АЛЕКСАНДЪРКАТ

Швейцарскотоножче

2

облога„Причина за смъртта: заколен с швейцар-ско ножче.”След това изречение Крис щеше да се въргаля по пода от смях, ако човекът, за който се отнасяше не беше негов колега. Той затвори папката и отиде до кабинета на шефа си.- Защо не го даде на мен, този случай? – Крис млъкна и погледна към Инспектор Тодоров в очакване на отговор. - Защото той ти беше приятел. - Точно защото ми беше приятел, ще под-ходя към случая с много повече страст. Мислех, че и ти мислиш така!? Защо на миналия случай назначи Иван, който беше най-близък с жертвата?- Разсъждаваш твърде елемантарно, Крис. Иван е добър като професионалист, но не подхожда със страст в разследванията си. Затова знаех, че ако му дам да разследва

3

смъртта на свой приятел, той ще се справи перфектно. Така и стана – случаят беше разрешен. От друга страна, ти подхождаш с твърде голяма страст. А ако разследваш убииство на твой човек... Виж, Крис - мо-зъкът има две полукълба. Лявото е това, което те кара да действаш импулсивно и...- Това са глупости! Ти просто не харесваше Стефан и не ти пука кой го е убил!- За разлика от теб, личните ми отношения нямат нищо общо с работата ми. - Тодоров натърти, без да обръща внимание на тона на Крис.- А ако съм заедно с някой, като Иван? Някой истински професионалист. Двамата ще сме балансирани. Всеки ще допълва другия.- Ти няма да го слушаш. Крис знаеше, че няма смисъл да го убежда-ва повече.- Хей, ти не ми ли дължеше услуга? – Той каза след кратка пауза. - Какво стана с това? – Преди време Тодоров беше застре-лял по погрешка един невинен човек и

4

Крис беше помогнал случаят да се скрие от медиите.- Ти си отвратително егоцентричен! Не работиш с никой! Не слушаш никой - дори тези, които имат доста повече опит от теб. Ако зависи от теб ще ги пратиш в Аляска! Добре, щом го изкаш на ти го! – Тодоров трасна папката в бюрото. - Но се обзалагам на всичко, което имам, че това ще свърши зле!- Искаш ли наистина да се обзаложим?- Пет хилки?- Това ли е всичко, което имаш? – Докато излизаше от кабинета на шефа си, Крис все още се подсмихваше на собствената си шега.

5

всичко, което имаш

- Е, какво мислиш? – Крис попита партньо-ра си.- Ключалката е здрава. Явно убиецът е позвънял, и Стефан просто му е отворил. Може е бил някой негов познат, или просто някой, който се е представил за пощальон, или нещо такова.- С други думи нищо...- Това е само началото, Крис. Дай ми рапор-та.- Не го взех.- Не си го взел?- Там имаше само глупости, така и така. - Трябва да го видя.- Инатиш се като жена, Иване. Рапортът е една тъпа формалност. Ето тук е това, което ни трябва.

6

В центъра на помещението лежеше трупът на Стефан. - Ще правим ли аутопсия, за да установим причината за смъртта?- Не мисля, че има нужда. – Крис махна платнището, което покриваше трупа. Гър-дите му бяха надупчени като лейка. От вся-ка дупка се стичаше малка струйка кръв. А в краката му се търкаляше покритото с кръв швейцарско ношче.- Трябва да видя какво може да разберем за този предмет. – Иван каза.- Нищо особено, има ги навсякъде. Няма да стигнеш доникъде с тия изследвания. За да разрешиш един случай, трябва да мислиш в други категории. Да използваш всичко, което имаш по най-добрия начин. – Крис извади лупата на ножчето и започна да оглежда с нея раните.- И какво имаме ние?- Това, което трябва да се запитаме, е „Как по дяволите се е стигнало до това?” Следиш ли мисълта ми. Ако убиецът е по-знавал Иван и се е сбил с него спонтанно,

7

едва ли е щял изведнъж да извади швей-царско ножче и да каже на Стефан ”Чакай малко, сега.” Отварачка за консерви, но-жичка, шило... Ето го и ножа! Колко време ми трябваше да го намеря? Поне десет секунди. - А ако е планирал предварително?- Пак не се връзва.- Може да е бил швейцарец. - Иван сви рамене.- Блестящо, Уотсън. – Крис си запали цигара и започна да се шляе безцелно из апарта-мента.

8

никаква логикаИван се зае да разпитва човекът, който беше докладвал убийството. Той твърдеше, че е чул как нещо се троши, но е решил, че някой просто е изпуснал някоя чиния. Ня-маше причина да не му повярват. Те преми-наха към портиера - шейсетгодишно старче с големи очила и наивен поглед.- Забелязахте ли някой да влиза вчера ве-черта?- Ами не помня. Тук много хора влизат. – Портиера изведнъж избухна в смях.- Не разбрахте ли какво е станало? Той из-веднъж се притесни от въпроса на Иван.- Разследваме убийство. – Поясни Крис.- Убийство? – Стареца ги погледна с ококо-рени очи. - Някой е умрял?Разговорът продължи в този дух, докато един от хората, които живееха в коопера-цията не ги видя. - На ваше място не бих се занимавал да

9

разпитвам тоя. - Той им подшушна - Той... Има си проблеми.- Какви проблеми? - Знаете... - Човека вдигна ръката си и я завъртя.- Луд е?- Накараха ни да го наемем по някаква дър-жавна програма за хора в неравностойно положение. Не знам точно какво му има. Никой май не е говорил с него. - „Човекът изглежда невменяем.” Как ти звучи това?- Как да ми звучи. – Крис се обърна към Иван.- Мислиш ли, че така е правилно да се на-пише в рапорта?- Не ми пука. – Крис каза. – Ще се видим утре.- Чакай, чакай! И двамата сме по случая. Трябва ми твойто резюме.- Добре, ще ти го продиктувам сега. Няма...- Няма?

10

- ...никаква...- Никаква.- ...логика! – Крис се обърна и тръгна към колата си.

11

въпросРазкриването на всяко убииство по същ-ността си представлява задаване на въпрос, и отговор на този въпрос. Като обикновен-но задаването е по-трудната част. В случая въпросът беше отдавна зададен и виснеше във въздуха като зле изпрано пране. Крис за момент престана да мисли за това и раз-гърна папката на бюрото му.„И все пак бях прав за аутопсията.” - бележ-ка с почерка на Иван. „Причината за смъртта: мозъчен кръвоиз-лив.” Той пропусна останалата част от текста и премина към снимките На задната част на главата на Андрей имаше белег, подобен на ужилване. На ренгеновите снимки се виждаше всичко. Наръгванията по гърдите, бяха всъщност твърде плитки за да стигнат до сърцето. А в черепа му беше пробита дупка, през която

12

е вкаран „дълъг, но тънък предмет” както пишеше в доклада. „Може да е, шило, ня-какво специално приспособление... Може дори да е шилото от ножчето.”

Крис затвори папката и се отправи към апартамента без и той да знае защо.

13

случая - решенКрис огледа още веднъж мястото на убий-ството. Явно за този случай нито неговата страст, нито логичната мисъл на Иван мо-жеха помогнат. В безсилието си той позвъ-ня на вратите на хората и ги пита дали има “Нещо”, за което са се сетили. Нямаше. Това го ядоса още повече. На излизане от сградата, хвърли един поглед към стаичката на портиера. В нея се бяха събрали само легло, малко телеви-зорче и маса. Точно на тази маса портиерът ядеше хляб и сирене. Погледът му беше празен. Той режеше със сгъваемо ножче, което много приличаше на...Мозъкът На Крис щракна като капан. Тихия луд, който беше там всеки ден. Ни-кой не знаеше нищо за него. Никой не би се усъмнил, че той е способен да направи каквото и да е. Затова в убийството нямаше логика. Каква логика можеш да очакваш от мозъка на психопат?

14

Садизмът не познава градници. инструмен-тът на убийството, дупката по главата. Всич-ко беше направно за да задоволи жаждата на страдание на един болен човек. - Ти го уби, нали?- Кой да съм убил. - Портиера беше ледено спокоен. - Кой е умрял?- Не ме лъжи.- Но защо да ви лъжа, господине.- Той ми беше приятел!- Господине, какво говорите. Обърквате ме. Аз ще си ходя.- Никъде няма да ходиш! - Крис го хвана за ръката и установи, че портиера всъщност беше доста силен. Виждаше как Стефан се опитва да му се съпротивлява и умира бав-но, докато портиера го измъчва. - Ще стоиш тук и ще дадеш показания.- Показания? - Портиера се разсмя истерич-но. - Как аз ще давам показания. Кой ще ме слуша?С цялата си неадекватност портиера беше прав. Това не беше първият случай, в който някой луд извършва убийство. Нямаше и

15

да е първия, който някой е оправдаван по основание за невменяемост. Сигурно дори няма да го вкарат в районното. Крис присви очи. “Явно и днес не беше ден за справед-ливост.”- Ти... - Крис тръгна да казва нещо, но беше срязан от истеричния смях на портиера. - Не се хили бе! Седни, по дяволите! - Юмру-кът на Крис се срещна с челюстта на порти-ера, който не спря да се кикоти.В този момент Крис напълно загуби кон-трол...

Малката стаичка изглежаше сякаш през нея беш минал ураган. Стъклото, което гледаше към стълбището беше счупено, мебелите бяха разхвърляни, по стените имаше капки кръв. А на земята лежеше трупът на порти-ера.

16

швейцарското ножче

- Имаш посетител! - Някой извика.Крис се изправи и застана до решетката. Светлината беше слаба, но той веднага раз-позна сянката на Инспектор Тодоров.- Дойдох да ти платя гаранцията, но не ми дадоха. А ти и без това ми дължиш пари от облога. - той се засмя.- Стига глупости. Тоя беше виновен!- Да приемем че е така. Но същото се отна-ся и за теб.- Същото се отнасяше и за теб преди една година, Господин Тодоров, ако позволите да ви припомня. С тая разлика, че аз убих човека, който беше заколил приятеля ми, а ти уби напълно невинен човек.- Така е, но трябва да признаеш, че ти имаш доста по цветущо минало в тази област.

17

- Ще възприема това като комплимент.Крис седна на стола в центъра на килията.- Сега може би ще чуеш това, което исках да ти кажа в началото. Мозъкът има две полукълба. Лявото е това, което те кара да действаш импулсивно, без да се замис-ляш за последствията. Лявото се замисля само за сегашния момент. Дясното е много по прагматично - то преценява до какви резултати може да доведе твоето действие в бъдещето, и дали е в унисон с това което се е случило преди. Тези две полукълба трябва да действат в синхрон. Ако едното от тях надделее става както стана с Иван. Или като теб.- Доста разбираш от психология.- ...и това ми дава голямо преимущество пред останалите. По този начин винаги знам, как би реагирал човек в определена ситуация. Знам също как трябва да постъпя за да може никой да не разбере как съм реагирал аз. Виждам, че не ме слушаш, за-това преставам. Но все пак си искам парите от шибания бас!

18

- Вземи си ги, копеле! - Крис изкрещя и хвърли банкнотите на пода пред килията.Тодоров свали сакото си и го остави на закачалката. Докато се навеждаше, за да си ги прибере от джоба на ризата му изпадна швейцарско ножче.

19

край