниски нива (след Item и Easy) на пробле- функции в междуличностните отношения, проблеми със собствената класа и слаби междурасови връз- ки. Най- високи нива на Пасивност от всичките 10 типа, 2-ро най- високо по враждебност, най- ниски нива на Доминантност и 3-то най- ниско ниво на Агресивно поведение.

Здраве и 3-ти най- ниски нива (след Easy и Item) на мала приспособимост даптация и девиация в зряла възраст. 2- ри най- ниски нива на проблеми с адаптацията в затво ра. Психично здраве и приспособимост под средните, същото се отнася и за използването на наркотици. Отбелязват се неколцина сериоз ни алкохолици, но нищо повече.

Криминална Най- млада възраст от всички други по- време история на първият си арест. По криминална история се нареждат след Easy и Item. Не използват грубо насилие в своите престъплени, това са Несебичните изнасилвачи.

Рецидивизъм Нареждат се след Easy и Item по това си каче- ство.

High – Range Types – Това са три групи Foxtrot, Charlie и How. Най-

девиантните извършители на сексуални престъпления според

типологията на Magaree основана на системата MMPI- 2. сексуалните

насилници от групите Charlie и How се характеризират със значително

по- сериозни психични проблеми в сравнение с другите 8 профила (пак

там Chapter 11).

Група – Foxtrot

Page 112: Dip Stela Vasileva

112

Foxtrot сексуалните изнасилвачи са доста рядко срещан MMPI- 2

тип. Около 3% от мъжете във федералните и 7% в щатските

корекционни институции принадлежат към тази група, както и 6% от

жените във федералните и 7% в щатските помощни заведения. 6% от

насилниците в тази група страдат от психични здравословни проблеми.

Това е една от най- надеждните групи, консистентно намерена в

клъстърен анализ от основни и специализирани корекционни

популации.

Foxtrot – Мъже

Демографска Най- младите в своята тройна група. Афро- характеристика американската раса има превес. Сключването на бракове е индивидуално определено. Най- висок дял на сексуални насилници, които са ре лигиозно обвързани. Социална Произлизат от бедни семейства. Най- ниски ни история ва на адекватна дисциплина. 2-ро най- ниско ниво (след Charlie) на социализиращо влияние на родителите и родителско възпитание. 2-ро най- високо ниво на липса на семейни връзки и напрежение в отношенията Дете – Родител. Обстановката в семействата е била вредна, па- губна и хаотична. 2-ро най- високо ниво на психиатрична хоспитализация на членове от семейството, както и криминална семейна об вързаност.

Интелектуални Средно ниво на възможности и постижения. възможности и Най- високо ниво на училищни проблеми. образование 2-ро най- ниско на мотивация за постижения.

Работна Най- високи нива на проблеми на работното среда място. Най- малък дял на мъже, които служат в армията.

Междуличностни Религиозни и морални атитюди. 3-ти най- нис- отношения и нива на приспособимост към околната среда. социални най- високи нива на агресивно поведение и

Page 113: Dip Stela Vasileva

113

функции 2-ри най- ниски на враждебност. Foxtrot се раз личава от другите два типа в групата по своя- Асертивност. Най- високи нива на Доминант- ност и 3-ти най- ниски на Пасивност. По- доб ро отношение към своите социални връзки от другите два типа.

Здраве и Физическо здраве под средното ниво, по- голя приспособимост ма маладаптация и девиация в сравнение с другите типове. Най- високи нива на наркома- ния. Най- високи нива на психиатрична хоспи тализация, най- високи нива на диагнозата психично болни.

Криминална По- лоша криминална история от много дру- история ги групи. Една от най- ниските възрасти по време на първият арест. Най- често срещани- е убийци са тук.

Рецидивизъм Високи нива

Foxtrot – Жени

Демографска Един от не често срещаните типове. Много характеристика рядко техният брой е достатъчен, за да бъдат включени в женските типове. Един от най- младите женски профили и, както при мъже- те малцинствата имат превес.

Социална Произлизат от семейства в затруднено соци- история ално- икономическо положение и враждебна обстановка. Най- високи нива на негативни отношения с бащата. Средни нива на стабил- ност в отношенията на родителите и под сре- ните на социализиращо влияния. Като цяло дезорганизация и хаотичност в семейните от ношения.

Интелектуални Среден и под него IQ. Изключително много възможности и проблеми в основното и средно образование. образование най- високи нива, както на училищните проб леми, така и на ниската приспособимост.

Page 114: Dip Stela Vasileva

114

Работна Трето най- високо ниво на неефективност на среда работното място. Много често сменяне на ра ботата. Междуличностни Поддържане на средно ниво на отношения и взаимоотншения социални функции. 2-ро най- високо ниво на и социални агресивно поведение. 3-то най- високо ниво функции (след Easy с Able) по приспособимост към ок олната среда. Най- силна агресия и 2-ра най- ниска враждебност. Ниска Доминантност и Пасивност. Психическо Здраве Заедно с другите два типа от групата – най- много поведенчески проблеми в детството и в зряла възраст, както и депресивност. На 3то място по страх, безспокойство, психотични симптоми и емоционални проблеми. 2-ра най силна сексуалност. Почти винаги употреба на наркотици.

Криминална Повече престъпни прояви в юношеството и история зрялата възраст от всички други женски типо ве. Най- млада възраст по време на първият арест. Една от двете групи с най- обширна минална история и най- много арести – най- голям брой арести на година. Най- жестоките сексуални престъпления.

Група – Charlie

Charlie, както и Foxtrot е изключително девиантен. Разликата е там,

че първият е по- отдръпващ се, по- мнителен и по- враждебен от

вторият. Около 6% от мъжете във федералните и щатски корекционни

институции са Charlie, както и 11% от жените във федералните и 8% в

щатските. 14% от профила страдат от ментални заболявания. Този тип

сексуални насилници е намерен в клъстърен анализ от разнообразни

корекционни популации и е един от най- интензивно изследваните

MMPI – 2 типове.

Page 115: Dip Stela Vasileva

115

Charlie- Мъже

Демографска Един от най- младите типове. Превес на афро- характеристика американските мъже, които никога не се же- Нят. 2-ри след Foxtrot по религиозна обвърза- Ност.

Социална Идват от семейства с най- затруднено положе история ние от всички групи. Най- силна липса на връ зки между членовете на семейството и най- голяма социална маргиналност. Почти не се забелязва социализиращото влияние на роди- телите, както и възпитанието дадено от тях.

Интелектуални Под средният IQ, дори най- ниският или един възможности и от най- ниските (Bain, 1984; Booth, 1980; Do- образование ren, 1983; Mrad, 1979; Schulein, 1983). Основ- но образователно ниво, както и постижения. Много училищни проблеми и много ниска мо тивация за постижения.

Работна Реципрочно на своите академични постиже- среда ния е и ефективността и многото проблеми на работното място. По- малко се задържат на ед на работа и по- малко заплащане получават от другите групи.

Междуличностни Най- много затруднения в междуличностните отношения и отношения, проблеми в своята класа и изклю- социални чително бедни расови връзки. 2-ро най- ниско функции ниво на приспособимост към околната среда и 3-то най- ниско на Доминантност. Подозрителни, враждебни и не достатъч- но социални, те неуспяват да постигат ефекти вно своите цели. Може би тази фрустрация е причина за агресивното поведение и антаго- низма към другите.

Здраве и Най- лошо здраве от всички 10 типа. Най- ви- приспособимост соки нива на маладаптация и девиация в детс- ка и зряла възраст. Най- много психиа- трични хоспитализации. Проблеми със сънят, обезпокоителни мисли, слаба концентрация,

Page 116: Dip Stela Vasileva

116

халюцинации, сюицидни мисли. 70% - алкохо лици и 77% - наркотична зависимост. Трудна приспособимост.

Криминална Една от най- лошите криминални истории в история юношеска и зряла възраст. Най- много арести и сексуални престъпления. Обикновено жерт- вите са непознати.

Рецидивизъм По- голям отколкото бихме могли да очакваме забележим е факта, че този тип сексуални на- силници е трети по доброволно прекратяване на криминалната активност – 60%

Charlie – Жени

Демографска По- млади от другите групи. Превес имат мал характеристика цинствата. Повечето жени никога не се омъж- ват или се развеждат по- често от другите .

Социална Идват от най- затруднените семейства. Най- история високи нива на нестабилност в родителските отношения и негативни връзки с бащата. 2-ро най- високо ниво на негативни отношения с майката. Най- ниски нива на социализиращото влияние на родителите.

Интелектуални Едни от най- бедните женски групи по отноше възможности и ние на интелект и образование. 2-ро най- висо- образование ко ниво на проблеми в основното и средно учи лище, както и слаба адаптация. 2-ро най- нис- ко ниво на академични постижения.

Работна Голяма неефективност и много проблеми на ра среда ботното място.

Междуличностни По- добре се справят с връзките си от мъжете. отношения и Доста ниско ниво на агресия, виктимизация от социални другите и отхвърляне. Най- високи нива на па- функции сивност и най- ниски на доминантност. 2-ри Най- ниски нива на адаптация към околната среда след How. По- малко агресивни от мъже- те. Най- ниски нива на агресия от всички групи

Page 117: Dip Stela Vasileva

117

и трети най- високи по враждебност.

Психическо здраве 2-ри най- високи нива на страх, безпокойство и психотични симптоми.

Криминална Ранна юношеска възраст по време на първото история престъпление и арест. А и най- много арести в зряла възраст. 2-ро най- високо ниво на престъ- пления против личността, включително и сексу ално насилие.

Група – How

Това е профилът с най- високата девиантност изграден на основата

на MMPI – 2. По- рано на основа системата базирана на оригиналният

MMPI, се появиха спекулации, че Група How би трябвало да бъде

подразделена в “невротичен” и “психотичен” подтип. В последствие се

достига до заключението (Zager.1980), че не е необходима тази

реакция, докато не се появят различия в поведението на хората

спадащи към профил How. Около 13% от мъжете във федералните и

11% в щатските корекционни институции принадлежат към тази грипа,

както и 16% от жените във федералните и 18% в щатските помощни

заведения. Около 27% от сексуалните насилници How страдат от

психични заболявания. Клъстърен анализ на основни и специализирани

криминално изявени популации, показват How като най- надежден тип

от 10- те основани на базата на MMPI.

How – Мъже

Демографска Средна възраст. Превес на афро- американците. характеристика Диспропорция между неженените или формал- но женените мъже, което може да се изтълкува като социална неадекватност.

Социална Най- високи нива на социална девиация на окол

Page 118: Dip Stela Vasileva

118

история ните. 2-ро най- високо ниво на социална девиа- ция на бащата. 3-то най- високо ниво на липса на връзки в семейството и напрежение в отно- шенията Дете – Родител. Нисък социално- ико- номически статус. Въпреки че семейната обста- новка е доста трудна в сравнение с другите гру- пи, типичните характеристики на семейството не са толкова девиантни, колкото при другите типове.

Интелектуални Интелектуалните възможности и академични възможности и постижения са най- ниските от 10 профила. образование Най- ниско образователно ниво и мотивация за постижения. 2-ро най- високо ниво на проб- леми в училище.

Работна Най- високо ниво на проблеми на работното среда място. 19 от 21 членове на тип How са безра- ботни (Anderson; Holcomb, 1983). Най- много проблеми в армията.

Междуличностни Проблеми с отношенията на средно ниво. Най- отношения и високи равнища на проблеми в собствената социални класа и оскъдни междурасови отношения. Най функции - ниски нива на адаптация към околната среда. 2-ри най- високи нива на агресивно поведение.

Здраве и Лошо физическо здраве и голяма използвае- приспособимост мост на наркотични вещества. Най- тежките и ниски сексуални насилници. Засилена психиа- трична хоспитализация. 17% имат характеро- логични диагнози, а 16% психотични. Повече емоционални и психични разстройства от всич ки останали типове.

Криминална Ниска възраст при първият арест. Използват история най- много насилие. Може би най- много изна силвачи имат този профил. Наркотици.

Рецидивизъм Ниски нива на рецидивизъм. 2-ро най- ниско равнище на доброволно прекратяване престъп ната активност – 51%

Page 119: Dip Stela Vasileva

119

How – Жени

Демографска Един от най- разпространените и надеждни ти характеристика пове сексуални насилнички. Бялата раса взема превес.

Социална Имат най- враждебно настроената майка от история всички 10 групи. Отношенията с бащата са на средно добро ниво. Добър брак на родителите.

Интелектулни Най- ниски постижения и най- много академи- възможности и чни проблеми от всички женски профили. образование Най- ниско образование.

Работна Най- високо ниво на неефективност в работата среда Най- малко се задържат на едно работно място

Междуличностни Трудности в отношенията с другите. Най- ви- отношения и соки нива на агресивно поведение, виктимиза социални ция от другите, отдръпване и проблеми с парт функции ньора. 2-ро най- високо ниво на пасивност и най- ниско на доминантност. Също най- висо- ко на враждебност и най- ниско на агресия. Най- ниски нива на адаптация към околната среда.

Психично здраве Най- високи нива на емоционални и психичес- ки проблеми, поведенчески проблеми в детска и зряла възраст. Най- високи нива на депресия страх, безпокойство и психотични симптоми. Най- емоционално проблемната женска група. Сериозни проблеми със зависимостите, особе но с алкохола.

Криминална Най- младата група по време на 1-я арест. история Екстензивно нарастваща криминална история.

Изложените до тук личностни и поведенчески характеристики на мъже

и жени сексуални насилници, биха придобили по- голяма сила и яснота

Page 120: Dip Stela Vasileva

120

с прилагането на реален пример от нашето време и нашата практика на

психологично профилиране.

Психологичен профил

На извършител на въоръжени грабежи, придружени с блудтсва и

изнасилване

Данни за престъпленията:

В периода от 24. 03. до 01. 04. 2000 г. са извършени седем нападения

над жени, при които е осъществен грабеж, изнасилване и блудствени

действия. Нападенията са извършени между 13 и 17 часа в различни

дни от седмицата, включително и празнични дни. Не се наблюдава

закономерност в избора на дните за нападенията.

Регистрираните произшествия са приблизително в следният ред –

на 24. 03 в ж.к. Люлин 10, на 26. 03 в ж.к. Младост 1, на 28. 03 в кв.

Мусагеница, на 05. 04. в Младост 3, на 17. 04. в Младост 3, на 20. 04.

ж.к. Надежда 4 и на 01. 05. в ж.к.Младост 3.

Всички нападения са извършени в асансьора на високо етажни

блокове като нападателя използва следната стратегия: изчаква или

застига жертвата пред вратата на асансцора на партера; влиза с

нея в асансьорната кабина без видими признаци на агресия; изчаква

жертвата да натисне бутона за съответния етаж; малко след

потеглянето на асансьора натиска бутон “ стоп” и заплашва с

Page 121: Dip Stela Vasileva

121

пистолет (в последния случай с кухненски нож) и ги заставя да

клекнат с лице към стената на асансьора, като той остава зад гърба

им; качват се на последния етаж, като целта му са таванските

помещения. Характерно е, че всеки път е подчертавал марката на

пистолета (ПСМ) и неговите качества.

През цялото време принуждава жертвите да стоят с гръб към

него, заплашва ги; започва да им задава въпроси от личен характер –

имат ли мъж, работят ли и какво работо бащата, от какво

семейство са; казва им да свалят златните си накити и други ценни

вещи; при всяка една от жертвите къса страницата с адресната

регистрация от личния паспорт и ги заплашва, че ще им запали

апартамента с бензин през шпионката; насочва разговора към

сексуални теми и разпитва за сексуалните им предпочитания; в

репертоара му задължително влиза въпроса “Правиш ли свирки” и при

очевидно очакван отрицателен отговор заявява “Искаш ли да те

науча”; интересува се от личната им хигиена и венерически

заболявания; при последните нападения споделя със жертвите наща

от личния си живот.

Жертвите описват поведението му като уверено, емоционално

хладно, изравнено, с непредвидими агресивни изблици (нанасяне на не

много силни удари с юмрук по главите на жертвите). Осъществява

блудствени действия, а в един от случаите е изнасилил жертвата. В

този случай е проникнал вагинално, правил е опит за анално

проникване, принудил е жертвата да го стимулира орално, но е имал

проблем с еякулацията, която е постигнал допълнително с

мастурбация. Настоятелно е принудил жертвата да погълне

Page 122: Dip Stela Vasileva

122

спермата му. По време на сексуалния контакт е проявил садистични

налконности – вербална и физическа агресия.

След като е обрал дори стотинките, отново е заплашвал

жертвите и по странен начин е искал обещание от тяхна страна да

не го издават. В два от случаите е показал невежество по отношение

на съвременни комуникационни средства – пейджър и GSM апарат

като е задавал въпроси за тяхното функциониране и стойност.

Две от нападенията са извършени в един и съши блок 350 в ж.к.

Младост 3. при последните нападения преобладава интереса му към

общуването и сексуалният контакт с жертвата. При последната

жертва е пропуснал да вземе златни обеци.

Виктимология:

Предпочитен обект са млади жени, които се прибират сами и

ползват асансьор. Поведението на жертвата оказва влияние върху

развоя на ситуацията, като откритата съпротива и изразяваното

несъгласие го прави по- предпазлив и въздържан. В тези случаи или

бяга от ситуацията (при оказан решителен отпор от по-

възрастната жена), или се ограничава с воаьорство и блудствени

действия (опипване на гърдите, седалището и половия орган) без

проява на грубост и бруталност. Всяка от тях е имала златни накити

и не е била по никакъв начин впечатлена от присъствието на

нападателя. Очевидно нито една от тях не го е възприемала като

някаква реална заплаха. С изключение на една, всички жени са

нападнати в блока, в който живеят.

Описание на нападателя:

Page 123: Dip Stela Vasileva

123

Почти всички жертви дават сходно описание на външния вид на

нападателя: ръст около 175 см.; късо подстригана тъмна коса;

мустаци, избръснат; овална долна челюст и по- тясно чело; нормално

телосложение; ръцете му не са със загрубяла кожаоблечен е с анцунг

или дънки, тениска на синьо – зелени хоризонтални райета; в някои

случаи и с яке от изкуствена кожа. Характерно за облеклото е, че е

чисто, но вехто.

Говори бавно, разбираемо, без диалектни форми, но в състояния на

възбуда използва изрази, които не съответстват напълно на

софийския жаргон.

Една от жертвите споделя, че има цветна татуировка от ляво на

врата във формата на пламък.

Пол Мъж

Етническа принадлежност Българин

Възраст 20 – 25 годишен

Образование Средно професионално образование или незавършено средно с придобита допълнително професионална квалификация (занаят).

Професия

Семейно положение и социален статус

Неженен и живее сам. Вероятно е отгледан в дом за деца и юноши и е поддържал епизодични контакти със семейството си. От по- долните социални слоеве. Отношенията между родителите са били проблемни, наситени с агресивно и деспотично поведение на бащата. Вероятно е малтретиран като дете.

Page 124: Dip Stela Vasileva

124

Местоживеене Израснал е в провинцията, но в момента пребивава в София. Ползва жилище, за което не плаща или е на символичен наем – жилище на близък или родственик, с който няма доверителни отношения. Панелно жилище, твърде вероятно високо етажен блок, в краен квартал.

Психичен статус Ниско интелектуално ниво, а малоценностни изживявания, но завишено ниво на претенции. Доминира потребност от одобрение и признание, която да намери израз в социалне просперитет. Изпитва респект от лица с по- висок статус. Липсва устойчива идентичност, с изразена вътрешна неувереност и плахост. Интроверт, страхлив, потиснат и самовглъбен, с изразен компенсаторен стремеж да доминира.

Сексуален статус Хетеросексуален. Беден сексуален опит. Няма редовен полов живот. Сексуалният му модел включва садистични елементи, вероятно придобити на базата на лични преживявания и наблюдения. Активно мастурбира, садистичните еротични фантазии имат съществена роля в удовлетворяването на възбудата. Изпитва силен страх от венерически болести, което вероятно се дължи на възпитание, при което жените са обезценени,а сексът е нещо мръсно. Засилен интерес към порнография. В ситуация, която контролира е

Page 125: Dip Stela Vasileva

125

склонен да задава интимни въпроси и по един перверзен начин да създаде илюзорна близост, за да преживее нормална хетеросексуалнавръзка. Очевидно е силно заинтригуван от сексуалната игра, любопитен е, наивен, стреми се към постигане на близост, опитва се да усеща женското в жертвата и се възбужда от това да бъде в доминираща (мъжка) роля, което не постига в реалния живот. Може да се допусне, че фигурата на майката е липсваща в семейната му история.

Личност и поведение Затворен и пасивен в социалните взаимоотношения. Липсва му постоянна социална среда и приятелски кръг. Ограничени социални умения, което възпрепятства адекватната му адаптация. Отсъстват реални референти, фигурите с които се идентифицира са идеализирани и героични. Като, че ли е бил изолиран до сега и смяната на социалния контекст му позволява да се включи в средата и започне да изработва своя жизнен стил, за да постига автономност и да взема самостоятелни решения, което преживява като реален контрол над собствения живот. В контактите с жертвите личи малиценностна позиция, което е ясен индикатор за социалния му произход.

Виктимология Нискорискови жертви. Безпомощни, които не могат да

Page 126: Dip Stela Vasileva

126

окажат сериозна съпротива. Криминално досие Неосъждан, но вероятно има

асоциални прояви – дребни кражби, воайорство. В момента поддържа контакти с криминално проявени лица, чрез които пласира плячката си.

Модел на престъплението Организирано и планирано, като първичната цел е грабежа. Избора на местата за нападение са високо рискови. Най- вероятните отключващи събития са скорошна загуба на средства (издръжка, соц. Помощи) или работа, промяна на местоживеенето. Сексуалният интерес е ситуативно формиран. Динамиката на поведението му показва, че е на лице трансформация на престъпната мотивация. Сексуалната цел се превръща в доминанта, тъй акто е открил начин да компенсира дефицитите си. Това ще го стимулира да възпроизвежда модела си и да го развива по посока на сексуалната реализация. Показателен факт е промяната в оръжието, с което заплашва жертвите си. Ножът, който използва при последното нападение говори за нарастване на възбудата и търсене на по- голяма близост с жертвата. Повторяемостта на местата за нападение показва, че е готов да поема все по- голям риск, за да осъществи желанията си, нарас налата му увереност и възможността за лесен достъп до местопрестъплението. Така

Page 127: Dip Stela Vasileva

127

описаните стратегия и развой на престъпно поведение дават основание за извода, че престъпленията вероятно ще продължат и агресивността в нападенията може да ескалира.

Изводи:

• Издирваното лице не е напълно адаптирано към живота в

София, израснал е в провинцията.

• Вероятно не е отглеждан от семейството си и е работил или

работи като готвач.

• Ангажиран е вечер. Възможно е да работи нощно време

(например като охрана) или през деня като кухненски

работник в Макдоналдс.

• Няма съучастници и не разполага с автомобил, няма

шофьорска книжка.

• Споделените с жертвите лични данни могат да се приемат

като достоверни – че е израсъл в дом за деца и юноши, че е

живял в кв. Сторгозия – гр. Плевен, че вероятно е работил

като готвач и че не винаги е вършил престъпления.

• Има финансови проблеми и среща затруднения при

пласирането на ограбените вещи.

Page 128: Dip Stela Vasileva

128

Заключение

Основната задача на юридическата и криминална психология е

разкриване същността на престъпника, а от там на жертвата и третите

лица. Опитът за изграждането на психологически портрет на

сексуалният насилник позволява изучаването на цялостната личност с

нейните психични качества, особености и поведенчески

характеристики. Тази първа стъпка в разкриването на дадено сексуално

престъпление дава възможност на виктимологията да сформира

психологически профил на жертвата, да предвиди всяка потенциална

такава на даденият престъпник, а това е единственият и реален начин

да се предотврати по- нататъшната сексуална престъпна дейност на

конкретен извършител.

Технологически процесът на разработване психологически профил

на сексуален или какъвто и да било престъпник, започва с изследване

на формирането на личността, на нейната социализация и съответно

ресоциализация (Станков, Б., Виктимология, 2001).

Page 129: Dip Stela Vasileva

129

Формирането е процес на зараждане и развитие на личността.

Всъщност той обхваща сложният и противоречив период на

прогресивното изменение на личността и преминава през различни

етапи. Ето защо изучаването на досието на личността в онтогенезата

налага да се разкрият няколко особености: социалните условия на

живот и взаимодействието между социалното и биологичното в

онтогенетичното развитие, също така отражението на възрастовите

особености и връзката между възрастта и социалната (антисоциалната)

активност в определени автономни възрасти. От най- голямо значение

са социалните условия на живот- семейната среда, училището,

приятелското обкръжение и особено неконтролираната среда от

улуцата. Самият термин “Формиране”, може би най- точно представя

противоречивият процес на социална адаптация и социализация.

Социализацията,, бива разглеждана като процес, с помощта на

който се осъществява формирането на личността, включващ “само

обществените фактори, обективно водещи пряко или освено до

възникването и развитието на човека”. Ако социализацията е процес на

“приобщаване” на човека към обществото, той има по- широко

действие и не е ограничен само с обществените фактори. Най- малото

трябва да се отчитат природните фактори, включително и факторите,

свързани с индивидуалните психо- физични различия на хората.

Изследването на този процес в криминологията е от важно значение,

тъй като той разкрива механизмите на десоциално развитие, загубата

на социални позиции и престиж, изпълняването на негативни социални

роли, както и негативни изменения в съзнанието поради формиране на

неправилно отношение към нравствените и правните норми и други

обществени ценности.

Page 130: Dip Stela Vasileva

130

Поради това в изследователският процес трябва да се използва

методика за разкриване на закономерностите на формиране на

личността. Като начало това са несъзнателните, стихийни начини на

формиране под въздействието на нормалните условия на общуване,

както и общуване в социално негативни групи. На второ място-

съзнателните форми на самовъзпитание, отговарящи на определени

мотиви и насочени към определени цели, посредством използвуване на

социално полезни и вредни средства. Третото звено в тази методика

заема възпитателното въздействие на другите, което може да бъде

прието или отхвърлено съзнателно от субекта.

Ресоциализацията на личността е специфичен проблем в

криминологията. Свързан с процес на позитивното вграждане в

обществото, този процес може да бъде изучен само при престъпниците.

Проблемът особено остро се поставя в корекционните заведения за

малолетни и непълнолетни и в местата за лишаване от свобода.

Изучаването на правонарушителите от своя страна спомага за

позитивното решаване на задачите на пенитенциарната

ресоциализация. Разкриването на съдържанието на процеса на процеса

на ресоциализация има важно научно и практическо значение,

включително за отстраняване на специфични криминогенни фактори.

Само в процеса на комплексното изучаване на личността може да се

разкрие нейната същност, както и онези криминологични аспекти,

които имат значение за теорията и практиката на борбата с

престъпността.

Page 131: Dip Stela Vasileva

131

Литература

1. Бренър, Ч., “Увод в психоанализата”, Планета 3, НБУ, 1999

2. Варламов, Б. А., “Детектор лжи”, Краснодар, Советская Кубань,

1998

3. Ганчевски, Б., и др., “Полицейска психология (теоретични

аспекти)”, Свят – Наука, София, 1998

4. Делгадо, Х., “Мозък и съзнание”, Москва, 1971

5. Захаров, А. И., Предупреждение отклонений в поведение

ребенка, Издательство Союз, 2000

6. Изард КЕ, Психология емоций, Изд. Петер, 1999

7. Крутецкого, А. В., Психология, Москва, 1974

8. Кузнецова. Н. Ф., Проблемы криминологической детерминации,

Москва, 1984

9. Личко. А. Е., Психопатии и акцетуации характера у подрастоков,

Москва, 1983).

10. Майерс, Д., Социальная психология, Питер, Санкт- Петербург,

2000

Page 132: Dip Stela Vasileva

132

11. Петкова, П., непубликувана дисертация, по Хр. Попов,

Човешката агресия

12. Попов, Хр., Посттравматичен стрес, 2003

13. Сексуална злоуботреба с деца, Конференция, 7- 8 юни, 2001

14. сп. “Обществено възпитание”- Централна комисия за борба

срещу противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

при Министерският съвет, София, 1999, 2000, 2001

15. Станков, Б., Виктимология, 2001

16. Станков, Б., За класификация на мотивите за убийства, 1983

17. Станков, Б., Личността и нейното изучаване в криминологията,

София, 1986

18. Станков, Б., “Личност и престъпно поведение”, 1990

19. Стоименов, Й. и сътр., Съдебна психиатрия, 2000

20. Франк. Л., С. Соболева, Актуальные вопросы теории права и

применения советского законодательства, Душанбе, 1975

21. Харрисон. Дж., Дж. Уайнер. Дж. Таннер, Н. Баринкот, В.

Рейнолдс, Биология человека, Москва, 1978

22. Arens, W. (1970) The Men – Eating Myth: Anthropology and

Anthropophagy

23. Baeza, J. & B. Turvey (1999), Sadistic Behavior: A Literature

Review

24. Bandura, A., Social cognitive theory of personality. In L. A. Pervin

& O. P. John (Eds.), Handbook of personality: Theory and research

(pp. 154- 196). New York: The Guiford Press, 1999

25. Berkovitz, L., On the Formation and Regulation of Anger and

Aggression: A Cognitive Neoassociationistic Analysis, American

Psychologist, 1990, 38 1135- 44).

Page 133: Dip Stela Vasileva

133

26. Egger, S. (1990), Serial Murder, Westport, CT: Praeger

27. Evseen GS, A potential young murder, J Forensic Sci 1976 Apr 21:

441- 50

28. Geberth, V J., Practical Homicide Investigation, 1996

29. Groth, A. N., A. Burgess, & L. Holmsrom (1977) Rape, Power,

Anger, and Sexuality. American Journal of Psychiatry 134 (11): 1239

30. Hazelwood, R. and J. Worren(1990), Criminal Behavior of the Serial

Rapist

31. Karpman, B. (1954), The Sexual Offender and His Offenses, Julian

Press, New York

32. Megargee I. Edwin, Joyce L. Carbonell, Martin J. Bohn Jr., and

Greta L. Sliger, Classifying Criminal Offenders with the MMPI – 2:

The Megargee System, MMPI – 2 Monographs – Volume 3,

University Of Minnesota Press, Minneapolis. London

33. Myers WC, Monaco L, Anger experience, styles of anger expression,

sadistic personality disorder, and psychopathy in juvenile sexual

homicide offender, J Forensic Sci 2000 May 45: 698- 701

34. Money J, Forensic sexology: paraphilic serial rape (biastophilia) and

lust murder (erotophonopfilia), Am J Psychother. 1990 Jan Volume

44. Issue 1

35. Ressler, R. & Burgess, A, (1985), The men who murder. FBI Law

Enforcement Bulletin, 54 (8): 2- 6)

36. Rosman, J. & P. Resnick (1989), Sexual Attraction to Corpses

37. Salfati & Canter, 1999, The Nature of Expressiveness and

Instrumentality in Homicide and its Implications for Offender

Profiling, 1999

38. Siegel, L. (2000), Criminology, Belmont, CA: Wadswotth

Page 134: Dip Stela Vasileva

134

39. Teten, H. (1995) Offender profiling, Pp. 475- 77 in W. Bailey (ed)

The Encyclopedia of Police Science. NY: Garland)

40. Turvey, B.(1996), Behavior Evidence: Understanding Motives and

Developing Suspects in Unsolved Serial Rapist

41. Wood, D., Explanations of Criminal Behavior, 1996

Интернет ресурси:

www.corpus-delicti.co

www.Crimetheory.com; The Criminology MegaSite

www.grigoroff.hit.bg/lekcii/lawpsy.htm

www.segabg.com

Page 135: Dip Stela Vasileva

135