“Жица”

Отново

Отново в. „ЖИЦА” е сред Вас. ВиеТова е вашето вестниче

Пожелайте му да бъде

От училищната

За спорт

Какво

Тук ще

Скъпи приятели

Вас. Вие държите в ръцете сивестниче, то отразява вашия живот

да бъде актуално и злободневноЗдравейте, здравейте

Драги учители и скъпиСъс Вас е отново вестникЧака ни заедно ново забалвление

От училищната скука сладкоЗа спорт и интересна наука

вместо със учителя даКакво интересно в училище

Тук ще разберете, а пък грамаднитеведнага притворете

Приятно четене и учене

Жизнерадостно

И

приятели, ръцете си първия брой от тази календарна

вашия живот, вашите мечти, вашите

злободневно, интересно и занимателноздравейте, скъпи дечица.

вестник „ЖИЦА”. забалвление – сладко избавление. наука ще говорим,

учителя да спорим. училище се случва? грамадните учебници

притворете. учене на всички!

изнерадостно

н т е р е с н и

Целеустремено

А к т и в н и

тази календарна година. вашите успехи.

занимателно!

За

вратитевъодушевлениепо изминалитедни сеучилищнияКрай забавлениятаначаломъченията

Проведелитературнопрограмаи десети

Обновенаучилищнатадеца.ЗайцитеатракцияпристъпихаОчакванияВсичкиподготвениизживеем

годинавълненияпожеланияповечемалкоНека амбициранипредиза товапредстои

Стр. 2

“Жица”

15 септември

За пореден път и тази есенвратите на ПГЕЕ. Учители и ученицивъодушевление и по изминалите летни дни се събраха в училищния двор. Край на забавленията, начало на мъченията!

Проведе се литературно-музикална програма, подготвена от ученицидесети клас.

Обновена с нова дограмаучилищната сграда посрещна новите

Зайците, естевствено, бяхаатракция. С много трепетпристъпиха прага на новотоОчаквания, вълнения, мечти сеВсички ние искаме и тази годинаподготвени за изпитанията изживеем пълноценно младостта

талантитеовладеемумениянадникнембъдещеторазберемизбралипът

учебната

година с усмивки, вълнения и пожелания за повече учене и по-малко отсъствия. Нека бъдем по-амбицирани от- преди и подготвени за това, което ни предстои!

Теди

септември

тази есен се отвориха Учители и ученици с голямо

малко тъга

ученици от осми, девети

дограма и оборудване, посрещна новите и старите си

естевствено, бяха най-голямата трепет и несигурност новото за тях училище. мечти се вплетоха в едно.

година да бъдем умни и изпитанията на живота, да

младостта, да проявим талантите си, да овладеем знания и умения. Искаме да надникнем в бъдещето, да разберем дали сме избрали правилния път.

Дадохме старт на учебната 2009/2010

Новини Мелнишки поетични Тази година, послучайот рождението на НиколаБанско – родното място напредставители на поетичнияпоетични вечери”. Срещатаизкуствата” – гр. Банско. дадената ми възможност, ПГЕЕ – гр. Банско за товатворческите заложби в менучаствам във въпросното На срещата присъстваБългария – Русе, Благоевградестествено от моето роднобяха просто любители, а другистихосбирки – поетиеситеЕкатерина Ерменска. Домакините се представихатворчество от страна на гКонстантин Икономов – директор на ПГЕЕ. Г-жа ЕлеонораБарякова, преподавателкагимназията ни изненада съсдебютно стихотворение „Завръщане”. ГоспожицаКацарова от 8а клас влезеисторията на събитието със„Място в историята”, а моя„Усещане за вечност”, коитоиз страниците на вестничетообикновено, ПГЕЕ се представиотлично, съдейки по множествотобурните аплодисменти от За по-любознателнитегимназията бяха изложениснимки на участниците!

Магдалена

Новини от ПГЕЕ

поетични вечери”

послучай 100 – годишнината Никола Йонков Вапцаров, в гр. място на поета, гостуваха поетичния кръг „Мелнишки Срещата се проведе в „Домa на

. Искам да използвам възможност, за да благодаря на

за това, че събудиха заложби в мен и ме изпратиха да въпросното събитие.

присъстваха поети от цяла Благоевград, Червен Бряг и

родно градче. Някои от тях любители, а други поети с издадени

поетиесите Катя Кирджова и

се представиха с лично страна на г-н

бивш жа Елеонора

преподавателка по БЕЛ в изненада със своето

стихотворение Госпожица Теодора

влезе в със стихотворението си

а моя милост - с есето си вечност”, които ще намерите някъде

вестничето. Естествено, както се представи повече от множеството сълзи в очите и

аплодисменти от страна на публиката. любознателните, на входа на

изложени няколко прелестни

гр.

на

някъде

очите и

Двата

Колкосе свързваи учителисвоетоученичкителитературниден”, Вапцаров„Какво„Николаче взехасе върнахана ПГЕЕ,момичетата

н Владимирпътувахмезабавлявахмепочетните ОчарователнатаVIII a своетосмятам2-ро мястопосветеноКолкотозае почетномясто вЕто защоискренобъдещи

Стр. 3

“Жица”

Двата литературни конкурсакоито ПГЕЕ – гр . Банско

участие

Колко хубаво е, че името насе свързва най-вече с успехите на

учители. Зайците от VIII а

своето ново училище. Точно обратнотоученичките взеха активно литературни конкурса – „Моятаден”, организиран от ОУ „Вапцаров” – община КазанлъкКакво ще ни дадеш, историйоНикола Вапцаров” – община Благоевградче взеха участие в конкурса, младитесе върнаха на училище с наградина ПГЕЕ – гр. Банско и учителитемомичетата, заедно с г-жа Елеонора

Владимир Баряков/къща музейпътувахме до Казанлък, къдетозабавлявахме, но най-важнотопочетните 1-во и 2-ро място.

Очарователната и мила МихаелаVIII a клас, спечели златото своето есе „Завръщане”. Аз пъксмятам, че заслужено спечелих сребърнияро място с есето си „Усещане

посветено на нашия поет Н. ВапцаровКолкото до другия конкурс, назае почетно място. Със същотомясто в конкурса „Какво ще ни дадешЕто защо на всички ученициискрено пожелавам успешнобъдещи конкурси.

Магдалена

литературни конкурса, в гр . Банско взе

името на ПГЕЕ гр. Банско успехите на своите ученици

а клас не изложиха Точно обратното – две от

активно участие в два Моята вяра и утрешния ОУ „Никола Йонков Казанлък и конкурсът историйо” на читалище

община Благоевград. Освен, конкурса, младите госпожици

награди. Благодарение и учителите в него Елеонора Барякова и г-

музей „Н. Вапцаров”/, Казанлък където много се

важното е, че взехме

Михаела Билчова – от златото и 1-во място със

Аз пък със много труд, спечелих сребърния медал и

Усещане за вечност”, Вапцаров.

конкурс, на него също ПГЕЕ същото есе спечелих 1-во ще ни дадеш, историйо”.

ученици от ПГЕЕ най – успешно представяне на

Магдалена

Новини от

Открит

На 7 декември 2009ганглоговорящи чада от ПГЕЕурок, организиран от 8а

тема „Вапцаров живее средбяха кметът на община Банскокметът С. Въчкова, народниятИкономов, председателятКолчагов и гости от читалището

Сега вероятно всекиучилищното вестниче, сепроведе урокът?”. Ще ви

разделен на два отборапроверени чрез „изпитванебиографията на поетапрезентация, ученичкитестихотворенията „Вяра„Пролет моя”. Излъчи серепортаж по актуалнататема „100 години- Вапцаров”. Интервюиранибяха както общинскислужители, така и случайноминаващи съгражданиСъщо така всеизвестнитеосмокласнички МихаелаМагдалена Кобакова невероятни и с богата литературнас които спечелиха множествои национално равнище.

Макар и това да непостановка, учениците амбиция да учат- рядкоявление, което беше добрена високопоставената публика

Новини от ПГЕЕ

Открит урок

2009г. в любимия на всичкиот ПГЕЕ се проведе открит

а клас и г-жа Барякова наживее сред нас”. Сред гостите

община Банско А. Краваров, зам. народният представител Г.

председателят на общинския съвет Г. читалището и музея. всеки от вас, читателите на

вестниче, се пита: „А как точно сеЩе ви кажа как. Класът бе

отбора. Знанията им бяхаизпитване” - въпроси, свързани споета. На фона на дългаученичките рецитирахаВяра”, „Елтепска”, „Земя”,

Излъчи се част от актуалната

Н. Интервюирани

общински случайно

съграждани. всеизвестните вам

Михаела Билчова иКобакова прочетоха своитебогата литературна стойност есета,

множество конкурси на градскоравнище.

да не бе истински урок, аучениците демонстрираха своята

рядко срещано, но похвалнобеше добре оценено от овациите

високопоставената публика.

Теди

всички открит

Барякова на гостите

зам. представител Г.

съвет Г.

читателите на точно се

Класът бе

бяха свързани с

лга рецитираха

Земя”,

Билчова и своите есета,

градско

урок, а своята

похвално овациите

“Жица”

1 декември – ден на борбата срещу СПИН-а

Рано сутринта, в 7:30 часа, без да щадят

време и усилия, ученици и учители от ПГЕЕ решиха да закачат червени ленти на сънените прииждащи ученици.Но за какво е тази борба, сигурно се чудеха много?!Нали за да се борим, трябва да сме единни. Дори да не сме хванати за ръка, то поне с общи мисли идеали. А какво е идеалът за нас? Идеал ли е толкова ленти да останат самотни? Идеал ли е да не разбираме какво е предназначението им? Да, няма идеални хора, но точно затова се стремим - да не бъдем хорицата – прашинките от цялата вселена, а да гледат на нас като на личности.А показахме ли, че сме такива, като оставихме лентите да бъдат отвяти от небрежния вятър? Да, показахме, че сме и по-небрежни от вятъра, и по-нищожни от просто отминаващия човек. Защо тогава някои погледнаха лентите,но не видяха смисъла? Чуха думите, но не осъзнаха силата и значението на идеята? И накрая, нека да попитаме сами себе си – искаме ли да бъдем личности?!Искаме ли да се борим редом с личности или да бъдем просто една машинка, отчитаща оставащото ни пусто време на съществуване.

Елица

Стр. 4

Новини от ПГЕЕ Студентски пранзик

Каня те, приятелю, на кратка разходка из града на хотелите, механите, фолклора и природата в деня 8-ми декември Скъпата ни студентска младеж... Ако е почитателка на модерните лъскави хотели – то открила е рая. Ако предпочита автентичното, битовото – има го. Каменните улички и къщи, историческите забележителности, кокетните магазинчета карат навярно младите да се изсипват като лавина всяка година на 8-ми декември и слава Богу! Ние, от Младежкия парламент в Банско, взехме решение да им спретнем едно благотворително мероприятийце в помощ на домовете за деца от града. „Пфу, подлеци!” – само дето не извиках и аз подобно на герой от българска комедия, докато стърчах на площада във въпросния ден... Ранната утрин бе обещаваща. Свършваш набързо училище и отиваш доброволец на „ползу роду”. Благовторителният концерт започва. На сцената първи са брейк състава на СУПЦ. Господ ги дарил с такава пластика, която с никакви тренировки не се постига. Следват мажоретките, спортни танци, фолкорен състав. Ами ВИГ „Атмосфера”? Момчета, сменете го това име, много дълго и някак архаично, иначе сте добри. Групите студенти искрено се забавляваха с вас. Браво! Дотук добре! На площад „Н. Вапцаров” мирише на живот. Всичко около теб е младо и хубаво. Искаш и ти да чуеш одобрителни възгласи. Да се отзове младият, пъплещ народ на призива ти да купи благотворителна картичка... Е, ако си бил и ти, приятелю, сред доброволците, които са изпитали горчилката от студентския отказ, съчувствам ти!

Велян

“Жица”

Коледен бал

Неделя сутрин. Кой не обича да бъде събуден още по тъмни зори от усиления до максимум телевизионен приемник на баща му? Все още нечленоразделните звуци от нискокачествените му високоговорители дразнят по какъв ли не начин всички мои сетива. Изведнъж, разтъркал вече очи, чувам позната мелодийка. Протягам още несъбудилото се ухо и чувам приятните звуци на всеизвестна коледна песничка. Вече осъзнал се в обстановката се сещам, че Коледа наближава. Изведнъж разбирам колко голям късметлия съм, че уча в ПГЕЕ гр. Банско. Все пак по дългогодишна традиция (за втора поредна година) всеобщолюбимото учебно заведение организира Коледен бал! И както на малко от вас ви бе известно, на 22 декември, 2009 година, ни се отдаде възможността да изпратим, макар и малко предварително, една незабравима с нещо за всекиго година. Искрени благодарности на Ученическия съвет, без чиято помощ това събитие сигурно не би могло да бъде осъществено. Също така да благоарим и на клуб Ретро, без чието любезно съдействие не бихме имали място за осъществяването на това глобално събитие. Добре, че си плащаме, иначе кой знае колко любезно биха ни изхвърлили. Е, събрахме се познатата ударна група от ПГЕЕ пред споменатото по-горе заведение. С блъсък в очите и с тенденция да олекотим портфейлите си, ние се втурнахме към охраняемия вход.

Благословен да е този, който успя да направи това събитие реалност! Къде на друго место бихме видяли всичките присъстващи на крака, купонясващи като истински царе на нощта. Всички нагиздени, оправени, като че ли за сватба се приготвили. Скачат хората, веселят се... Бре, драго да му стане на човек, наблюдавайки ги. Тук – там, измежду гъстата орда на

купонясващите ученици, се мяркаше и по някой учител, танцуващ в ритъма на музиката. Други, както казва народът, се забавляваха на масата, гледайки лошо отстрани и обсъждайки кой с

какъв тоалет е облечен, кой как се е гримирал и кой с кого разговаря. Е, всеки има определен начин на забавление – не мога да виня никого. Стр. 5

Забавни страници Най-важното е, че си изкарахме една наистина незабравима вечер. Искрено се надявам ръководството на ПГЕЕ да организира по-честичко събития от този характер. Кабеларов

Коледа

Най-светлият и най-обичаният (заради мезетата и спирта) християнски празник остави у всекиго от нас по един прекрасен спомен. Няма нищо по-хубаво от "ваканция, снег, счи и ясте. Навсякъде в училището витаеше позитивно настроение.

ПГЕЕ не пропусна и тази година да демонстрира, че Коледният дух присъства и тук. Организира се конкурс на тема "Най-добре украсена класна стая". Учениците показаха изненадваща амбициозност.

В последния учебен ден на 2009 година един нетипичен гост посети ПГЕЕ. Макар и да сме малко стари, Дядо Коледа не подмина и нас. Със Снежанка под ръка "се приземиха" на входа на училището. Вместо пари и големи материални подаръци, всеки получи по едно късметче с хубаво

пожеланийце за Новата 2010. Нека през тази година бъдем по-целеустремени и ученолюбиви и да ни се

влее малко повечко акъл (защото той никога не е

излишен).

Теди

рождениетоКраткиятсе превърнамъжественачовека

умни очипрез годинитесвоя народпрегърнаголямода туптинеговите

учителитерождениетов музейниявключихаучаствахаКазанлъкжизнениянаправихапосрещнато Стр. 6

“Жица”

На 7.12. 2009г. се навършиха

рождението на Никола Йонков ВапцаровКраткият тридесет и три годишенсе превърна в една сурова, всеотдайнамъжествена песен, посветена начовека, на героичната борба за хляб

Зная свойто място във живота и напразно

Няма да се Честно ще умра

работник в боя

за хляб и свобода

И днес, все така висок и младумни очи и право чело, той вървипрез годините и събитията. Вървисвоя народ, който го роди и откърмипрегърна поезията му като свещенголямо човешко сърце. И това сърцеда тупти с пулса на времето, в коетонеговите почитатели и последователи

На 1.12.2009г. по свой начинучителите от ПГЕЕ отпразнувахарождението на Вапцаров. Те посетихамузейния комплекс, посветена

включиха се в мелнишките литературниучастваха с есета в националнитеКазанлък и Благоевград, проведохажизнения път на Вапцаров, написаханаправиха презентации и филмипосрещнато с изключителен интерес

навършиха 100г. от Йонков Вапцаров. годишен живот на поета всеотдайна и

посветена на родината, на борба за хляб и свобода.

място живота

напразно се дам.

умра като работник

боя свобода.

висок и млад, замислен, с върви през живота, Върви неотделим от

и откърми и който свещен дар на едно

това сърце продължава времето, в което живеем ние,

последователи.

свой начин учениците и отпразнуваха годишнината от

Те посетиха изложбата посветена на Вапцаров,

мелнишките литературни четения, националните конкурси в

проведоха открит урок за аписаха стихове,

филми. И всичко това бе изключителен интерес и внимание.

Вапцаров – нашият На Никола Вапцаров

„ Ще бъда стар, ще Поете, не можа да остареешПогромите пометохаМечтата не успя да доживеешИ по-добре. Финалът Заводът, който бешеСтроихме дълго, гладниИ доживяхме – днесДа сриваме строеното Но не зърнато от вяратаОпитаха се да я похитятНе верна никой и катоЖивее всеки в огледален Дори и Фамагуста днесИ корабът „Балкан” Животът най-бруталноПак вятър гоним всеки Така и не може да остареешЗамина млад – на тридесеПоетите убити за идеиВъзкръсват в нас. И пишат стихове

нашият поет

, ще бъда много стар”

можа да остарееш. пометоха и теб. успя да доживееш. Финалът бе нелеп.

беше ни поръчал, дълго, гладни за живот.

днес собственоръчно строеното с пот.

от вярата ни взеха – я похитят.

никой и като утеха, огледален свят.

Фамагуста днес я няма. Балкан” е претопен. брутално ни измами.

гоним всеки божи ден...

може да остарееш. тридесе и две.

за идеи,

Александър Калчев

Калчев

посветени

на Вапцаров

Стр. 7

“Жица”

Преди години стоРодил се бе генийИ със своето пероПишел той поеми

А ето стиховете на нашите

посветени на 100-годишнината

на Вапцаров:

Вапцаров

Вапцаров, аз днес сеИ сякаш винаги

И чувам твоя„Върви напред, бори се

И никога си вяратаЩе стигнеш висините

Вапцаров, ти име

Заставаш предгорд като П

Прекланям се преди ти благоадряза твоята вяра

която, преливайкими носи надеждитеза утрешния

Вапцаров

Сънувах сън, странен

Вапцаров, застаналнамръщен и студен

Знам, не одобряваш повериетобездейстието и изгубенитеГневен и суров съдиши сочиш пътя ми

„Не спирай, учи сесвоя свят, за да бъдеш

години сто гений

своето перо поеми...

нашите ученици, годишнината от рождението

Вапцаров

днес се срещам с теб винаги си бил

чувам твоя вик: бори се, побеждавай! вярата не давай –

стигнеш висините.”

ти име героично, пред мен-

като Пирин! Прекланям се пред теб

благоадря твоята вяра, преливайки в мен,

надеждите утрешния ден!

Ангел Лазаров 12 б клас

Вапцаров

сън, странен сън. застанал си до мен,

намръщен и студен. одобряваш поверието в мен,

и изгубените дни. суров съдиш ме ти пътя ми напред:

учи се и гради за да бъдеш ти!”

Диана Сеизова

12 б клас

Вапцаров „Зная своето място

няма да сеТъй мълвеше за

поетБуден ученик го виждат

велик, борец е в

Сто годиниОткакто той на

Роден бе в мъничкоОбичаше той своя

От малък бе закърменкъм българскияВъзпя човека

За миг животът

Не се страхувашеПрие я с БотеватаВъпреки че тесилната му вяра

Още много времеЗабравена няма да

творбаИмето му вечно

и над Банско катоВ земята своя

Поклон пред теб! Благодарим

Вапцаров

място във живота и напразно няма да се дам”

мълвеше за живота този наш поет – огняр. го виждат нашите деди, поет

борец е в нашите очи...

години откакто се роди, той на този свят се появи.

мъничко градче насред Пирина той своя род и своята родина.

малък бе закърмен с любовта българския стих и песента.

човека в свойта песен. животът му не беше лесен.

страхуваше Вапцаров от смъртта,

Ботевата песен на уста. че те жестоко го убиха,

силната му вяра не сломиха.

много време да измине отсега, няма да бъде нито една негова

творба. Името му вечно ще живее Банско като слънчев лъч ще грее.

своя, поете, ти почивай! б! Благодарим ти, че те има!

Магдалена Кобакова8 а клас

напразно

поет

има!

Кобакова клас

“Жица”

Завещание ,,Имала майка , имала син,, . Родил се в тревожно и неспокойно време, с тревожно и неспокойно сърце. От майката наследил любовта към човека, от бащата - непокорния дух. Растял сред гордото величие на Пирин, издигнал "гранити, обвити във сиви мъгли". Носил в душата си една огромна любов към своята родина, "по-близка от майка дори", с шуртящи лъчи и гърмящи водопади от слънце. Копнеел за първия полет на бялата, неживяна и непразнувана пролет. Вярвал и търсел прошка за човека, за чието духовно прераждане пее Kосмосът. И изричал просто и честно своята вяра-вярата в честитите дни, вярата в нас, децата на утрешния ден. Днес ревниво пазим образа му, повтаряме строфите му и шепнем с усмихващите се звезди: "Браво, Човек".Знаем,че трябва да помним мечтите му и да ги сбъдваме всеки ден. Трябва да носим неговото добро и отзивчиво сърце, за да сме способни на прошка за сгрешилия, за да лекуваме болката, да даряваме с утеха и да черпим позитивизъм от страдащия човеколюбец, защото човешкото щастие се измерва с щастието, което даваш на другите. Трябва да имаме смелостта му да се борим с несъвършеното в живота. Да притежаваме Вапцаровата жажда за откриване на нови хоризонти, стремежа му към простора син, недостъпен дори и за птиците, романтичният му копнеж да бъде обходен от край до край света.Трябва да живеем с вярата на поета, че "по - добре е да подгониш вятъра, отколкото да седнеш и да плачеш".Трябва да разтворим сърцето си пред света, да станем творци на живота, за да бъде той,, по-хубав, по-мъдър,,- като песен и пролетен ден. Вапцаров ни завеща да сме ония "обикновени хора", за които историята ще търси думи, но да изненадаме света с необикновената си сила да отстояваме себе си, черпейки енергия от непомръкващата му титанична вяра.

Стр. 8

Лично творчество

Пътуване до Европейския парламент в Брюксел

На 23. XII. 2009г. нашият ученик от X а клас Георги Баряков спечели 2-ро място на обявения от евродепутата Мария Неделчева конкурс на тема „До Беюксел и назад” Наградата е пътуване до Брюксел и среща с политици от Европейския парламент. Екипът на вестника пожелава на Георги приятни и незабравими мигове в столицата на Европа. За съжаление, есето, което трябваше да публикуваме в този брой, е прекалено обемно и не можа да се събере на дванадесетстраничното ни вестниче. Все пак, за по-любопитните и интересуващите се, можете да го намерите на сайта на училището.

www.pgeebansko.org

“Жица”

Усещане за вечност

Есен е.Слънчевите лъчи галено докосват лицето ми, а в краката ми шумоли килимът от окапали листа. Днес избирам дългия път към дома.Пресичам централния градски площад и улавям с периферното си зрение пенливите подскоци на водата от бъбривия фонтан.Погледът ми спира на познатия паметник,който ,интересно защо,е обграден от строително скеле.Вниманието ми вече е привлечено и аз се вглеждам в каменната фигура на Вапцаров,който държи книга и гледа сякаш в бъдещето.Сещам се,че предстои честване.Цяло Банско като че ли се готви за стогодишния юбилей на своя бележит син. Спирам,а мислите ми се втурват на различни посоки и вече не мога да ги спра. Времето около мен също спира.Отваря се тежка кована порта и аз влизам… Съзнанието ми рисува странни картини,които много приличат на черно-белите снимки по стените на къщата музей.Оказва се,че там съм влязла неусетно,търсейки времето на Вапцаров,търсейки него самия,подмамена от усещането за вечност. Явно този обикновен на пръв поглед ден обещава да се превърне в чудновато пътуване. Навеждам глава,за да вляза в ниската стая на старата къща с малки зарешетени прозорчета.Вълнените постели излъчват странна миризма,преплитаща се с уханието на дърво и с усещането на топлина.В здрача на къщата чувам бързи стъпки,тупуркане на боси крачета.Може би малкият Кольо търси майка си,за да чуе поредната легенда или песен.Може би точно тук комитата Яворов е държал на скута си невръстния син на Йонката.Вероятно в тази стая е звучала бунтовническата реч на баба Мария или тук Вапцаров е разбрал за трагичната смърт на дядо си Никола… Стр. 9

Лично творчество Излизам от музея все така унесена в особеното изживяване на нещо средно между спомен и фантазия.Вървя по улицата и си мисля как преди много години на тези улици малкият Никола е играел с топка ,как е износвал окъселите си панталонки и е бил щастлив.Вървейки,срещам възрастни жени да се припичат на есенното слънце,а ръцете им да майсторят нещо.Знам,че ако ги попитам за Никола Вапцаров,ще заразправят…за Проданичиния и за Везювия род,за детството на поета, за живота му…Ще се заредят случки,спомени… Над главата ми валят отронени листата на оголващ се орех,чувам шуртящата вода от скоро иззиданата чешма(в моя град все още зидат чешми) и усещам,че времето също тече и много съм закъсняла,но удължавам пътя си .Минавам през двора на старото училище.Спирам и любопитно поглеждам през прозореца.Но не виждам празната класна стая с нова дограма ,а малкия Никола,седнал на пода да пише букви в пълно с пясък сандъче. И така,унесена в своите видения,се прибирам. Хапвам набързо и сядам да уча.Отварям тетрадката си и виждам заглавието,,Вапцаров живее сред нас``.Спомням си отминалия час по литература.Мисля си ,че са изминали сто години, откакто се е родил поетът,а аз все още се вълнувам от неговия живот,поезия и гибел. Въпреки изминалия век-Банско е съхранило спомените за Вапцаров.Той живее в духа на будните банскалии.Вълнува моите мисли днес, одухотворява словото на учителката ми по български език, буди спомените на родителите ми и представите на съучениците ми. И все е различен- дете,гимназист в Разлог, курсант във военноморското училище, работник, борец, поет… Вапцаров живее сред нас чрез паметта и чувствата ни.Сигурна съм,че ще го помнят всички,които жадуват огненометежната му пролет,и чрез безсмъртните му,,Моторни песни`` ще докоснат вечността.

Магдалена Кобакова – 8 а клас

единствен

Не съдешеИзповедите

Работатано вярата

Стр

“Жица”

Място в историята

Единствен той погледна отвъдединствен той от истината

и подир Отчаянието итой крещеше: „ Не ще сеНаричаха го поет на

Поезията си черпеше отНе съдеше човека за неговитеИзповедите му ставаха свети

Революционерски пламъкв изстрадалите очи

думите разпалваха в душатаИ макар да бе скитник средне затихваха бляновете

Работата беше тежка, гладътно вярата крепеше странника

Единствен той не сеи не прокле жестокатаистински обичаше животаи не се боеше от смърттаЖивотът му бе грубаа протестът- борба

Теодора Кацарова8 а клас

Стр. 10

историята

погледна отвъд кръгозора, истината избърса калта

Отчаянието и Позора ще се спра!”. на народа,

черпеше от завода, неговите престъпления,

свети творения. пламък гореше

изстрадалите очи, душата искри.

скитник сред вълните, бляновете и мечтите.

гладът- нетърпим, странника непримирим.

не се уплаши жестоката съдба, обичаше живота

смъртта... бе груба реалност, борба и поезия.

Кацарова

Лично

Обречени

Вървя по улицатасъс всичките и

И сякаш вечертасъс свойте снежно

А хората такасъс зачервени и подпухналисъдбата някак в кръгзапочна яростно

Един човек под мъртвотов ръката му цигарата

и хората безмълвноа болката безшумно

Той знае,че животъти примирен

макар на други същозащото в този градТя дрогата откраднаи вечно ще ги стискадокато не осъзнаят

едва ли хоратаЕлица

Лично творчество

Обречени

улицата тъмна всичките и сиви домове.

вечерта града обгърна снежно-ледени ръце. така безлични са

зачервени и подпухнали очи, някак в кръг затвори ги- яростно да ги върти. под мъртвото дърво

цигарата догаря безмълвно отминават,

безшумно го изгаря. животът му приключва

примирен е с това, други също да се случва този град царува - Тя. открадна им душите

стиска в своя плен осъзнаят грешките си, хората ще видят ден.

Елица Додова 10 а клас

учители

ден, втолковагладиаторскисъдбатабеше чак

вниманиеда си бъбрятпремерихаВсичкиследните На първо Втората Трети своя реванш

Стр. 11

“Жица”

През слънчевия съботен ден

учители трябваше да отучват. В

ден, в двора на гимназията се бяхатолкова дългия път до Белизматагладиаторски борби ,спъвания и

бата(нашият любим Директорбеше чак толкова зле. Походихме

пот полюбимите"здравословното

Всеки един член на ПГЕЕвнимание на спорта (като се имада си бъбрят). По традиция тазипремериха силите си (е, не борейкиВсички играчи се представиха достойноследните трима:

На първо място – Димитър ДумановВтората позиция зае ДимитърТрети се класира Христо Йончев

На победителите – честитасвоя реванш, въпреки че се съмнявам

1

Поход

съботен ден на 26.09.09г. (събота) беотучват. В 9:00 сутринта, вместо да

гимназията се бяха събрали учудващо голямБелизмата. И чудех се дали, ако бяхме

спъвания и удари с лакти за това, койДиректор) не бе ни отредила да мързелуваме

Походихме и хванахме лек септемврийскипот по челата на някои измъченилюбимите меки сепарета, от "ухаещитездравословното" дълго кафе с

Турнир по тенис

ПГЕЕ, бил той ученик или учителсе има предвид, че когато се играе

традиция тази година се проведе турнирборейки се помежду си в юмручен

представиха достойно, подобно на гладиаторите

Димитър Думанов, по-познат сред ученицитеДимитър Филиповски от Х а клас

Йончев от Х б клас. честита победа, а на загубилитесе съмнявам много да ви пука от

събота) бе организиран общоучилищенвместо да се мъчат в класните стаи

учудващо голям брой ученици и всичкиако бяхме тръгнали към „Елиз” ,

това, кой ще стигне първи до тамотредила да мързелуваме със скръстени

септемврийски загар.И мислех сиизмъчени душици са си стрували

от "ухаещите на живот" пепелницикафе с десет захарчета.

тенис на маса

учител, знае, че в това училищесе играе на нещо, повечето от ученицитетурнир по тенис на маса. Ученициюмручен бой) във физкултурния

на гладиаторите в Рим. До челните

сред учениците като Фуджи от клас.

загубилите – горе главата, скоро ще иматепука от загубата!

Спорт

общоучилищен поход. Ученици и стаи през слънчевия съботен

всички те поеха към не чак Елиз” ,щеше да има до там.Е..уви,просто

скръстени ръце и крака. Е,не мислех си дали леките капчици стрували труда да избягат от

пепелници и така

Елица

училище се отделя голямо повечето от учениците предпочитат

Ученици от всички класове физкултурния салон на училището.

челните места обаче стигнаха

джи от XI а клас.

скоро ще имате шанс да получите

Влади

Ученици и съботен

училището. стигнаха

получите

“Жица”

Можете ли да познаете коя е учителката?

..::Какво става в час::.. ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺ ☺

- Какво е равновесие?

- Да го бутнеш изтука и да иде изтам.. ☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

- Ти какво имаш в главата?

- Едно сиво същество. ☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

- Генетична енергия!

☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

- Защо не учиш бе?! - Ми отдека да знам оти майка ме е родила..

☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

- Георги начерта ли Рупчин? ☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺☺

- Свалете тия качулки! Вижте колко сте хубави без тях! Иначе

сте като нинджи..

Стр. 12

Редакционен екип: Г-н. Кабеларов, Владимир Балабанов, Велян Геджев, Елица

Додова, Магдалена Кобакова, Теодора Кацарова

С любезното съдействие на г-жа К. Ушева