АспиринАспирин (Ацетилсалицилова киселина)

Строеж на молекулата

’’Началото’’ на аспирина•Практическото приложение на салицилатите, към които аспиринът

принадлежи, датира от древен Египет. В известния Еберсов папирус от 1543 пр. Хр. е описано приложението на върбова кора и мирта – растителни дроги, богати на салицилати, за болка и висока температура. Върбовата кора е препоръчвана от Хипократ за тези показания, като трудовете му навлизат в средновековната медицинска литература.

Голям напредък в точното охарактеризиране на свойствата на върбовата кора през XVIII век прави Едуард Стоун, който установява, че тя има близки свойства до златния стандарт за лечение на малария – перувианската кора. Стоун изсушава и разпрашава голямо количество върбова кора, която дава на болни от малария. Това, което той не знае, е че последната съдържа хинин, който лекува маларията, убивайки причинителя, докато салицилатите, съдържащи се във върбовата кора, само потискат болката и понижават температурата. Голямото предимство на върбовата кора обаче е широката й достъпност и много по-ниската й цена, в сравнение с перувианската.

Синтезиран за първи път през 10 август 1899 г. под формата на прах от германския химикФеликс Хофман, който търсел начин да лекуваревматизма на баща си, Аспирин продължава да изпълнява обещания в превенцията, облекчаването и лечението на други болести, сред които сърдечносъдови, някои видове рак, включително на дебелото черво, болестта на Алцхаймери диабет. Постоянно продължаватпроучванията за нови приложения на Аспирин като противовъзпалителен продукт, антипиретик и аналгетик.

През първите 50 години от пускането й на пазара ацетилсалициловата киселина се радва на огромна популярност и търговски успех, без дори фармакологичният й механизъм на действие да бъде установен - това става едва през 1971 г. Любопитно е да се отбележи, че по време на епидемията от испански грип през 1918 г. аспиринът е дотолкова масово прилаган, че някои хора умират не от болестта, а от предозирането му.

Аспирин на “Байер”

Лекарството се оказва много ефективно и на 6 март 1899 година императорското патентно ведомство в Берлин го внася в регистрите на тръговските марки под номер 36433 с името «Аспирин».

Получаване на салицилова киселинаСалицилова киселина – реакция на Колбе-Шмит (Kolbe-Schmitt).Реакцията се провежда в автоклав при около 125 °C и налягане 100 атм. Известно е, че фенолът е активирана ароматна система, но въпреки това не може да реагира с толкова слаб електрофил като въглеродния диоксид. Обаче фенолатният йон е още по-активиран поради силния положителен мезомерен ефект на фенолатния йон, носещ цял отрицателен товар. Това прави възможно електрофилното заместване при ориентация на о- и р-място. Образуването на s-комплекса лесно може да се обясни с граничната структура на фенолатния йон. Във формирането на s-комплекса координираща роля играе и натриевият йон, който стабилизира преходното състояние. Орто-изомерът силно преобладава (региоселективна реакция) заради стабилизирането, което не би било възможно при свързване на р-място.Наименованието произлиза от латинското име на бялата върба (Salix alba), откъдето е изолирана. Салициловата киселина намира приложение в медицината (за външно приложение) и в бита (за консервиране). Но най-известно е използването като суровина за синтеза на аспирин.ѝПри естерификация на салицилова киселина с оцетна киселина се получава ацетилсалицилова киселина(аспирин):

Синтез на Салицилова киселина и Ацетилсалицилова киселина

Acetylsalicylic acid

Примеси

Схема на получаването на салицилова и ацетилсалицилова киселина

Eдва през 1971 година английският биохимик Джон Уейн дешифрира механизма му на действие. Оказва се, че аспиринът инхибира синтеза на физиологично активни вещества - простагландините, участващи при възпалителни процеси, регулиращи температурата и кръвосъсирването. През 1982 година Джон Уейн и неговите шведски колеги Суне Бергстрьом и Бенгт Самуелсън получават за това откритие Нобелова награда.

Bengt I. Samuelsson Sune K. Bergström

Приемът на Аспирин:Проучванията сочат, че редовният прием на нискодозиран Аспирин:

- Намалява риска от първи инфаркт на миокарда при мъже с 32% - Намалява риска от първи сърдечносъдов инцидент при жени над 65 г.с 26% - Намалява риска от първи исхемичен инсулт при жени над 65 г. с 30% - Намалява риска от първичен исхемичен инсулт при жени над 45 г. със 17%.

Кога започва действието на аспиринът?

ASPIRIN Protect е показан за:- нестабилна ангина пекторис - като част от стандартната терапия;- остър миокарден инфаркт - като част от стандартната терапия;- профилактика на повторен миокарден инфаркт;- след хирургични или други интервенции на артериалните кръвоносни съдове (напр. ACVB, РТСА);- профилактика на преходни исхемични атаки и мозъчен инфаркт.

- ако сте свръхчувствителен (алергичен) към ацетилсалицилова киселина, към салицилати, или към други помощни вещества на ASPIRIN Protect;- ако имате активни язви на стомаха или дванадесетопръстника;- ако имате патологично повишена склонност към кръвоизливи.

Особено внимание е необходимо, когато се използва ASPIRIN Protect при пациенти, които:- са свръхчувствителни към други противовъзпалителни/противоревматични лекарства или към други алергенни субстанции;- вземате едновременно антикоагуланти (напр. кумаринови деривати, хепарин (с изключение на хепарин ниски дози)- страдате от бронхиална астма;- имате хронични или настоящи стомашни или дуоденални оплаквания;- имате предшестващо бъбречно увреждане;- имате тежко увредена чернодробна функция.

ASPIRIN Protect не трябва да се използва:

Предозирането може да бъде много опасно при пациенти в напреднала възраст и при всички малки деца (терапевтично предозиране или инцидентно отравяне).

Повишена температура, хипервентилапия, кетоза, респираторна алкалоза, метаболитна ацидоза, кома, сърдечно-съдов шок, дихателна недостатъчност, тежка хипогликемия.

=

Предозиране

Група изследователи твърдят в свой доклад, че в САЩ ежегодно умират 16 500 души от самостоятелен прием на аспирин и други подобни препарати. Реална опасност представлява и интоксикацията с аспирин. Учените отбелязват, че в ограничени количества салициловата киселина, която е резултат от разпада на аспирина в организма, се свърза с белтъчините в кръвта. Но при продължително използване на аспирин в големи дози, той частично се намира в свободно състояние и може да послужи за интоксикация в организма. Много хора проявяват изразена хиперчувствителност към аспирина. Дори малки дози могат да предизвикат симптоми на отравяния при тези хора: главоболие, сънливост, потиснатост и звън в ушите.

А големите дози могат дадоведат до нарушаванеработата на черния дроб, особено при хора,страдащи от ревматизъм и заболявания на съединителната тъкан.

“Лекарството на века”По данни на фармакологическия отдел,аспиринът и неговите аналози (ацетилсалицилова киселина, "Аспирините UPSA", "Аспирин Кардио", "Тромбо АСС " придол и др ) вече няколко години са в в топ десет на най-популярните лекарства в света. Ежегодно в света се продават над

45 милиона от този препарат, с право носещо името "лекарството на века“.

През последните години учените откриха, че независимо от количеството негативни ефекти (въздействие върху органите на стомашно-чревния тракт, оток, астматични симптоми, високо кръвно налягане), ежедневната употреба на аспирин в малки дози може да предотврати такива сериозни болести, като инфаркт на миокарда, инсулт, тромбоза и дори да предотврати развитието на рак на дебелото черво и ректума.

Благодаря за вниманието!Презентацията беше изготвена от Венелина Гачева – ХМ

IIIкурс