Лисицата и щъркелът станали приятели. Един ден лисицата

поканила щъркела на гости.

Ела, куме, ела, драги! Да знаеш колко сладко ще

те нагостя!

Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали,

както е редно. Дошло време за вечеря.

Разшетала се лисицата, разбъркала сладката

каша, която била сготвила, сипала я в

една голяма плитка тава и взела да кани щъркела:

Яж, куме, яж, драги! Добре си ми

дошъл! Яж, миличък! Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата.

Яж, сили да добиеш!

И щъркелът - чук, чук! - зачукал с клюн по тавата.

Но нали клюнът му бил дълъг, а тавата -

плитка, нищо не могъл да хапне!В това време

лисицата близала, лапала, докато доволна, всичко

излапала. След това рекла:

Благодаря ти и за това, кумице!

Заповядай утре и ти на гости, и аз да те нагостя!

Ще извиняваш, куме, това е

всичко. Нямам с какво друго да те

нагостя!

На другия ден лисицата отишла на гости на

щъркела, а той сипал мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата,

надробил хляб и започнал да кани гостенката си:

Добре си ми дошла, кумичке!

Хайде да хапнем, каквото има, каквото съм

приготвил. Яж, кумичке, яж! Да

ти е сладко!

Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла

го оттук и оттам, облизвала гърлото му, ала нищо не могла да

хапне. Голямата й глава не мoгла да влезе в

тясното гърло.

А щъркелът - нали клюнът му бил дълъг - кълвал,

кълвал, изкълвал всичката попара.Ядосала се

лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя, а сега трябвало да се върне

гладна в къщи.

Куме, нямаш ли някоя плитка

чиния, че от това тясно гърне

нищо не мога да хапна?

Каквото повикало - такова се обадило !

Оттогава лисицата и щъркелът развалили приятелството си и никога вече не се

срещат.