Специфични прояви на риска при транзакциите с...

Специфични прояви на риска при транзакциите с

електронните пари

докторант Божидар Божинов

Резюме: Невероятният бум на Интернет и електронната търговия през последното десетилетие станаха причина за появата на нов платежен инструмент - електронните пари. Тяхното навлизане и използване в икономиката е свързано с редица рискове, на който са изложени икономическите агенти.

В настоящото изследване се дава дефиниция на електронните пари и принципна схема на движението им в икономиката. Очертават се специфичните различия между тях и т.нар. “продукти за достъп”. Особено място е отделено на рисковете при транзакциите с електронни пари, като се акцентира най-вече на техните специфични прояви. Предложени са мерки, водещи до ограничаване и елиминиране на отделни прояви на риска.

Електронните платежни средства играят важна роля за

развитието на електронната търговия и новите банкови услуги и

продукти. Електронното банкиране позволява на банките наред

с развитието на традиционните кредитни и депозитни пазари, да

предлагат нови вид продукти и услуги, чрез което да засилват

конкурентноспособните си позиции, като същевременно намалят

оперативните си разходи. В по-широк аспект, развитието на

електронното банкиране, и по-конкретно на т. нар. електронни

пари, може да допринесе за подобряване производителността

на банковата и платежната система, за намаляване на

разходите за националните и международните разплащания и за

увеличаване на достъпа до финансовата система.

Преди да разгледаме отделните видове рискове, на които

са изложени банките, използващи електронните пари, е

необходимо да дадем определение на терминът “електронни

пари” и същевременно да го разграничим от всички досега

съществуващи платежни инструмент.

Електронните пари представляват електронно

съхраняване на предплатена парична стойност върху

технически носител, което позволява нейното широкото

използване за извършване на покупки или финансови

транзакции, без да е необходима връзка с банкови сметки.

Определението акцентирана следните акценти:

електронно съхраняване на парична стойността - т.е.

изключват всякакво физическо или механично

съхраняване на стойността, като при банкноти, монети,

чекове и т.н.;

предплатена парична стойност - необходимостта от

предварително заплащане на емитираните електронни

пари от техния притежател с традиционен платежен

инструмент;

широко използване при плащане и осъществяване

на транзакции - възможността на електронните пари да

се използват за покупка на други стоки и услуги, освен

тези на емитента. Използването им не трябва да е

ограничено до тясна група хора или географски

ограничена зона, и за кратък период от време;

липса на връзка с банкови сметки - разграничаването

им от т. нар. “продуктите за достъп”, използвани в

системите за домашно банкиране и позволяващи

отдалечен достъп до банковата сметка;

За да установим източниците на различните видове

рискове, възникващи при този вид електронните пари ще

разгледаме един обобщен модел на емисия и циркулация на

електронните пари. В него могат да се обособят три относително

самостоятелни области (Фиг. 1):

област на клиринговите и сетълмент

институциите, в която финансовите институции,

клиринговите къщи и централните банки изпълняват

междубанковите финансови задължения, произтичащи

от транзакциите с електронни пари;

област на емитенти, посредници и оператори

(финансови посредници), в която емитиращи и

обслужващи електронните пари институции (най-често

банки), си взаимодействат от една страна с

клиринговите и сетълмент институциите, а от друга с

крайните потребители на продукта.

областта на дребната търговия, в която се

извършва действителния трансфер на електронни пари

между потребителите (клиенти и търговци),

извършващи:

тегления: трансфери на парични средства от

емитент към потребители;

плащания: трансфери на парични средства между

потребители;

внасяния: трансфери на парични средства от

потребителите към емитентите и посредниците.

Въпреки, че в моделът емитентите и посредниците са

разделени за по-голяма яснота, то в редица случаи една

институция изпълнява ролята на емитент и посредник.

Движението на електронните пари следва следната

последователност:

емитентите издават електронните пари и ги пласират

сред своите клиенти;

клиентите заплащат с тях за извършените покупки на

стоки и услуги;

търговците депозират получените електронни пари

при посредник или обслужваща банка ;

системният оператор събира от посредниците

исковете към емитентите, обобщава ги и изпраща

обработената информация към съответния емитент;

междубанковите плащания, резултат от тези искове се

обработват и изпълняват в областта на клиринговите

и сетълмент институциите.

Предявени искове

Е (а)+ Е (Б)

Други парични потоци

Емитент А

Потоци електронни пари

Клирингови и сетълмент институции

Теглене

Е (Б)

Внасяне

Е (А) + Е (Б)

Теглене

Е (а)

Внасяне

Е (а)

Системен оператор

Емитент Б Посредник YПосредник X

ТърговецТърговецКлиентКлиент

Внасяне

Е (Б)

Внасяне

Е (А) + Е (Б)

Плащане Е (а)Плащане Е (а)

Плащане Е (Б)

Плащане Е (Б)

Данни за предявени

искове

Е (а) Електронни пари, емитирани от А

Е (Б) Електронни пари, емитирани от Б

Фиг. 1. Движение на електронните пари в система с

множество емитенти (Източник: Security of electronic money, Annex 2, p.36)

Бързите промени в информационните технологии, и

спецификата на конкретната реализация на модела за

електронни пари не позволява напълно изчерпателно да се

опишат рисковете, на които са изложени банките.

Основните рискове за икономиката, и в частност за

банковата система, породени от използването на електронните

пари не са нови и непознати. Новост са специфичните начини по

които те възникват, както и величината на тяхното въздействие.

Най-общо рисковете могат да бъдат разделени в две големи

групи - количествени (кредитен, ликвиден, лихвен и валутен) и

неколичествени рискове (стратегически, оперативен, правен и

риск, свързани с репутацията).

Кредитният риск възниква, когато кредитополучателят

не може да уреди на датата на падежа изцяло или частично

задължението си към кредитиралата го финансова

институцията. Това е най-старият и общ риск, свързан с

банковата и кредитната дейност, който в случая се понася

основно от емититента на електронни пари. При електронни

пари кредитния риск може да се прояви в две основни

направления:

Неустойка от лица, които са получили кредит чрез

отдалечено банкиране - възниква в случаите, когато

банката разширява своята дейност, чрез отпускане на

кредити чрез Интернет. При отпускането на кредит по

такъв начин, банката може да не разполага с достатъчно

данни за кредитоискателя, или тяхното събиране е

прекалено скъпо, което от своя страна, повишава риска

от неустойка. Наред с това липсата на ясна

регламентация на тази дейност може да породи

възникването на непредвидени условия в договора,

които да доведат до непогасяване на кредита.

Неустойка от страна на емитента на електронни

пари, в случаите, когато изпълнява ролята на посредник

при пласирането на електронните пари. Рискът възниква

когато емитента по някаква причина изпадне в

неплатежоспособност, и банката притежава електронни

пари. В тази ситуация, тя ще бъде принудена да

използва свои собствени средства за изкупуване на

електронни пари от клиентите, ако желае да избегне

накърняването на репутацията си, както и последващ

отлив на клиенти.

Ликвидният риск е риска от временна неспособност на

институцията да посрещне платежните си искове, когато те

станат дължими, без понасяне на загуби. Понася се от

емитиращата институция, ако е неспособна да осигури

достатъчно средства да покрие плащанията и уреждане на

исканията, независимо от времето им на възникване.

Степента на ликвидния риск до голяма степен зависи и от

законовата рамка, при която ще действат емитентите на

електронни пари. При законови изисквания за 100%

обезпечаване на емитираните електронни пари, т.е. еквивалента

на валутен борд в киберпространството, величината на риска ще

бъде значително занижена. Наред с това, изискваното от редица

законодателства задължително застраховане на влоговете, ще

направи ликвидния риск при емитентите на електронни пари,

съизмерим на този в традиционната банкова система.

Лихвен риск е свързан с неблагоприятния ефект върху

финансовото състояние на институцията, породен от измене-

нието в лихвеното равнище. Неблагоприятното движение на

лихвения процент може да доведе до намаляване стойността на

активите на емитента, гарантиращи издадените електронни

пари. Наред с това рязкото намаляване на стойността на

активите може да постави банката извън законово

регламентираните изисквания за осъществяване на съответната

дейност, както и до нарастване на ликвидните проблеми.

Пазарен риск е породен от неблагоприятното влияние на

колебанията в нивата на чуждестранната валута върху

финансовото състояние на институцията. Той възниква когато

емитиращата институция приема чуждестранна валута при

заплащане на електронни пари, инвестира в активи, отчитани в

чужди валути, или когато емитентът позволява оперирането с

няколко валути. Неблагоприятно движение на обменните нива

на валутите проявява своето действие основно в две насоки:

загуби от отрицателни валутни разлики;

намаляване на реализираната печалбата.

За да компенсира негативните последици банковата

институция следва да изгради програма за управление на риска

от обменни нива или хеджиращи програми, както и фондове за

покриване на загубите.

Стратегическият риск се поражда при погрешно

дефинирани и разработени стратегическите цели и бизнес

стратегии за тяхното постигане. Ударението, в контекста на

изследването, се поставя върху правилното планиране,

проектиране, разработване и изпълнението на системата за

електронни пари. Стратегическият риск основно се понася от

емитиращата институция. За да се ограничат неговите прояви,

финансовите институции следва да извършват задълбочен и

детайлен анализ на необходимостта от електронни пари,

състоянието на пазара и икономическата обстановка в страната.

Необходимо е да се избегне еуфорията от положителните

страни на тази финансова иновация, както и едностранчивото

разглеждане на проблема.

Оперативен риск възниква при недостатъчен вътрешен

контрол и надеждност на информационните системи, който може

да доведе до неочаквани загуби за банката. Най-често се

поражда при процедури и контроли, несъобразени с

изискванията за надеждност и безопасност, както и при пропуски

в информационната система и човешки грешки. Неадекватните

оперативни процедури и вътрешен контрол излагат институцията

на потенциални измами, фалшифицирания и скъпи разриви в

операциите. Отчитайки особената природа на електронни пари,

рискът от измами извършвани от служителите, клиентите и

търговците е относително висок.

Възможните прояви на оперативния риск могат да се

обобщят в няколко направления:

Осъществяване на неупълномощен достъп до

системата - резултатът от това проникване може да

бъде различен, в зависимост от целите на проникващия.

Хакерските прониквания или прихващания на

информацията могат да доведат до кражба или

подправяне на информацията, а в определени случаи и

до цялостна загуба на данните. Заразяването на

банковите системи с вирус може да доведе до тяхното

блокиране, а в най-лошия случай - и до цялостна загуба

на информация. При всеки един от тези варианти

банката е необходимо да извърши допълнителни

разходи с цел отстраняване пробивите в системата,

както и за възстановяването на загубената информация.

Наред с това е възможна и негативна обществена

реакция спрямо несигурността на банковите системи,

придружена с уронване на престижа и отлив на клиенти.

Измами от страна на персонала и фалшифициране

на електронни пари. Този аспект на оперативния риск

е свързан с недобросъвестно и/или престъпно

поведение на банковия персонал, и в частност лицата,

оторизирани за работа със системите за електронни

пари. Най-честите прояви на подобен тип измами се

отнасят до промяна на данните по текущото състояние

на общи банкови сметки, с цел присвояване на парични

средства, придобиване на конфиденциална

информация, кражба на парични средства от смарт

карти, както и фалшифициране или дублиране на

електронни пари.

Морално остаряване и недостатъчна надеждност

на използваните системи. Този аспект на

оперативния риск се проявява в забавяне или разпадане

при обработката на транзакциите, проблеми с

надеждността или целостта на системата и данните или

в прихващане и неправомерно (криминално) използване

на персонална банкова информация. Това може да

доведе до неблагоприятна обществена реакция,

накърняване на репутацията, дори и до подвеждане на

банката под съдебна отговорност от страна на

потребители при извършване на погрешни транзакции.

Всичко това би довело до разходи за отстраняване на

възникналите проблеми в системата и финансови загуби

от неупълномощените транзакции.

Остарял управленски персонал и неадекватни

управленски експертизи. Бързите технологични

промени могат да доведат до невъзможността на

ръководния мениджмънт и персонала да разберат

напълно същността на новите технологии използвани от

банката. Оттук може да се стигне до технологично й

изоставане, закъснение при внедряването на нови

иновативни продукти и услуги, а от там и до загуба на

потенциални пазари и клиенти. Това ще даде отражение

в липсата или лошо изпълнение на новите технологии в

банковата система, което ще рефлектира и върху

надеждност на самата системата и съхраняваните

данни.

Отказване на транзакция от страна на

потребителя. С навлизането в пазара на т.нар.

“отдалечени услуги”, като домашното банкиране и

разплащания чрез Интернет, банковата институция се

оказва изложена на реален риск неин клиент да

извърши определена транзакция, като в последствие

откаже нейното изплащане или оспори законността й.

При възникване на такава ситуация, банката извършва

допълнителни разходи по доказване на законността на

транзакцията или на факта, че клиентът е упълномощил

нейното извършване. В случаите когато това безспорно

се докаже, разходите биват покрити от другата страна по

спора. Ако това е невъзможно, извършените разходи

остават за сметка на банката, като наред с това тя

трябва да компенсира и засегнатите страни.

Предотвратяването на аналогични ситуации може да се

осъществи чрез използване от нейна страна на специ-

фични и надеждни начини за авторизация при

извършване на финансова транзакция, както и техники,

позволяващи еднозначно доказване на извършената

транзакция.

Рискът от влошаване на репутацията се поражда от

всички действия, които създават негативен образ на определен

тип операции, което рефлектира върху способността на банката

да установява и поддържа нормални отношения с клиентите.

Подобен риск, възниква в случаите, когато нейните действия

предизвикат голяма загуба на обществено доверие в

способността за изпълнение на своите функции. Появата на

неизправности в работата и пробиви в сигурността на системата,

както и враждебната околна среда могат да имат негативен

ефект върху имиджа на банката. В контекста на разглежданата

материя, рискът, свързан с репутацията може да се обособи в

три основни прояви:

Значителен недостиг на системни ресурси -

проявява се в силно затруднен, а в определени случаи и

невъзможен достъп на клиентите до техните сметки или

свързана с тях информация. Възможно е това да доведе

до преустановяване използването на конкретната услуга

от клиентите, а дори и до тяхната загуба, което като

цяло оказва и негативно влияние върху репутацията на

банковата институция.

Значителен пробив в сигурността. Проблемите със

сигурността се разглеждат като външно злонамерено

проникване в банковите системи, което води до тяхното

блокиране и/или загуба на информация. Основните

източници на риск могат да бъдат разделени в две

основни групи - проникване на вирус в банковите

системи, което нарушава нормалната им работа и/или

води до загуба на данни, и проникване на хакери в

банковите системи и извличане и/или модифициране на

конфиденциални данни. Осъществяването на някой от

разглежданите варианти може да доведе до

преустановяване използването на продукта или

услугата, както и до директно напускане на засегнатите

клиентите. Това създава допълнителни разходи за

банката по отстраняване на повредите и пробивите в

системата и накърнява нейната репутацията в

обществото.

Проблеми и злоупотреби със сходни системи или

продукти в друга институция. Този източник на риск

е трудно да се преодолее напълно, тъй като банката не

може да му въздейства активно. Той възниква при

придобиване на публичност на проблеми на друга банка,

предлагаща аналогични продукти и услуги. Такава

публичност кара банковите клиенти да гледат с подозре-

ние, а понякога и да откажат ползването на съответните

продукти и услуги, дори в случаите, когато банката няма

такива проблеми. В подобна ситуация тя трябва да

убеди своите клиенти в сигурността на предлаганите от

нея продукти и услуги и като гаранция да разработи

система за обезщетяване на пострадалите страни, в

случай на възникване на аналогичен проблем.

Възможно е и възлагането на детайлно проучване и

тестване на внедрените системи на независима

специализирана външна организация, като на

резултатите се даде широка публичност.

Правният риск е свързан с неблагоприятно въздействие

върху банковата институция, породено от неяснота в правната

рамка, регламентираща съответната дейност. Правният риск се

понася от всички участници в схемата за електронни пари,

доколкото те участват в определени договорни задължения.

Вероятността от възникването му е изключително висока, тъй

като електронните пари, като нов платежен инструмент все още

не са получили еднозначно правно тълкуване. Най-честите му

прояви могат да се обособят в следните групи:

Неизяснена или двусмислена приложимост на

законите. В случаите на неясна законова

регламентация или при пълната липса на такава,

банката може да се окаже в ситуация на

непреднамерено несъблюдаване на законите.

Пране на пари - възможността на електронните пари да

осъществяват окончателни междуличностни плащания

без какъвто и да е контрол от банките ги прави силно

атрактивни за клиенти, извършващи нелегална дейност.

Последиците от едно такова използване на системите

може да доведе до тежки правни санкции на

съответната банка за несъблюдаване на законите за

предотвратяване прането на пари и до накърняване на

нейната репутация.

Нарушаване на банковата тайна. Като продължение

на горния случай може да се разгледа правния риск,

породен от нарушаването на банковата тайна. Той

възниква когато банката предоставя информация за

извършените финансови транзакции без съгласието на

клиента. Предоставянето на такава информация се

разрешава единствено за предотвратяването на пране

на пари или други криминални дейности. Във всички

останали случаи банката подлежи на сериозна съдебна

отговорност и санкции.

Рискове при издаване на сертификати от банката

- възникват в случаите когато банката наред със своята

традиционна дейност извършва и услуги по издаването

на сертификати тип “електронен подпис”

Излагане на чуждестранна юрисдикция. Правната

материя, която регламентира банковите услуги, чрез

Интернет и системите за електронни пари все още

съдържа много неясноти, а понякога дори и изцяло

липсва. Оттук се поражда сериозен източник на правен

риск, породен от различните правни и регулаторни

изисквания за осъществяване на банкова дейност в

различните страни. Това се допълва и с неяснотите

касаещи използването на електронни пари извън

страната в която банката е получила лиценз, както и

неяснота относно правната и данъчна юрисдикция на

извършваните сделки. По този начин тя може да се

окаже в несъответствие със законите или регулациите

извън нейната собствена страна, което да породи и

неочаквани правни разходи.

Многообразните и нетрадиционни източници на рискове за

банковата институция налагат сериозно подхождане към

разглежданите проблеми. Банката трябва да съумее да избере

такава политика, която да и позволи пазарна експанзия под

формата на нови продукти и услуги и проникване на нови

пазари, съчетана с използване на иновационни техники и

подходи, осигуряваща добра доходност при разумни рискове. В

тази насока електронни пари предоставят на банките уникалната

възможност за бързо разрастване, чрез използването на новите

комуникационни технологии и възможностите на глобалната

мрежа. Разбира се, това не носи безрискова доходност на

банките. За да се ограничи степента на риск, те следва да

изградят специализирани екипи от икономисти, прависти,

компютърни и комуникационни специалисти, които да създават и

провеждат иновационната политика. Всичко това трябва да бъде

съчетано и с адекватно обучение на целия банков персонал, с

цел запознаването му с новите технологии, законовата основа,

потенциалните рискове, както и начините за тяхното избягване.

По такъв начин банките могат да запазят и утвърдят своето

подобаващо се място в икономическия живот - в противен

случай е възможно да се окажат в ролята на изоставащи и

губещи в новата световна икономическа система.