българска любовна поезия
DESCRIPTION
TRANSCRIPT
![Page 1: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/1.jpg)
![Page 2: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/2.jpg)
![Page 3: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/3.jpg)
Из “ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА”
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърце ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.
Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса.
Иван Вазов
![Page 4: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/4.jpg)
ИЗ “НЕРАЗДЕЛНИ”
Стройна се Калина вие над брегът
усамотени, кичест Явор клони
сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих
се да починаи така ми тайната си
повери сама Калина :
“А погребаха ни тука, на брегът
край таз долина... Той израстна
кичест Явор, а до него аз Калина.
Той ме е прегърнал с клони, аз съм
в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта
не е раздяла..."
Пенчо Славейков
,
![Page 5: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/5.jpg)
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на
дете
в две хубави очи; - музика -
лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху
тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху
тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на
дете.
Пейо Яворов
![Page 6: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/6.jpg)
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –ще те целуна и ще си отида.
Никола Вапцаров
![Page 7: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/7.jpg)
Есенни листа
Унесена в мечти, самата ти мечта,очакваш ме сега на дървената пейка,край тебе ронят се посърнали листа,над тебе сякаш бди надвисналата вейка.
В очите ти блести лъчът на ведър ден,по устни като рубин потрепва звучна песен,от погледа ти син - опит и запленен,ще спра при тебе аз в безумен блян унесен.
С възторжени очи и с трепетни ръцеаз ще пристъпя тихо, бавно и свенливотях - белите цветя на своето сърце -пред твоите крака ще сложа мълчаливо.
Христо Смирненски
![Page 8: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/8.jpg)
Погледни, в тая снежна горати дойде и доведе ми слънцето.Погледни, в тая бяла горамоя жив, моя пролетен сън си ти.
Аз те гледам отблизо така:на снега си пленително хубава!Аз ти галя косите с ръкаи говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина -ни мечта, нито пролетен сън си ти,а за мене си ти под слънцетопросто земна, любима жена.
Младен Исаев
![Page 9: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/9.jpg)
Превърнах в облак твоите косивятъра ги вдигна на високо;превърнах аз очите ти в звездии те изгряха толкова високо;превърнах аз ръцете ти в крилеи с птиците излитнаха високо;превърнах те над себе си в небеи ти сега си толкова високо!Загубвам бавно твоите черти,лицето ти, ръцете ти, очитеи повече не знам къде си ти –при жълтите светулки на звездите,при скритите зад облаци лъчиили отвъд пространството – далече?
Нагоре своите лъчи съм взрял,ръцете ми нагоре са прострении викам: “Приземи се! Приземи!Стани отново земна и горещаи с пътищата свои ме вземи.Аз искам да те виждам и усещам.”
Евтим Евтимов
![Page 10: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/10.jpg)
Във неочакван и неистински,почти невероятен час
през пясъка на всички рисковепристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радостпоиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратиси дявол знае откъде.
А ние - зли, недоверчиви -със нея тримата вървими питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.
И спираме. И хлопват в мракадве независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чакаи като кученце скимти.
И ето - тръгва с крачки лекинанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всекистои зад своята врата.
Недялко Йорданов
![Page 11: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/11.jpg)
Заклинание
Не тъгувай, моя обич първа и последна.
Не тъгувай и не питай, аз не знам, не знам.
Не умирай ,моя мъко, мъко ненагледна
Няма да те дам, няма да те дам.
Тихо стъпвай , моя обич, тихо влез при нея.
Превърни денят във вечер и нощта във ден.
Дай й снежен мраз през юли, януарска жега,
Както правиш с мен, както правиш с мен.
Миряна Башева
![Page 12: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/12.jpg)
Да си жена, мой мили принце,е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката - ленива като котка,която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.Но е любим. И със това изкупва,натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена, мой принце, значи -без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговоренза смелостта , наричана Любов...
Безспорно.Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!
Мариана Дончева
![Page 13: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/13.jpg)
Из “Лунната соната”
В тази бяла лунна тишинакой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай — долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.
Дамян Дамянов
![Page 14: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/14.jpg)
Колко си хубава!Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.И нозете ти колко са хубави.И очите ти колко са хубави.И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялотоизящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!Обичай ме!
Колко си хубава!Господи,
Колко си истинска.
Христо Фотев
![Page 15: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/15.jpg)
Магия
Не можем с теб един без друг, не можем. Усещам как душата ти тревожна отчаяно в гърдите ти се блъска
и свойта свобода напразно търси.
И моята веднъж ли си помисли, че свобода, ах, свобода й липсва...
А всъщност никой никого не спира самичък своя път да си избира.
Свободни сме, съвсем свободни ние. И в туй е скрита страшната магия -
със свободата дето сме си дали, с тебе неразривно сме се оковали.
Надежда Захариева
![Page 16: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/16.jpg)
Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва.
Разпада ме
събира ме,
гори ме
под търсещите пръсти на безкрая.
Допускам те във мене.
Тихо е...
Пренесъл си ме в ъгълче от рая...
Надежда Маринова
![Page 17: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/17.jpg)
Из “Сватбено пътуване”
Светът е в нас, защото с тебживота си ще извървимес парче от вечното небе,
събрало ни в едничко име.Недей забравя оня ден
на светлоликата надежда.светът е в тебе и във мен,
светът в децата се оглржда.Те пътя ни ще продължат,
ще отвоюват свойто време....такъв е винаги светът
събира, дава, за да вземе.
Слав Караславов
![Page 18: българска любовна поезия](https://reader031.vdocuments.mx/reader031/viewer/2022013104/5467c0daaf7959650e8b5328/html5/thumbnails/18.jpg)