CAVITAS ORIS

Начало на храносмилателната система

Простира се от устните до устния зев (isthmus faucium)

Граници: Надолу- устно дъно

(diaphragma oris)

Нагоре- небце

Отстрани- бузи

Напред- устни

Отдели: Vestibulm oris

Същинска устна кухина

Функции: Механична обработка

Начална химична обработка

Членоразделна реч

Дишане

Вкусова рецепция

Цепковидно пространство между устни и бузи отвън и венци и зъби отвътре

Съобщава се с външната среда с устната цепка (rima oris)

Съобщава се със същинската устна кухина чрез пространство зад третите молари

Отстрани- бузи Кожа

Corpus adiposum buccae M. buccinator Лигавица

Glandulae buccales

Papilla parotidea ductus parotideus- срещу горен втори молар

Отпред- устни Кожа

M. orbicularis oris

Лигавица- frenulum labii superioris et inferioris

Glandulae labiales

Преходна зона (pars intermedia)- кожа със силно изтънен епидермис; червен цвят

Разполага се зад зъбите и алвеоларните гребени и пред устния зев

Покрив: Предни 2/3- твърдо небце

(palatum durum)

Задна 1/3- меко небце (palatum molle)

Под Устно дъно (diaphragma oris)

Твърдо небце: Палатинални израстъци на

максилата Хоризонтални пластинки на

палатиналните кости Sutura palatina mediana Sutura palatina transversa Fossa incisiva- papilla incisiva Лигавица- здраво прикрепена

към периоста Raphe palatini

Plicae palatini transversi

Glandulae palatini

Меко небце- Palatum molle Предна хоризонтална част Задна вертикална- Небцова

завеска (Velum palatinum) Uvula Arcus palatoglossus Arcus palatopharyngeus Мускулноапоневротична

основа: напречнонабраздени мускули

M. levator veli palatini

M. tensor veli palatini

M. uvulae

M. palatoglossus

M. palatopharyngeus

Мускулна основа: M. mylohyoideus

M. geniohyoideus

M. digastricus- venter anterior

Горна повърхност- лигавица

В срединната равнина- frenulum linguae

Caruncula sublingualis- от двете страни на френулума- отварят се каналите на подчелюстна и подезична слюнчени жлеза

Plica sublingualis- подезичната слюнчена жлеза

Мускулест орган Механична обработка на

храната

Звукообразуване Вкусова рецепция Две части: Корен (radix linguae) Тяло (corpus linguae) Връх (apex linguae)

Две повърхности: Гръб (Dorsum linguae) Долна повърхност (Facies

inferior)

Sulcus terminalis- разделя тялото от корена; две части: Pars presulcalis (oralis)

Pars postsulcalis (pharyngea)

Foramen caecum

Sulcus medianus- разделя езика на лява и дясна част

Между езика и епиглотиса лигавицата образува гънки Plica glossoepiglotica mediana

Plicae glossoepigloticae laterales

Valleculae epigloticae

Papillae linguales- 5 вида Papillae filiformes

Papillae conicae

Papillae fungiformes

Papillae foliatae

Papillae valatae

Нишковидни (Papillae filiformes) по гърба на езика

най-малки

вроговен епител- “кадифен вид” на езика

без вкусови луковици

механорецептори

Конични (Papillae conicae) видоизменени

нишковидни папили

нямат вкусови луковици

Гъбовидни (Papillae fungiformes) по предната част на

езика

невроговяващ епител- червени точки

вкусови луковици

терморецептори

Листовидни (Papillae foliatae) успоредно по двата

ръба на езика

вкусови луковици

Papillae valatae 7-12 на брой

пред sulcus terminalis

многослоен плосък слабовроговяващ епител

форма на пъпки с улей около тях

вкусови луковици

жлези на Ebner- слюнчени жлези

Зад sulcus terminalis: липсват папили

множество вкусови луковици

Tonsilla lingualis лимфни фоликули в

lamina propria

в задна ⅓ на езика cryptae tonsillares

многослоен плосък невроговяващ епител

Гладка повърхност- без папили

В срединната равнина- frenulum linguae

Встрани от юздичката на езика- plica fimbriata

Caruncula sublingualis

Plica sublingualis

Glandulae linguales- малки слюнчени жлези: смесена секреция

(слузна и серозна)– на върха

gl. lingualis anterior (Nuhn)

серозни – в papillae vallatae- серозни жлези на Ebner

слузни – в radix linguae

Напречнонабраздени

Две групи: Собствени

Скелетни

Свързват езика със съседни структури: меко небце и кости m. genioglossus

m. hyoglossus

m. styloglossus

m. chondroglossus

Функция: променят положението на езика

Разполагат се в пределите на езика

Не се залавят за кости Състоят се от: M. longitudinalis

superior M. longitudinalis inferior M. transversus linguae M. verticalis linguae

Функция: променят формата на езика

Лигавица (Tunica mucosa): многослоен плосък невроговяващ

епител (lamina epithelialis) lamina propria жлези и лимфни фоликули папили малки слюнчени жлези – серозни и слузни

Долна повърхност Липсват папили Липсват вкусови луковици

Tela submucosa– липсва Сърцевина на езика: Напречнонабраздени мускули

Gl. Parotidea

Gl. Submandibularis

Gl. sublingualis

Най-голямата слюнчена жлеза

Regio parotideomasseterica

Серозна ацинозна жлеза

Две части: Повърхностна (pars

superficialis)- пред външния слухов проход

Дълбока (pars profunda)- fossa retromandibularis

A. carotis externa

V. retromandibularis

Plexus parotideus n. facialis- разделя жлезата на повърхностна и дълбока част

N. auriculotemporalis

Nn. lymphatici profundi

Образува се в предната част на жлезата

По латералната повърхност на m. masseter

Papilla parotidea- срещу втори горен молар в устния вестибулум

Gl. parotidea accessoria

Fascia parotidea

Capsula fibrosa

Преградки, разделящи жлезата на дялове и делчета

Строма- СТ

Паренхим Секреторни отдели

Слюноотводни канали

Ацини Серозни клетки

Миоепителни клетки

Слюнкоотводни канали: Интеркаларни (вметнати)-

еднореден плосък до кубичен епител

Стриирани канали- висок цилиндричен епител; оформят крайния състав на слюнката

Интралобуларни канали Еднореден, преминаващ в

двуреден цилиндричен епител

Интерлобуларни канали Пасивен транспорт на слюнката Двуреден до многореден

цилиндричен епител Външен СТ- слой Между делчетата

Междудялови (интерлобарни) и главни канали Многослоен цилиндричен епител Външен СТ- слой

Trigonum submandibulare- под пода на УК

Fovea submandibularis

Задният край на жлезата образува израстък, който заобикаля задния ръб на милохиоидния мускул, навлиза в същинската УК и образува canalis submandibularis

Caruncula sublingualis

Ст- капсула- преградки

Сложна, отчасти ацинозна, отчасти тубулоацинозна жлеза Ацини

Тубули

Клетки: Серозни- полулуния на

Джиануци

Мукозни

Миоепителни

Повече серозни и по-малко смесени ацини

Добре развити отводящи слюнчени каналчета

Серомукозен секрет, с преобладаване на серозната компонента

Най-малка

Regio sublingualis Plica sublingualis

Canalis sublingualis major Caruncula sublingualis

Предни жлези- смесени

Ductus sublinguales minores Plica sublingualis

Задни жлезички- предимно мукозни

СТ- капсула Делчест строеж Смесена тубулоацинозна

жлеза Преобладават слузните

ацини Смесена мукосерозна

секреция Слабо развита каналчеста

система

Две части

pars fixa

pars libera s. marginalis

Макроскопски строеж:

margo gingivalis

sulcus gingivalis – 0.5 mm

papilla gingivalis (interdentalis)

Вестибуларни и орални папили

Микроскопски строеж:

Lamina epithelialis- многослоен плосък невроговяващ епител с паракератинизация

Свързващ и улеен епител

Lamina propria – папили

Междузъбни връзки- прикрепващ апарат

Богато кръвоснабдяване и инервация

Механична обработка на храната

Макроскопска анатомия Корона (Corona dentis)

Cuticula dentis

Шийка (Cervix dentis) Корен (Radix dentis)

Apex radicis dentis

Пулпна кухина (Cavitas dentis)- зъбна пулпа Cavitas pulpae coronae

Canalis radicis dentis

Foramen radicis dentis

Зъбни повърхности Вестибуларна (facies

vestibularis)

Лингвална/палатинална (facies lingualis/ palatinalis)

Мезиална ( facies mesialis)

Дистална (facies distalis)

Оклузална (facies occlusalis) Tuberculi dentales

Cuspis dentales

Режещ ръб (margo incisalis)

Корона Емайл

Дентин

Корен Цимент

Дентин

Шийка

Най-твърдата субстанция Няма клетки Не регенерира Емайлова призма Хидроксилапатитни кристали Аморфен калциев карбонат Хидратиран органичен матрикс S- образен ход

Линии на Хънтър- Шрегер- напречни

Линии на Ретциус Неонатална линия Туфи- неминерализирани призми Междупризмена субстанция

Повърхностен емайлов пласт (апризматичен)

Светложълт Аваскуларен Tubuli dentines Влакна на Томес- израстъци на

одонтобластите

Перитубуларен дентин Интертубуларен дентин Линии на Ебнер и Оуен-

ламинарна минерализация Интерглобуларен дентин-

глобуларна минерализация Зърнест слой на Tomes- в корена

на зъба, близо до цимента Мантиен (мантел) дентин- под

емайла ◦ Корфови влакна

Видове дентин Предентин (дентиногенна

зона)- най- вътрешен

Първичен- преди пробива на зъбите

Вторичен дентин- след пробива на зъбите

Вторичен репаративен (защитен)- при увреждане на дентина

Част от прикрепващия апарат на зъба

Клетки Циментобласти

Циментоцити

Междуклетъчно вещество Фибрили

Матриксни

Шарпееви

Кристали от хидроксилапатит

Видове цимент Ацелуларен

Целуларен

Cavitas dentis (pulparis) Съставена от СТ, кръвоносни

съдове и нерви

Коронкова и коренова Периферен (одонтобластен)

слой Одонтобласти (дентинобласти) Влакна на Томес

Подонтобластен слой Безклетъчен слой на Weil-

нервно и капилярно сплетение Слой, богат на клетки

Централен Клетки- фибробласти,

фиброцити, хистиоцити, макрофаги, лимфоцити

Пулпоцити- недиференцирани мезенхимни клетки

Междуклетъчно вещество- фибрили

Основна субстанция

Състои се от:

Периодонциум

Коренов цимент

Костна алвеоларна стена

Гингива

Състои се от: Влакна Клетки Междуклетъчна

субстанция Влакна (Шарпееви)-

fibrae cementoalveolares Хоризонтални Коси Апикални

Начален пъпковиден стадий Стадий на диференциране на

зъбните елементи Стадий на хистогенеза и

диференциране на зъбните тъкани

Зъбна пластинка (lamina dentalis)

Lamina vestibularis

Зъбни зародиши

Емайлов орган- камбановиден емайлов орган Външен епителиален

пласт Вътрешен епителиален

пласт- амелобласти Емайлова пулпа-

звездовиден ретикулум Междинен пласт

Зъбна папила

Зъбна торбичка- три пласта

Образуване на емайл- амелогенеза

Образуване на дентин- дентиногенеза

Образуване на прикрепващия апарат на зъба ◦ Циментогенеза- lamina

cementoblastica ◦ Lamina periodontoblastica ◦ Lamina osteoblastica