Лиса и

отровната боя

Лиса цяла нощ не спала. Ту наляво, те надясно се въртяла.Лиса смятала, кроила и измислила: ще построи в гората вила. Ей сега ще каже новината на децата:

Ах, на маминка децата, вила ще ви построя в гората! Да ви е широко и удобно. Мебели за детската ви стая ще поръчам в магазина „Мондо”. В кухнята и печката и фризера ще натъкмя, с пастърма и заешко ще заредя!!!

И децата на Лиса весело замятали опашки. Трите викали „Ура-а-а” юнашки. Трите плана одобрили и след месец вила построили.

Всичко хубаво, но сетила се Лиса вилата отвън да боядиса, та да стане розово – сребриста, да блести като посипана с мъниста. Брей, че има ли боя такава? Има, има, Вълчо я продава!

Но, предупреждава строго, че боята е отровна много:

- Ей, Лисано, да внимаваш пакост да не стане! Да не се излъжат от боята, да си близнат тайничко децата! -Няма, няма! Дай ми Вълчо четка по-голяма и не бой се – знае Лиса как да маже, как да боядисва!

Вярно! Вилата като посипана с мъниста заблестяла розово-сребриста, но останала боя – една кутия:

Де ли да я скрия? Знам, че е отровна много. Тук ли, там ли, ех че проклетия! Де да хвърля пустата кутия? А, измислих: хвърлям я в реката – няма да я стигнат там децата!!!Тъй направила. И рукнала водата – уж сребриста, а донесла пакости в гората триста!

Леля Зайка с кофа грабнала вода, случила се първата беда: зелките в лехата цели почернели, погрознели, свежа ни останала ни зелка.

Втората беда се случила на Рунтавелка, в нейната градина – лешникова, млада, от водата шумата започнала да пада.

Патенцето както плувало в реката, заболяло го така главата, че заплакало, към къщи хукнало да бяга!Ало, ало! Бърза помощ пращайте веднага! Ох, какво в гората стана?Виновна е Лисана! Хвърли тя отровната кутия! С Катеричката пострадахме и ние! Лиса е виновна!

Слушала пред вилата си Лиса и усетила, че започва да я втриса, че започва да трепери, Вълчо спешно трябва да намери!!!

-Казвай Вълчо, има ли в гората сила да поправи страшната беда, да очисти речната вода?

-Има! Събери бригада, направете пясъчна преграда, гъста цедка направете – с камъчета, листи, та водата пак да се избистри. И друг път да мислиш не за вилата и за лисичетата само, а за всички в нашата гора голяма!

И накрая станало така. Пак потекла бистрата река-да отглежда Зайка

сладки зелки, едри лешници да сбира Рунтавелка, патенца да плуват из реката, весела да е гората!

Автор: 1 е клас; Илюстрации: 1 е класРедактор: Татяна Дейчева