бележки: Манол Глишев Велика харта на...

www.nauka.bg 57

Magna carta libertatum regni Angliae MCCXV

Джон1, с Божията милост крална Англия, владетел на Ирландия,херцог2наНормандияиАквитания,играфнаАнжу,досвоитеархиеписко-пи,епископи,абати,графове,барони,съдии,горскинадзиратели,виконти3, управители, служители, до всичкибайлифиивернилюде,поздрав. Знайте, че по вдъхновение Бо-жие,зарадиспасениетонадушатаниинадушитенанашите предшестве-ници и наследници, заради Божия-та чест, за възвисяването на светатаЦъркваизаблаготонанашетокрал-ство,посъветананашитепреподобниотци:Стивън,архиепископнаКентър-бъри,примаснацялаАнглияикарди-налнасветатаримскаЦърква,Хенри,архиепископнаДъблин,наепископи-

те:УилямЛондонски,ПитърУинчес-търски, Джослин Батски и Гластън-бърийски, Хю Линкълнски, УолтърУорчестърски, Уилям Ковънтрийски,Бенедикт Рочестърски; на магистърПандулф, иподякон и приближен насветейшия папа4; на брат Аймерик,магистърнарицаритенаХрамавАн-глия; на благородните мъже: УилямМаршъл,графПембрук,Уилям,графСолзбъри,Уилям,графУорън,Уилям,графАръндел;наАлънотГолуей,ко-нетабъл на Шотландия, Уорън Фиц-джерълд,ПитърФицхърбърт,ХюНе-вил,МатюФицхърбърт, Томас Басет,АлънБасет,ФилипотОбини,Робъртот Ропсли,ДжонМаршъл,ДжонФи-цхюидругивернилюде.

1. На първо място, отстъпвамепредБогаистазисвоянастоящаХартапотвърждавамеотсвоеимеиотимето

Велика харта на свободите наанглийскотокралство

(текстот1215)

Превод от латински и бележки: Манол Глишев

58 Българска Наука - Юни 2015 г

на наследниците си, че английскатаЦърквавинагищебъдесвободнаищепритежава пълните си права и нена-кърнимитесисвободи.Желаниетонида ги спазвамепроличаваот това, чепосвоясобственаволя,ощепредина-чалотонанастоящияспормеждунасибаронитени,признахмеиутвърдихмесвободата на църковните избори съссвояХарта5,закоятопоискахмеипо-лучихме потвърждение от светейшияпапаИнокентий ІІІ.Тазисвободащеспазвамеисами,ижелаемтявинагидабъдесъблюдаванапридобраволяиотнашитенаследници.Същотака,отсвоеимеиотиметонанаследницитесизавинагипризнаваменавсичкисво-боднихоравнашетокралствовсичкиописанипо-долусвободи,коитотедапритежаватидапазятзасебесиизасобствените си наследници, като даротнасинашитенаследници. 2. Ако някой наш граф, баронили друг човек, държащ земя прякоотнас за военна служба, умре,иприсмърттамунеговиятнаследникепъл-нолетенидължирелиеф6, тонаслед-никътщеполучинаследствотосиприплащанетонарелиефавстарразмер.Тоест,наследникътилинаследницитенаграфащеплатятзацялотографсковладение7,анаследникътилинаслед-ницитенарицарщеплатятнай-много

стошилингазацялоторицарсковла-дение8.Ивсеки,койтодължипо-мал-ко,щеплатипо-малко,споредстарияобичайзавладенията. 3.Но аконаследникътна такъвчовекенепълнолетенисенамираподнечияопека9,топринавършванетосинапълнолетие,щеполучинаследство-тосибезрелиефибезглоба. 4.Опекунътзаземитенанепъл-нолетен наследник няма да взима оттях нищо освен разумните приходи,обичайнитетаксиидължиматаслуж-ба. Ще върши това без да вреди нахоратаилинасобствеността.Акосмеотстъпили опеката за земите на ше-риф или на някого, който трябва даотговарязаприходитепреднаситойдопусневредаилищета,тониещеиз-искамеотнегокомпенсация,аземитещебъдатповеренинадвамазаконопо-слушниипочтенихораотсъщотовла-дение,коитощепоематотговорносттазаприходитепреднасилипредтози,предкоготогизадължим.Акопъксмеотдали или продали някому опека-танадземи,атойдопусневредаилищета,тотойщеизгубиправотонаопе-каитящебъдеповеренанадвамаза-конопослушниипочтенихораоттовавладение, които пак по такъв начинщеотговарятпреднас. 5. Докато опекунът отговаря за

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 59

управлението на такива земи, тойтрябвадаподдържакъщите,ловнитепаркове,рибарниците,вировете,мел-ницитеивсичко,принадлежащокъмтези земи, със средства от приходитена самото владение. Когато наслед-никътнавършипълнолетие,опекунъттрябвадамувърнецялатаземя,свсич-ко,необходимозаземеделскаработаитакивасечива,каквитогодишнатаоб-работкаизискваикаквитоприходитеотземятамогатразумнодаизплатят. 6.Нанаследницитеможедабъдеуреждан само равнопоставен брак, апреди сключването му най-близкитесродницитрябвадабъдатуведомява-ни. 7. При смъртта на съпруга си,вдовицата трябва да получи зестра-та и наследствения си дял веднага ибез притеснения. Тя не дължи нищозавдовишкиясидял,нитозазестра-та, нито за каквато и наследственасобственост, притежавана съвместноот нея и съпруга й в деня на негова-та смърт. Вдовицата може да останевдоманасъпругасичетиридесетдниследсмърттаму,катопрезтовавремевдовишкиятдялтрябвадайбъдепре-доставен. 8.Никоявдовицанеможедабъдепринуждаванакъмповторенбрак,до-катожелаедаживеебезсъпруг.Нотя

трябвадагарантира,ченямадасклю-чибракбезнашесъгласие,акодържиземяотнас,нитобезсъгласиетонасю-зерена,откоготодържиземята,вслу-чай,чеядържиотдругиго. 9.Нитоние,нитонашитебайли-фищеотнемамеземяилинаемзарадиизплащанетонадълг,докатодлъжни-кътима движима собственост, доста-тъчна за изплащане на дълга. Поръ-чителитенадлъжниканямадабъдатпритеснявани,докатотойможедаиз-плащадългаси.Ако,полипсанасред-ства,длъжникътнеможедаизплащадълга си, то поръчителите муще от-говарят за този дълг. Ако желаят, темогатдаразполагатсъсземитеипри-ходитенадлъжника,докатосеизрав-нитова,коетосаплатиливместонего,освенакодлъжникътнедокаже,чееизплатилзадължениятасикъмтях. 10.Аконякойзаеменещоотев-реи,многоилималко,иумрепредидае изплатил дълга си, то наследникътмунямададължилихвапозадълже-нието, докато не навърши пълноле-тие, без огледна това от кого държиземитеси10.Аакотакъвдългпопадневнаширъце,ниенямадавземемнищо,освенглавницата,уточненавполица-та. 11. Ако човек умре като длъж-никнаевреи,женамущеполучивдо-

Брой 79, Юни 2015


вишкиясидялинямадаплащанищоподългаоттозидял.Акодлъжникътостави непълнолетни деца, технитенужди ще бъдат посрещнати споредпритежаниятанапокойния.Едваследизплащанетонасумите,дължимикъмсюзерена,щебъдебъдепосрещантозидълг.Същотосеотнасяизадълговетекъмдруги,освенкъмевреи. 12.Никаквивоеннииизвънред-ни данъци няма да бъдат взимани внашетокралствоподругначиносвенчрезобщосъгласиевнего,акотованеставазарадиоткупзанашетотяло,припосвещаванетоврицарствонапърво-родниянисинилиприпървовенча-ваненапървороднатанидъщеря.Аизатезинещаможедасе събирасаморазуменданък.Същотосеотнасяизаданъци,взиманиотградЛондон. 13.АградЛондонщепритежававсичките си стари свободи и свобод-ниобичаи,кактонасушата,такаиповода. Също такажелаеми утвържда-ваме всички други градове, бургове,замъциипристанищадаиматвсички-тесисвободииобичаи. 14.Задаполучимобщотосъгла-сие на кралството за събирането насредства извън трите случая, споме-натипо-горе,илизавоененданък,щенаправимтака,чедабъдатпризованис писма с нашия печат архиеписко-

пите, епископите, абатите, графоветеиголемитебарони.Чрезшерифитеибайлифитесищеизпращамеобщпри-зивнатези,коитодържатземяпрякоотнас,задасесъбератвопределенденинаопределеномясто,закоетощеимдаваме поне четиридесетдневен срокзаявяване.Въввсичкитакивапризив-ниписмащеобяснявамепричинатазапризоваването.Когатобъдатиздаденитакива призиви, работата, насроченазаденя,щепротичаспоредрешениетонаприсъстващите,дориаконевсичкипризованисасеотзовали. 15.Непозволяваменаникогодаизискваданъкотсвободнитесиваса-ли11, освен аконе е за откупна тяло-тоси,запосвещаваненапървородниясисинврицарствоилизапървибракна първородната си дъщеря. За тезинещаможедасесъбирасаморазуменданък. 16.Никойнеможедабъдепри-нуден да служи зарадирицарския сифеодилизарадидругосвободновла-дение повече, отколкото дължи занего. 17. Обикновените съдебни деланямадаследватнашиядвор12,ащесепровеждат на едно и също известномясто. 18. Делата за повторно наруша-ваненавладение,засмъртнапреди-

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 61

шенсобственикилизапоследномес-тоназначениенаклирикщесегледатсамов графствата сии товащеставапо следнияначин: илиние, или, акосенамирамеизвънкралството,тона-шиятвърховенсъдиящеизпращаподвамасъдиизавсякографствочетирипътигодишно;итезисъдиищезасе-дават в съда на графството заедно счетирима рицари, избрани от самотографство,вденяинамястото,къдетоеуреченодастанезаседанието. 19.Аконякоиделанемогатдабъ-датразгледанивденянасъдазаграф-ството,тонекаостанаттолковарица-рии свободни земевладелциот тези,коитосаприсъстваливсъда,колкотоще бъдат достатъчно за въздаванетонаправосъдие, според товадалиимамногоилималкоработазавършене. 20.Задребнопровинениесвобо-денчовекможедабъдеглобенедин-ствено споредразмеранапростъпка-та.Затежкопровинениесъщодабъдеглобен според тежестта на деянието,ноне така,чедабъделишенотпре-питание.Посъщияначин,натъргове-цащебъдепощаденатърговията,анаселянина13 - земеделските му сечива,акотакивахорапопаднатвръцетенанашетомилосърдие.Инитоеднагло-ба няма да бъде наложена другояче,освенчрезполаганенаклетваотпоч-

тенихораотоколността. 21.Графоветеибаронитещебъ-датглобяванисамочрезсвоиравни,аитоващеставаединственоспоредмя-ратанадеянието. 22. Клириците ще бъдат глобя-ванисамоотстойносттанасветскитесипритежанияитопоначина,койтосеотнасяидо гореспоменатите хора,анеспоредразмеранацърковниясибенефиций. 23. Нито замък, нито човек щебъдатпринуждаванидастроятмосто-венадреки,освентези,коитоотста-ривременаипоправосадлъжнидаговършат. 24. Никой шериф, конетабъл,следовател или друг наш байлиф14 няма да се заема с делата на нашатакорона. 25. Всички графства, стотни,уопънтейки и тритинги15 с изключе-ние на нашите владетелски именияще продължат да изплащат същитеданъци,безникаквоувеличение. 26.Акоумренякой,койтодържиотнассветскифеодинашшерифилибайлифможедапокаженашиписма,съдържащиисканетонизадълг,койтомъртвиятетрябвалоданиизплати,тонашиятшерифилибайлифимаправодаопишеидапоставиподзапордви-жимасобственостнамъртвеца,колко-



тоестойносттанадългапопреценка-таначестнихора.Товаобачещеставапотакъвначин,ченищонямадабъдеместенооттам,докатонебъдеизпла-тенасумата,коятосъссигурностниедължима. Остатъкът е за тези, коитоизпълняватзавещаниетонамъртвеца.Акотойнениедължалнищо,цялатадвижимасобственостщебъдеразпре-деленапоначина,пожеланотпочина-лия, освенразумнитедялове заженамуидецатаму. 27.Акосвободенчовекумребезда остави завещание, движимите мупритежаниящебъдатраздаденичрезръцете на близките му сродници иприятели, със знанието наЦърквата.Изключениесасамосумите,коитопо-койниятедължал. 28. Никой конетабъл или другнаш служител няма да взима зърноилидругадвижимостоткоготоидае,освенаковеднаганедадепаризанеяилипъкнеполучиотсрочказатоваповолятанапродаващия. 29. Никой конетабъл няма дапринуждаварицардадавапаривмес-то да изпълнява служба в замък, акорицарятискадаизпълнислужбатасиличноиличрезподходящдругчовек,ако по разумна причина не може дасеявисам.Иакониеотведемилииз-пратимтакъврицарнавойна,срокът

наслужбатамувзамъктрябвадабъденамаленастолковавреме,колкототойепрекаралвъввойскатазарадинас. 30.Никойнашшерифилибай-лиф,нитонякойдругще взимаконеиликолаоткойтоидабилосвободен,акотованееповолятанатозисвобо-ден. 31. Нито ние, нито нашите слу-жители ще взимат дървен материалотдругигозазамъкилизадруганашаупотреба,освенповолятанатози,ко-муто принадлежи дървениятматери-ал. 32.Щедържимземитенаонези,обвинени в тежки престъпления, неповече от годинаи един ден, а сетнеземитещебъдатвръщанинасобстве-ницитенавладенията. 33. Всички рибарски прегради,преливницииязовепоТемза,МедуейивцялаАнглиящебъдатпремахнати,освеннаморскиябряг. 34. Отсега нататък срещу нико-го не може да се издава продавател-нописмо,наречено„Praecipe”зарадикаквотоидаевладение,такачесвобо-денчовекдагубиправотосинасъд. 35.Щеима еднамярка за виноиз цялото ни кралство, една мярказапивоиеднамярказазърно–таканаречената лондонска кварта; и еднашириназабоядисани,червениисуро-

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 63

виплатове–двалакътямеждукраи-щата.Свезнитещебъдесъщотокатосмерките. 36.Нищонямадаседаваилидасе взимазаписмена заповед, свърза-насубийствоилиосакатяване.Тящесеиздавабезплатноинеможедабъдеотказананикому. 37.Аконякойдържиотнасфе-одофирма, сокаж или буркаж16, а отдругиго държи владение за рицарскаслужба,тованенидаваоснованиедаполучимопеканаднаследникамуилинадземята,коятотойдържикатофеодот другиго. Няма да получим опекаи над тази феодофирма, сокаж илибуркаж,освенакофеодофирматанеедадена заради рицарска служба.Ниенямадаполучимправотонаопеканаднаследникаилинадземятананякого,самозарадинякоянеговадребнасер-жантерия17 като снабдител с ножовеили стрели, ако той дължи рицарскаслужбадругиму. 38.Никойнашслужителнямадаможе да подложи някого на съдебнопреследване самопо свое обвинение,безблагонадежднисвидетели. 39. Нито един свободен човекняма да бъде връзван, затварян, ли-шаванотсобственост,поставянизвънзакона,пращанвизгнаниеилиощетя-ванпокакъвтоидаеначин,нитопък

щепращамехорасрещунего,освенпозаконната преценка на неговите рав-ниилипообичаитенастраната. 40. Никому няма да продадем,никомунямадаоткажемилидабавимправотоиправосъдието. 41. Всички търговци ще могатсвободноибезопаснодавлизатииз-лизатотАнглия,да пребиваватидапреминават през Англия по суша,кактоиповода,задакупуватипро-дават,свободниотвсякаквинезакон-нивземания,подчиненинастаритеиправилни обичаи, освен по време навойнаиакосаотстраната,коятовою-васнас.Иакотакиватърговцисеот-криятвначалотонавойната,тещебъ-датзадържанибезвредавърхутелатаи стоките си,докатониеилинашиятвърховен съдия научи как се отнасятвстраната,скоятосмевъввойна,къмтърговцитеотнашатаземяпосъщотовреме.Иаконашитесаздравитам,тоитезищебъдатздравипринас. 42. Всеки, който запазва вер-носттасикъмнас,можедаизлизаотнашетокралствоидасевръщавнегоспокойноисигурнопосушаиповода,освенпонякогазакраткоповременавойна, заради общото благона крал-ството. Само затворените и поставе-ните извън закона не могат, както еспоредобичаитенакралството,аихо-



рата,коитосаотвоюващатасрещунасстранаитърговците,кактобешеказа-но. 43. Ако някой държи земя катовасалвнякояескета18,катонапримерот владенията Уолингфорд, Нотин-гам,Болойн,Ланкастъридругиеске-ти,коитосавнаширъцеисабаронии;иакотозивладелецумре,тонеговиятнаследникнямадаплащадругрели-еф, нито ще изпълнява за нас другаслужбаосвентази,коятобидължалнабарона, ако барониятабешевръцетенабарон;иниещеядържимпосъщияначин,покойтояедържалибаронът. 44. Хора, живеещи извън гори-те,нямадасапринуденидасеявяватпредсъдиитезагорскитеобластичрезобикновени призивни писма, освенако не са включени в съда или не сапоръчителинанякогоилинамнози-на,привлечени задело, засягащо го-рите. 45.Няма да издигаме за съдии,конетабли, шерифи и байлифи хора,които не познават законите на крал-ството и нямат намерението да гиспазватстриктно. 46. Всички барони, основалиабатства, за което са получили хартиоткралетенаАнглияилипритежава-щи древни права, ще получат, кактоподобава,правонаопеканадтях,ко-

гатоабатстватасавакантни. 47.Всичкигори,получилистатутнатакивавнашевреме,незабавнощего изгубят. Същото се отнася за реч-ните брегове, превърнати в укрепениместаотнас,внашевреме. 48.Всичкилошиобичаиотносногоритеидивеча,кактоиотносногор-ските пазачи и лесничеите,шерифи-те и служителите им, речните брего-веипазачитеим,щебъдатнезабавноразследвани във всяко графство чрездванадесет заклети рицари от товаграфство;итезиобичаищебъдатиз-цялоизкоренени,такаченикогаданесеподновят,зачетиридесетдниследкато разследването бъде проведенотака,чезанегопърводанаучимилиние,иливърховниятнисъдия,аконесенамирамевАнглия. 49. Веднага ще върнем всичкизаложнициихарти,предоставениниотангличаникатогаранциязамиривярнаслужба. 50. Изцяло ще отстраним отслужбароднинитенаДжерърддеЕй-тис,такачетевечеданедържатслуж-бавАнглия:ЕнджеларддеСин,Анд-рюПитъриГийондеШансел,ГийондеСин,ДжефридеМартинибратятаму,иплеменникамуДжефри,ицяла-таимсвита. 51.Иведнага,щоммирътсевъз-

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 65

станови,ще отстранимот кралствотовсичкичуждестраннирицари,арбале-тисти, служители и наемници, коитосадошлитуксконеиоръжиязавреданастраната. 52. Ако някой е бил лишен отимуществаотнасилиебилпрогоненбеззаконнаприсъда,издаденаотрав-ните нему, от своите земи, крепости,свободиизаконниправа,веднагащему върнем всичко.И акопо този въ-просвъзникнеспор,тойщебъдеразре-шенспоредпреценкатанадвадесетипетиматабарони,вечеспоменатикатогаранти на мира. Ала по отношениенавсичкионезинеща,откоитонякойможедаебиллишенилиощетенбеззаконнаприсъдаотсвоиравниповре-метонанашиябащакралХенри19илинанашиябраткралРичард20,икоитоимуществасегасавнаширъцеилисадържаниотдругии закоитоимуще-ства следва да дадем гаранции – щеразполагамесотсрочка,кактоеприе-тозаонези,коитовзематКръста.Тазиотсрочканямадаважизаслучаите,закоитовечееповдигнатоделоилиеза-почнаторазследванепонашазаповед,преди да вземем Кръста. А когато севърнемотпоклонениеили,акопослу-чайност не заминем на поклонение,незабавноще въздадемправосъдие впълнамяраотноснотезислучаи.

53.Щеползвамесъщатаотсроч-ка и по същия начин по отношениена правосъдието, свързано с горите,чийтостатутследвадабъдепремахнатилизапазеникоитосаполучилитозистатут при нашия баща крал ХенриинашиябраткралРичард.Кактоивслучаите на опека над земи, принад-лежащикъмчуждфеод,атовасана-стойничества,коитодосегасмеупраж-нявали,защотонякойедържалфеодотнассрещурицарскаслужба;исъщопо отношение на абатствата, основа-ни в чуждифеоди, когато собствени-кътнаимотаможедатвърди,чеимаправо да покровителства абатството.Икогатосевърнемилипъкакобъдемзадържани и не отидем на поклоне-ние,веднагащевъздадемправосъдиевпълнамяранатези,коитосежалватпоотношениенавсичкитезинеща. 54. Никой няма да бъде задър-жанили затварянзарадижалбатанажена относно смъртта на друг, освенсобственияйсъпруг. 55. Всички глоби, наложени отнаснесправедливоипротивобичаянастраната,кактоивсичкитакси,изис-кани несправедливо и против законанакралството,щебъдатотмененииз-цялоилипоотношениена тяхще сепостъпитака,кактопреценятдвадесети петимата барони, вече споменати



като гарантинамира,илипъккактореши мнозинството от тях заедно свече споменатия Стивън, архиепис-копнаКентърбъри,стигатойдаможедаприсъствазаедносонези,коитобимогъл да пожелае да приобщи къмтезидела.Ноакотойнеможедапри-съства,начинаниетовсепакщесеиз-върши и без него. Това ще стане последния начин: ако един или повечеотспоменатитедвадесетипетбарониима отношение към подобен случай,тотозибаронщебъдеотстраненсамоза това конкретно оплакване, на не-говомясто,самозатоварешение,щебъдепризовандруг–избранизаклетотостаналитеотдвадесетипетимата. 56. Ако сме лишили от собстве-ностисмеощетилиуелсцивтехнитеземи,свободиилинещодругобезсъдоттехниравни,биловАнглия,биловУелс, тези неща незабавно ще бъдатвъзстановени. Ако по тези въпросивъзникнеспор,тогаващебъдатвзетимеркивграничнитеобластичрезпри-съдаоттехниравни–поанглийскиязакон за английска собственост и поуелския закон за уелска собственост,а за собственост в граничната област–понейнитезакони.Уелсцитещепо-стъпятпосъщияначинспрямонасинашитеподаници. 57. Но относно всички онези

неща,откоитонякойуелсецебилли-шен при нашия баща крал Хенри инашиябраткралРичард,беззаконнаприсъда от равните си – за собстве-ността,намиращасевнаширъцеилидържанаотдругиизакоятотрябвадададемгаранции,щеползвамеотсроч-кадообичайниясрокзапоклонници-те,белязанисКръста.Срокътнезасягатезислучаи,вкоитовечееповдигнатодело или е започнало разледване понашазаповед,предиощедасмевзелиКръста. Но когато се върнем от пок-лонничествотосиилиако,порадислу-чаябъдемвъзпрениотзаминаваненапоклонение, то тогава без бавене щепокажемправосъдиеспоредобичаитенаУелсиспоменататаобласт. 58.НезабавнощевърнемсинанаЛуелин21ивсичкиуелскизаложници,кактоихартите,дадениникатогаран-циязамир. 59.ЩесеотнесемкъмАлигзан-дър22,кралянаскотитетака,щотосе-стритемудабъдатвърнатизаедносъсзаложниците, свободите и пълнитему права– на него, както и на всич-ки английски барони. Ще постъпимтака,освенаконесеокаже,ченещатастоятдругояче според хартите, коитоимамеотбащамуУилям23,някогашенкралнаскотите.Итоващесеизвършичрезприсъдананеговиравнивнашия

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 67

двор. 60.Същотака,всичкиподаницинанашетокралство,клирици,кактоимиряни,щесепридържат,доколкотогизасягаищеспазватпоотношениенавасалитесивсичкитезиспоменатиобичаиисвободи,коитоиниеобяви-хме,че,щосеотнасядонас,щебъдатспазванивкралствотони. 61. Заради Бога и заради уми-ротворяването на нашето кралство,и заради ощепо-пълнотоизлекуванена несъгласията, надигнали се меж-ду нас и нашите барони, направихмевсички тези гореказани отстъпки, акатожелаем да се радваме на тяхна-тапълнаикрепканепоклатимост, гигарантирамепоследнияначин:баро-ните могат да изберат по свое усмо-трение двадесет и петима барони откралството, които трябва с всичкитесисилидадасъблюдават,поддържатиданасочватвсичкикъмспазванетонамираи свободите, коитодавамеипотвърждаваместазинашанастоящаХарта.Итъй,аконие,нашиятвърхо-венсъдия,нашитебайлифииликойтоида еот служителитенипонякакъвначинсгрешиилипъкнарушинякойот членовете за мира и сигурността,то нашата грешка ще бъде доведенадознаниетоначетиримаотспомена-титедвадесетипетбарони.Тезичети-

римабаронищедойдатпринасили,ако смеизвънкралството,щедойдатпри нашия върховен съдия ище по-искат от нас да поправим грешкатабез забавяне. Ако не поправим тазигрешка или, ако се намираме извънкралството, ако нашият съдия не нея поправи в четиридесетдневен срокотвремето,когатоебилапоказанананасилинанашиясъдия,вслучай,чесмеизвънкралството–тогаваспоме-натите четирима баронищеизвестятположениетонаостаналитеотдваде-сетипетиматаитезидвадесетипети-мабарони,заедносцялатастрана,щезапочнатданипритесняватипритис-кат по всеки възможен за тях начин,а именно катопревземат крепостите,земитеиимуществатани,кактоиповсекидругначинпосилитеим,дока-тогрешкатабъдеизправенапотяхнапреценка, като щадят само особата,кралицатаидецатани.Акогатозло-тобъдепоправено,тепакщебъдатвсъгласие снас, кактоипреди.Ивсе-кивстраната,койтопожелаетова,щесезакълне,че,спазвайкивсичкитезимерки,щесеподчиняванатезидваде-сетипетимабарониичезаедностяхщенипритеснявадопределанасили-теси.Инавсеки,койтопожелаедагостори,ниепубличноисвободнодава-мепозволениедасезакълне,иникога



нямадапречимнаникогодаположитазиклетва.Нещоповече,ниещеза-повядаме да се закълнат пред дваде-сетипетиматаспоменатибаронадоритези,коитонежелаятдагонаправятпосвояволя.Акопъкнякойотдваде-сет и петимата барони умре, напуснестранатаилинякакдругоячебъдевъз-препятстван в изпълнението на такаизложените неща, то останалите оттези двадесет и петима барони тряб-ва да изберат на негово място другпосвояпреценка,атойдасезакълнекатотях.Също,поотношениенавсич-кинеща,поверенинатезидвадесетипетбарона,акодвадесетипетиматасесъбератимеждутяхвъзникнатнесъг-ласияпонякойвъпросилиаконякоиоттях,макарипризовани,несапоис-калиилине саможелида се отзоват– тогава мнозинството от присъства-щитещеопределикакворешениеилизаповеддабъдесметнатазаобвързва-щаидействаща,всеедносасесъгла-сили всичките двадесет и петима. Адвадесетипетиматащесезакълнат,чевярнощеспазватвсичкоспоменатоищеследятзаизпълнениетомудокраянавъзможноститеси.Ниепъкнямадаполучимотникогонищо,коетобилочрез самитенасиличрез друг да от-мениилинамаликоятоидаеоттезиотстъпкиисвободи.Акотакованещо

всепакбъдепостигнато,тощеепраз-ноинищожноиниенямадаможемдасевъзползвамеотнегонитолично,ниточрездруги. 62.И напълно сме забравили ипростилинавсичкивсяказлаумисъл,гнявинедоволство,надигналисемеж-дунасинашитеподаници,клирициимиряни, от времето на несъгласието.Също, изцяло забравяме и прощава-мевсяказлаумисъл,гнявинедовол-ство,надигналисемеждунасипода-ниците ни, клир и миряни, както и,доколкото зависи от нас, опрощава-ме всички простъпки, допуснати притова несъгласие между Великден отшестнадесетатагодинананашетоца-руване до възстановяването намира.В свидетелство на което, най-сетне,заповядахмедабъдатприготвенина-рочни писма за високопреосвещенияСтивън, архиепископнаКентърбъри,преосвещенияХенри,епископнаДъ-блин,преждеспоменатитеепископиимагистърПандулф,относнотвърдост-танаизложенитеотстъпки. 63.Защотожелаемитвърдообя-вяваме, че английската Църква щебъдесвободнаичеподаницитенана-шетокралствощепритежаватищесеползватотспоменатитепо-горесвобо-ди,праваиотстъпки,подобърначин,вмир,свободноиспокойно,цялостно

ИСТОРИЯ

www.nauka.bg 69

ибезнедостатък, за самитесебе сиизанаследницитесиотнасиотнашитенследници,въввсичкинещаинавсич-киместа, завинаги, както беше каза-но.Освентовабяхаположениклетвиотнаша страна, кактои от странанабароните, че всички тези вече изло-женинещащебъдатспазванисдобраволяибеззлинамерения.Свидетелибяха вече споменатите и още мнози-надруги.Даденачрезнашатаръка,наморавата,нареченаРънимийдмеждуУиндзор и Стейнс, на петнадесетияденнаюни,вседемнадесетатагодинаотнашетоцаруване.

Превод от латински и бележки: Манол Глишев, 15 юни 2015Редактор: Красимир Иванчев

Великата харта на свободите е пре-веждана на български език два пътидосега: веднъж от руски в:А. Трачев-ский, Учебникъ по всеобща история,ІІ. Средна история,Пловдив, 1895, с.251-258.Ивторипът,вероятноотан-глийски, отАтанасЛолов под редак-циятанаПеткоМихайлов(линк).

(Endnotes)1 Имената са предадени в придо-билата гражданственост англицизи-рана форма, макар че исторически

по-коректнобибилонапримериметонакралядабъде„Жеан“,ане„Джон“.Всичкибележкисанапреводача.2 Или:„дук“.СледбиткатаприБу-винв1214кралДжонгубиНормандияиАнжу(зарадикоетоенаречен„Без-земни“), но тук използва пълната сититулатура.3 Или:„шерифи“.4 ИнокентийІІІ(1198-1216).5 Ощев1214.6 Такса наследство или такса завстъпваневпоземленовладение.7 Или:„барония“.8 Или:„феод“.9 Тукипо-нататък:„опека“и„опе-кун“. Или: „настойничество“ и „на-стойник“, но винаги става дума зауправление на владения от името назаконен,нонеспособенсобственик.10 Или: „без огледна товачийва-сале“.11 Или:„отсвободнитесихора.“12 Или:„нашатакурия“.13 Или:„навилана“.14 Тук „байлиф“е употребенокатообщоназваниенакралскитеслужите-ли,макарченапример впар. 14имаспецифична употреба. „Байлиф“, въвфренска употреба „байи“, в италиан-ска„байло“еназваниенаредицачи-новницисразличнифункциивсред-новековнаЗападнаЕвропа.ВАнглия


http://www.easibulgaria.org/assets/var/docs/Articles_Analysis/Magna-Carta_no-undertitles-_1_.pdf


най-честосаслужителинасъда.15 Графствата(comitatus)саголемиадминистративни единици, прибли-зително съответстващи на историче-ското землище на дадено англосак-сонскоплеме,управляваниотшериф.Стотните (hundredi) са по-малки да-нъчноадминистративни единици.Уопънтейките (wapentakes) са едини-ца,съответстващанастотнятавт.нар.DanelaghилиОбластнадатскиязакон,населенаспотомцинаангло-сканди-навци и ползваща се с особено оби-чайноправо.Тритингите(trethingi)самалкиподразделениянауопънтейки-те, съответстващи приблизително наенории.16 Феодофирма – владение за ри-

царска служба; сокаж – владение заданък в пари; буркаж – владение вград.17 Сержантерия–службакатосер-жант, паж, оръженосец, дребен офи-цер.18 Ескета – владение, останало връцете на непълнолетен наследникследсмърттанасобственикаси.19 ХенриІІ(1154-1189).20 Ричард І Лъвското сърце (1189-1199).21 Луелин Велики, принц на Гуи-недвСеверенУелс(1188-1240)22 Алигзандър ІІ или Аласдър ІІмакУилям(1214-1249)23 УилямІЛъва(1165-1214)

ИСТОРИЯ

бележки: Манол Глишев Велика харта на...

Documents