Създадохме ателие „Прегърни ме”, за да дадем шанс на изоставените ни деца, за да им покажем живота,

който им е отказан. Ателието е уютно и красиво място, което те посещават с радост. Там са техните

приятели - художници, артисти, писатели и журналисти, с които заедно рисуват, четат книги, илюстрират

приказки, майсторят парцалени кукли и копринени ангели. Учат се да вярват. Учат се да имат бъдеще.

Преди време получих картина с прикрепено към нея писмо:

Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти

благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега. Вие ми показахте какво е

изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви

обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми

помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви

разочаровам и занапред. Обичам ви и благодаря, че ви има.

Публикувам го днес, за да отговоря на един приятел и всички, които бихте попитали: Какъв е смисълът от

всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?! Признавам, че има моменти, в които

се чувстваме безсилни, че понякога надеждата отстъпва място на безсмислието... Но когато получиш

такова писмо, разбираш, че търпението и вярата са дали резултат, че доброто е по-силно от злото, че

е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната си ръка ръката на приятел, а в

другата няколко отритнати, объркани деца. Които ти вярват...

Милена Нейова, ателие „Прегърни ме”

прегърни ме

6 ателие “Прегърни ме”Ники на 13 г.-”Мишката Гигант”

7ателие “Прегърни ме” Ники на 13 г.-”Мишката Гигант”

8 ателие “Прегърни ме”Ники на 13 г.-”Мишката Гигант”

18 ателие “Прегърни ме”Здравка на 16 г.-”Weekend в Париж”

19ателие “Прегърни ме” Здравка на 16 г.-”Weekend в Париж”

20 ателие “Прегърни ме”Здравка на 16 г.-”Weekend в Париж”

27ателие “Прегърни ме” Алеко на 8 г.-”Супер Мравка”

28 ателие “Прегърни ме”Алеко на 8 г.-”Супер Мравка”

29ателие “Прегърни ме” Алеко на 8 г.-”Супер Мравка”

38 ателие “Прегърни ме”Никoла Гюзелев на 8 г.-”Super N” и ”Blue Ninja”

39ателие “Прегърни ме” Cтефан и Никола на 8 г.-”Blue Ninja”

40 ателие “Прегърни ме”Cтефан и Никола на 8 г.-”Blue Ninja”

41ателие “Прегърни ме” Cтефан и Никола на 8 г.-”Blue Ninja”

47ателие “Прегърни ме” Никoла Гюзелев на 8 г.-”Super N”

48 ателие “Прегърни ме”Aнио на 19 г.-”Случка в парка”

49ателие “Прегърни ме” Aнио на 19 г.-”Случка в парка”

51ателие “Прегърни ме” Aнио на 19 г.-”Случка в парка”

52 ателие “Прегърни ме”Aнио на 19 г.-”Случка в парка”

Винаги бих се зарадвал и окуражил дете, което събира молива с хартията.Особено ако го прави по такъв талантлив и неочакван начин както в тази книга с комикси.

По някакъв парадоксален начин най-големите, най-болните общест-вени недъзи се проявяват не в най-големите и помпозни явления, а в дребните, ежедневните, почти анонимните факти, както случаят с ателие - „Прегърни ме”. Малко хора имат душевните сили да вършат онова, което хората там вършат - да общуват ежедневно със съ-щества от домовете за изоставени деца. Да общуват с тези съще-ства като с нормални, здрави, радостни хора. Нарочно употребявам думата същества - защото страданието, което идва от тях, е мно-го голямо, много тежко, много трудно поносимо. Необходимостта им от любов, от ласка, от прегръдка, от разговор, е толкова голяма, че човек вътрешно се срутва, разплаква се, не издържа. Откъде намират сили! Кой им дава толкова любов, която те без-страшно и неудържимо раздават на тези нещастни, зажадняли за обич деца! Колко от нас могат да вършат подобно нещо ежедневно?

Ателие „Прегърни ме“ въплъщава любовта като действие, не като съзерцание, любовта -глагол, а не любовта - съществително. Хората там помагат на конкретно дете в конкретен момент чрез своето милосърдие и дело. Ако можехме да имаме повече примери като тях! Ако можехме поне малко да заприличаме на тях!

Георги Господинов

Теодора Димова

Внимание, внимание! Не чакай да пораснеш,за да станеш художник на комикси.Защо ли? Чуй моята история:Когато бях малък, мечтаех и аз да напишадетска книжка с картинки, като порасна.Ето, че пораснах. Но стана друго -сега децата вече сами пишат и рисуват комикси.За какво да опитвам дори,тези хлапета тук могат всичко:и цветно, и черно-бяло. Какво ще правя сега?Имам решение, ще почакам пак да стана малък.И тогава ще си пиша и рисувам, без да чакам!А ти купи тази книжка,така помагаш на още децада създават каквото искат,когато истински го искат!

Щастливи сме, че подкрепяме сдружение „Прегърни ме“, кое-то насърчава наши връстници да развиват таланта си и отношението си към изку-ството.Децата са ангелите на света!

Учениците от91 Немска езикова гимназия„Проф. Константин Гълъбов“

випуск 2015 г.

Георги Тенев

Яна Левиева