Развитие

на архитектурата

от

Средновековието

Архитектура 500г. пр.н.е. – 500г.

С възникването и разширяването на империите и

изграждането на големи градове се разгърнало

строителството на обществени сгради. Най –

величествените от тях били свързани с функциите на

държавата и имали религиозно предназначение.

• В големите градове от класическата епоха за строежа на

сградите били използвани трайни материали. Най –

често се употребявал камък, а за декоративна облицовка

– предимно мрамор

Строителството се извършвало ръчно с помощта на

различни оръдия и сечива, въведено било строителното

скеле, благодарение на което се издигали монументални

архитектурни съоръжения, например арки и сводове.

Древните гърци били опитни архитекти. Следвайки определени математически правила, те създали хармонични и уравновесени сгради, които се вписвали в околната среда.

През 300г. пр.н.е. гърците развили градоустройствено планиране, като проектирали града в детайли. Като цяло обаче повечето градове в древността се изграждали около вече съществуващи селища, укрепления или пристанища и в тези случаи се по – малко внимание на градоустройственото планиране.

Строителите в древните Гърция, Рим, Индия и Китай използвали познатите ни инструменти: триони, длета, рендета, клещи, чукове.

Партенонът в Атина бил завършен през 432 г. Той бил

един от най – величествените древногръцки храмове. За

построяването на подобни монументални съоръжения

били издигнати големи скелета, а украсата на

постройките представлявала истинско изкуство.

Нововъведенията на римляните

Римляните наследили и творчески преработили много от

гръцките архитектурни традиции, но открили и нови

През 200г. пр.н.е. те за пръв път използвали като материал бетона –

едно от най – големите открития и постижения на римското

строителство.

Особено характерна за римското строително изкуство е арката, тя е

оригиналният принос на Рим в историята на световната архитектура.

През 200г. в много римски били построени четири или пететажни

сгради (инсули) с жилища за бедните. Римските градове, в които

улиците често били задръствани, били далечни предвестници на

съвременните големи градове.

Римляните въвели строителството на сводести галерии. Те установили,

че два свода могат да се пресекат и да служат като носеща конструкция.

Мащабно строителство

Архитектурните проекти ставали все по – сложни.

Издигнати пътища с настилка и система за отводняване били построени в Римската

империя, Персия, Индия, Китай и Мексико. Те позволявали значително по – бързо

придвижване и използването на каруци за превозване на тежки и обемисти товари.

За водоснабдяването на градовете били построени канали, водопроводи и акведукти.

Изграждането на тези мащабни инженерни конструкции предполагало събиране и

организиране на огромен брой хора, осигуряване на храна, подслон и строителни

материали.

Все повече се търсели опитни архитекти, инженери и майстори, които да подбират материалите и да следят строителния процес.

Строителните техники непрекъснато се развивали, дори и в по – примитивните общества и малките поселища, където се използвали нетрайни материали.Във студен климат били измислени начини за изолиране на сградите от студа и влагата, а страните с горещ климат се строели прохладни и сенчести постройки с арки, добро осветление и вентилация.

Изготвил:

Бояна Агнелова 7 класПМГ“Акад.С.Королоьов“, Благоевград