Национална гимназия за древни езици и култури„ Константин Кирил Философ ”

Дипломна работана тема:

Специфика на вицовете за литературни герои

Дипломант: Мария Костадинова Научен ръководител: Елена Христова

София2012

Съдържание

:• Увод• Φιλόγελως / Philogelos/……………………………………………...3• Глава първа• Изследвания за структурата на вица........................................10• Разликата между виц и анекдот................................................12• Краткостта като висш похват.....................................................14• От “Witz” до “Witz”.......................................................................16• Глава втора• Вицове за чуждестранни литературни (приказни) герои..........19• Червената шапцича отиде в гората , за да поиска услуга от вълка..........22• “Bon appétit” с Прасчо и Пух........................................................................ .25• Снежанка между принца и седемте джуджета............................................27• Глава трета• Магията на българския виц: „Бай Ганьо” .....................................31• „Булгар,булгар”...............................................................................32• „Бай Ганьо прави избори” .............................................................35• Заключение.....................................................................................37

Резюме

• Темата на моята дипломна работа е „Специфика на вицовете за литературни герои”. Заглавието насочва само към определена точка на очакване, но всъщност това, което се крие в съдържанието, е доста изненадващо. Не всеки би погледнал сериозно на тази тема, много хора биха реагирали скептично, и биха предположили, че това е твърде лековат проблем за такава научна работа. За мен лично вицът представлява изключително важен социо-културен феномен. Той е не само литературен жанр, но и белег за ново модернистично течение. Съхранил се от Античността и добил нови форми през времето, той може да бъде определен като свиделство за фазите на комичното в различните епохи и социални групи.

• От друга страна литературните герои играят фундаментална роля в живота на всеки човек. Никой не може да оспори факта, че всяко дете израства с приказките за Снежанка, за Спящата красавица, че един от любимите му герой е Мечо Пух. Светът на тези персонажи никога не напуска битието на човека. Под една или друга форма те присъстват в голяма част от всекидневната материя, която е обект на нашето внимание. От разкази за лека нощ, към анимационни филмчета до колоритните и доста цинични вицове за тези „стари познайници”. Не може да се отрече, че вицът е форма на масовата култура. Днес той се среща навсякъде-в ежедневниците, телевизионните предавания, интернет пространството и най-често в нашия собствен социален кръг. В натовареното си и силно стресирано ежедневие всеки от нас търси начин да се разтовари и да достигне душевен покой. Не е редно вицовете да бъдат разглеждани само като такова средство, защото те имат много по-дълбока семантика, това съм упоменала и в дипломната си работа. Негативното при тях е, че са се превърнали освен във форма за осмиване и показване на недостатъци и пороци, а и в способ за вътрешно успокоение, използвайки чуждите неволи. Често литературните герои биват опетнявани и поставяни в ситуации, оронващи тяхната истинска същност и чистота.

• Не съм пропуснала да обърна внимание и на фолклорните традиции, както и на най-известния представител на българските вицове-Бай Ганьо. Освен като литературен герой, той и до днес представлява сполучлива асоциация с най-невъзпитаните, лукави хора, търсещи само „келепира”. Най-често бива свързан с българския политически живот, като еталон за всеки един „народен представител”. Бай Ганьо е образът, който будния и образован човек ще успее да види във всички хора с високи претенции, но нисши идеали. Фактът, че в работата ми липсва достатъчно илюстративен материал /визирам достатъчно вицове за Бай Ганьо/, се обяснява от това, че въпреки зададената тема, аз исках да наблегна на други актуални проблеми, преплитайки неговата визия с образа на днешните управляващи.

• Въпреки ранната си поява, още през Древността, вицовата култура тепърва ще търпи нови промени и развития. Тя постоянно еволюира като открива нови и нови хоризонти. Смятам, че съм успяла достатъчно добре да разгърна този проблем, давайки необходимия брой примери, обосновайки се ясно и точно. Избрала съм актуална и наболяла тема, която досега не е разглеждана обстойно, което си личи от липсата на информация по темата. Посочила съм не самовица в неговата готова и завършена форма, но и изследвания за неговата същност и структура. Като част от масовата култура, която колкото и да е болезнено е зората на „следващия ден”, той е изключително интересен и важен за съвременните автори. Дори сега мога да си позволя да определя вица като бъдещия най-разглеждан и изследван жанр. До няколко години най-вероятно вицовата култура ще се радва на огромен успех.