Оценка за здравната система на област Велико Търново

Оценка за здравната система на област Велико Търново

април 2014 година

Регионална здравна инспекция – Велико ТърновоРегионална здравна инспекция – Велико Търново

Лечебни заведения за първична извънболнична медицинска и дентална помощ

Първичната извънболнична медицинска помощ се осъществява от амбулатории – индивидуални и групови практики за медицинска и дентална помощ, които за област Велико Търново са отразени в Таблица 1.

Броят на регистрираните в лечебните заведения за първична медицинска помощ лекари не достига определения по Здравна карта брой. През 2013 г. вече във всички общини има недостиг. При 183 практики по здравна карта в областта има регистрирани 108 общопрактикуващи лекари в индивидуални практики и 52 в групови практики. По данни на РЗОК - Велико Търново незаети са 70 центрове на практики. Сключените договори през 2013 г. с РЗОК са 146, т.е. за 80% от практиките по здравна карта. Най-голям е недостигът на общопрактикуващи лекари в общините Златарица, Лясковец, Елена, Стражица и Сухиндол. В почти всички общини основно незаети са практики в селата. Въпреки по-малкия сключен брой договори с РЗОК, населението е обхванато от наличните общопрактикуващи лекари.



Видове ЛЗ 2013 2012 2011

ИП ПИМП 115 133 153

ГП ПИМП 17 17 17

ИП ПИДП 178 183 184

ГП ПИДП 14 14 12

Продължава намаляването на общопрактикуващите лекари и през изминалата година. Част от тях преминават на работа в специализираната извънболнична или болнична медицинска помощ, други напускат областта или страната. През изминалата година от Регистъра на лечебните заведения за извъболнична медицинска помощ и хосписите общо са заличени 18 ИППМП, като по реда на чл.45, ал.(1), т.1 и т.5 от ЗЛЗ са заличени 14 ИППМП. През 2013 г. няма новорегистрирани практики за първична медицинска помощ. Причината за липсата на нови регистрации е изискването за призната специалност по обща медицина.

Табл. 1. Регистрирани лечебни заведения за първична извънболнична медицинска и дентална помощ

Лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ

Общият брой ОПЛ (титуляри на практики) на територията на областта е 156, като 10 от тях не работят по договор с РЗОК. От тях:

–незачислени за специализация по „Обща медицина” и не притежаващи специалност по „Вътрешни болести”, „Педиатрия” и „Спешна медицина” са 19 (от тях 5 не работят по договор с РЗОК);

–зачислени за специализация по „Обща медицина” са 37 (от тях 8 с призната специалност по „Вътрешни болести” и 3 с призната специалност „Педиатрия”);

–с придобита специалност „Обща медицина” – 72 (от тях 2 не работят с НЗОК);

–със специалност „Вътрешни болести” - 12

–със специалност „Педиатрия” – 15.


Лечебни заведения за дентална помощ

При лекарите по дентална медицина положението е коренно различно. Броят на регистрираните в лечебните заведения за първична извънболнична дентална помощ лекари по дентална медицина надвишава определения по Здравна карта брой на лекари по дентална медици в първичната извънболнична помощ. Договори с РЗОК са сключили 193 лекари по дентална медицина, което е с 5 повече от необходимото по здравна карта. Разпределението на лекарите по дентална медицина обаче е неравномерно. Същите са концентрирани основно в двата големи общински центъра - Велико Търново и Горна Оряховица, докато за всички останали общини броят им е по-нисък от определения по здравна карта.


Лечебни заведения за първична извънболнична медицинска и дентална помощ

Изводи: Докато през 2011 г има недостиг на ОПЛ само в някои от общините – Елена, Лясковец, Свищов, Стражица (10 ОПЛ спрямо броя, определен с Националната здравна карта от 2011 г.), през 2013 година вече във всички общини не достигат общопрактикуващи лекари (общо 37).

Наблюдава се концентриране на ОПЛ в големите населени места – центрове на общини, като голяма част от тях са избрани от пациенти от отдалечени села, разположени на голяма територия.

Това е предпоставка за ненавременно оказване на медицинска помощ и създава неравнопоставеност и затруднен достъп до ОПЛ на

селското население в сравнение с градското.



Състояние на системата за специализирана извънболнична медицинска помощ

Специализираната извънболнична медицинска помощ в областта се осъществява от 265 лечебни заведения:

Таблица 2. Лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ по общини към 31.12.2013 г.

Община ИПСМП ИПСДП ГПСМП МЦ ДКЦ ДЦ СМДЛ СМТЛ Хосписи

Велико Търново 77 2 1 16 2 1 9 11 -

Горна Оряховица 60 - - 2 1 - 5 4 -

Елена 2 - - 1 - - - - 1

Златарица - - - - - - - - -

Лясковец 2 - - 1 - - - 1 -

Павликени 17 - - 3 - - 3 1 1

Полски Тръмбеш 10 - - - - - - 1 -

Свищов 36 - - 3 - - 2 2 1

Стражица 3 - - - - - - -

Сухиндол 1 - - - - - - - -

Област: 208 2 1 26 3 1 19 20 3

Състояние на системата за специализирана извънболнична медицинска помощ

Близо 90% от лечебните заведения за специализирана помощ се намират основно в трите най-големи общини на област Велико Търново (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов), в които и осигуреността с болнична медицинска помощ също е добра (вж. таблица 2).

Наблюдава се тенденция за концентриране на медицинските специалисти в големите общински центрове - Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов. Често те работят по график и в други по-малки населени места, посещавайки ги 1-2 пъти седмично, което създава предпоставки за ненавременно оказване на специализирана медицинска помощ и поставя хората, живеещи в малки населени места, в неравнопоставеност по отношение достъпа им до специалист.


Състояние на системата за спешна помощ

Системата на спешна медицинска помощ в областта, обхваща: • ЦСМП Велико Търново с разкрити 7 филиала: Горна Оряховица,

Свищов, Елена, Павликени, П. Тръмбеш, Стражица и РКЦ във Велико Търново. Общият персонал на ЦСМП е 243 души, от които 56 лекари. Само филиалите във Велико Търново и Горна Оряховица са с реанимационен екип, а транспортният екип е само един – към филиала във Велико Търново.

• Спешно отделение, включено в структурата на МОБАЛ гр. Велико Търново. Персоналът на Спешно отделение е общо 34 човека, от които 7 лекари.

• Спешната помощ в областта разполага с 20 санитарни моторни превозни средства в движение (18 линейки и 2 леки автомобила), които са достатъчни и в добро техническо състояние.


Състояние на системата за спешна помощ

Анализът на състоянието, организацията и дейността на системата за СМП показа редица съществени проблеми, които трябва да бъдат решени.

Поради затруднения в достъпа на пациентите до ОПЛ нараства търсенето на медицинска помощ в ЦСМП и Спешното отделение. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. За определен контингент от населението - с нарушени здравноосигури-телни права, от етнически малцинства, социално слаби и др. системата на спешната помощ се оказва удобна, а в някои случаи и единствена алтернатива за получаване на медицинска помощ.

Квалификацията на медицинския персонал е недостатъчна, има голямо текучество, особено сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от специалистите по здравни грижи. Основните проблеми в спешната помощ са забавяне на времето за оказване на помощта, недостатъчното ресурсно осигуряване и повишаване квалификацията на персонала.


Състояние на системата за болнична помощ Лечебни заведения за болнична помощ и осигуреност с

болнични легла в област Велико Търново Болничната помощ в областта се осъществява от следните лечебни заведения:4 многопрофилни болници за активно лечение с публична собственост:–МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД Велико Търново – областна болница, обслужва област Велико Търново – население общо 253 503 души–МБАЛ „Св. Иван Рилски” Горна Оряховица – общинска болница, обслужва пряко общини Горна Оряховица, Лясковец и Стражица – население общо 71 108 души –МБАЛ Павликени – районна болница, обслужва общини Павликени и Сухиндол с население 25 592–МБАЛ „Д-р Д. Павлович” Свищов – общинска болница, обслужва община Свищов с население 41 3761 специализирана болница държавна собственост–Държавна психиатрична болница – Церова кория – обслужва пациенти от региона, но приема и от други области 2 специализирани болници за рехабилитация:– „СБР–НК” ЕАД филиал Овча могила – държавна собственост, не е районирана, приема пациенти от цяла България–„СБРФРМ Димина”, с. Вонеща вода - частна собственост, приема пациенти от цяла България.



болнични легла в област Велико Търново 1 специализирана болница общинска собственост–„СБАЛПФЗ „Д-р Трейман” ЕООД Велико Търново, с областни функции, обслужва област Велико Търново с население общо 253 503 души (бивш диспансер за пневмофтизиатрични заболявания със стационар) 1 частна специализирана болница–СБАЛ по кардиология - Велико Търново – не е районирана, приема пациенти от област Велико Търново и съседни области (основно Търговище)„Комплексен онкологичен център – Велико Търново” ЕООД, с межуобластни функции - обслужва област Велико Търново и област Габрово с общо население 373 429 души. „Център за психично здраве – Велико Търново” ЕООД, с областни функции, обслужва област Велико Търново с население общо 253 503 души. „Център за кожно-венерически заболявания – Велико Търново” ЕООД, с областни функции, обслужва област Велико Търново с население общо 253 503 души. През 2010 г. поради напускане на персонала прекрати лечебна дейност болницата в Полски Тръмбеш, а през 2012 г. МБАЛ „Д-р Д. Моллов” ЕООД Елена, прекрати лечебната си дейност поради лошото си финансово състояние и напускане на персонала.По същото време (2012 г.) в с. Вонеща вода беше разкрита нова специализирана болница за рехабилитация със 60 легла.


Таблица 3. Лечебни заведения за болнична помощ към 31.12.


Видове заведения

2013 г. 2012 г. 2011 г.

Брой Легла Брой Легла Брой Легла

Лечебни заведения за болн.помощ-всичко 12 1587 12 1566 12 1624

Публични лечебни заведения 10 1473 10 1452 11 1570

Многопрофилни болници 4 792 4 816 5 919

МОБАЛ – В. Търново 1 370 1 370 1 358

МБАЛ – Г. Оряховица 1 231 1 243 1 252

МБАЛ – Елена 1 60

МБАЛ – Павликени 1 85 1 97 1 115

МБАЛ - Свищов 1 106 1 106 1 134

Специализирани болници 2 195 2 195 2 210

За пневмофтизиатрични заболявания 1 35 1 35 1 50

СБРНК, филиал с. Овча могила 1 160 1 160 1 160

Центрове (бивши диспансери) 3 346 3 301 3 301

За кожно-венерически заболявания 1 10 1 10 1 10

За онкологични заболявания 1 206 1 206 1 206

За психични заболявания 1 130 1 85 1 85

Психиатрични болници – ДПБ с. Ц,кория 1 140 1 140 1 140

Частни лечебни заведения 2 114 2 114 1 54

СБАЛ по кардиология В. Търново 1 54 1 54 1 54

СБРФРМ ДИМИНА с. Вонеща вода 1 60 1 60 - -


Таблица 4. Легла в лечебните заведения за болнична помощ по видове към 31.12.

Видове легла

2013 2012

Брой легла към 31.12.2013

Относителен дял

Осигуре-ност на 10

000Брой легла към

31.12.2010Относите-

лен дялОсигуреност

на 10 000

Общо 1587 62,6 1566 61,44

За реанимация и интензивно лечение 114 7,18% 4,5 118 7,54% 4,63

За активно лечение 1099 69,25% 43,4 1101 70,31% 43,19

В т.ч. Терапевтични 25 1,58% 1,0 19 1,21% 0,75

Гастроентерологични 45 2,84% 1,8 45 2,87% 1,77

Ендокринологични 25 1,58% 1,0 25 1,60% 0,98

Кардиологични 119 7,50% 4,7 120 7,66% 4,71

Ревматологични 5 0,32% 0,2 5 0,32% 0,2

Пневмофтизиатрични 90 5,67% 3,6 91 5,81% 3,57

Нефрологични 28 1,76% 1,1 28 1,79% 1,1

Хематологични 7 0,44% 0,3 7 0,45% 0,27

Педиатрични 54 3,40% 2,1 54 3,45% 2,12

Детски кърмачески 19 1,20% 0,7 19 1,21% 0,75

Неонатологични 19 1,20% 0,7 19 1,21% 0,75

Хирургични 67 4,22% 2,6 79 5,04% 3,1

Ортопедотравматологични 18 1,13% 0,7 18 1,15% 0,71

Урологични 14 0,88% 0,6 14 0,89% 0,55


Таблица 4. Легла в лечебните заведения за болнична помощ по видове към 31.12./продължение/

Видове легла

2013 2012

Брой легла към

31.12.2013Относителен дял

Осигуре-ност на 10 000

Брой легла към 31.12.2010

Относителен дял

Осигуреност на 10 000

Неврохирургични 20 1,26% 0,8 20 1,28% 0,78

Гинекологични 15 0,95% 0,6 15 0,96% 0,59

Родилни 26 1,64% 1,0 26 1,66% 1,02

Патологична бременност 15 0,95% 0,6 15 0,96% 0,59

Инфекциозни 27 1,70% 1,1 27 1,72% 1,06

Офталмоологични 17 1,07% 0,7 17 1,09% 0,67

Оториноларингологични 10 0,63% 0,4 10 0,64% 0,39

Дермато-венерологичи 10 0,63% 0,4 10 0,64% 0,39

Психиатрични 164 10,33% 6,5 158 10,09% 6,2

Неврологични 66 4,16% 2,6 66 4,21% 2,59

онкологични 194 12,22% 7,7 194 12,39% 7,61

За долекуване и продължително лечение 308 19,41% 12,1 320 20,43% 12,55

Дневен стационар 66 4,16% 2,6 27 1,72% 1,06


болнични легла в област Велико Търново


От 2009 година броят на леглата стремително намалява. От 1885 легла през 2009 година в края на 2013 г. те вече са 1587, т.е намаление с 16%. Осигуреността с легла за областта е 48,9 на 10 000 д.н. и е по-ниска от средната за страната (61,3).

Няма съществени промени в структурата на леглата по вид, която е отразена в таблица 4. 7,18% от леглата в областта са за интензивно лечение (5,6% за страната), 69,25% - за активно лечение (77,6% за страната), 19,41% – за долекуване, продължително лечение и рехабилитация (за страната 16,0%).

Увеличение има само в психиатричните легла от 158 на 164, с което е достигната средната осигуреност за страната с 6.4 психиатрични легла на 10 000 души население.

Състояние на системата за болнична помощ Осигуреност на лечебните заведения за болнична помощ с персонал Таблица 5. Персонал на лечебните заведения за болнична помощ към 31.12.2013 г.


Лечебни заведения за болнична помощ

Персонал към 31.12.2013 Г.

Всичко физически

лица

На основен трудов договор

Всичко в т.ч. лекари

от тях с призната

специалност

в т.ч. персонал по здр.грижи със

степен „бакалавър” или „специалист”

в т.ч. друг персонал

МОБАЛ гр. В. Търново 702 693 147 134 328 216

МБАЛ гр. Г. Оряховица 312 303 66 63 148 88

МБАЛ гр. Павликени 167 163 44 39 67 51

МБАЛ гр. Свищов 136 133 30 24 63 39

КОЦ - В. Търново 220 219 33 363 107 78

СБАЛПФЗ “Д-р Трейман” В. Търново 35 31 6 6 12 13

ЦПЗ - В. Търново 74 72 11 10 30 31

ЦКВЗ - В. Търново 14 13 2 2 6 5

ДПБ с. Церова кория 71 71 7 7 25 39

СБРНК – филиал с. Овча могила 9 9 2 2 - 7

СБРФРМ Димина Вонеща вода 19 19 3 3 9 7

СБАЛ по кардиология В.Търново 69 65 17 10 24 24

ОБЩО - 2013 г. 1828 1791 368 333 819 598

ОБЩО - 2012 г. 1877 1839 377 337 860 596

ОБЩО – 2011 г. 1960 1926 388 349 900 632

ОБЩО – 2010 г. 2028 1987 394 357 943 644

ОБЩО – 2009 г. 2121 2079 398 355 991 683

Състояние на системата за болнична помощ Осигуреност на лечебните заведения за болнична помощ с

персонал

Освен намалението на леглата за периода 2009 – 2014 година се наблюдава и рязко намаляване на медицинския персонал (Таблица 5). За този период лекарите са намалели със 7,5%, а персоналът по здравни грижи – със 17,4%.

Негативна тенденция има и във възрастовата структура на работещите в болничната помощ лекари: до 35 години са 3,6%, 36 – 45 години 13,9%, от 46 – 55 години – 42,1%, от 56 – 65 г. – 31,3% и над 65 години – 9,2% или във възрастовата група над 56 години са 40,5% от работещите в болници лекари.

Трябва да се създадат условия (финансови, социални и др.) за привличане на новозавършили лекари и специализацията им.


Състояние на системата за болнична помощ Дейност на лечебните заведения за болнична помощ

Общата дейност на лечебните заведения за болнична помощ е отразена в таблица 6. Тя се осъществява основно от многопрофилните болници за активно лечение (67,1% от преминалите болни; 55,9% от проведените леглодни). На второ място са бившите диспансери, на които се падат съответно 16,2% от преминалите болни и 18,2% от проведените леглодни. Специализираните болници (СБАЛПФЗ и СБАЛК) са обслужили 6,3% от болните и са реализирали 4,7% от леглодните. През двете болници за рехабилитация (в Овча могила и Вонеща вода) са преминали 8,7% от пациентите с 9,1% от всички проведени леглодни.

Процентът на лекуваните в частни лечебни заведения е 9,5% от всички преминали болни в областта (5% в кардиологичната болница и 4,5% в рехабилитационната) и 6,2% от проведените леглодни.


Таблица 6. Дейност на стационарите на болничните лечебни заведения - 2013


Видове заведения

2013 г.

Легла (средногодишен

брой )

Постъ-пили болни

Изписа-ни

болниУмре

ли

Преми-нали

болни

Проведе-ни

леглодни

Използваемос

т на легла-

та (дни)

Обо-рот на легла-

та

Среден престой

на 1 лекуван болен

Летали-тет (%)

Общо 1572 55139 54430 693 55673 358274 227,9 35,42 6,44 1,26

Многопрофилни болници 794 37064 36468 615 37374 200167 252,1 47,07 5,36 1,66

МОБАЛ – В. Търново 370 17757 17421 347 17942 106776 288,6 48,49 5,95 1,95

МБАЛ – Г. Оряховица 233 10768 10656 126 10840 52378 224,8 46,52 4,83 1,17

МБАЛ – Павликени 85 4546 4475 66 4578 20034 235,7 53,86 4,38 1,45

МБАЛ Свищов 106 3993 3916 76 4014 20979 197,9 37,87 5,23 1,90

Специализирани болници 335 3829 3814 11 3958 70806 211,4 11,81 17,89 0,29

ДПБ – Церова кория 140 773 768 2 888 43832 313,1 6,34 49,36 0,26

СБРНК – Овча могила 160 2334 2334 2334 18949 118,4 14,59 8,12 0,00

СБАЛПФЗ – В. Търново 35 722 712 9 736 8025 229,3 21,03 10,90 1,25

Центрове (бивши диспансери) 329 8959 8917 37 9044 65100 197,9 27,49 7,20 0,41

КОЦ – В.Търново 206 6672 6664 33 6701 24969 121,2 32,53 3,73 0,49

ЦПЗ – В. Търново 113 1783 1749 4 1839 36187 320,2 16,27 19,68 0,23

ЦКВЗ – В. Търново 10 504 504 504 3944 394,4 50,40 7,83 0,00

Публични заведения-общо 1458 49852 49199 663 50376 336073 230,5 34,55 6,67 1,33

Частни лечебни заведения 114 5287 5231 30 5297 22201 194,7 46,46 4,19 0,57

СБАЛ по кардиология В. Търново 54 2765 2722 30 2774 8679 160,7 51,37 3,13 1,09

СБРФРМ ДИМИНА с. Вонеща вода 60 2522 2509 2523 13522 225,4 42,05 5,36 0,00

Дейност на лечебните заведения за болнична помощ

• След тенденцията за намаление на броя на преминалите болни от 2009 до 2012 година, през 2013 год. се наблюдава увеличение:


Премина-ли болни

2013

Преминали болни

2012

% увели-чение

Общо 55673 53146 4,75%

Многопрофилни болници 37374 36585 2,16%

МОБАЛ – В. Търново 17942 17430 2,94%

МБАЛ – Г. Оряховица 10840 11435 -5,20%

МБАЛ – Павликени 4578 4288 6,76%

МБАЛ Свищов 4014 3427 17,13%

Специализирани болници 3958 3808 3,94%

ДПБ – Церова кория 888 907 -2,09%

СБРНК – Овча могила 2334 2258 3,37%

СБАЛПФЗ – В. Търново 736 643 14,46%

Центрове (бивши диспансери) 9044 8881 1,84%

КОЦ – В.Търново 6701 7085 -5,42%

ЦПЗ – В. Търново 1839 1442 27,53%

ЦКВЗ – В. Търново 504 354 42,37%

Публични заведения-общо 50376 49274 2,24%

Частни лечебни заведения 5297 3872 36,80%

СБАЛ по кардиология В. Търново 2774 2479 11,90%

СБРФРМ ДИМИНА с. Вонеща вода 2523 1393 81,12%

Дейност на лечебните заведения за болнична помощ

Таблица 7. Дейност на многопрофилните болници за активно лечение


Година

Средно-годишен брой

легла

Осигуреност с легла на 100 д.н.

Преминали болни

Преминали болни на 100

д.н.Използ-ваемост

Среден престой

2001 1459 0,50 37170 12,60 228,6 8,97

2002 1142 0,39 39078 13,51 266,6 7,79

2003 1127 0,39 41886 14,59 289,3 7,78

2004 1131 0,40 48025 16,81 315,9 7,44

2005 1156 0,41 49348 17,40 308,2 7,22

2006 1145 0,40 45169 15,93 266,2 6,75

2007 1142 0,40 43770 15,58 257,0 6,71

2008 1139 0,41 42972 15,45 245,7 6,51

2009 1143 0,41 42959 15,54 238,4 6,34

2010 1090 0,40 37770 13,82 207,3 5,98

2011 927 0,36 36156 14,04 222,4 5,70

2012 854 0,34 36585 14,35 234,6 5,48

2013 794 0,31 37374 14,74 252,1 5,36


Осигуреността с лекари (28,7 на 10 000д.н.) и лекари по дентална медицина (8,2) в областта е по-ниска от средната за страната – (през 2012 г. осигуреността с лекари в България е 39,3 на 10 000 д.н., а с лекари по дентална медицина - 9,2 на 10 000 д.н.). Тревожна е тенденцията на намаляване броя на лекарите в областта, съпроводено с нарастване на средната възраст на практикуващите лекари, поради което съществува опасност от недостиг на лекари през следващите години.

Броят на медицинските специалисти по здравни грижи в областта също намалява. Само за последните 3 години намалението е с около 11%. През 2011 г. осигуреността със специалисти по здравни грижи е 53,5 на 10 000 д.н., 2012 г. – 50,7 на 10 000 д.н., а през 2013 г. -

48,2 на 10 000 д.н. Тя е по-ниска от средната за страната (65,6 на 10 000 д.н. през 2012 г.). Осигуреността с медицински сестри е съответно 36,9 на 10000 д.н. през 2011 г, 35,4 – през 2012 и 33,5 през 2013 г. при осигуреност за страната 44,0 на 10 000 души население.

Осигуреност на регионалната здравна мрежа с човешки ресурси

Таблица 9. Медицински персонал в лечебните заведения в Област Велико Търново към 31.12.


* работещи само в лечебните заведения за болнична помощ

Персонал по видове

2013 2012 2011

брой

на 10000 души

населе-ние брой

на 10000 души

населе-ние брой

на 10000 души

население

лекари 728 28,72 729 28,60 739 28,69

лекари по дентална медицина 208 8,21 208 8,16 208 8,08

фармацевти* 6 0,24 6 0,24 6 0,23

специалисти по здравни грижи 1221 48,17 1292 50,69 1379 53,54

в т.ч. :

фелдшери 117 4,62 127 4,98 125 4,85

акушерки 48 1,89 46 1,80 57 2,21

медицински сестри 850 33,53 902 35,39 951 36,92

лаборанти (клинични и рентгенови) 149 5,88 152 5,96 162 6,29

помощник-фармацевти 3 0,12 3 0,12 3 0,12

друг персонал 848 33,45 856 33,58 930 36,11

Таблица 10. Лекари по специалности в лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ в Област Велико Търново към 31.12.


Видове специалности

2013 г. 2012 г. 2011 г.

брой на 10000 нас. брой на 10000 нас. брой на 10000 нас.

Лекари - всичко 728 28.7 729 28,6 739 28.7

в т.ч. интернисти 35 1.4 29 1.1 30 1.2

гастроентеролози 13 0.5 12 0.5 14 0.5

ендокринолози 16 0.6 17 0.7 17 0.7

кардиолози 38 1.5 35 1.4 43 1.7

ревматолози 3 0.1 3 0.1 2 0.1

пневмофтизиатри 13 0.5 15 0.6 15 0.6

нефролози 11 0.4 11 0.4 11 0.4

хематолози 2 0.1 2 0.1 3 0.1

алерголози 2 0.1 2 0.1 2 0.1

Хирурзи 44 1.7 50 2.0 56 2.2

акушер-гинеколози 35 1.4 36 1.4 35 1.4

Педиатри 41 1.6 40 1.6 38 1.5

офталмолози 23 0.9 23 0.9 22 0.9

оториноларинголози 16 0.6 13 0.5 13 0.5

Невролози 41 1.6 41 1.6 35 1.4

Психиатри 22 0.9 23 0.9 25 1.0

дерматовенеролози 12 0.5 11 0.4 12 0.5

рентгенолози 18 0.7 19 0.7 20 0.8

физиотерапевти 19 0.7 18 0.7 16 0.6

лабораторни лекари 16 0.6 17 0.7 15 0.6


Въз основа на направената оценка на материалните, кадровите и финансовите ресурси на област Велико Търново, както и на тенденциите в досегашното им развитие може да се определят:

Силните страни на здравната система на област Велико Търново:

• Висококвалифициран медицински персонал с богат професионален опит. 90% от работещите в лечебните заведения за болнична помощ лекари са с призната специалност, а някои от тях и с две. Общият процент на работещите в областта лекари с призната специалност е около 80%;

• Наличие на достатъчни по брой и вид лечебни заведения;• Наличие на високотехнологични диагностични и терапевтични методи и

апаратура в лечебните заведения;•Модернизация на лечебните заведения за болнична помощ;•Прилагане на медицинските стандарти – база за гарантиране на

качеството на медицинското обслужване;• Осигурени възможности за консултации на пациентите от областта във

всички медицински профили;

SWОT АНАЛИЗ КАТО СРЕДСТВО ЗА ЦЯЛОСТНА ОЦЕНКА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО


Силни страни на здравната система на област Велико Търново:

•Наличие на предпоставки за своевременност, достатъчност и добро качество на медицинските услуги;

•Развита система за спешна медицинска помощ; •Подобряване на достъпа на населението до спешната медицинска помощ;•Благоприятно географско разположение в централна северна България;•Подобрение в гарантирането на здравно осигурените лица реален 24 часов

достъп до лекарска помощ или медицински специалисти;•Реализиране на профилактични и скринингови програми с цел подобряване

на ранното откриване на заболяванията;•Дейности по профилактика на болестите и промоция на здравето.

SWОT АНАЛИЗ


Възможности на здравната система на област Велико Търново:

• Повишаване информираността на ползващите здравни услуги;• Планиране и осигуряване на медицински специалисти по вид дейности в

дългосрочен период, съобразно потребностите на населението от определена здравна помощ;

• Разширяване възможностите за достъп на населението от малките населени места и неблагоприятните райони до специализирана медицинска помощ;

• Използване благоприятните географски климатични условия за развитие на балнеологията и лечебния туризъм;

• Използване фондовете на ЕС за подобряване качеството на медицинското обслужване;

• Развитие на дейностите, свързани с долекуване, продължително лечение и рехабилитация;

• Развитие на дейностите, свързани с профилактика и промоция на здравето;

• Разширяване възможностите на здравната система за реагиране при кризисни ситуации;

SWОT АНАЛИЗ


Възможности на здравната система на област Велико Търново:

•Развитие на електронното здравеопазване и изграждане на интегрирана информационна система, електронно пациентско досие, електроннна здравна карта, електронни регистри и др.;

• Положително отношение на органите на Министерство на здравеопазването, областната и общинските управи към проблемите на здравеопазването;

• Регламентиране на критериите за качество на медицинската дейност;• Подобряване използването на финансовите ресурси.

SWОT АНАЛИЗ


Слабости на здравната система на област Велико Търново:

• Съсредоточаване на близо 90% от лечебните заведения за специализирана помощ в трите най-големи общини на област Велико Търново (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов);

• Преобладаване на индивидуални практики като форма на първична медицински помощ;

• Недостатъчна осигуреност с финансови средства;• Относително амортизиран сграден фонд, не предоставящ битов комфорт

на пациентите и работещите в някои МБАЛ и ИППМП в малките населени места;

• Недостатъчен и амортизиран специализиран транспорт;• Фрагментирано и вътрешно противоречиво здравно законодателство,

върху което е изградена досегашната промяна (много здравни закони са без здрава логична връзка помежду им);

•Нерационално и безконтролно внедряване на пазарни механизми в здравеопазването чрез механично прилагане на външен за специфичната медицинска дейност нормативен акт (Търговския закон);

SWОT АНАЛИЗ


Слабости на здравната система на област Велико Търново:

•Слаба взаимовръзка и координация между първичната медицинска помощ (личните лекари), специализираната извънболнична помощ, болничната помощ и спешната помощ;

•Недостатъчно междусекторно сътрудничество;•Неефективна дейност и роля на някои от съсловните организации за

етичното регулиране на медицинския труд, както и за неговата организацията и оценката на качеството му;

SWОT АНАЛИЗ


Заплахи за здравната система за област Велико Търново:

• Тенденция за застаряване на населението, по-силно изразена отколкото в страната;

•Висока смъртност;• Висока средна възраст на лекарите. Само 17% от тях са на възраст до 45

години;•Повишаваща се заболеваемост в областта на хроничните незаразни

заболявания, множественост на заболяванията при едно лице, хронификацията на заболяванията, което често води и до състояния на трайна неработоспособност и необратими увреждания;

•Нарастващи нива на рисковете, свързани с околната среда и поведенческите фактори;

•Увеличаващ се брой на рисковите и уязвимите групи от населението и на маргинализация на част от тези групи, свързана с ниво на образованост, доходи и т.н.;

• Недостатъчен брой ОПЛ;• Нисък брой специалисти по здравни грижи, голяма част от които са на

възраст над 45 години;

SWОT АНАЛИЗ


Заплахи за здравната система за област Велико Търново:

•Неадекватно заплащане на медицинския труд, демотивиращо специалистите по здравни грижи;

• Висок процент на лицата, които са с прекъснати здравноосигурителни права;

•Нараснала здравна несигурност на обществото, вследствие нарушен интегритет и дестабилизиране на здравеопазването като цялостна система;

•Нереалистично заложени максималистични очаквания от здравната реформа, пораждащи, наред с обективните слабости и нарастваща обществена неудовлетвореност от здравеопазването;

•Опасност от евентуално възникване и разпространение на епидемии и пандемии;

•Управленска немощ в здравната система; слабо развит управленски професионализъм с липса на професионален здравен мениджмънт в системата.

SWОT АНАЛИЗ


Развитието на система на здравеопазване в област Велико Търново ще бъде съобразено с визията, националните приоритети, цели и политики, заложени в Националната здравна стратегия (2014-2020).

В Националната здравна стратегия (2014-2020) се приема цялостният интегративен принцип, заложен в стратегията на Европейския съюз, който е насочен към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Здравната стратегия е в съзвучие с „Националната програма за развитие: България 2020”

„Подкрепата за постигане на добро здраве представлява неразделна част от целите за интелигентен и приобщаващ растеж в стратегията ,,Европа 2020“. Запазването на здравето и активността на хората за по-дълъг период има положителен ефект върху производителността и конкуренто-способността. Иновациите в здравеопазването спомагат за посрещане на предизвикателството, свързано с устойчивостта в сектора в контекста на демографските промени“

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014-2020)


- Действително ориентирано към пациента, семейството и изпълнителите на здравна помощ; - Съществено подобряване на общественото здраве чрез превенция и ранна интервенция във всеки аспект на здравната система и нашия живот; - Осигуряване интеграцията на здравните и на социалните грижи за възрастните хора; - Провеждане на национално и регионално ниво на интегрирани интервенционни програми за профилактика на ХНБ; - Изведено извън своята капсулираност и фрагментарност и работещо значително по-добре през секторните граници и с местните власти и при засилено взаимодействието между болниците и първичната здравна помощ; - Ефективно и динамично с радикално намалена национална, областна и общинска бюрокрация; - Поставено на стабилна основа, свободно от чести и своеволни политически вмешателства; - Постигащо качество и крайни здравни резултати, които да са сред добрите в Европа;

ВИЗИЯ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА 21 ВЕК


- Отказващо да толерира опасните за здравето субстандартни грижи, както и допуснатите медицински и лекарски грешки; - Елиминиращо дискриминацията и редуциращо неравенствата; - Даващо възможност на медицинския персонал да поеме ролята на основен двигател във взаимоотношенията с пациентите и техните семейства; - Създаващо условия на болниците и изпълнителите на медицинска помощ да работят иновативно при силни стимули за възприемане и прилагане на добрите практики; - Прозрачно, с ясни ангажименти за качество и резултати; - Даващо на гражданите повече възможности за свободно изразяване на мнения относно организацията и управлението на системата на здравеопазване; - С нарастващи (всяка година) абсолютни разходи при постигане на висока степен на ефективност от лечебните и здравни заведения, намаление на административните разходи и висока продуктивност на качествени услуги.

ВИЗИЯ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА 21 ВЕК


Приоритетна област 1 Гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно

осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване

Приоритетна област 2 Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на

електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси

Приоритетна област 3 Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в

здравеопазването

Приоритетна област 4 Укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ

НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Приоритетна област 5 Регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните

заведения в отдалечените и малки региони на страната

Приоритетна област 6 Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване Приоритетна област 7 Устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент върху специализацията на

медицинските кадри и продължителното обучение

Приоритетна област 8 Преориентиране на здравната система към профилактиката и предотвра-

тяването на социално-значимите заболявания.

НАЦИОНАЛНИ ПРИОРИТЕТИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


Здравето като неотме-нимо човешко право и „състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не само липсата на болест или недъг”, може да бъде концептуализирано като част от благосъстоянието – едновременно като негова детерминанта и като краен резултат.

През последните десети-летия то се превръща в метафора за успеха на всяка държава.

ЗДРАВЕТО

Благодаря за вниманието!


Оценка за здравната система на област Велико Търново

Documents